Българите не плачат и печелят пари
Вера Йоурова, еврокомисар по правораздаване
© Велко Ангелов - Европейската комисия желае да подтиква ограниченията, които биха довели до изравнявана на заплащането сред мъжете и дамите
- В момента работещите дамите в България получават приблизително 15.4% по-ниско вкупом възнаграждение от работещите мъже Още по тематиката
Графика на деня: Жените в Европейски Съюз печелят с 16.3% по-малко от мъжете
6 ное 2017
Как да увеличим броя на дамите водачи в 7 стъпки
Според хората от така наречен потомство Y разликата в броя на дамите и мъжете на лидерски позиции ще бъде преодоляна до 20 години, демонстрира световно изследване на Manpower Grоup
16 май 2016
На 37 се оказах прекомерно остаряла за държанка на 55-годишен, показа известна актриса
от Дневник,22 май 2015
Според 81% от българите най-важната роля на дамата е да се грижи за дома и фамилията. Същият % считат, че най-важната роля на мъжа е да печели пари. На фона на тези отговори (които са най-високите в страните членки на Европейския съюз), над 60% от интервюираните в България за последното проучване на " Евробарометър " считат, че в страната е реализирано пълноправие сред половете. Навярно същите две трети от българите биха се и възмутили, че статистиката слага България преди всичко в Европейски Съюз в показателя на половите стандарти (тясно следвана от останалите източноевропейски страни).
" По време на комунизма бяхме " жени-героини " – работехме и се грижехме са фамилиите си, споделя комисарят по правораздаване и пълноправие сред половете Вера Йоурова, " с трансформацията на обществата ни, идентичното възнаграждение си отиде, само че наподобява не и героизмът на дамите ". Йоурова, която в България е по-известна със спорадичните си рецензии към основния прокурор Сотир Цацаров, има и нелеката задача " да продаде " концепцията за равенството сред половете. Това е проблем най-много в източните членки на Европейския съюз, в които болшинството от хората се подиграват на сходни политики като " западни измислици ". " На Изток към момента има разбирането, че в случай че дамите желаят равни права, това по някакъв метод унищожава салдото в обществото и взимат нещо от мъжете ", споделя Йоурова, която е чехкиня по народност и не пропуща да означи, че добре си спомня времената на личното си мъжество.Изследването на " Евробарометър " демонстрира, че колкото са по-големи стандартите в страните членки, толкоз е и по-голяма вероятността в тях да се твърди, че е реализирано равенството сред половете. В Швеция, която е нещо като златен стандарт за джендър политиките, под 40% от интервюираните считат, че страната им дава опция и на двата пола да реализират упоритостите си еднообразно добре. За сметка на това към 60% от българите, поляците, румънците и гърците, да вземем за пример са уверени, че в техните страни и мъжете и дамите са третирани наедно.
Сред българите е и един от най-високите проценти на отрицание мъжете да излизат в бащинство - 32% (в групата са още Румъния, Унгария, Словакия и Хърватия). За съпоставяне единствено 13% от германците считат това за недопустимо. Причината евентуално е, че последните към този момент са изгубили коравостта си – 94% от тях считат, че е обикновено за мъжете да плачат, против единствено 62% от българите (които са рекордьори по тази рубрика в ЕС).
Равен достъп до добре платена работа
Тази седмица тя показа новия пакет от ограничения на Европейската комисия, които целят да свият разликата в заплащането сред мъжете и дамите. Средно за всички страни в Европейски Съюз дамите получават 16.3% по-малко от мъжете. Тази статистика обаче не отразява обстоятелството, че дамите стоят по-дълго отвън трудовия пазар заради фамилни отговорности или други фактори. Ако се прибавят и те, то резултатът е, че дамите получават близо 40% по-малко от мъжете по време на цялата си трудова кариера.
Пактът няма законодателни начинания, защото към този момент Европейска комисия съвсем изчерпа пълномощията си в региона и към момента не може да прокара така наречен ограничения за възстановяване на салдото сред работата и живота – т.е. минимални интервали за майчински, опция бащите да излизат в бащинство и така нататък Сега задачата е да отпаднат някой от факторите, които водят до разлика в заплащането сред двата пола, само че с целесъобразни средства. " Далеч съм от мисълта Европейска комисия да постанова някакво обществено инженерство, просто желаеме да отворим нови благоприятни условия ", споделя комисарят.
" Много мъчно е да се каже тъкмо какви са факторите, които водят до тези разлики ", изяснява Йоурова, " само че най-често става дума за друг достъп до обучение, спиране на кариерата поради фамилията или друг достъп до работните места ". Тя дава образец с Естония, където разликата в заплащането сред мъжете и дамите е най-висока – 22%. Според нея това се дължи на високия дял в страната на IT-секторът, който е с високо възнаграждение, само че с дребен дял на работещи в него дами.
Затова в този момент Европейска комисия предлага серия от осем доброволни ограничения. Три обаче са по-съществени – въвеждането на бистрота на заплащането, смяна в политиката на квотното посланичество в управителните тела на компаниите и пренасочване на средства от структурните фондове, с цел да се подкрепи по-голямото присъединяване на дамите на трудовия пазар.
Препоръката за прозрачността за заплатите не е нова, само че едвам няколко страни я ползват, като България не е измежду тях. Целта е огромните компании и организации да разгласяват систематизирани данни за заплащането в тях, с цел да се види дали има основна разлика. Например това лято в английската BBC се развихри сериозен скандал след публикуването на сходни данни. От тях стана ясно, че освен мъжете получават с 9% повече, само че и че най-добре платената водеща на медията взима пет пъти по-малко от Крис Евънс, новият водещ на Top Gear.
Подобна стъпка би разрешила да се подхващат дейности в случай че има необясними несъответствия. В България обаче 59% от интервюираните (средно 64% за ЕС) биха одобрили сходна стъпка. Това или значи, че българите не смятат, че в тази област има проблеми или пък назад - считат, че разликите в заплащането са естествени.
Статистиката демонстрира, че приблизително в България дамите получават с 15.4% по-малко от мъжете (т.е. близо до междинното за евросъюза), само че този % не регистрира разликите в обособените браншове. Изкривяването главно се получава заради феминизацията на някои недобре платени специалности – като учители или обществени услуги. Така че от тези данни не може да се съди за обстановката по браншове или обособени компании, както и дали разликата е вследствие на умишлена политика.
Втората стъпка е смяната в политиката на Европейска комисия за положителна дискриминация – т.е. да има непокътнати места за дами на позиции в бизнеса и държавното ръководство, които са обичайно заемани от мъже. Доскоро позицията на еврокомисията беше, че най-малко 40% от позициите в управителните тела на обществените компании би трябвало да бъдат заети от по-малко показания пол, т.е. дамите. Предложената през 2012 година инструкция обаче беше блокирана от страните членки и някои тях като Германия вкараха вътрешно законодателство в тази област.
Сега Йоурова предлага трансформация – да се отстрани наложителната квота, само че в случай че има двама претенденти за висока мениджърска позиция с идентични квалификации, да се избира този, чиито пол е по-малко показан.
" Предложенията за положителна дискриминация не оказват помощ за дебата. Дори в Европейска комисия се чува, че видите ли, неспособните и слаби дами желаят да вземат мениджърските позиции на омнипотентните мъже ", споделя тя. Квотната политика трябваше да бъде налагана в Европейска комисия от предходния български комисар Кристалина Георгиева, поради което тя си навлече много недоброжелатели в институцията. Според Йоурова би трябвало доста повече да се акцентира на това на дамите да се дават благоприятни условия, вместо да им се основават изкуствени пътеки за издигане. " Жените не би трябвало да се борят за мястото си, само че би трябвало да имат идентична опция мъжете да се конкурират ", счита Йоурова, която по принцип не е огромен последовател на регулациите.
Третата значима смяна е желанието на Европейска комисия да насърчи потреблението на средствата от Европейския обществен фонд за вложения, които да разрешат повече благоприятни условия за дамите. Такива ограничения биха включвали пари за детски градини или обществено подкрепяне. Йоурова сподели, че това може да се прави и в този момент, само че страните членки избират автомагистралите или други по-видими планове. Поради тази причина и средствата за обществени вложения в " Плана Юнкер " (който подсигурява заеми за по-рискови бизнес начинания) стоят съвсем непокътнати.
Йоурова не е съгласна и с рецензията, че средствата за обществени вложения отиват по-често там, където надали са нужни – в страни като Финландия или за построяването на платени частни учебни заведения (както е в България). С сходни планове могат да аплайват от обособени общини, стига да знаят за опциите, счита тя.
А пък преди време какъв секс имаше
Преди няколко месеца The New York Times разгласява коментар на етнографа Кристин Годзее (между другото специалистка по България), в което се твърдеше, че сексът по време на комунизма е бил по-добър за дамите. Подобни комични възхвали на предишния режим и ролята му за прокарването на феминизма в Източна Европа сигурно може да провокира подигравка. Но не и фактът, че социалистическия режим, заради своята икономическа неефективност, вкара дамите всеобщо на трудовия пазара, като поради своята идеология им обезпечи и еднообразно възнаграждение.
В статистиката на " Евробарометър " има забавен феномен. Въпреки че източноевропейците са рекордьори в региона на половите стандарти, разликата в заплащането сред мъжете и дамите при тях като цяло е най-малка измежду 28-те. В Румъния едвам 5% (макар че разликата нараства), три пъти по-малко от другояче посочената за образец Швеция.
Това може да е и една от аргументите за към момента по-малката сензитивност в Източна Европа по тази тематика. Все още инерцията на комунизма, когато всички получаваха еднообразно (малко или много) без значение какво работеха, а мъжете трябваше да бъдат защитавани, с цел да влязат в университет, пречи да се появяват основни разлики в заплащането сред мъжете и дамите. От Европейска комисия обаче предизвестяват, че една от аргументите за този феномен е общото ниско равнище на възнаграждение – т.е. не че няма разлики, само че че те към момента мъчно се открояват.
Всъщност въведеното от комунизма равенството сред половете на трудовото място е в действителност забавен и потребен феномен, който отличава източноевропейските от западноевропейските страни (последните не желаят да го признаят). Но той бързо си отива, защото не е залегнал надълбоко в разбиранията на хората, както демонстрират ширещите се стандарти. " По времето на комунизма политиката беше " работи и мълчи ", спомня си Йоурова и натъртва, че тези времена не би трябвало да се идеализират. Но по отношение на оня интервал на равенството сред половете, колкото и условно да е било то, има декаданс споделя тя.
© Велко Ангелов - Европейската комисия желае да подтиква ограниченията, които биха довели до изравнявана на заплащането сред мъжете и дамите
- В момента работещите дамите в България получават приблизително 15.4% по-ниско вкупом възнаграждение от работещите мъже Още по тематиката
Графика на деня: Жените в Европейски Съюз печелят с 16.3% по-малко от мъжете
6 ное 2017
Как да увеличим броя на дамите водачи в 7 стъпки
Според хората от така наречен потомство Y разликата в броя на дамите и мъжете на лидерски позиции ще бъде преодоляна до 20 години, демонстрира световно изследване на Manpower Grоup
16 май 2016
На 37 се оказах прекомерно остаряла за държанка на 55-годишен, показа известна актриса
от Дневник,22 май 2015
Според 81% от българите най-важната роля на дамата е да се грижи за дома и фамилията. Същият % считат, че най-важната роля на мъжа е да печели пари. На фона на тези отговори (които са най-високите в страните членки на Европейския съюз), над 60% от интервюираните в България за последното проучване на " Евробарометър " считат, че в страната е реализирано пълноправие сред половете. Навярно същите две трети от българите биха се и възмутили, че статистиката слага България преди всичко в Европейски Съюз в показателя на половите стандарти (тясно следвана от останалите източноевропейски страни).
" По време на комунизма бяхме " жени-героини " – работехме и се грижехме са фамилиите си, споделя комисарят по правораздаване и пълноправие сред половете Вера Йоурова, " с трансформацията на обществата ни, идентичното възнаграждение си отиде, само че наподобява не и героизмът на дамите ". Йоурова, която в България е по-известна със спорадичните си рецензии към основния прокурор Сотир Цацаров, има и нелеката задача " да продаде " концепцията за равенството сред половете. Това е проблем най-много в източните членки на Европейския съюз, в които болшинството от хората се подиграват на сходни политики като " западни измислици ". " На Изток към момента има разбирането, че в случай че дамите желаят равни права, това по някакъв метод унищожава салдото в обществото и взимат нещо от мъжете ", споделя Йоурова, която е чехкиня по народност и не пропуща да означи, че добре си спомня времената на личното си мъжество.Изследването на " Евробарометър " демонстрира, че колкото са по-големи стандартите в страните членки, толкоз е и по-голяма вероятността в тях да се твърди, че е реализирано равенството сред половете. В Швеция, която е нещо като златен стандарт за джендър политиките, под 40% от интервюираните считат, че страната им дава опция и на двата пола да реализират упоритостите си еднообразно добре. За сметка на това към 60% от българите, поляците, румънците и гърците, да вземем за пример са уверени, че в техните страни и мъжете и дамите са третирани наедно.
Сред българите е и един от най-високите проценти на отрицание мъжете да излизат в бащинство - 32% (в групата са още Румъния, Унгария, Словакия и Хърватия). За съпоставяне единствено 13% от германците считат това за недопустимо. Причината евентуално е, че последните към този момент са изгубили коравостта си – 94% от тях считат, че е обикновено за мъжете да плачат, против единствено 62% от българите (които са рекордьори по тази рубрика в ЕС).
Равен достъп до добре платена работа
Тази седмица тя показа новия пакет от ограничения на Европейската комисия, които целят да свият разликата в заплащането сред мъжете и дамите. Средно за всички страни в Европейски Съюз дамите получават 16.3% по-малко от мъжете. Тази статистика обаче не отразява обстоятелството, че дамите стоят по-дълго отвън трудовия пазар заради фамилни отговорности или други фактори. Ако се прибавят и те, то резултатът е, че дамите получават близо 40% по-малко от мъжете по време на цялата си трудова кариера.
Пактът няма законодателни начинания, защото към този момент Европейска комисия съвсем изчерпа пълномощията си в региона и към момента не може да прокара така наречен ограничения за възстановяване на салдото сред работата и живота – т.е. минимални интервали за майчински, опция бащите да излизат в бащинство и така нататък Сега задачата е да отпаднат някой от факторите, които водят до разлика в заплащането сред двата пола, само че с целесъобразни средства. " Далеч съм от мисълта Европейска комисия да постанова някакво обществено инженерство, просто желаеме да отворим нови благоприятни условия ", споделя комисарят.
" Много мъчно е да се каже тъкмо какви са факторите, които водят до тези разлики ", изяснява Йоурова, " само че най-често става дума за друг достъп до обучение, спиране на кариерата поради фамилията или друг достъп до работните места ". Тя дава образец с Естония, където разликата в заплащането сред мъжете и дамите е най-висока – 22%. Според нея това се дължи на високия дял в страната на IT-секторът, който е с високо възнаграждение, само че с дребен дял на работещи в него дами.
Затова в този момент Европейска комисия предлага серия от осем доброволни ограничения. Три обаче са по-съществени – въвеждането на бистрота на заплащането, смяна в политиката на квотното посланичество в управителните тела на компаниите и пренасочване на средства от структурните фондове, с цел да се подкрепи по-голямото присъединяване на дамите на трудовия пазар.
Препоръката за прозрачността за заплатите не е нова, само че едвам няколко страни я ползват, като България не е измежду тях. Целта е огромните компании и организации да разгласяват систематизирани данни за заплащането в тях, с цел да се види дали има основна разлика. Например това лято в английската BBC се развихри сериозен скандал след публикуването на сходни данни. От тях стана ясно, че освен мъжете получават с 9% повече, само че и че най-добре платената водеща на медията взима пет пъти по-малко от Крис Евънс, новият водещ на Top Gear.
Подобна стъпка би разрешила да се подхващат дейности в случай че има необясними несъответствия. В България обаче 59% от интервюираните (средно 64% за ЕС) биха одобрили сходна стъпка. Това или значи, че българите не смятат, че в тази област има проблеми или пък назад - считат, че разликите в заплащането са естествени.
Статистиката демонстрира, че приблизително в България дамите получават с 15.4% по-малко от мъжете (т.е. близо до междинното за евросъюза), само че този % не регистрира разликите в обособените браншове. Изкривяването главно се получава заради феминизацията на някои недобре платени специалности – като учители или обществени услуги. Така че от тези данни не може да се съди за обстановката по браншове или обособени компании, както и дали разликата е вследствие на умишлена политика.
Втората стъпка е смяната в политиката на Европейска комисия за положителна дискриминация – т.е. да има непокътнати места за дами на позиции в бизнеса и държавното ръководство, които са обичайно заемани от мъже. Доскоро позицията на еврокомисията беше, че най-малко 40% от позициите в управителните тела на обществените компании би трябвало да бъдат заети от по-малко показания пол, т.е. дамите. Предложената през 2012 година инструкция обаче беше блокирана от страните членки и някои тях като Германия вкараха вътрешно законодателство в тази област.
Сега Йоурова предлага трансформация – да се отстрани наложителната квота, само че в случай че има двама претенденти за висока мениджърска позиция с идентични квалификации, да се избира този, чиито пол е по-малко показан.
" Предложенията за положителна дискриминация не оказват помощ за дебата. Дори в Европейска комисия се чува, че видите ли, неспособните и слаби дами желаят да вземат мениджърските позиции на омнипотентните мъже ", споделя тя. Квотната политика трябваше да бъде налагана в Европейска комисия от предходния български комисар Кристалина Георгиева, поради което тя си навлече много недоброжелатели в институцията. Според Йоурова би трябвало доста повече да се акцентира на това на дамите да се дават благоприятни условия, вместо да им се основават изкуствени пътеки за издигане. " Жените не би трябвало да се борят за мястото си, само че би трябвало да имат идентична опция мъжете да се конкурират ", счита Йоурова, която по принцип не е огромен последовател на регулациите.
Третата значима смяна е желанието на Европейска комисия да насърчи потреблението на средствата от Европейския обществен фонд за вложения, които да разрешат повече благоприятни условия за дамите. Такива ограничения биха включвали пари за детски градини или обществено подкрепяне. Йоурова сподели, че това може да се прави и в този момент, само че страните членки избират автомагистралите или други по-видими планове. Поради тази причина и средствата за обществени вложения в " Плана Юнкер " (който подсигурява заеми за по-рискови бизнес начинания) стоят съвсем непокътнати.
Йоурова не е съгласна и с рецензията, че средствата за обществени вложения отиват по-често там, където надали са нужни – в страни като Финландия или за построяването на платени частни учебни заведения (както е в България). С сходни планове могат да аплайват от обособени общини, стига да знаят за опциите, счита тя.
А пък преди време какъв секс имаше
Преди няколко месеца The New York Times разгласява коментар на етнографа Кристин Годзее (между другото специалистка по България), в което се твърдеше, че сексът по време на комунизма е бил по-добър за дамите. Подобни комични възхвали на предишния режим и ролята му за прокарването на феминизма в Източна Европа сигурно може да провокира подигравка. Но не и фактът, че социалистическия режим, заради своята икономическа неефективност, вкара дамите всеобщо на трудовия пазара, като поради своята идеология им обезпечи и еднообразно възнаграждение.
В статистиката на " Евробарометър " има забавен феномен. Въпреки че източноевропейците са рекордьори в региона на половите стандарти, разликата в заплащането сред мъжете и дамите при тях като цяло е най-малка измежду 28-те. В Румъния едвам 5% (макар че разликата нараства), три пъти по-малко от другояче посочената за образец Швеция.
Това може да е и една от аргументите за към момента по-малката сензитивност в Източна Европа по тази тематика. Все още инерцията на комунизма, когато всички получаваха еднообразно (малко или много) без значение какво работеха, а мъжете трябваше да бъдат защитавани, с цел да влязат в университет, пречи да се появяват основни разлики в заплащането сред мъжете и дамите. От Европейска комисия обаче предизвестяват, че една от аргументите за този феномен е общото ниско равнище на възнаграждение – т.е. не че няма разлики, само че че те към момента мъчно се открояват.
Всъщност въведеното от комунизма равенството сред половете на трудовото място е в действителност забавен и потребен феномен, който отличава източноевропейските от западноевропейските страни (последните не желаят да го признаят). Но той бързо си отива, защото не е залегнал надълбоко в разбиранията на хората, както демонстрират ширещите се стандарти. " По времето на комунизма политиката беше " работи и мълчи ", спомня си Йоурова и натъртва, че тези времена не би трябвало да се идеализират. Но по отношение на оня интервал на равенството сред половете, колкото и условно да е било то, има декаданс споделя тя.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ