Св. вмчк Георги Победоносец. Св. прав. Иов Многострадални Нечестивият цар Диоклетиан,

Св. вмчк Георги Победоносец. Св. прав. Иов Многострадални

Нечестивият цар Диоклетиан, който неприлично приел скиптъра на Римското царство, бил ревнив чиновник на скверните идоли. Той почитал най-вече от всички магьосника Аполон, тъй като си мислел, че е огромен предсказвач на бъдещето, само че в действителност в този кумир бил настанен и живеел нечистият дух, т.е. дяволът. На всички, които се отнасяли до него със питане за своето минало, той давал лъжливи отговори, или по този начин да се каже, неговите предсказания в никакъв случай не се изпълнявали. Веднъж Диоклетиан попитал Аполон за някаква работа и получил от беса подобен отговор:

- Казвам ви истината - не мога към този момент да предричам бъдещето, тъй като тук на земята ми пречат праведните индивиди, които унищожават нашата мощ.

Диоклетиан попитал идолопоклонническите свещеници (жреците) да му обяснят кои са тези праведници, заради които господ Аполон се отхвърля да дава същински пророчества. Те му дали отговор, че в поднебесната земя праведни индивиди са християните. Щом чул това, Диоклетиан се разгневил доста на християните и отново възобновил гонението срещу тях, което било съвсем престанало. По негова заповед от всички римски области се повдигнал мъчителският меч за изтребването на беззащитните християни. Тъмниците се изпразвали от прелюбодейци, разбойници и всевъзможен тип нарушители, а ги препълвали с феновете на Истинния Бог. От всички страни на Римската империя, а изключително от източните, донасяли на Диоклетиан писма, изпълнени с разнообразни клюки срещу християните. В тия писма имало недоволства, че наричаните християни се умножили безпределно и не почитали царските повеления и че дотолкоз са се укрепили, че би трябвало или да ги оставят да си изповядват вярата, или да тръгнат с армия против тях. Тогава Диоклетиан повикал на съвет всички свои регионални наместници, князе, знатни жители и държавния съвет, пред които очевидно разкрил своята ненавист към християните.

В това време чудният Христов боец, свети Великомъченик Георги, бил в редовете на един от славните римски полкове; по месторождение той бил кападокиец, наследник на популярни християнски родители, и от младини теоретичен на същинско християнско благочестие. Още от дребен останал без татко, който починал в страдалчески героизъм за Христа, а пък майка му се преселила дружно с него в Палестина, тъй като била родом от тия страни и имала големи наследствени благосъстояния. Като стигнал съвършена възраст, свети Георги бил доста хубав привидно, телом - як и неустрашим, по тази причина го взели на военна работа и в късо време го произвели в чина на хилядоначалник. А когато се отличил в доста борби със своето храбро геройство, Диоклетиан, без да знае, че той е християнин, го уважил с управителска купа още на двадесетгодишна възраст и от обич към него го взимал в царските покои, където се употребил с огромно почитание сред царедворците. Междувременно майката на Светия се преставила в блажена кончина. Георги разбрал за преднамерената царска свирепост и като се убедил в невъзможността да се промени тази безбожна присъда, съзнал, че е настъпило най-благоприятното време за неговото избавление, като изповяда Христа пред самите чиновници на мракобесието. Затова неотложно раздал на сиромасите всичко, каквото имал при себе си, а пък на робите си подарил свобода; също направил едно наследство за своите имения и плебеи, които се намирали в Палестина, имуществата да се раздадат на бедните, а робите да се пуснат на независимост. На третия ден, когато Диоклетиан и неговите съветници решили да оповестят кървавото определение срещу християните, мъжественият и безстрашен боец Георги застанал със ярко лице и хладнокръвен разум измежду това беззаконно сборище и почнал да ги изобличава по този метод:

- Докога, о, царю, и вие князе, и съветници, които сте сложени да управлявате по закона и да съдите праведно, ще изливате своята гняв и своето безвластие срещу беззащитните християни? Докога ще продължавате да мъчите почтените хора, които не оскърбяват никого с нищо? Докога ще принуждавате към вашето пагубно нечестие тези, които са привикнали да бъдат постоянно благочестиви? Не се лъжете, тъй като вашите бездушни идоли не са нищо друго с изключение на прахуляк и пепел, а не богове, както вие си мислите: единствено Иисус Христос, който изповядвам, е Истинският Бог, със славата на Своя Отец, Който е основал всичко на този свят и посредством силата на Неговия Животворящ Дух, всичко във вселената непроменяемо съществува и ще съществува до свършека на века. И така, или сами познайте вашето подвеждане и дойдете при Истината, или пък не смущавайте ония, които живеят в Истината и малко желаят да знаят за вашите скверни идоли и запрещения.

При тези думи на свети Георги Диоклетиан ужасно се възмутил и забранил на мъченика да приказва повече, като заповядал на своите оръженосци да го изведат със силата на копията от събранието и да го затворят в градската тюрма.

Войниците, които откарали мъченика в тъмницата, го разпънали на земята, сложили нозете му в клапи и поставили на гърдите му огромен камък, по заповед на Диоклетиан. Но свети Георги не се уплашил и понесъл всичко до идващия ден с огромно самообладание и признателност към Бога. На другия ден царят още веднъж извикал мъченика на разпит и като видял, че е доста изстрадал от тежестта на камъка, му споделил:

- Разкай се, Георги, и не се хвани по този начин настойчиво, тъй като те чакат още по-люти и страшни страдания!

Свети Георги, въпреки че бил изстрадал до гибел и едвам можел да диша и да приказва, с божествената помощ дръзновено дал отговор на жестокия изтезател:

- Ти, царю, дотолкоз ли мислиш, че съм отпаднал и съм се уплашил от това незначително изтезание, та да се отрека от вярата в Христа и по този метод да удовлетворя твоето демонско предпочитание? По-скоро ти ще се измъчиш, в сравнение с аз, който понасям мъчението.

Тогава Диоклетиан заповядал да донесат колело за мъчения и да завържат на него свети Георги. Под колелото били сложени дъски и на тях заковани разнообразни остриета: едни под формата на ръжени, а други като ножове: едните закривени, а другите право заковани на дъските. Съблекли мъченика гол, привързали го към колелото и щом почнали да го въртят, стоманените остриета разкъсвали и раздирали страдалческото му тяло; само че свети Георги мъжествено търпял и изначало мощно се молел на Бога, а след това почнал да се моли безшумно, като благодарял безпределно на Господа, че го е сподобил да бъде причастник на Неговите премеждия и не усещал никаква болежка, като че ли умерено си почивал.

После жестокосърдечният цар заповядал да хвърлят свети Георги в една яма, която била цялостна с негасена вар, и там да седи три дни.

Слугите на Диоклетиан го вързали и засипали с вар, както им било заповядано от нечестивия цар, и си отишли. На третия ден Диоклетиан заповядал да изхвърлят от ямата костите на мъченика, тъй като мислел, че свети Георги е изгорен във варта; само че когато прислужниците почнали да изгребват варта, за огромно учудване на всички, намерили Светия здрав и непокътнат, изравен отвързан измежду ямата, със ярко лице и благодарящ на Бога за Неговите благодеяния. При типа на това ужасно знамение народът и царските прислужници, обзети от огромен смут и слисване, едногласно прославяли Георгиевия Бог, като го наричали Велик, и мнозина повярвали в нашия Господ Иисус Христос, само че заради боязън от мъченията, скривали своята религия и не смеели намерено да я изповядват.

После било заповядано да го удрят с волски жили, до момента в който изтече всичката му кръв и до момента в който прилепне тялото му о земята.

Така свети Великомъченик Георги бил малтретиран и разкъсван на части, само че не изменил светлостта на лицето си, на което Диоклетиан доста се удивявал, а най-много озлобявал, тъй като мислел, че всичко, което става с Георги, не е плод на геройство, а на вълшебна ловкост.

След това Георги още веднъж бил хвърлен в тъмницата. Когато той се намирал там, мнозина от повярвалите в Христа подкупвали за доста злато тъмничните стражари и идвали постоянно при него, с цел да ги наставлява към пътя на спасението, а които били заболели, изцерявал с приканване над тях на Христовото име.

Между тези хора имало един безпаричен орач на име Гликерий, чийто вол инцидентно паднал от една стръмнина и починал. Гликерий, като знаел за чудесата на свети Георги, без да се бави, пристигнал при Светия и плачейки, му разправил за своето злощастие, а свети Георги му се поусмихнал и му споделил:

- Брате Гликерие, иди си щастлив, тъй като Христос ти оживи вола!

Гликерий, без да се усъмни, повярвал на мъчениковите думи и в действителност си намерил вола жив.

Междувременно Диоклетиан повикал при себе си Магнентий и му заповядал да подготви съдилището при капището на Аполона, с цел да изпита всенародно светия великомъченик Георги. През същата нощ, когато свети Георги стоял на молитва в тъмницата, задрямал и видял насън по какъв начин Спасителят го прегърнал и целунал, сложил на главата му царски венец и му споделил: „ Не пердах се, само че дерзай, тъй като скоро ще се сподобиш да царуваш дружно с Мене: бъди неустрашим и знай, че когато дойдеш при Мене, ще приемеш всичко, което съм ти приготвил. "

Щом се свършило видението, свети Георги се събудил и благодарил на Господа, че е поискал към този момент да го прибере в небесните жилища.

На другата заран, щом изгряло слънцето, Диоклетиан седнал в мястото на съдилището и заповядал да му показват свети Георги. Царят прикривал своя яд към мъченика и почнал увещателно да му приказва по този начин:

- Георги, не разбираш ли от моето досегашно самообладание, че демонстрирах по отношение на тебе огромно человеколюбие и царска благосклонност? Кълна се в боговете, че постоянно съм скърбял, когато си показва твоето геройство, разсъдък и цветущата младост, които искаш да загубиш посредством своето твърдоглавие и непокорство. Ако се обърнеш и принесеш жертва на боговете, бъди вечно убеден, че ще те приема за приятел в царството и втори след мене. И по този начин, кажи ни какво мислиш да правиш?

Свети Георги споделил:

- Царю, в случай че разрешаваш, дано влезем в храма, с цел да забележим почитаемите от вас богове.

Диоклетиан бързо и радостно станал от съдилището, с цел да иде в Аполоновото капище, и съпроводен от сановниците и народа, водел почтено със себе си Великомъченика Георги, а народът гръмогласно хвалел царя и приписвал победа на боговете. Когато влезнали в храма и към този момент била приготвена жертвата, настанала огромна тишина и всички били безспорно уверени, че свети Георги ще принесе жертва на боговете. Но той се доближил към Аполоновия кумир и попитал (като жив) бездушника, с простряна към него ръка:

- Желаеш ли да приемеш от мене жертва, като господ?

Когато споделил това, свети Георги направил кръстно предсказание, а нечестивият дух, който живеел в идола, почнал мощно да вика с човешки глас, като казвал:

- Аз не съм Бог, не са и ония, които са сходни на мене. Истинският Бог е единствено Един, Когото ти проповядваш, а ние изначало бяхме Негови чиновници, само че нашата горделивост ни смъкна от небесата и като не желаеме да се покорим, вършим всичко допустимо, единствено и единствено да прелъстяваме индивидите към нашата погибел.

Свети Георги дал отговор на беса:

- Като пристигнах тук и тъй като знаете, че съм чиновник на Истинния Бог, по какъв начин смеете още да стоите на това място?

Щом Христовият страдалец изговорил тези думи, внезапно се чул огромен звук и жалък глас, който излязъл от идолите, а самите идоли паднали на земята и се разрушили. Жреците и мнозина от народа като гневни се затекли към свети Георги и с огромна гняв почнали да го бият немилостиво, като казвали на Диоклитиан: „ Погуби, о царю, този магьосник, преди той да е погубил нас! "

Като поутихнало малко националното разстройване, Диоклетиан заповядал да му доведат мъченика и буен от яд, почнал доста остро да му приказва:

- О, погрешна главо, с такава признателност ли се отплащаш на милостта, която имах към тебе? Така ли си свикнал да принасяш жертва на боговете?

Свети Георги му дал отговор:

- Така съм се научил да придавам жертва на твоите бездушни богове, безумни царю! Засрами се, прочее, и не приписвай нашето избавление на такива богове, които на себе си не могат да оказват помощ, а камо ли да търпят наличието на Христовите прислужници.

Когато свети Георги изобличавал безумството на царя, кралица Александра застанала измежду националното голям брой и дръзновено пред всички изповядала Христа за Истинен Бог. Тя припаднала на мъчениковите нозе и изобличила заблудения изтезател, като в същото време укорявала боговете и проклинала ония, които им се покланят.

Затова Диоклетиан доста се разсърдил и без повече да ги изпитва (Георги и царицата), издал и за двамата следната смъртна присъда:

- Най-злият Георги, който споделя, че е галилеянин, тъй като произнесе доста ругатни към боговете и срещу Мене, дружно с кралица Александра, която беше примамена посредством неговите магии и която с сходно на неговото безумство укори боговете, повелявам да бъдат посечени с меч!

Определените за това царски бойци сграбчили вързания Христов страдалец и дружно с благородната кралица ги подкарали към мястото на посичането.

Когато стигнали ненапълно, царицата отмаляла тялом и поискала да седне малко, само че като седнала, приклонила главата си до един дувар и предала безшумно своя дух на Господа.

Свети Георги бил посечен на 23-ия ден от месец април. Така той приключил почтено изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленния венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия боец Георги! Такава е неговата битка и славната му победа. По неговите молебствия да се сподобим и ние да имаме дял с праведниците - да застанем отдясно в деня на Второто пришествие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото прилича популярност, чест и поклонение во веки веков! Амин.

Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите на св. Димитрий Ростовски