Марс: Нови доказателства за езера под ледниците, но дали те наистина могат да подслонят живот?
Венера може да крие живот на към 50 км над повърхността си, научихме преди няколко седмици. Сега нова публикация, оповестена в Nature Astronomy, разкрива, че най-хубавото място за възможен живот на Марс може да бъде на повече от километър под повърхността му, където е открита цяла мрежа от езера под ледниците.
Марс не постоянно е бил толкоз леден и изсъхнал, както в този момент. Има обилие от признаци, че вода е текла по повърхността на Червената планета в далечното минало, само че през днешния ден мъчно ще намерите даже пукнатини, които бихте могли да наречете влажни.
Въпреки това и през днешния ден на Марс има доста вода, само че тя е съвсем цялата замръзнала, тъй че няма доста изгода за живота. Дори тук-там, където обедната температура пълзи над нулата, повърхностните признаци на течна вода са разочароващо редки. Това е по този начин, тъй като атмосферното налягане на Марс е прекомерно едва, с цел да задържа водата в течно положение, тъй че ледът нормално се трансформира непосредствено в пара при нагряване.
Започва да наподобява по този начин, като че ли най-благоприятното място за съществуване на течна вода на Марс е под голямата му южна полярна ледена шапка. На Земята такива езера стартират да се откриват в Антарктида през 70-те години на предишния век, като в този момент са известни близо 400. Повечето от тях са открити посредством „ радиозвуково ехтене “ (по създание радар), при което оборудването на аероплан за наблюдаване излъчва радиоимпулси.
Част от сигнала се отразява назад от ледената повърхнина, само че част се отразява от по-долу – изключително мощно там, където има граница сред леда и подлежащата течна вода. Най-голямото подледниково езеро на Антарктида е езерото Восток – което е дълго 240 км, необятно 50 км и надълбоко стотици метри – ситуирано на 4 км под повърхността.
Индикации за сходни езера под южната полярна ледена шапка на Марс за първи път се появиха от радарни отблясъци на 1,5 км под ледената повърхнина в район, наименуван Ultimi Scopuli. Те бяха открити сред май 2012 година и декември 2015 година от MARSIS (Mars Advanced Radar for Underurface and Ionosphere Sounding), инструмент, носен от Mars Express на Европейската галактическа организация, който обикаля планетата от 2003 година насам.
Новото проучване на MARSIS употребява техники за обработка на сигнали, които регистрират както интензивността, по този начин и остротата на отраженията, показва, че авансово открития район в действителност маркира съществуването на течно тяло. Това е подледниковото езеро Ultimi Scopuli и наподобява също има по-малки петна от течности наоколо в зона от 250 на 300 km, обхваната от изследването.
Авторите допускат, че течните тела се състоят от хиперсалинови разтвори, в които високи концентрации на соли се разтварят във вода. Те показват, че солите на калций, магнезий, натрий и калий са необятно публикувани в марсианската почва и че разтворените соли могат да оказват помощ да се изясни по какъв начин подледниковите езера на Марс могат да останат течни макар ниската температура в основата на ледената шапка. Теглото на надвисналия лед би осигурило налягането, належащо за поддържане на водата в течно положение, вместо да се трансформира в пара.
Езерото Восток е допустимо местообитание за живот, което е изолирано от повърхността на Земята в продължение на милиони години, и като аналог за препоръчаната среда, обитаема от микроби (и евентуално по-сложни организми) във вътрешните океани на ледени луни като Европа на Юпитер и Енцелад на Сатурн.
Въпреки че хиперсалиновата вода би дала на микробите място за живеене под южната полюсна шапка на Марс, без някакъв източник на сила (храна) те не биха могли да оцелеят. Химичните реакции сред водата и скалите могат да отделят малко сила, само че евентуално недостатъчно; би помогнало, в случай че имаше инцидентно изригване на вулкан или най-малко парещ извор, вливащ се в езерото.
Липсват доказателства за нещо сходно на Марс, за разлика от луните Европа и Енцелад. Въпреки че новите открития вършат Марс още по-интересен от преди, те не способстват за напредването му в класацията на телата на Слънчевата система, които е евентуално да имат живот.
Въпреки това солената вода може да работи като камера за предпазване – помагайки да бъдат открити извънземни организми, които към този момент са изчезнали, само че в миналото евентуално са пристигнали на Марс от други елементи на Слънчевата система.
