The Los Angeles Times: САЩ научиха грешния урок от падането на Берлинската стена
Вашингтон. Преди 30 години рухването на Берлинската стена ознаменува края на Студената война. Там, където в годините след Втората международна война имаше две суперсили, заключени в рисково съревнование, остана единствено една. Глобалният ред, който нормално, само че подвеждащо се назовава биполярен, отстъпи място на нова епоха, още по-подвеждащо наричана еднополюсна, разясняват в редакцията на американското издание The Los Angeles Times .
Агенция „ Фокус “ показва превод на материала с уточнението, че той отразява само позицията на създателя.
Този еднополюсен ред провокира подигравка във Вашингтон. Водещите представители на Държавния департамент се убедиха, че настава интервал на невиждани вероятности, от което освен Съединени американски щати, само че и светът като цяло ще се възползва. Пътят напред изглеждаше явен. Всичко, което беше належащо, с цел да се подсигурява осъществяването на тези щастливи упования, беше Америка да показва нужното равнище на водачество.
В последна сметка точно водачеството даде опция на Съединени американски щати да надделят в Студената война. Благодарение на същото това Съединени американски щати трябаше да обере плодовете на успеха – за себе си и за своите съдружници. В края на краищата, кой беше там, с цел да каже не? Кой би посмял да оспори задачите и стремежите на „ незаменимата нация " в света?
Що се отнася до това какво означаваше нужното американско водачество, отговорът беше по-скоро еднакъв: Съединени американски щати ще би трябвало да увековечат уговорките, целите, навиците и най-много военния си статут, които развиваше от 1945 година Основите на политиката за национална сигурност на Съединени американски щати - нашата роля като световен служител на реда – трябваше да остане непроменена.
Три десетилетия след тази ера на привидната американска надмощие, ние сме в положение да оценим до какво докара тази идея. Резултатите, меко казано, бяха разочароващи. Очакванията за това, което президентът Джордж Х.У. Буш решително разказа като „ нов международен ред “, остават неизпълнени. Всъщност, определящите характерности на ерата - появяването на Китай като велика мощ, геополитическа неприложимост в Европа, насилието и неустойчивостта в Близкия изток, и прекомерно ограничавания и просрочен отговор на климатичните промени – всичко това би трябвало да способства за осъзнаването, че американският модел на световно водачество е или без значение или контрапродуктивен.
Как да се изясни разликата сред упованията и резултатите? Един прелиминарен отговор сигурно е следният: откакто неправилно схванаха естеството на самата Студена война, Съединени американски щати неправилно обясниха последствията от нейното внезапно преустановяване през 1989 година
Малко неща са по-опасни от това да вярвате на личната си агитация. И въпреки всичко това разказва ориста, сполетяла Вашингтон в интервала сред края на 40-те и края на 80-те. Митична Студена война, дело на истерични или цинични политически, интелектуални и медийни елити, измести същинската обстановка.
Действителните залози на същинската Студена война не бяха дребни. Гарантирането, че отслабените демокрации на Западна Европа няма да бъдат погълнати в орбитата на Съветския съюз, беше належащо и значимо. И въпреки всичко хипотетичните залози на митичната Студена война бяха по-големи. Тя настройваше Запада против Изтока, ние против тях, независимост против робството, демократична народна власт против комунистически тоталитаризъм, богобоязливи против безбожни, като цяло, всичко, което беше положително против всичко, което беше зло.
Това беше Студената война, за която президентът Кенеди загатна, когато прикани сънародниците си да „ платят всяка цена, да понесат всякакво задължение, да изтърпят всевъзможни компликации, да поддържат всеки другар, да се опълчват на всеки зложелател, с цел да подсигуряват оцеляването и триумфа на свободата. Накратко, политиката е отделена от разсъдъка, което скоро докара до бедствия като в Залива на прасетата, Кубинската ракетна рецесия и Виетнам.
Предвид въображаемите залози, когато Студената война най-сетне завърши при условия, удобни за Съединени американски щати, политическото, интелектуалното и медийното поколение на Кенеди бързо видяха в резултата ръката на Бог, провидението или историята. В желания от тях прочит рухването на Берлинската стена през 1989 година даде безапелационна и необратима присъда, предопределена да оформи бъдещето, в което Съединени американски щати са овластени да диктуват посоката. Това още веднъж докара до политика, която няма връзка с разсъдъка.
Днес ние живеем с последствията от това: офанзивите на Световния търговски център от 11 септември, голям брой войни, които си „ просят “ съпоставяне с тази във Виетнам, що се отнася до безумство, и ръководството на Доналд Тръмп.
Няма да го чуете от нито един от претендентите, които се борят за триумф против Тръмп, само че ние към момента сме преследвани от нашата лъжлива визия за Студената война. В рамките на предизборната акция политиците се разминават с повтарящи се успокояващи изречения, че Америка сигурно би трябвало да бъде международен водач. Но времената, в които може да се има вяра на сходни нелепости, от дълго време са отминали.
Важна първа стъпка към връщането към рационална политика за национална сигурност е да се огледа към Студената война такава, каквато беше: не „ дълга, тъмна битка ", която приключи с победа, а обширна и скъпа покруса, довела до ненужни премеждия, които докара човечеството на прага на заличаването и от което американските политици извлякохга изцяло неправилни уроци.
Годишнината от рухването на Берлинската стена не е мотив за празнуване, а за тъмен и дълъг разбор – въпреки и просрочен.
Андрей Бацевич е ръководител на Института „ Куинси “. Последната му книга е „ Епохата на илюзиите: Как Америка пропиля успеха си в Студената война “.
Превод и редакция: Тереза Герова
Агенция „ Фокус “ показва превод на материала с уточнението, че той отразява само позицията на създателя.
Този еднополюсен ред провокира подигравка във Вашингтон. Водещите представители на Държавния департамент се убедиха, че настава интервал на невиждани вероятности, от което освен Съединени американски щати, само че и светът като цяло ще се възползва. Пътят напред изглеждаше явен. Всичко, което беше належащо, с цел да се подсигурява осъществяването на тези щастливи упования, беше Америка да показва нужното равнище на водачество.
В последна сметка точно водачеството даде опция на Съединени американски щати да надделят в Студената война. Благодарение на същото това Съединени американски щати трябаше да обере плодовете на успеха – за себе си и за своите съдружници. В края на краищата, кой беше там, с цел да каже не? Кой би посмял да оспори задачите и стремежите на „ незаменимата нация " в света?
Що се отнася до това какво означаваше нужното американско водачество, отговорът беше по-скоро еднакъв: Съединени американски щати ще би трябвало да увековечат уговорките, целите, навиците и най-много военния си статут, които развиваше от 1945 година Основите на политиката за национална сигурност на Съединени американски щати - нашата роля като световен служител на реда – трябваше да остане непроменена.
Три десетилетия след тази ера на привидната американска надмощие, ние сме в положение да оценим до какво докара тази идея. Резултатите, меко казано, бяха разочароващи. Очакванията за това, което президентът Джордж Х.У. Буш решително разказа като „ нов международен ред “, остават неизпълнени. Всъщност, определящите характерности на ерата - появяването на Китай като велика мощ, геополитическа неприложимост в Европа, насилието и неустойчивостта в Близкия изток, и прекомерно ограничавания и просрочен отговор на климатичните промени – всичко това би трябвало да способства за осъзнаването, че американският модел на световно водачество е или без значение или контрапродуктивен.
Как да се изясни разликата сред упованията и резултатите? Един прелиминарен отговор сигурно е следният: откакто неправилно схванаха естеството на самата Студена война, Съединени американски щати неправилно обясниха последствията от нейното внезапно преустановяване през 1989 година
Малко неща са по-опасни от това да вярвате на личната си агитация. И въпреки всичко това разказва ориста, сполетяла Вашингтон в интервала сред края на 40-те и края на 80-те. Митична Студена война, дело на истерични или цинични политически, интелектуални и медийни елити, измести същинската обстановка.
Действителните залози на същинската Студена война не бяха дребни. Гарантирането, че отслабените демокрации на Западна Европа няма да бъдат погълнати в орбитата на Съветския съюз, беше належащо и значимо. И въпреки всичко хипотетичните залози на митичната Студена война бяха по-големи. Тя настройваше Запада против Изтока, ние против тях, независимост против робството, демократична народна власт против комунистически тоталитаризъм, богобоязливи против безбожни, като цяло, всичко, което беше положително против всичко, което беше зло.
Това беше Студената война, за която президентът Кенеди загатна, когато прикани сънародниците си да „ платят всяка цена, да понесат всякакво задължение, да изтърпят всевъзможни компликации, да поддържат всеки другар, да се опълчват на всеки зложелател, с цел да подсигуряват оцеляването и триумфа на свободата. Накратко, политиката е отделена от разсъдъка, което скоро докара до бедствия като в Залива на прасетата, Кубинската ракетна рецесия и Виетнам.
Предвид въображаемите залози, когато Студената война най-сетне завърши при условия, удобни за Съединени американски щати, политическото, интелектуалното и медийното поколение на Кенеди бързо видяха в резултата ръката на Бог, провидението или историята. В желания от тях прочит рухването на Берлинската стена през 1989 година даде безапелационна и необратима присъда, предопределена да оформи бъдещето, в което Съединени американски щати са овластени да диктуват посоката. Това още веднъж докара до политика, която няма връзка с разсъдъка.
Днес ние живеем с последствията от това: офанзивите на Световния търговски център от 11 септември, голям брой войни, които си „ просят “ съпоставяне с тази във Виетнам, що се отнася до безумство, и ръководството на Доналд Тръмп.
Няма да го чуете от нито един от претендентите, които се борят за триумф против Тръмп, само че ние към момента сме преследвани от нашата лъжлива визия за Студената война. В рамките на предизборната акция политиците се разминават с повтарящи се успокояващи изречения, че Америка сигурно би трябвало да бъде международен водач. Но времената, в които може да се има вяра на сходни нелепости, от дълго време са отминали.
Важна първа стъпка към връщането към рационална политика за национална сигурност е да се огледа към Студената война такава, каквато беше: не „ дълга, тъмна битка ", която приключи с победа, а обширна и скъпа покруса, довела до ненужни премеждия, които докара човечеството на прага на заличаването и от което американските политици извлякохга изцяло неправилни уроци.
Годишнината от рухването на Берлинската стена не е мотив за празнуване, а за тъмен и дълъг разбор – въпреки и просрочен.
Андрей Бацевич е ръководител на Института „ Куинси “. Последната му книга е „ Епохата на илюзиите: Как Америка пропиля успеха си в Студената война “.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ