Красота и спомен за величие: Крепостта Хисарлъка край Кюстендил
ВБългария има толкоз доста места с извънредно богата история, забавна и неповторима архитектура и повече от прелестна природа. Всяко едно кътче от нашата страна е място, което заслужава да влезе в листата ви за мечтани пътешествия и екскурзии.
В Средновековието наричан „ Велбъжд “, а в Античността – „ Паутилия “, българският град Кюстендил се намира в Югозападна България, в подножието на граничната планина Осогово със своя отличник връх Руен.
Кюстендил е и дом на най–голямата сбирка на произведения на Владимир Димитров–Майстора, които се обитават в художествената изложба, която носи неговото име и са подредени в непрекъсната експозиция. Да не забравяме, че от тук идват и по този начин обичаните и вкусни кюстендилски череши, които имат в действителност неповторим усет.
Освен това тук може да видите антични римски терми и известната Пиргова кула, която се намира в центъра на Кюстендил. Нейното име и два от гръцката дума за „ кула “ – „ пиргос “. Тя има приземие и три етажа, и съвсем квадратна основа. Била е единична бойна кула, която най–вероятно е принадлежала на локален феодал. Кулата обаче напълно не е главното място, което туристите посещават, когато идват в Кюстендил.
Най–интересното място в региона се намира на няколко километра отвън града и е кацнало тъкмо над него, като че ли го пази. Това е късноантичната и средновековна цитадела „ Хисарлъка “. Тя е една от най–добре непокътнатите замъци от това време по нашите земи. Освен това е част от 100-те национални обекта на България. Крепостта „ Хисарлъка “ е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение. Когато се качите до нея, пред вас ще се разкрие Кюстендил като на длан.
Крепост Хисарлъка разполага с открита сцена с много места, на която се организират разнообразни културни мероприятия, за които може да следите на уеб страницата на крепостта или в осведомителния център на град Кюстендил.
История на крепостта
Крепостта се намира на рид, който носи същото име като нея, тъкмо над град Кюстендил. Предполага се, че е издигната още през IV век и е достроявана и преработена някъде към VI век. Крепостта е толкоз постоянна, че е съумяла да устои на всевъзможни условия и условия, както по време на Първата Българска страна, по този начин и по време на Втората. През XV век за жалост е била съборена и отчасти разрушена от османците. Въпреки това, с помощта на качествена реституция, през днешния ден може да се видят много неща от нея и да се придобие визия за тогавашното великолепие на този исторически български монумент на културата.
На мястото на Кюстендил се е намирал римският град Улпия Пауталия. Различни исторически източници сочат, че този град е имал доста значимо религиозно и стратегическо значение за Римската империя.
Предполага се, че крепостта Хисарлъка е била издигната над укрепения град Пауталия и е била седалище на локалния феодал.
Архитектура и строителство
Крепостта Хисарлъка е в действителност неповторима по своята същина, тъй като тя е комбинация от няколко архитектурни стила и строителни техники и тъкмо това я прави една от най–значимите замъци на нашата територия.
По време на археологическите разкопки е открито, че крепостта има няколко стадия на строене. Първите и най–значими промени по нея са направени към VI век под ръководството на Юстиниан I, за което са оставени и писмени сведения от античния публицист Прокопий Кесарийски.
Разкопките и изследванията на крепостта демонстрират, че тя се е употребила много интензивно по време на Античността и Средновековието.
Крепостта е строена с доста мисъл и внимание изключително към релефа, на който се намира, тя като че ли го следва.
Близо до основния път, на източната стена се намира най–главната и най–широка врата на крепостта. Първоначално тя е била проектирана като двукрила врата, след това е била преправена на спускаща се врата и най-после е била зазидана дефинитивно.
Крепостта има формата на погрешен многоъгълник с размери 230 на 120 метра. На територията на цялата цитадела има общо 14 кули, които имат разнообразни форми – кръгли, триъгълни и правоъгълни. Крепостта има две врати и пет потерни, които са ситуирани наоколо до самите кули за по–добра защита на мястото.
На другите места крепостната стена на Хисарлъка има друга дебелина от 1.60 метра до 3 метра. Археолозите допускат по косвени данни, че крепостната стена е била висока към 10 метра, а кулите са достигали до вичосина от към 12 метра.
Строителната техника, която е употребена за градеж на крепостта, е постоянно срещана за това време и се назовава „ опус микстум “.
Тя съставлява смесена зидария от редуващи се каменни и тухлени пояси или редове, от по четири или пет реда тухли. Около самите камъни хоросанът е бил оформян с мазилка.
Реставрация
Крепостта Хисарлъка е с национално значение и е монумент на културата, което е и повода преди няколко години да завърши един огромен план по реституция и възобновяване на крепостта.
До нея самата има построен асфалтов път от град Кюстендил, а също така от него има и няколко пешеходни маршрута до мястото, които минават през добре поддържан лесопарк и са подобаващи даже за дребни деца. Крепостта е доста добре осветена и това прави допустимо посещаване и по мрачно.
Фестивали и мероприятия
През месец юли 2022 година за втори следващ път се организира един много забавен и занимателен фестивал „ Хисарлъка Експириънс “. Това е празник за дребни и огромни, който се организира в региона на самата цитадела. Забавления не липсват и то за всички възрасти. Има въжен лабиринт, отборни игри, пукотевица с лък, музикална стратегия от разнообразни реализатори – ТриГайда, Оратница, Стефан Вълдобрев и „ Обичайните обвинени “ и още доста други атракциони и занимания.
Още от създателя:
В Средновековието наричан „ Велбъжд “, а в Античността – „ Паутилия “, българският град Кюстендил се намира в Югозападна България, в подножието на граничната планина Осогово със своя отличник връх Руен.
Кюстендил е и дом на най–голямата сбирка на произведения на Владимир Димитров–Майстора, които се обитават в художествената изложба, която носи неговото име и са подредени в непрекъсната експозиция. Да не забравяме, че от тук идват и по този начин обичаните и вкусни кюстендилски череши, които имат в действителност неповторим усет.
Освен това тук може да видите антични римски терми и известната Пиргова кула, която се намира в центъра на Кюстендил. Нейното име и два от гръцката дума за „ кула “ – „ пиргос “. Тя има приземие и три етажа, и съвсем квадратна основа. Била е единична бойна кула, която най–вероятно е принадлежала на локален феодал. Кулата обаче напълно не е главното място, което туристите посещават, когато идват в Кюстендил.
Най–интересното място в региона се намира на няколко километра отвън града и е кацнало тъкмо над него, като че ли го пази. Това е късноантичната и средновековна цитадела „ Хисарлъка “. Тя е една от най–добре непокътнатите замъци от това време по нашите земи. Освен това е част от 100-те национални обекта на България. Крепостта „ Хисарлъка “ е оповестена за архитектурно-строителен монумент на културата с национално значение. Когато се качите до нея, пред вас ще се разкрие Кюстендил като на длан.
Крепост Хисарлъка разполага с открита сцена с много места, на която се организират разнообразни културни мероприятия, за които може да следите на уеб страницата на крепостта или в осведомителния център на град Кюстендил.
История на крепостта
Крепостта се намира на рид, който носи същото име като нея, тъкмо над град Кюстендил. Предполага се, че е издигната още през IV век и е достроявана и преработена някъде към VI век. Крепостта е толкоз постоянна, че е съумяла да устои на всевъзможни условия и условия, както по време на Първата Българска страна, по този начин и по време на Втората. През XV век за жалост е била съборена и отчасти разрушена от османците. Въпреки това, с помощта на качествена реституция, през днешния ден може да се видят много неща от нея и да се придобие визия за тогавашното великолепие на този исторически български монумент на културата.
На мястото на Кюстендил се е намирал римският град Улпия Пауталия. Различни исторически източници сочат, че този град е имал доста значимо религиозно и стратегическо значение за Римската империя.
Предполага се, че крепостта Хисарлъка е била издигната над укрепения град Пауталия и е била седалище на локалния феодал.
Архитектура и строителство
Крепостта Хисарлъка е в действителност неповторима по своята същина, тъй като тя е комбинация от няколко архитектурни стила и строителни техники и тъкмо това я прави една от най–значимите замъци на нашата територия.
По време на археологическите разкопки е открито, че крепостта има няколко стадия на строене. Първите и най–значими промени по нея са направени към VI век под ръководството на Юстиниан I, за което са оставени и писмени сведения от античния публицист Прокопий Кесарийски.
Разкопките и изследванията на крепостта демонстрират, че тя се е употребила много интензивно по време на Античността и Средновековието.
Крепостта е строена с доста мисъл и внимание изключително към релефа, на който се намира, тя като че ли го следва.
Близо до основния път, на източната стена се намира най–главната и най–широка врата на крепостта. Първоначално тя е била проектирана като двукрила врата, след това е била преправена на спускаща се врата и най-после е била зазидана дефинитивно.
Крепостта има формата на погрешен многоъгълник с размери 230 на 120 метра. На територията на цялата цитадела има общо 14 кули, които имат разнообразни форми – кръгли, триъгълни и правоъгълни. Крепостта има две врати и пет потерни, които са ситуирани наоколо до самите кули за по–добра защита на мястото.
На другите места крепостната стена на Хисарлъка има друга дебелина от 1.60 метра до 3 метра. Археолозите допускат по косвени данни, че крепостната стена е била висока към 10 метра, а кулите са достигали до вичосина от към 12 метра.
Строителната техника, която е употребена за градеж на крепостта, е постоянно срещана за това време и се назовава „ опус микстум “.
Тя съставлява смесена зидария от редуващи се каменни и тухлени пояси или редове, от по четири или пет реда тухли. Около самите камъни хоросанът е бил оформян с мазилка.
Реставрация
Крепостта Хисарлъка е с национално значение и е монумент на културата, което е и повода преди няколко години да завърши един огромен план по реституция и възобновяване на крепостта.
До нея самата има построен асфалтов път от град Кюстендил, а също така от него има и няколко пешеходни маршрута до мястото, които минават през добре поддържан лесопарк и са подобаващи даже за дребни деца. Крепостта е доста добре осветена и това прави допустимо посещаване и по мрачно.
Фестивали и мероприятия
През месец юли 2022 година за втори следващ път се организира един много забавен и занимателен фестивал „ Хисарлъка Експириънс “. Това е празник за дребни и огромни, който се организира в региона на самата цитадела. Забавления не липсват и то за всички възрасти. Има въжен лабиринт, отборни игри, пукотевица с лък, музикална стратегия от разнообразни реализатори – ТриГайда, Оратница, Стефан Вълдобрев и „ Обичайните обвинени “ и още доста други атракциони и занимания.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ