Сделката с Тунис е застрашена: „Доверието между страните изчезна“
Вчера тунизийският президент Каис Сайед отхвърли сума от 127 милиона евро от Европейския съюз. Това щеше да бъде първият трансфер на голямата сума пари, която Европейски Съюз даде обещание на Тунис като част от договорка за ограничение на незаконната миграция от страната. Отказът е освен мъчителен за тези, които са създали договорката, споделят специалисти, само че също по този начин не предвещава нищо положително за бъдещето двустранните връзки.
Италианският министър председател Джорджиа Мелони, ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен и министър-председателят Марк Рюте с горделивост показаха договорката с Тунис предишното лято. Тримата подписаха съглашения със Сайед, който ще ограничи потока от мигранти в подмяна на стотици милиони евро.
Европейски Съюз даде обещание - при строги условия - да влага 900 милиона евро в икономическото развиване и селското стопанство в Тунис. Освен това страната ще получи 105 милиона за защита на тунизийската граница и 150 милиона за непосредствени финансови потребности.
„ Сделката е същински крайъгълен камък. Тя е от значително значение за реализиране на по-голям надзор върху битката против незаконната миграция “, написа Рюте в X през юли. Почти три месеца по-късно този оптимизъм липсва.
По-рано този месец Сайед отхвърли да допусне делегация на Европейския парламент в страната си. С отхвърли на първия трансфер връзките сред страните доближиха историческо дъно.
И това е унизително за Европейската комисия, Мелони и Рюте, които виждат договорката като вероятен проект за ограничение на миграционните потоци и в други страни. „ Фактът, че тази договорка към този момент основава толкоз доста проблеми, е главен проблем за участващите, които също желаят да приложат това в бъдещи съглашения “, споделя политологът Макс Галиен, който е експерт в Северна Африка.
Според Галиен фактът, че Сайед към този момент е попречил няколко пъти влизането в действие на съглашението, частично се дължи на неналичието на изясненост на договорката. „ Няма споделена задача, нито споделена цел. Тази неизясненост и неналичието на доверие от двете страни пречат на осъществяването на споразуменията.
„ Сделката също не се хареса на тунизийците. Те се чудеха дали тези европейски пари ще свършат при нас? Но това, което беше изключително поразително, е, че съгласно тези съглашения Европейски Съюз ще изпрати назад тунизийските мигранти, а не всички черни африканци от Африка на юг от Сахара. Докато 85 % от мигрантите, идващи в Италия, са чернокожи африканци от Субсахарска страна, а единствено 15 % са тунизийци. Президентът сподели ясно: желая да приема назад единствено личните си жители.
Тунис е в икономическа съсипия, което прави отводът на Сайед да одобри парите да наподобява чудноват. Журналистът Фейруз бен Салах, който работи в Тунис, споделя, че Сайед може би е считал сумата за прекомерно ниска и е желал да окаже напън върху Европа по този метод. „ Обещаните пари не са задоволителни, с цел да извадят стопанската система от рецесията. Те в действителност са единствено капка в морето. “
Според Бен Салах Сайед основно желае да покаже кой е шефът с това деяние. „ Той е доста завързан към властта и автономията. Той знае доста добре, че Европа е изцяло подвластна от него, когато става въпрос за отбрана на границите си. Той също по този начин има вяра, че Европа има остатъчен дълг заради колониалното си минало. Той е националист, който взема всяка опция да покаже, че Тунис може доста добре да се държи. "
Все още не е ясно дали това последно развиване значи завършек на договорката, споделя политологът Галиен: „ Мисля, че и двете страни ще продължат да приказват, само че увереността в ползотворното съдействие към този момент е изчезнала. “
Галиен назовава обстановката в страната ужасна. „ За бежанците, които се давят в Средиземно море, за самите тунизийци и има огромни опасения за правата на индивида в страната. Трудно е да се реши дали неуспехът на тази договорка ще утежни обстановката, тъй като това е по този начин през цялото време подозрително е дали това ще го направи по-добре. "
Италианският министър председател Джорджиа Мелони, ръководителят на Комисията Урсула фон дер Лайен и министър-председателят Марк Рюте с горделивост показаха договорката с Тунис предишното лято. Тримата подписаха съглашения със Сайед, който ще ограничи потока от мигранти в подмяна на стотици милиони евро.
Европейски Съюз даде обещание - при строги условия - да влага 900 милиона евро в икономическото развиване и селското стопанство в Тунис. Освен това страната ще получи 105 милиона за защита на тунизийската граница и 150 милиона за непосредствени финансови потребности.
„ Сделката е същински крайъгълен камък. Тя е от значително значение за реализиране на по-голям надзор върху битката против незаконната миграция “, написа Рюте в X през юли. Почти три месеца по-късно този оптимизъм липсва.
По-рано този месец Сайед отхвърли да допусне делегация на Европейския парламент в страната си. С отхвърли на първия трансфер връзките сред страните доближиха историческо дъно.
И това е унизително за Европейската комисия, Мелони и Рюте, които виждат договорката като вероятен проект за ограничение на миграционните потоци и в други страни. „ Фактът, че тази договорка към този момент основава толкоз доста проблеми, е главен проблем за участващите, които също желаят да приложат това в бъдещи съглашения “, споделя политологът Макс Галиен, който е експерт в Северна Африка.
Според Галиен фактът, че Сайед към този момент е попречил няколко пъти влизането в действие на съглашението, частично се дължи на неналичието на изясненост на договорката. „ Няма споделена задача, нито споделена цел. Тази неизясненост и неналичието на доверие от двете страни пречат на осъществяването на споразуменията.
„ Сделката също не се хареса на тунизийците. Те се чудеха дали тези европейски пари ще свършат при нас? Но това, което беше изключително поразително, е, че съгласно тези съглашения Европейски Съюз ще изпрати назад тунизийските мигранти, а не всички черни африканци от Африка на юг от Сахара. Докато 85 % от мигрантите, идващи в Италия, са чернокожи африканци от Субсахарска страна, а единствено 15 % са тунизийци. Президентът сподели ясно: желая да приема назад единствено личните си жители.
Тунис е в икономическа съсипия, което прави отводът на Сайед да одобри парите да наподобява чудноват. Журналистът Фейруз бен Салах, който работи в Тунис, споделя, че Сайед може би е считал сумата за прекомерно ниска и е желал да окаже напън върху Европа по този метод. „ Обещаните пари не са задоволителни, с цел да извадят стопанската система от рецесията. Те в действителност са единствено капка в морето. “
Според Бен Салах Сайед основно желае да покаже кой е шефът с това деяние. „ Той е доста завързан към властта и автономията. Той знае доста добре, че Европа е изцяло подвластна от него, когато става въпрос за отбрана на границите си. Той също по този начин има вяра, че Европа има остатъчен дълг заради колониалното си минало. Той е националист, който взема всяка опция да покаже, че Тунис може доста добре да се държи. "
Все още не е ясно дали това последно развиване значи завършек на договорката, споделя политологът Галиен: „ Мисля, че и двете страни ще продължат да приказват, само че увереността в ползотворното съдействие към този момент е изчезнала. “
Галиен назовава обстановката в страната ужасна. „ За бежанците, които се давят в Средиземно море, за самите тунизийци и има огромни опасения за правата на индивида в страната. Трудно е да се реши дали неуспехът на тази договорка ще утежни обстановката, тъй като това е по този начин през цялото време подозрително е дали това ще го направи по-добре. "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ