Акатсуки пристига около Венера на 7-ми декември!
Венера, даже и измежду учените, се смята за скучна планета. А пък за останалите хора – напълно. Толкова е скучна, че на практика всяка една фотография на Венера, която ще видите по вестници, списания или в уебсайтовете, или ще съставлява радарно изображение, взето от американската задача “Магелан ”, или пък ще е обработена в допълнение за подчертаването на детайлите, които не се виждат на пръв взор. Истински фотоси в натурален цвят (като тази по-горе) ще намерите рядко. Да, Венера наподобява много безинтересна. Ако един астронавт прелети край планетата, тя ще бъде съвсем отвратително ярка за неговите очи, в случай че не носи тъмни очила.
Може би това е повода, заради която човечеството изстрелва много рядко задачи към Венера. Не просто няма кой знае какво да се види там, само че и научно видяно не търсим живот заради адските температури, надхвърлящи стотици целзиеви градуси на повърхността. Въпреки догатките, че високо в атмосферата температурата би била задоволително ниска (като стайната), с цел да съществуват хипотетично аеробионти – летящи живи организми, никой не се е заел съществено с тяхното търсене. И въпреки че преди разпадането на Съюз на съветските социалистически републики се организираха много задачи до Венера – в това число и такива с кацане (тук са огромните съветски триумфи, а не на Марс), през последното едно десетилетие единствено два галактически апарата посетиха тази най-близка до нас планета. Това бяха европейската “Винъс експрес ” и по път за Меркурий – американската “Месинджър ”.
През 2010 година японската автоматизирана станция “Акатсуки ” трябваше да влезе в орбита към Венера. За страдание при плануванаъа маневра се повреди основният мотор и автоматизираната станция продължи по хелиоцентрична орбита. Днес, пет години по-късно, след дълго криволичене към Слънцето, “Акатсуки ” има своя втори късмет! Дано е сполучлив, тъй като след края на европейската задача “Винъс Експрес ”, която завърши при започване на тази година, няма да има нов късмет да посетим Венера в скоро време.
Поради повредата на основния мотор, “Акатсуки ” ще разчита за влизането в орбита на дребните двигателчета за надзор на ориентацията. Те ще би трябвало да работят в продължение на 20 минути – доста повече, в сравнение с е планувано да устоят. Маневрата е доста рискова – само че въпреки всичко никой не е планувал такава сериозна повреда на основния мотор, тъй че ръководителите на полета нямат различен вид. Стискат си палци и се надяват, че на 7-ми декември двигателчетата ще устоят да работят цели 20 минути. Поради обстоятелството, че обезпечават по-малка двигателна сила, няма да бъде реализирана плануваната в началото 30 часова орбита. Ако всичко мине наред, “Акатсуки ” ще обикаля към Венера по яйцевидна орбита, завършвайки една цялостна обиколка за цели 15 дни!
Така “Акатсуки ” ще се трансформира в единствената задача, която ще учи Венера в околните няколко години (освен в случай че Индия не ни изненада в това време с изпращането на автоматизирана станция).
Ако маневрата е несполучлива и “Акатсуки ” не навлезе в орбита към Венера, планувано е три от общо петте камери да се включат и да създадат фотоси незабавно. Така част от науката ще бъде избавена и ние ще разполагаме с нови фотоси на планетата.
Както към този момент загатнах, тъй като няма кой знае какво да се види на фотоси във забележимия набор, “Акатсуки ” е екипирана с ултравиолетова камера и камера, работеща в далечния инфрачервен диапазон. При тези дължини на вълните се виджат облаците в горната част на атмосферата. Затова и другото име на “Акатсуки ” е “Венериански Климатичен Орбитър ” – главната й задача е да учи локалния климат.
Да се надяваме, че всичко е сполучливо! Япония по традиция няма огромен триумф с междупланетните задачи. Най-успешната японска задача е “Кагуя ”, която хвърча до Луната в интервала сред 2007 и 2009 година. Успешно беше приключена възвращаемата задача до метеорита Итокава с взимане на проби, известна под името “Хаябуса ” или още “Мюзес-С ”. През 90-те години е имало и още една сполучлива задача до Луната – “Хитен ”, а през 80-те години две задачи – “Суисеи ” и “Сакигаке ” са изучили Халеевата комета.
Но Япония към момента не е имала щастието да се подреди измежду страните, сполучливо провели задача до друга планета. В края на 90-те и при започване на новото хилядолетие “Нозоми ” не съумя да влезе в орбита към Марс, а през 2010 година и “Акатсуки ” не влезе в орбита към Венера. Дано най-сетне шансът се усмихне на японците – след толкоз доста страдания и старания, те го заслужават.
