Велизар Шаламанов: С нарастващите доставки на военна помощ от Запада, украинските сили ще имат още по-голям превес на бойното поле
Велизар Шаламанов, шеф на " Отбранителни качества и нововъведения “ в Атлантически клуб България, в изявление за предаването " Това е България “ на Радио " Фокус “
Продължаваме по горещата тематика – гърмежът на кримския мост. От Държавната организация " Национална сигурност “ излязоха със мнение: камионът-бомба, взривил се на кримския мост, в никакъв случай не е бил в България. Във връзка със спекулациите и опитите името на България да бъде забъркано с гърмежа на кримския мост по разпореждане на министър-председателя бе осъществена инспекция от службите. При нея несъмнено бе открито, че взривеният камион в никакъв случай не е бил на територията на страната ни, която беше посочена като насочна точка за неговия маршрут. Сега тематиката тази и за новата съветска атака в Украйна ще разясняваме с Велизар Шаламанов – шеф на " Отбранителни качества и нововъведения “ в Атлантическия клуб България. Добър вечер.
Добър вечер.
Г-н Шаламанов, сюрпризиран ли сте от това мнение, с което излезе ДАНС, че България няма нищо общо с гърмежа на кримския мост?
Не съм сюрпризиран. Няма никакво съображение за изказванието, че България има нещо общо. Това беше взето от думи на изявление по съветски медии, което не знам за какво стана тематика № 1 в България, в случай, че тематика № 1 в света са бруталните военни закононарушения на Русия в Украйна, нуждата от незабавна военна помощ, която се разисква към този момент в НАТО на следващия ден на специфична среща на министрите на защитата на НАТО с Украйна. Специално за България значимият въпрос е реализиране на съглашение заместващо въоръжение по отношение на това, което ще изпратим за Украйна, и в действителност развиване на многофункционалните сили в България, в това число съглашение за разполагане бойни самолети от Алианса, които да подсигуряват нашата противовъздушна защита при потвърдената невалидност на МиГ-29 да свършат тази работа.
Тук, на нашата територия да бъдат дислоцирани самолети, които да охраняват нашето въздушно пространство, по този начин ли?
Естествено, по този начин, както е в балтийските страни, по този начин, както даже без директно базиране тази задача се взема решение за Албания, за Словения, за Исландия, за Люксембург и редица други страни. Тук става въпрос освен за въздушно наблюдаване, само че една засилена противовъздушна защита, тъй като за жалост заради неглижирането на целите за превъоръжаване ние нито с радари, нито със зенитно-ракетни комплекси можем да подсигуряваме сериозна противовъздушна защита. Това се знае най-малко от 1999 година, само че в този момент е време въпросите да бъдат изчистени, тъй като има съществено напрежение. И също доста въпрос, по който не се приказва, е какви ограничения се вземат за отбрана на жителите, отбраната на сериозна инфраструктура, за киберзащита. Тъй като всички закани, които чуваме от Кремъл, са ориентирани точно в тази посока, и те не могат да бъдат пренебрегнати. Ето, виждаме, че без значение от непрекъснатите операции, от време на време откровени неистини, най-малко по връзки на дейности от вида взривяване на " Северен поток “, на употребен на ракетни удари против гражданско население в Украйна, руснаците са поредни.
Те, руснаците, упрекнаха Украйна за тези удари, също и за взривяването на кримския мост.
Това е част от дезинформацията и пропагандата, само че по този начин или другояче всички разбори и следствията, които се водят, водят до обосновани догатки, че става въпрос за съветска измама във връзка с " Северен поток “. Все още не знаем каква е тъкмо версията за моста в Керченския пролив. Това, което е явно обаче, че Русия губи на фронта войски против войски, като отговорът на това е унищожава градове, детски градини, църкви, музеи, университети, лечебни заведения, гражданско население по метода, по който същият военачалник правеше в Сирия. Но това в този момент става на европейския континент, на практика в сърцето на Европа, там, където се е родила т-нар. " съветска просвета “.
Сега, по какъв начин вие си обяснявате тази нова съветска атака? Отново виждаме въздушни удари по цели в столицата Киев. Това някаква тактика на Путин ли или наказателна акция? Защото измежду гърмежа на моста Путин се закани на Украйна.
Това е следващият израз на изтощение, тъй като в действителност на бойното поле самодейността се държи от украинските сили, и те ще бъдат все по-успешни с възходящите доставки на военна помощ от Запада, уповавам се напълно скоро и от България. В същото време мобилизацията не върви добре, основава от ден на ден и повече проблеми, и следва ескалация, в действителност, ескалация на военни закононарушения. Но по този път на ескалация идващите стъпки са химическо и нуклеарно оръжие или провокиране на нуклеарна повреда. Колкото и да е дребна вероятността за това, ние не можем да я изключим във връзка с подготовката на българските жители, на българското население. А що се отнася до в действителност въздържане на тази ескалираща експанзия, то ясно е, че главният фактор, който може да я възпре, това са украинските въоръжени сили.
Как би трябвало ние да бъдем готови? Коментирахте за самолети, които да бъдат дислоцирани на наша територия, за усилване на противовъздушната ни защита. Означава ли това, че има директна опасност за страната ни?
Най-малкото би трябвало да се вгледаме какво вършат другите страни от Източна Европа, да действаме дружно като в действителност съдружници, част от Източния фланг на НАТО. И в действителност, срещата на министрите на защитата на следващия ден и вдругиден е ключов това отношение, защото стартират със среща във връзка с военната новост на Украйна, минават през среща на групата за нуклеарно обмисляне, което е доста значително, и продължава с съществени въпроси по подсилване на предната защита, в това число с присъединяване на Финландия и Швеция, които де факто работят като страни-членки на Алианса. Това, което ние би трябвало да вършим, е да търсим благоприятни условия, които използваха към този момент другите страни, да придобием нужното изчезнало въоръжение и техника в България, и да използваме механизмите на предно разполагане на многонационални сили, които да запълнят нашите дефицити, като в това време главният фокус би трябвало да бъде върху превъоръжаване на Българската войска, обосноваване на българските жители да се ангажират с защитата посредством работа в армията, професионална работа, не става въпрос за наборна работа, и посредством в действителност ясно водачество, политическо водачество, което да дава мотивация на военните от генерала до редника да пазят Отечеството, да пазят българския народен интерес, да бъдат неразделна част от обединените въоръжени сили на Северноатлантическия алианс.
Няма две отзиви, че акцент на срещата е войната в Украйна на Алианса. Какви обаче съответни решения очаквате да бъдат взети? Знаете, че имаме едно искане на Украйна за присъединение към Северноатлантическия алианс, което обаче е под въпрос.
Това искане не се преглежда и не се взима на равнище министри на защитата, а на равнище глави на страни и държавни управления. Така че има време за това, въпрос на съвещания. Както показах, тематика на срещата е военната помощ към Украйна, в това число със системи за противовъздушна защита и въоръжения, които да подсилят контраофанзивата на Украйна за изтласкване на съветските сили по опция преди довеждане докрай на мобилизацията за да се понижи броят на жертвите от съветска страна, защото никой не желае да санкционира Русия, а никой не желае и да атакува Русия, просто би трябвало да бъдат възобновени границите на Украйна. Но има и други въпроси, които НАТО взема решение, това е точно подсилване на предната защита, предното разполагане, усилване на ученията, усилване на киберсигурността, потребление на технологиите, развиване на мрежата за нововъведения. Това са все въпроси, които са в дневния ред, които са част от новата стратегическа идея, призната в Мадрид, и те имат директно отношение към работата на Министерство на защитата. Тук желая особено да подчертая и невероятния военен опит, който се натрупа от украинската войска, и който би трябвало да бъде регистриран при развиване на въоръжените сили на страните от НАТО, минимум в Източна Европа.
Да, по този начин е. Боен опит се натрупа в действителни бойни дейности, това няма по какъв начин да бъде отречено. Ако върна на въпроса за даването на въоръжение и техника за Украйна, каквото искане неведнъж е отправяно персонално към българската страна. господин Шаламанов, знаете, че този въпрос е извънредно мъчителен в нашето общество. Военните споделят, че ние нямаме оръжие, което да дадем, в случай, че нашата войска е недооборудвана и недофинансирана. В същото време знаем, че муниции отиват под една или друга форма в Украйна през Полша. Как този въпрос ще бъде решен? Ще бъде ли сложена България пред разновидността да би трябвало да се съгласи да изпрати някаква техника на Украйна, и каква ще бъде тя?
Това е въпрос, който имам уверението от " Демократична България “, че ще бъде подложен в първия момент след клетвата на депутатите. Той в действителност би трябвало да бъде подложен в Народното събрание и решението да бъде на Народното събрание. Но по-късно заради сложността и заради тези военно-технически аспекти, които вие споменахте, несъмнено би трябвало да има мандат, който се дава на Министерство на защитата и на другите министерства от българското държавно управление, да приготвят оферти, само че би трябвало да бъде, съгласно мен, основана и краткотрайна парламентарна комисия със сериозна експертна поддръжка, която да не допусне бламиране от страна на служебното държавно управление, което несъмнено е на позицията, че не би трябвало да се изпраща и един патрон в Украйна. Защото тук не става въпрос за ползите на един или различен политик, на един или различен боен даже, тук става въпрос за бъдещето на България, в някаква степен и за бъдещето на света. Нашият принос може да е доста малко, само че той е значителен, тъй като ни нарежда в Западния свят. И не на последно място този въпрос би трябвало да се реши в подтекста на придобиване на заместваща техника от западните съдружници на България. Многократно, доколкото знам, е предлагана такава опция през последните месеци, само че тя е била отхвърляна заради упорството на някои политически сили нито един патрон от България да не бъде изнесен в Украйна. Ние в действителност губим доста сериозна опция за бързо модернизиране, превъоръжаване на нашата войска, придобиване на техника, съвместима в границите на НАТО, като заместваща за тази руска техника, която от дълго време е с изминал запас, сложна е за поддръжка, и единственото, за което може да се употребява, е на бойното поле, без значение, че както споделят украинците, те сега пленяват от съветските войски големи количества руска техника. Така че може би в действителност това не е чак толкоз сериозно, само че отново споделям, значим е ползата на България. Интересът на България е да предоставим техника и да я сменяем със западна техника.
Споменахте, че на нас ни е препоръчана западна техника по натовски пример, под каква форма обаче и при какви условия, за безплатно прилагане ли ни се предлага тази техника?
Тя е препоръчана под формите, по които се възползваха Гърция, Словакия, Хърватска, Полша, Чехия и други страни. Това е въпрос на заложена рамка, от която всяка стана се възползва. Аз ще ви дам един образец: на срещата на НАТО където участвах като министър, след един 5-минутен диалог с министър на полското Министерство на защитата, беше стартиран процеса за не просто за ремонт на мотора, а за повсеместен ремонт и поддръжка на МиГ-29, който беше бойкотиран по-късно от управлението на Военновъздушни сили, с цел да се резервира зависимостта от Русия. И виждаме до какво докара всичко това – сега МиГ-29 не могат да бъдат употребявани.
Всъщност тогава аргументът беше, че Полша не може да извърши подобен ремонт, защото няма лиценз.
Няма подобен мотив. Всичко това са спекулации, като се стартира от член 9 на Конституцията, мине се през член 10 на Вашингтонския контракт и се стигне до това, че някой нямал лиценз. Като няма лиценз, Украйна имаше преди руснаците да унищожат заводите в Лвов и на други места опция да прави безусловно всички действия по регламентиращите документи. Не желая да влизам в елементи, само че откакто можеха да летят украинските аероплан и не престават да летят и да смъкват съветски самолети, значи е допустимо всичко това да стане с гаранциите, които даваше към оня миг украинското държавно управление.
Знаете, че има изпратено питане от българското Министерство на защитата за придобиване на самолети втора употреба, които да попълнят тази дупка и да извършват бойното дежурство до идването в страната ни на F-16 Блок 70.
Вижте, до идването в страната на F-16 Блок 70 има две години. Моят въпрос е по какъв начин за две години ще дойдат тези самолети, ще се приготвят водачите, ще се приготвят техниците и ще носят бойно дежурство, откакто в това време тези хора ни изясняват, че като дойдат нашите F-16, за които към този момент имаме три години разполагаем да подготвим техници, да подготвим водачи и твърдим, че няма да имаме подготвеност най-малко до 2030 година? Това са също безусловно неоснователни внушения. И за две години да се търси решение и да се похарчи 1,5 милиарда, в случай че в тези две години имаме цялостната гаранция от НАТО да подсигурява нашия въздушен суверенитет и ние да използваме тези две години и тези 1,5 милиарда за радари, зенитно-ракетни комплекси, за подготовка на нашите инженери, за подготовка на нашите водачи, за преподготовка на инженерите и водачите, които от МиГ-29 няма да могат да преминат на F-16, преподготовка в това число за гражданския живот. Т.е. ние желаеме да пропилеем едни пари и да се лишим от един най-благоприятен преход от руски самолети, ЗРК и радари към съвременна система за Противовъздушна отбрана, както и загърбваме главния приоритет, който имаме в границите на участието ни в НАТО – това е да имаме към 2028 година една напълно съвместима, съвременна тежка механизирана бригада, нещо, за което в последните 20 години ние по този начин и не намерихме време и пари да създадем и една крачка.
А до тогова, до 2028 година какво ще вършим в тази сериозна обстановка, обстановка на война покрай нашата граница? Ще разчитаме единствено на съдружниците ли да извършват бойното дежурство?
Не. Ще усилваме военния бюджет, ще привличаме най-хубавите български жители в редовете на Въоръжените сили, които да имат в ръцете си модерна техника, добита по механизмите на заменяне, както и да бъдат включени в стратегиите за придобиване и преодоляване на новата техника, участвайки в национални и многонационални сили. И точно тези многонационални сили ще дефинират рамката и ще бъдат един ускорител на превъоръжаването и постигането на оперативна съгласуемост, по този начин, че в идващите 3-7 години да реализираме това, което пропуснахме да създадем за последните 20 години.
И в края на диалога ни, в случай че позволите да обобщя, вашите упования са, че при конструирането на новото Народно заседание, 48-то, въпреки всичко ще се отвори още веднъж тематиката България да даде оръжие и техника, руска техника на Украйна, а пък за сметка на това ние да можем да се сдобием с натовска техника?
Да, това е отключващата тематика, която освен ще даде опция да поправяме грешката от последните седем-осем месеца, откогато стартира войната и настойчиво отхвърляме да подкрепим във военно отношение Украйна, само че ще започва процесите на превъоръжаване, ще започва процесите на потребление на всички механизми на НАТО, в това число многонационални сили, съюзническа помощ за подсилване на нашата защита и на практика ще отпуши развой, който за благополучие на украинците, сработи при тях и в този момент виждаме, че те са една доста по-добра войска от Руската войска. А България застина на това, което е била преди доста години и не намира сили в Народното събрание да одобри Програма за превъоръжаване, за цялостна промяна на армията и отбранителната промишленост. Сега е моментът това да се случи, тъй като в случай че изпуснем и тази опция, виждаме, че цените на отбранителната техника нарастват, периодите за доставка също нарастват и на практика степента на окомплектованост на Българската войска не съумява да нараства, тъй като никой не желае да служи в войска със остаряла техника, която по-скоро носи риск, в сравнение с мотивация за развиване.
Евелина БРАНИМИРОВА
Продължаваме по горещата тематика – гърмежът на кримския мост. От Държавната организация " Национална сигурност “ излязоха със мнение: камионът-бомба, взривил се на кримския мост, в никакъв случай не е бил в България. Във връзка със спекулациите и опитите името на България да бъде забъркано с гърмежа на кримския мост по разпореждане на министър-председателя бе осъществена инспекция от службите. При нея несъмнено бе открито, че взривеният камион в никакъв случай не е бил на територията на страната ни, която беше посочена като насочна точка за неговия маршрут. Сега тематиката тази и за новата съветска атака в Украйна ще разясняваме с Велизар Шаламанов – шеф на " Отбранителни качества и нововъведения “ в Атлантическия клуб България. Добър вечер.
Добър вечер.
Г-н Шаламанов, сюрпризиран ли сте от това мнение, с което излезе ДАНС, че България няма нищо общо с гърмежа на кримския мост?
Не съм сюрпризиран. Няма никакво съображение за изказванието, че България има нещо общо. Това беше взето от думи на изявление по съветски медии, което не знам за какво стана тематика № 1 в България, в случай, че тематика № 1 в света са бруталните военни закононарушения на Русия в Украйна, нуждата от незабавна военна помощ, която се разисква към този момент в НАТО на следващия ден на специфична среща на министрите на защитата на НАТО с Украйна. Специално за България значимият въпрос е реализиране на съглашение заместващо въоръжение по отношение на това, което ще изпратим за Украйна, и в действителност развиване на многофункционалните сили в България, в това число съглашение за разполагане бойни самолети от Алианса, които да подсигуряват нашата противовъздушна защита при потвърдената невалидност на МиГ-29 да свършат тази работа.
Тук, на нашата територия да бъдат дислоцирани самолети, които да охраняват нашето въздушно пространство, по този начин ли?
Естествено, по този начин, както е в балтийските страни, по този начин, както даже без директно базиране тази задача се взема решение за Албания, за Словения, за Исландия, за Люксембург и редица други страни. Тук става въпрос освен за въздушно наблюдаване, само че една засилена противовъздушна защита, тъй като за жалост заради неглижирането на целите за превъоръжаване ние нито с радари, нито със зенитно-ракетни комплекси можем да подсигуряваме сериозна противовъздушна защита. Това се знае най-малко от 1999 година, само че в този момент е време въпросите да бъдат изчистени, тъй като има съществено напрежение. И също доста въпрос, по който не се приказва, е какви ограничения се вземат за отбрана на жителите, отбраната на сериозна инфраструктура, за киберзащита. Тъй като всички закани, които чуваме от Кремъл, са ориентирани точно в тази посока, и те не могат да бъдат пренебрегнати. Ето, виждаме, че без значение от непрекъснатите операции, от време на време откровени неистини, най-малко по връзки на дейности от вида взривяване на " Северен поток “, на употребен на ракетни удари против гражданско население в Украйна, руснаците са поредни.
Те, руснаците, упрекнаха Украйна за тези удари, също и за взривяването на кримския мост.
Това е част от дезинформацията и пропагандата, само че по този начин или другояче всички разбори и следствията, които се водят, водят до обосновани догатки, че става въпрос за съветска измама във връзка с " Северен поток “. Все още не знаем каква е тъкмо версията за моста в Керченския пролив. Това, което е явно обаче, че Русия губи на фронта войски против войски, като отговорът на това е унищожава градове, детски градини, църкви, музеи, университети, лечебни заведения, гражданско население по метода, по който същият военачалник правеше в Сирия. Но това в този момент става на европейския континент, на практика в сърцето на Европа, там, където се е родила т-нар. " съветска просвета “.
Сега, по какъв начин вие си обяснявате тази нова съветска атака? Отново виждаме въздушни удари по цели в столицата Киев. Това някаква тактика на Путин ли или наказателна акция? Защото измежду гърмежа на моста Путин се закани на Украйна.
Това е следващият израз на изтощение, тъй като в действителност на бойното поле самодейността се държи от украинските сили, и те ще бъдат все по-успешни с възходящите доставки на военна помощ от Запада, уповавам се напълно скоро и от България. В същото време мобилизацията не върви добре, основава от ден на ден и повече проблеми, и следва ескалация, в действителност, ескалация на военни закононарушения. Но по този път на ескалация идващите стъпки са химическо и нуклеарно оръжие или провокиране на нуклеарна повреда. Колкото и да е дребна вероятността за това, ние не можем да я изключим във връзка с подготовката на българските жители, на българското население. А що се отнася до в действителност въздържане на тази ескалираща експанзия, то ясно е, че главният фактор, който може да я възпре, това са украинските въоръжени сили.
Как би трябвало ние да бъдем готови? Коментирахте за самолети, които да бъдат дислоцирани на наша територия, за усилване на противовъздушната ни защита. Означава ли това, че има директна опасност за страната ни?
Най-малкото би трябвало да се вгледаме какво вършат другите страни от Източна Европа, да действаме дружно като в действителност съдружници, част от Източния фланг на НАТО. И в действителност, срещата на министрите на защитата на следващия ден и вдругиден е ключов това отношение, защото стартират със среща във връзка с военната новост на Украйна, минават през среща на групата за нуклеарно обмисляне, което е доста значително, и продължава с съществени въпроси по подсилване на предната защита, в това число с присъединяване на Финландия и Швеция, които де факто работят като страни-членки на Алианса. Това, което ние би трябвало да вършим, е да търсим благоприятни условия, които използваха към този момент другите страни, да придобием нужното изчезнало въоръжение и техника в България, и да използваме механизмите на предно разполагане на многонационални сили, които да запълнят нашите дефицити, като в това време главният фокус би трябвало да бъде върху превъоръжаване на Българската войска, обосноваване на българските жители да се ангажират с защитата посредством работа в армията, професионална работа, не става въпрос за наборна работа, и посредством в действителност ясно водачество, политическо водачество, което да дава мотивация на военните от генерала до редника да пазят Отечеството, да пазят българския народен интерес, да бъдат неразделна част от обединените въоръжени сили на Северноатлантическия алианс.
Няма две отзиви, че акцент на срещата е войната в Украйна на Алианса. Какви обаче съответни решения очаквате да бъдат взети? Знаете, че имаме едно искане на Украйна за присъединение към Северноатлантическия алианс, което обаче е под въпрос.
Това искане не се преглежда и не се взима на равнище министри на защитата, а на равнище глави на страни и държавни управления. Така че има време за това, въпрос на съвещания. Както показах, тематика на срещата е военната помощ към Украйна, в това число със системи за противовъздушна защита и въоръжения, които да подсилят контраофанзивата на Украйна за изтласкване на съветските сили по опция преди довеждане докрай на мобилизацията за да се понижи броят на жертвите от съветска страна, защото никой не желае да санкционира Русия, а никой не желае и да атакува Русия, просто би трябвало да бъдат възобновени границите на Украйна. Но има и други въпроси, които НАТО взема решение, това е точно подсилване на предната защита, предното разполагане, усилване на ученията, усилване на киберсигурността, потребление на технологиите, развиване на мрежата за нововъведения. Това са все въпроси, които са в дневния ред, които са част от новата стратегическа идея, призната в Мадрид, и те имат директно отношение към работата на Министерство на защитата. Тук желая особено да подчертая и невероятния военен опит, който се натрупа от украинската войска, и който би трябвало да бъде регистриран при развиване на въоръжените сили на страните от НАТО, минимум в Източна Европа.
Да, по този начин е. Боен опит се натрупа в действителни бойни дейности, това няма по какъв начин да бъде отречено. Ако върна на въпроса за даването на въоръжение и техника за Украйна, каквото искане неведнъж е отправяно персонално към българската страна. господин Шаламанов, знаете, че този въпрос е извънредно мъчителен в нашето общество. Военните споделят, че ние нямаме оръжие, което да дадем, в случай, че нашата войска е недооборудвана и недофинансирана. В същото време знаем, че муниции отиват под една или друга форма в Украйна през Полша. Как този въпрос ще бъде решен? Ще бъде ли сложена България пред разновидността да би трябвало да се съгласи да изпрати някаква техника на Украйна, и каква ще бъде тя?
Това е въпрос, който имам уверението от " Демократична България “, че ще бъде подложен в първия момент след клетвата на депутатите. Той в действителност би трябвало да бъде подложен в Народното събрание и решението да бъде на Народното събрание. Но по-късно заради сложността и заради тези военно-технически аспекти, които вие споменахте, несъмнено би трябвало да има мандат, който се дава на Министерство на защитата и на другите министерства от българското държавно управление, да приготвят оферти, само че би трябвало да бъде, съгласно мен, основана и краткотрайна парламентарна комисия със сериозна експертна поддръжка, която да не допусне бламиране от страна на служебното държавно управление, което несъмнено е на позицията, че не би трябвало да се изпраща и един патрон в Украйна. Защото тук не става въпрос за ползите на един или различен политик, на един или различен боен даже, тук става въпрос за бъдещето на България, в някаква степен и за бъдещето на света. Нашият принос може да е доста малко, само че той е значителен, тъй като ни нарежда в Западния свят. И не на последно място този въпрос би трябвало да се реши в подтекста на придобиване на заместваща техника от западните съдружници на България. Многократно, доколкото знам, е предлагана такава опция през последните месеци, само че тя е била отхвърляна заради упорството на някои политически сили нито един патрон от България да не бъде изнесен в Украйна. Ние в действителност губим доста сериозна опция за бързо модернизиране, превъоръжаване на нашата войска, придобиване на техника, съвместима в границите на НАТО, като заместваща за тази руска техника, която от дълго време е с изминал запас, сложна е за поддръжка, и единственото, за което може да се употребява, е на бойното поле, без значение, че както споделят украинците, те сега пленяват от съветските войски големи количества руска техника. Така че може би в действителност това не е чак толкоз сериозно, само че отново споделям, значим е ползата на България. Интересът на България е да предоставим техника и да я сменяем със западна техника.
Споменахте, че на нас ни е препоръчана западна техника по натовски пример, под каква форма обаче и при какви условия, за безплатно прилагане ли ни се предлага тази техника?
Тя е препоръчана под формите, по които се възползваха Гърция, Словакия, Хърватска, Полша, Чехия и други страни. Това е въпрос на заложена рамка, от която всяка стана се възползва. Аз ще ви дам един образец: на срещата на НАТО където участвах като министър, след един 5-минутен диалог с министър на полското Министерство на защитата, беше стартиран процеса за не просто за ремонт на мотора, а за повсеместен ремонт и поддръжка на МиГ-29, който беше бойкотиран по-късно от управлението на Военновъздушни сили, с цел да се резервира зависимостта от Русия. И виждаме до какво докара всичко това – сега МиГ-29 не могат да бъдат употребявани.
Всъщност тогава аргументът беше, че Полша не може да извърши подобен ремонт, защото няма лиценз.
Няма подобен мотив. Всичко това са спекулации, като се стартира от член 9 на Конституцията, мине се през член 10 на Вашингтонския контракт и се стигне до това, че някой нямал лиценз. Като няма лиценз, Украйна имаше преди руснаците да унищожат заводите в Лвов и на други места опция да прави безусловно всички действия по регламентиращите документи. Не желая да влизам в елементи, само че откакто можеха да летят украинските аероплан и не престават да летят и да смъкват съветски самолети, значи е допустимо всичко това да стане с гаранциите, които даваше към оня миг украинското държавно управление.
Знаете, че има изпратено питане от българското Министерство на защитата за придобиване на самолети втора употреба, които да попълнят тази дупка и да извършват бойното дежурство до идването в страната ни на F-16 Блок 70.
Вижте, до идването в страната на F-16 Блок 70 има две години. Моят въпрос е по какъв начин за две години ще дойдат тези самолети, ще се приготвят водачите, ще се приготвят техниците и ще носят бойно дежурство, откакто в това време тези хора ни изясняват, че като дойдат нашите F-16, за които към този момент имаме три години разполагаем да подготвим техници, да подготвим водачи и твърдим, че няма да имаме подготвеност най-малко до 2030 година? Това са също безусловно неоснователни внушения. И за две години да се търси решение и да се похарчи 1,5 милиарда, в случай че в тези две години имаме цялостната гаранция от НАТО да подсигурява нашия въздушен суверенитет и ние да използваме тези две години и тези 1,5 милиарда за радари, зенитно-ракетни комплекси, за подготовка на нашите инженери, за подготовка на нашите водачи, за преподготовка на инженерите и водачите, които от МиГ-29 няма да могат да преминат на F-16, преподготовка в това число за гражданския живот. Т.е. ние желаеме да пропилеем едни пари и да се лишим от един най-благоприятен преход от руски самолети, ЗРК и радари към съвременна система за Противовъздушна отбрана, както и загърбваме главния приоритет, който имаме в границите на участието ни в НАТО – това е да имаме към 2028 година една напълно съвместима, съвременна тежка механизирана бригада, нещо, за което в последните 20 години ние по този начин и не намерихме време и пари да създадем и една крачка.
А до тогова, до 2028 година какво ще вършим в тази сериозна обстановка, обстановка на война покрай нашата граница? Ще разчитаме единствено на съдружниците ли да извършват бойното дежурство?
Не. Ще усилваме военния бюджет, ще привличаме най-хубавите български жители в редовете на Въоръжените сили, които да имат в ръцете си модерна техника, добита по механизмите на заменяне, както и да бъдат включени в стратегиите за придобиване и преодоляване на новата техника, участвайки в национални и многонационални сили. И точно тези многонационални сили ще дефинират рамката и ще бъдат един ускорител на превъоръжаването и постигането на оперативна съгласуемост, по този начин, че в идващите 3-7 години да реализираме това, което пропуснахме да създадем за последните 20 години.
И в края на диалога ни, в случай че позволите да обобщя, вашите упования са, че при конструирането на новото Народно заседание, 48-то, въпреки всичко ще се отвори още веднъж тематиката България да даде оръжие и техника, руска техника на Украйна, а пък за сметка на това ние да можем да се сдобием с натовска техника?
Да, това е отключващата тематика, която освен ще даде опция да поправяме грешката от последните седем-осем месеца, откогато стартира войната и настойчиво отхвърляме да подкрепим във военно отношение Украйна, само че ще започва процесите на превъоръжаване, ще започва процесите на потребление на всички механизми на НАТО, в това число многонационални сили, съюзническа помощ за подсилване на нашата защита и на практика ще отпуши развой, който за благополучие на украинците, сработи при тях и в този момент виждаме, че те са една доста по-добра войска от Руската войска. А България застина на това, което е била преди доста години и не намира сили в Народното събрание да одобри Програма за превъоръжаване, за цялостна промяна на армията и отбранителната промишленост. Сега е моментът това да се случи, тъй като в случай че изпуснем и тази опция, виждаме, че цените на отбранителната техника нарастват, периодите за доставка също нарастват и на практика степента на окомплектованост на Българската войска не съумява да нараства, тъй като никой не желае да служи в войска със остаряла техника, която по-скоро носи риск, в сравнение с мотивация за развиване.
Евелина БРАНИМИРОВА
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ