Защо експериментите се правят върху плъхове и мишки?
Във всевъзможни научни опити – от облъчване с дози радиация и тестване на нови препарати до промени в генома – най-често се употребяват лабораторни мишки и плъхове.
Смята се, че около 85% от всички научни проучвания в началото се организират точно с гризачите. Невъзможно е даже почти да се пресметна какъв брой тъкмо гризачи годишно се подлагат на опити. С какво толкоз плъховете и мишките са се провинили пред науката, че тъкмо тях избират най-често за опитите?
Естествено, животните нямат никаква виновност тук. Просто мишките и плъховете имат редица особености, които ги вършат идеалните тестващи.
Първо, плъховете и мишките са евтини за закупуване. Второ, те са с задоволително дребен размер, тъй че да няма никакви неудобства с държането на няколко представители в една дребна клетка.
А и плъховете и мишките са млекопитаещи, чиито размер е задоволителен за наблюдение на резултатите от опитите, като основното е, че се намират същия клас животните като индивида.
Накрая, плъховете и мишките се развъждат доста бързо (достигат полова зрялост 6 седмици след раждането си), а кръвосмешението за тях не е рисково и не пораждат генетични болести, рискови за бъдещите потомства.
Тази специфичност разрешава на учените за няколко месеца да получат няколко генерации нови плъхове след осъществяване на проби с техните родители.
Стотици хиляди плъхове и мишки по целия свят всяка година завършват с живота си измежду стените на лабораториите в името на науката.
В чест на незабележимия и станалия към този момент рутина героизъм през 2013 година в Новосибирск е открит монумент на лабораторната мишка, символизиращ признателност към това животноо от цялото човечество.
