Защо за бедствието в Карловско ще искаме пари от ЕС, а не от Русия?
Вчера служебният вицепремиер по ръководство на европейските средства Атанас Пеканов заяви по Нова телевизия, че ще желаяме към 130 млн. евро от фонд „ Солидарност “ на Европейския съюз, който оказва помощ на страни, попаднали в злополучие, като наводнението в Карловско.
Интересно е мисленето на нашия народ, който счита, че е напълно естествено от хазната на Европейския съюз да ни се изпратят 130 милиона евро, тъй като българската страна не си е свършила работата, и е разрешила противозаконната сеч и затлачването на реките, довело до разрушителните наводнения.Типично за нашето ръководство е да не се подхваща нищо, до момента в който не е към този момент късно. Отново след дъжд – качулка!
Европейски Съюз най-вероятно ще ни изпрати тези пари, тъй като съставлява съвременна и състрадателна организация, учредена на полезности като взаимопомощ и запазване и възстановяване на качеството на околната среда. Освен това има очакван фонд за това. За разлика от българските управляващи, европейските са планували, че сходни бедствия са вероятни и са отделили пари за тази цел.
Оказва се, че България, като част от фамилията на Европейски Съюз, разчита на доста по-голяма сигурност и живее доста по-спокойно, по европейски. Прагматизмът обаче, свършва там, където стартира любовта.
Въпреки изразяваната от най-малко половината партии, отпред с Копейкин и Нинова обич към Русия, на никой и през разум не му минава да желае помощ от нея. Тук бихме могли да прибавим и президента Радев, само че при него тази обич е по-прикрита.
Путин освен няма да им даде помощ, в случай че изискат – от една страна, тъй като няма пари, от друга, тъй като не го интересуваме. Става въпрос за такова пренебрежение и пренебрежение, че от Русия даже не желаят да отговорят на хленчовете на служебното държавно управление да ни продаде газ по контракт, който сме сключили. Това се е трансформирало в особено държание на съветската страна по отношение на България в последните години – единствено да изисква, да упорства, да получава, само че не и да дава.
Въпреки това, ние с всевъзможни въртеливи придвижвания желаеме да ѝ даваме нашите пари. Пример за това е връщането на уговорени американски танкери с евтина газ, с цел да платим вместо това на Русия, за съветски газ. Освен това България изигра централна роля в построяването на „ Турски поток 2 “, за своя сметка, като по този метод спести 150 милиона годишно на „ Газпром “, и оказа помощ за налагането на съветския газов монопол в Източна Европа. За страдание всички тези дейности са за сметка на националните ползи и джобовете на българите.
Като съпоставим двата вида държание по отношение на България – това на Европейски Съюз, от който сме част и който е наш сътрудник, и на путинска Русия, започваме да се чудим от къде идва актуалната българска русофилия и има ли тя общо със здравия разсъдък и политическите и житейски действителности.
Интересно е мисленето на нашия народ, който счита, че е напълно естествено от хазната на Европейския съюз да ни се изпратят 130 милиона евро, тъй като българската страна не си е свършила работата, и е разрешила противозаконната сеч и затлачването на реките, довело до разрушителните наводнения.Типично за нашето ръководство е да не се подхваща нищо, до момента в който не е към този момент късно. Отново след дъжд – качулка!
Европейски Съюз най-вероятно ще ни изпрати тези пари, тъй като съставлява съвременна и състрадателна организация, учредена на полезности като взаимопомощ и запазване и възстановяване на качеството на околната среда. Освен това има очакван фонд за това. За разлика от българските управляващи, европейските са планували, че сходни бедствия са вероятни и са отделили пари за тази цел.
Оказва се, че България, като част от фамилията на Европейски Съюз, разчита на доста по-голяма сигурност и живее доста по-спокойно, по европейски. Прагматизмът обаче, свършва там, където стартира любовта.
Въпреки изразяваната от най-малко половината партии, отпред с Копейкин и Нинова обич към Русия, на никой и през разум не му минава да желае помощ от нея. Тук бихме могли да прибавим и президента Радев, само че при него тази обич е по-прикрита.
Путин освен няма да им даде помощ, в случай че изискат – от една страна, тъй като няма пари, от друга, тъй като не го интересуваме. Става въпрос за такова пренебрежение и пренебрежение, че от Русия даже не желаят да отговорят на хленчовете на служебното държавно управление да ни продаде газ по контракт, който сме сключили. Това се е трансформирало в особено държание на съветската страна по отношение на България в последните години – единствено да изисква, да упорства, да получава, само че не и да дава.
Въпреки това, ние с всевъзможни въртеливи придвижвания желаеме да ѝ даваме нашите пари. Пример за това е връщането на уговорени американски танкери с евтина газ, с цел да платим вместо това на Русия, за съветски газ. Освен това България изигра централна роля в построяването на „ Турски поток 2 “, за своя сметка, като по този метод спести 150 милиона годишно на „ Газпром “, и оказа помощ за налагането на съветския газов монопол в Източна Европа. За страдание всички тези дейности са за сметка на националните ползи и джобовете на българите.
Като съпоставим двата вида държание по отношение на България – това на Европейски Съюз, от който сме част и който е наш сътрудник, и на путинска Русия, започваме да се чудим от къде идва актуалната българска русофилия и има ли тя общо със здравия разсъдък и политическите и житейски действителности.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ