Възкресение Христово – Пасха
Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните празнуват Възкресението на Сина Божи Исус Христос.
В християнската вяра на Възкресение Христово (Великден) се празнува възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, откакто Христос е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а след това и на апостолите.
Дивна, цялостна с необозрима хубост, с небесна светлина и с незалязваща Божия наслада е светозарната Пасхална среднощ!
Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята среднощ вълшебният звън на великденските камбани още веднъж се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън церемониален химн на Възкръсналата Божествена Любов мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща хубост! Този сладостен звън повелително отекна и в човешките сърца!
Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия наслада в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на ентусиазъм, светлина и наслада! Господнята Пасха съставлява успех, празненство на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.
Великден е празник на
безконечната духовна пролет в живота
Безгранични са плодородните последствия на Христовото Възкресение. Те обгръщат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние усещаме и изживяваме и тази година чудната наслада, която блика от Живоносния Христов Гроб наслада всечовешка, всемирна, надземна! Нея има поради св. Йоан Дамаскин боговдъхновеният създател на Пасхалния канон, който приканва цялата Вселена към всеобщо тържествуване, към възторжена наслада: " Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да чества целият свят: и забележимият, и невидимият " ; Защото Христос възкръсна! Вечно забавление!
Човешкото сърце жадува за наслада. Радостта това е висша полезност и бижу на живота! Чрез насладата животът цъфти, благоухае и дава изобилен плод.
Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички наслади и възторзи на сърцето. Има доста почтени, чисти земни наслади извори на вътрешно благополучие за сърцето.
И въпреки всичко ние, християните, не можем да живеем единствено с тях. Земните наслади са временен блян за безконечна наслада... Истинска наслада на сърцето дава вярата! Ние имаме потребност от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия наслада. Небе, което да освещава нашите земни наслади!
Християнството е вяра на живота и отсам вяра на насладата: на духовната, чиста, в никакъв случай непомръкваща наслада!
Нашият Спасител Иисус Христос пристигна като
Пратеник на насладата в света
Той живя и служи на Бога и индивида с любов и наслада. Светла наслада благовестеше на отрудените и обременените. Радост даде обещание и на скръбните човешки сърца.
Сам Христос се радваше на земните богатства. Възхищаваше се от естествените хубости. Благославяше земните човешки наслади. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си знамение на женитба в Кана Галилейска и за наслада, за забавление на людете, има надълбоко промислително значение. " Първо знамение!... Ах, това първо знамение! " възклицава гениалният сърцеведец, великият съветски публицист Достоевски. Не скръбта, а насладата човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път знамение, Той е осветил човешката наслада... Който обича людете, той обича и тяхната наслада. Чрез присъединяване Си в сватбения гуляй Христос уточни, че насладите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!
Рождественската наслада и Пасхалната наслада са двата полюса, сред които се движи целият земен живот на Христос!
Братя и сестри,
Христос изпрати учениците Си светите апостоли, в необятния свят да благовестят Евангелието: " Божествената наслада ". " Винаги се радвайте! " това бе техният пречуден и възхитен привет.
Апостолите бяха в Христовия Дух, по тази причина имаха и Неговата наслада. Те реализираха тая наслада в сърцата си. Направиха я свое вътрешно владеене, вътрешно благосъстояние. Те бяха пълноводни потоци на тази наслада. Бедни, незнайни, отхвърлени, гонени те поздравяваха света с привета на насладата. Радостта им извираше не от земни извори, а от пълноводния извор на Божията Любов: Извор, който в никакъв случай не пресъхва! Светите апостоли бяха пратеници на Божията наслада в света.
В техния живот и образец се прояви
чудният абсурд на вярата:
безрадостни несретници обдаряваха света с наслада... Тая наслада беше вътрешното благосъстояние на сърцата им. " Огорчават ни, а ние постоянно сме радостни! " написа св. ап. Павел. Тази светла наслада бе индикаторът за силата на тяхната религия. Тази наслада като златна божествена корона свети в героизма и саможертвата им за Христа.
С такава неземна наслада светите мъченици и изповедници на вярата през време на жестоките езически гонения посрещаха страданията и гибелта. Да се пренесем въображаемо 17 века обратно и да надникнем в подземията на тъмните катакомби. Какво ще забележим там? Преследвани поради вярата им кротки люде християни, сияещи от вътрешна, неземна наслада и с горящи от заветен небесен огън сърца! Да надникнем в езическите тъмници!...Там им предстоят жестоки страдания. Но те не скърбят, не плачат... Те се радват и възторжени пеят Богу хвалебни песни! Да погледнем в големите римски амфитеатри, претъпкани с тълпи. Тук е цялата римска аристокрация! На арената извеждат християните, наказани на гибел посредством скъсване от диви зверове. Всички тия мъченици горят от заветен пламък! Коленичили, с насочен към небето поглед, шушукат топли молебствия... А лицата им лица на ангели в плът, кротки, безметежни, одухотворени, са огряни от неземна наслада!
Страшни, мъчителни, кървави подиуми! Но... на никое място скръб; на никое място въздишка; на никое място рев! Навсякъде се чува победната ария на вярата. Радост грее в сърцата.
Това е победната мощ на Христовата религия, на тържествуващата Христова Любов, на безконечната Божия наслада! Който пребъдва в благодатно-молитвено общение с Бога, посредством Господа Иисуса Христа той пребъдва в същинската Божия наслада! Радостта в Господа е един от " плодовете на Светия Дух " (Гал. 5:22). Боговеселието е най-висшата наслада. Няма земна мощ, която може да помрачи сиянието на тая духовна, свята наслада! И Спасителят споделя, че тази наслада никой не може да ни отнеме. Нито неволите, нито страданията, нито гибелта даже!
Само едно нещо може да ни отнеме тая чиста наслада прегрешението. Грехът лишава индивида от насладата в Бога. Сърцето вместо олтар на положителното се трансформира в капище на дявола. Св. Йоан Златоуст споделя: " Само насладата в Бога е " непреходна и безсмъртна! Тя постоянно цъфти и в никакъв случай не увяхва! "
" Боговеселието, или животът в Бога написа св. Антоний Велики е последната цел на всички подвижнически писания и върхът на съвършенството ". Обилните струи на Божията берекет вътрешно озаряват християнина и го вършат да сияе от духовна хубост и радост; да излъчва светлина и небесно благовоние.
Характерен образец за това съставлява лъчезарният светец на Руската православна черква св. Серафим Саровски. Тая наслада преливала крайбрежията на душата му и се разливала и на близките. Св. Серафим всички посрещал с нежното послание: " Радост моя! "
Велик харизматик, потопен в океана на Божията берекет! Велик в чудесата си! Велик в любовта си! Велик в светозарната наслада, която греела в сърцето му! И посетителите, обласкани от лъчезарния дъртак, забравяли своите несгоди и ставали съучастници на неговия небесен екстаз. Неслучайно и зиме, и лете св. Серафим приветствал своите гости с: " Христос воскресе! " В сърцето му непрекъснато греела тиха, благословена пасхална наслада.
Човек жадува за наслада и благополучие. Но скърбите и страданията са цената на нашето високо нравствено достолепие. Скърбите и страданията са наши възпитатели.
Те водят до правилни прозрения
Те са път към Божието Царство. Ключ за отваряне на златните двери на това Царство. Християнинът приема страданията като блажен чоп в живота.
Според Евангелието светът съставлява голяма, величествена постройка на Духа. Християнинът знае и схваща, че всеки човек съществува за общото, вселенско, Божие дело. Цялата земна орис на индивида: и насладите и достиженията, и тестванията и скърбите би трябвало да бъдат вградени, според Божия избавителен проект, в този възвишен градеж!
Християнинът знае, че Бог, нашият Любящ Небесен Баща, ни милва и в страданията, и в скърбите! Истинският християнин и измежду най-големите премеждия и тежки огорчения духовно постоянно е утешен и щастлив, тъй като знае, че Божественият Архитект извайва с чука на страданията душата и трансформира тъгата и скърбите в същинска наслада!... Радост в страданията и примирие в Божието водачество...
Един изтъкнат мисионер-проповедник на Евангелието в Африка по здравословни аргументи се завърнал в Европа. Негов другар го завел при прославен доктор. Двамата гости били въведени в една стая, в която сред другите мебели им направило усещане едно малко детско кресло. На стената висяла картина портрет на симпатична млада жена, заобиколена от седем радостни деца.
Мисионерът и приятелят му били поканени на чай. Лекарят ги въвел в трапезарията. Но там било сервирано единствено за трима души. Никакво семейство не се виждало. Мисионерът запитал лекаря дали неговите домашни отсъстват. " Какво! Отсъстват ли?!... Съвсем не! Те са си у дома! " споделил лекарят общително и някак си прекомерно мъчително. " Вкъщи ли?! "... " Да! траял лекарят Но вие не можете да ме разберете! Картината, която видяхте в предната стая съставлява моята блага брачна половинка и скъпите ми седем деца. Обаче, Господ, Който ми ги подари, още веднъж прибра всички при Себе Си, дружно с майка им! Те са вкъщи! Аз останах сам, пътешественик в света! "
Дълбоко разчувствуван, домакинът-лекар траял: " Когато работех в кабинета, последното ми дете нормално сядаше на дребното кресло, което видяхте. Това дете беше моята единствена разтуха в скръбта ми. Но Господ взе и тая моя рожба, с цел да бъде Той всичко за мене! Преди това аз не познавах Господа. Живеех единствено за себе си в света. Моето богатство беше жена ми и моите деца! Обаче, с мен се случи това, което става с кораба, който спускат в морето. Преди това той лежи на скелето горделив и сигурен; опрян на голям брой подпори. Но след това почват да ги махат една след друга, до момента в който най-накрая остава да го крепи единствено въжето. След туй прерязват и него и люшкан, корабът се впуска в разчувстваното море... Точно по този начин стана и с мене!... Но аз (при тия думи зарево озари лицето на изстрадалия човек), аз не пропаднах в бездната на отчаянието... Когато всички земни гаранции изчезнаха, Господ простря ръката Си към мене. Божията светлина ме озари! От тогава моят житейски транспортен съд плува по морето на Божието състрадание ".
Затрогващ образец!... Един печален земен дом, зачернен от тъмните облаци на скръбта, посредством вярата е трансфорат в Божи дом дом на Христовата светлина и на Божията наслада! Дивна, трогателна изповед! Христос, стъпил върху вълните на земните стихии и паники, от Своята Божествена висота бди и безбедно насочва ладиите на човешките сърца към тихото пристанище на Вечния живот; към крайбрежията на Божията наслада и мир.
Мили в Господа братя и сестри!
Всичко на този свят е преходно. Всичко отминава. Всяко нещо на тая земя има начало, има и край. Всичко е подчинено на закона на гибелта. Няма цвят, който да не вехне и да не съхне. Няма земна наслада, зад която да не стои сянката на скръбта.
Св. ап. Павел в посланието си до Евреите (13:14) написа: " Тук нямаме непрекъснат град, само че бъдещия търсим! " Ние, християните, в школата на земния живот сме устремени към " Божия град ", към Вечния, Тържествен Йерусалим града на Божията наслада! За нас, християните, същинската наслада е: да имаме вяра в Бога, да познаваме Бога, да вървим след Него и да Го носим в сърцата си!
Връхна точка на насладата, която Христос донесе и завеща на света, е Пасхалната наслада. Пасхалната наслада проехтява като главен претекст в целия живот на православния християнин. Мистически Православието е вяра на Възкресението. Религия на Прославения, Тържествуващ Спасител!
Църквата е Божие царство на радостта>
Тя е пълноводен, непресъхващ извор на хубост и на духовна наслада. Пасхалната наслада е жива в Църквата през всички епохи и до наши дни. Тя подарява Божествена разтуха и влива възраждащата духовна мощ в доста разрушени от живота скръбни сърца.
Навярно сте чували за изповедта на оня младеж, който изгубил своята брачна половинка. " Никога, споделя той, не ще не помни оня печален камбанен звън, който подсещаше на всички, че тя вечно е склопила очи и вечно е напуснала нашия свят! Никога няма да не помни оня дребен есенен дъждец, който оросяваше нейното студено-ледено лице! Никога няма да не помни тези късни есенни цветя, които красяха ковчега є! Тя отмина... Хладният гроб я одобри... И аз грохнал се завърнах у дома с детето си. Стори ми се, че в нашия дом към този момент не прониква нито един безоблачен лъч. Страхотна горест облада душата ми! Заредиха се дни на огромна тъга и вътрешна паника...
Дойде Великденската нощ. Аз поведох детето и отидох в черква. Църквата беше цялостна с богомолци. Лицата на всички сияеха от неземна наслада. Свещениците запяха победния химн на живота: " Христос воскресе! " Сърцето ми мощно затуптя... Усетих, че нещо става в мене. Искаше ми се и аз да запея, само че нещо потискаше, спираше гласа ми. Една сълза се отрони и падна по лицето ми!
И ето... в молитвен захлас с очите на вярата аз видях там, над иконостаса Възкръсналия Иисус, облечен в белоснежни одежди, облян в Божествена светлина. И към Него ангели, безчет ангели... Всички пееха: " Христос воскресе! " И целият богомолен народ изпод още веднъж подемаше песента. Струваше ми се, че небето и земята се сливат в това велико празненство и пеят дружно: " Христос воскресе! "
И ето там, измежду ангелите, с очите на вярата аз видях и нея, майката на моето дете. Тя беше блажено-усмихната и пееше дружно с ангелите... Дълго не свалях очите си от това чудно привидение. Службата приключи. Хванах детето си за ръка и си отидохме у дома. Усетих, че ми стана леко. От тая нощ започнах да я виждам в сънищата и в бляновете си... Чувах нежния є застъпнически глас, който ме насърчаваше в дни на паника и тествания! "
Ето великата, преобразяваща мощ на Пасхалната наслада! Студеният тъмен гроб скрива насладата и хубостта на живота! Но
очите на вярата виждат и зад мрака
на гроба, и през сълзите на тъгата светлина и Божия наслада! Защото при Бога, Възкръсналия Спасител в Царството на светлината и насладата няма гибел!
Израз на живата ни религия, че в света нищо не умира, е нашата велика християнска утеха; въодушевените думи на братствената ария: " Смъртта Божа е заръка, тя небесна е врата, що тайнствено разделя земний мир от Вечността! Светъл е на гроба мрака, ярък нашия конец! Сам Христос ни горе чака със подготвен за нас венец! "
Там, където е Христос, там грее чиста, безконечна Божия наслада! Царството Божие идеалът на всяко вярващо сърце, по думите на св. ап. Павел " не е ядене и пиво, а истина и наслада и мир в Светия Дух! " (Рим. 14:17).
Сърцето е олтар на Бога. Нека свещеният огън на Пасхалната наслада да се разгори върху жертвеника на сърцата ни! В изблик на чист екстаз топло да помолим Христа, Възкръсналия Спасител Вечния пълноводен Божествен Извор на насладата да ни прати благословението на тази наслада и да огрее сърцата ни с лъчите на тази небесна наслада!
Да бъде тази светозарна наслада постоянно (и в минути на скърби и страдания) извор на духовна разтуха! Да бъде тази чиста наслада ентусиазъм и освещение и на нашите земни наслади, та животът ни, с Божие благословение, да се трансформира в благоуханна пролет, която да цъфти в истина, светлина, наслада, мир и приятелство! Амин!
В християнската вяра на Възкресение Христово (Великден) се празнува възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, откакто Христос е разпънат на кръст и заровен. Празната гробница е забелязана от дамите мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а след това и на апостолите.
Дивна, цялостна с необозрима хубост, с небесна светлина и с незалязваща Божия наслада е светозарната Пасхална среднощ!
Само преди няколко дни през тая тайнствено-свята среднощ вълшебният звън на великденските камбани още веднъж се сля с небесната музика на ангелите, с величествения химн на Всемира и със светлите възторзи и най-чистите трепети на човешките сърца! Този небесен звън церемониален химн на Възкръсналата Божествена Любов мощно отекна над земните простори, окъпани в пролетна ведрина и омайваща хубост! Този сладостен звън повелително отекна и в човешките сърца!
Възкресение Христово е Велик Ден на безкрайната Божия сила; Вечен Ден на незалязващата Божия наслада в света! Христовото Възкресение е най-великото събитие в мировата история на християнското човечество! Извор на ентусиазъм, светлина и наслада! Господнята Пасха съставлява успех, празненство на безсмъртната Божия Любов, която се роди на Кръста, изгря в мрака на гроба и заблестя в зората на Възкресението.
Великден е празник на
безконечната духовна пролет в живота
Безгранични са плодородните последствия на Христовото Възкресение. Те обгръщат и земята, и небето, и времето, и вечността. И ние усещаме и изживяваме и тази година чудната наслада, която блика от Живоносния Христов Гроб наслада всечовешка, всемирна, надземна! Нея има поради св. Йоан Дамаскин боговдъхновеният създател на Пасхалния канон, който приканва цялата Вселена към всеобщо тържествуване, към възторжена наслада: " Небесата да се веселят! Земята да се радва! Да чества целият свят: и забележимият, и невидимият " ; Защото Христос възкръсна! Вечно забавление!
Човешкото сърце жадува за наслада. Радостта това е висша полезност и бижу на живота! Чрез насладата животът цъфти, благоухае и дава изобилен плод.
Ние, людете, сме свързани със земята. На земята протича целият ни живот. На земята ние изживяваме и всички наслади и възторзи на сърцето. Има доста почтени, чисти земни наслади извори на вътрешно благополучие за сърцето.
И въпреки всичко ние, християните, не можем да живеем единствено с тях. Земните наслади са временен блян за безконечна наслада... Истинска наслада на сърцето дава вярата! Ние имаме потребност от небе: бездънно и лазурно. Небе, което да озарява земния ни път с непреходна Божия наслада. Небе, което да освещава нашите земни наслади!
Християнството е вяра на живота и отсам вяра на насладата: на духовната, чиста, в никакъв случай непомръкваща наслада!
Нашият Спасител Иисус Христос пристигна като
Пратеник на насладата в света
Той живя и служи на Бога и индивида с любов и наслада. Светла наслада благовестеше на отрудените и обременените. Радост даде обещание и на скръбните човешки сърца.
Сам Христос се радваше на земните богатства. Възхищаваше се от естествените хубости. Благославяше земните човешки наслади. Обстоятелството, че Иисус Христос извърши първото Си знамение на женитба в Кана Галилейска и за наслада, за забавление на людете, има надълбоко промислително значение. " Първо знамение!... Ах, това първо знамение! " възклицава гениалният сърцеведец, великият съветски публицист Достоевски. Не скръбта, а насладата човешка е посетил Христос. Извършвайки за пръв път знамение, Той е осветил човешката наслада... Който обича людете, той обича и тяхната наслада. Чрез присъединяване Си в сватбения гуляй Христос уточни, че насладите са благословени от Бога и служат за разцъфтяване на живота!
Рождественската наслада и Пасхалната наслада са двата полюса, сред които се движи целият земен живот на Христос!
Братя и сестри,
Христос изпрати учениците Си светите апостоли, в необятния свят да благовестят Евангелието: " Божествената наслада ". " Винаги се радвайте! " това бе техният пречуден и възхитен привет.
Апостолите бяха в Христовия Дух, по тази причина имаха и Неговата наслада. Те реализираха тая наслада в сърцата си. Направиха я свое вътрешно владеене, вътрешно благосъстояние. Те бяха пълноводни потоци на тази наслада. Бедни, незнайни, отхвърлени, гонени те поздравяваха света с привета на насладата. Радостта им извираше не от земни извори, а от пълноводния извор на Божията Любов: Извор, който в никакъв случай не пресъхва! Светите апостоли бяха пратеници на Божията наслада в света.
В техния живот и образец се прояви
чудният абсурд на вярата:
безрадостни несретници обдаряваха света с наслада... Тая наслада беше вътрешното благосъстояние на сърцата им. " Огорчават ни, а ние постоянно сме радостни! " написа св. ап. Павел. Тази светла наслада бе индикаторът за силата на тяхната религия. Тази наслада като златна божествена корона свети в героизма и саможертвата им за Христа.
С такава неземна наслада светите мъченици и изповедници на вярата през време на жестоките езически гонения посрещаха страданията и гибелта. Да се пренесем въображаемо 17 века обратно и да надникнем в подземията на тъмните катакомби. Какво ще забележим там? Преследвани поради вярата им кротки люде християни, сияещи от вътрешна, неземна наслада и с горящи от заветен небесен огън сърца! Да надникнем в езическите тъмници!...Там им предстоят жестоки страдания. Но те не скърбят, не плачат... Те се радват и възторжени пеят Богу хвалебни песни! Да погледнем в големите римски амфитеатри, претъпкани с тълпи. Тук е цялата римска аристокрация! На арената извеждат християните, наказани на гибел посредством скъсване от диви зверове. Всички тия мъченици горят от заветен пламък! Коленичили, с насочен към небето поглед, шушукат топли молебствия... А лицата им лица на ангели в плът, кротки, безметежни, одухотворени, са огряни от неземна наслада!
Страшни, мъчителни, кървави подиуми! Но... на никое място скръб; на никое място въздишка; на никое място рев! Навсякъде се чува победната ария на вярата. Радост грее в сърцата.
Това е победната мощ на Христовата религия, на тържествуващата Христова Любов, на безконечната Божия наслада! Който пребъдва в благодатно-молитвено общение с Бога, посредством Господа Иисуса Христа той пребъдва в същинската Божия наслада! Радостта в Господа е един от " плодовете на Светия Дух " (Гал. 5:22). Боговеселието е най-висшата наслада. Няма земна мощ, която може да помрачи сиянието на тая духовна, свята наслада! И Спасителят споделя, че тази наслада никой не може да ни отнеме. Нито неволите, нито страданията, нито гибелта даже!
Само едно нещо може да ни отнеме тая чиста наслада прегрешението. Грехът лишава индивида от насладата в Бога. Сърцето вместо олтар на положителното се трансформира в капище на дявола. Св. Йоан Златоуст споделя: " Само насладата в Бога е " непреходна и безсмъртна! Тя постоянно цъфти и в никакъв случай не увяхва! "
" Боговеселието, или животът в Бога написа св. Антоний Велики е последната цел на всички подвижнически писания и върхът на съвършенството ". Обилните струи на Божията берекет вътрешно озаряват християнина и го вършат да сияе от духовна хубост и радост; да излъчва светлина и небесно благовоние.
Характерен образец за това съставлява лъчезарният светец на Руската православна черква св. Серафим Саровски. Тая наслада преливала крайбрежията на душата му и се разливала и на близките. Св. Серафим всички посрещал с нежното послание: " Радост моя! "
Велик харизматик, потопен в океана на Божията берекет! Велик в чудесата си! Велик в любовта си! Велик в светозарната наслада, която греела в сърцето му! И посетителите, обласкани от лъчезарния дъртак, забравяли своите несгоди и ставали съучастници на неговия небесен екстаз. Неслучайно и зиме, и лете св. Серафим приветствал своите гости с: " Христос воскресе! " В сърцето му непрекъснато греела тиха, благословена пасхална наслада.
Човек жадува за наслада и благополучие. Но скърбите и страданията са цената на нашето високо нравствено достолепие. Скърбите и страданията са наши възпитатели.
Те водят до правилни прозрения
Те са път към Божието Царство. Ключ за отваряне на златните двери на това Царство. Християнинът приема страданията като блажен чоп в живота.
Според Евангелието светът съставлява голяма, величествена постройка на Духа. Християнинът знае и схваща, че всеки човек съществува за общото, вселенско, Божие дело. Цялата земна орис на индивида: и насладите и достиженията, и тестванията и скърбите би трябвало да бъдат вградени, според Божия избавителен проект, в този възвишен градеж!
Християнинът знае, че Бог, нашият Любящ Небесен Баща, ни милва и в страданията, и в скърбите! Истинският християнин и измежду най-големите премеждия и тежки огорчения духовно постоянно е утешен и щастлив, тъй като знае, че Божественият Архитект извайва с чука на страданията душата и трансформира тъгата и скърбите в същинска наслада!... Радост в страданията и примирие в Божието водачество...
Един изтъкнат мисионер-проповедник на Евангелието в Африка по здравословни аргументи се завърнал в Европа. Негов другар го завел при прославен доктор. Двамата гости били въведени в една стая, в която сред другите мебели им направило усещане едно малко детско кресло. На стената висяла картина портрет на симпатична млада жена, заобиколена от седем радостни деца.
Мисионерът и приятелят му били поканени на чай. Лекарят ги въвел в трапезарията. Но там било сервирано единствено за трима души. Никакво семейство не се виждало. Мисионерът запитал лекаря дали неговите домашни отсъстват. " Какво! Отсъстват ли?!... Съвсем не! Те са си у дома! " споделил лекарят общително и някак си прекомерно мъчително. " Вкъщи ли?! "... " Да! траял лекарят Но вие не можете да ме разберете! Картината, която видяхте в предната стая съставлява моята блага брачна половинка и скъпите ми седем деца. Обаче, Господ, Който ми ги подари, още веднъж прибра всички при Себе Си, дружно с майка им! Те са вкъщи! Аз останах сам, пътешественик в света! "
Дълбоко разчувствуван, домакинът-лекар траял: " Когато работех в кабинета, последното ми дете нормално сядаше на дребното кресло, което видяхте. Това дете беше моята единствена разтуха в скръбта ми. Но Господ взе и тая моя рожба, с цел да бъде Той всичко за мене! Преди това аз не познавах Господа. Живеех единствено за себе си в света. Моето богатство беше жена ми и моите деца! Обаче, с мен се случи това, което става с кораба, който спускат в морето. Преди това той лежи на скелето горделив и сигурен; опрян на голям брой подпори. Но след това почват да ги махат една след друга, до момента в който най-накрая остава да го крепи единствено въжето. След туй прерязват и него и люшкан, корабът се впуска в разчувстваното море... Точно по този начин стана и с мене!... Но аз (при тия думи зарево озари лицето на изстрадалия човек), аз не пропаднах в бездната на отчаянието... Когато всички земни гаранции изчезнаха, Господ простря ръката Си към мене. Божията светлина ме озари! От тогава моят житейски транспортен съд плува по морето на Божието състрадание ".
Затрогващ образец!... Един печален земен дом, зачернен от тъмните облаци на скръбта, посредством вярата е трансфорат в Божи дом дом на Христовата светлина и на Божията наслада! Дивна, трогателна изповед! Христос, стъпил върху вълните на земните стихии и паники, от Своята Божествена висота бди и безбедно насочва ладиите на човешките сърца към тихото пристанище на Вечния живот; към крайбрежията на Божията наслада и мир.
Мили в Господа братя и сестри!
Всичко на този свят е преходно. Всичко отминава. Всяко нещо на тая земя има начало, има и край. Всичко е подчинено на закона на гибелта. Няма цвят, който да не вехне и да не съхне. Няма земна наслада, зад която да не стои сянката на скръбта.
Св. ап. Павел в посланието си до Евреите (13:14) написа: " Тук нямаме непрекъснат град, само че бъдещия търсим! " Ние, християните, в школата на земния живот сме устремени към " Божия град ", към Вечния, Тържествен Йерусалим града на Божията наслада! За нас, християните, същинската наслада е: да имаме вяра в Бога, да познаваме Бога, да вървим след Него и да Го носим в сърцата си!
Връхна точка на насладата, която Христос донесе и завеща на света, е Пасхалната наслада. Пасхалната наслада проехтява като главен претекст в целия живот на православния християнин. Мистически Православието е вяра на Възкресението. Религия на Прославения, Тържествуващ Спасител!
Църквата е Божие царство на радостта>
Тя е пълноводен, непресъхващ извор на хубост и на духовна наслада. Пасхалната наслада е жива в Църквата през всички епохи и до наши дни. Тя подарява Божествена разтуха и влива възраждащата духовна мощ в доста разрушени от живота скръбни сърца.
Навярно сте чували за изповедта на оня младеж, който изгубил своята брачна половинка. " Никога, споделя той, не ще не помни оня печален камбанен звън, който подсещаше на всички, че тя вечно е склопила очи и вечно е напуснала нашия свят! Никога няма да не помни оня дребен есенен дъждец, който оросяваше нейното студено-ледено лице! Никога няма да не помни тези късни есенни цветя, които красяха ковчега є! Тя отмина... Хладният гроб я одобри... И аз грохнал се завърнах у дома с детето си. Стори ми се, че в нашия дом към този момент не прониква нито един безоблачен лъч. Страхотна горест облада душата ми! Заредиха се дни на огромна тъга и вътрешна паника...
Дойде Великденската нощ. Аз поведох детето и отидох в черква. Църквата беше цялостна с богомолци. Лицата на всички сияеха от неземна наслада. Свещениците запяха победния химн на живота: " Христос воскресе! " Сърцето ми мощно затуптя... Усетих, че нещо става в мене. Искаше ми се и аз да запея, само че нещо потискаше, спираше гласа ми. Една сълза се отрони и падна по лицето ми!
И ето... в молитвен захлас с очите на вярата аз видях там, над иконостаса Възкръсналия Иисус, облечен в белоснежни одежди, облян в Божествена светлина. И към Него ангели, безчет ангели... Всички пееха: " Христос воскресе! " И целият богомолен народ изпод още веднъж подемаше песента. Струваше ми се, че небето и земята се сливат в това велико празненство и пеят дружно: " Христос воскресе! "
И ето там, измежду ангелите, с очите на вярата аз видях и нея, майката на моето дете. Тя беше блажено-усмихната и пееше дружно с ангелите... Дълго не свалях очите си от това чудно привидение. Службата приключи. Хванах детето си за ръка и си отидохме у дома. Усетих, че ми стана леко. От тая нощ започнах да я виждам в сънищата и в бляновете си... Чувах нежния є застъпнически глас, който ме насърчаваше в дни на паника и тествания! "
Ето великата, преобразяваща мощ на Пасхалната наслада! Студеният тъмен гроб скрива насладата и хубостта на живота! Но
очите на вярата виждат и зад мрака
на гроба, и през сълзите на тъгата светлина и Божия наслада! Защото при Бога, Възкръсналия Спасител в Царството на светлината и насладата няма гибел!
Израз на живата ни религия, че в света нищо не умира, е нашата велика християнска утеха; въодушевените думи на братствената ария: " Смъртта Божа е заръка, тя небесна е врата, що тайнствено разделя земний мир от Вечността! Светъл е на гроба мрака, ярък нашия конец! Сам Христос ни горе чака със подготвен за нас венец! "
Там, където е Христос, там грее чиста, безконечна Божия наслада! Царството Божие идеалът на всяко вярващо сърце, по думите на св. ап. Павел " не е ядене и пиво, а истина и наслада и мир в Светия Дух! " (Рим. 14:17).
Сърцето е олтар на Бога. Нека свещеният огън на Пасхалната наслада да се разгори върху жертвеника на сърцата ни! В изблик на чист екстаз топло да помолим Христа, Възкръсналия Спасител Вечния пълноводен Божествен Извор на насладата да ни прати благословението на тази наслада и да огрее сърцата ни с лъчите на тази небесна наслада!
Да бъде тази светозарна наслада постоянно (и в минути на скърби и страдания) извор на духовна разтуха! Да бъде тази чиста наслада ентусиазъм и освещение и на нашите земни наслади, та животът ни, с Божие благословение, да се трансформира в благоуханна пролет, която да цъфти в истина, светлина, наслада, мир и приятелство! Амин!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ