Der Standard : Срещата на норманския формат в Париж: Защо компромиси са опасни за Путин и Зеленски
Париж. След пауза, траяла повече от три години, в Париж ще се организира нова среща на така наречен нормански формат. В понеделник френският президент Еманюел Макрон ще посрещне канцлера на Германия Ангела Меркел, президента на Руската федерация Владимир Путин и украинския му сътрудник Владимир Зеленски. Форумът на върха бе предшестван от замяна на пандизчии сред Москва и Кирв и евакуиране на сили от фронтовата линия на спора в Донбас. Необходим е компромис, само че той може да се окаже рисков за Путин и Зеленски, разясняват в редакцията на австрийския народен всекидневник Der Standard .
Срещата на върха в Париж демонстрира, че въпреки всичко има някакъв прогрес. Но въпреки да има две крачки напред, наблюдателните видяха, че е направена и една обратно. Политическите съперници на Зеленски се събраха на проява, която да обясни „ алените линии ", които Украйна не може и няма да премине, съобщи някогашният президент Петро Порошенко. Националистическите сили водят акция против Зеленски и неговата политика за Донбас от месеци. А федерализацията на Украйна и специфичният статут за Донбас са хрумвания, която те отхвърлят изрично.
Донбас крие редица капани за украинския президент. Т.нар. Формула на Щайнмайер, т.е. проектът за използване на Минските съглашения, към този момент изложи Зеленски на заплаха. Свързани с това са други чувствителни въпроси - един от главните е: на кого ще бъде позволено да гласоподава в отцепените „ национални републики “ в Източна Украйна?
Настоящите поданици на региона? Но в Украйна също има към 1,5 милиона вътрешно разселени лица, които са избягали от спешния регион; още един милион са в Русия. Много от тях към този момент имат съветски паспорти. Тук има необятно поле за операция - и от двете страни. Освен това естеството на специфичния статус е спорно. Русия упорства за тесни стопански и политически връзки сред района и страната. Рано или късно това ще докара до ново напрежение и вероятно до отцепването му от останалата част от Украйна.
Но освен в Киев е мъчно да се стигне до взаимни отстъпки: съветското управление не е заинтригувано от подсилване на южната си съседка в светлината на личните си обществени и стопански проблеми. Точно противоположното, до момента в който Украйна е слаба, тя постоянно може да бъде разгледжана като неприятен образец за политически катаклизми. В момента този метод работи добре, само че съгласно оценките на Националната банка, стопанската система на Украйна ще нарасне сред 3,5 и 4 % през идващите три години (от възможно ниските нива), до момента в който съветската стопанска система отслабва през последните шест години и в обозримо бъдеще - частично заради неналичието на вложения заради глобите. Владимир Путин желае да се отърве от икономическите ограничавания, само че не с цената на тотална загуба на въздействие и евентуално – посредством използване на считания в Москва за сюжет на ужасите - присъединението на Украйна към НАТО.
Присъединяването на Крим ускори известността на Путин до нови висоти. Но също по този начин провокира упования за интеграция на „ съветския свят " под управлението на Москва. Консервативно-националистическите сили, значима мощ във властта, ще въстанат против изпускането на сепаратистите.
Ето за какво Москва постоянно ще слага оптимални условия в договарянията. Путин не гледа на Зеленски като на равносилен сътрудник за договаряния. Дългогодишният „ собственик “ на Кремъл счита, че може да притисне новодошлия в ъгъла. Предположението не е безпочвено: Путин е прочут като сложен сътрудник за диалози. Минските съглашения сигурно се считта за триумф за Москва.
За дълготраен мир в Донбас също са нужни пари. Това основава спомагателни проблеми: Москва, която поддържа сепаратистките републики финансово живи, желае да трансферира част от тежестта на Киев, който отхвърли пенсионни заплащания на жителите на района. Но украинското управление не може да си разреши нужните милиарди долари за реорганизация. Не става въпрос единствено за възобновяване на домове и инфраструктура, разрушени след пет години война, само че и за преориентиране на стопанската система там. Доминиращият въгледобив няма бъдеще.
Трябва да се употребяват големи вложения за основаване на нови стопански браншове в Донбас. Теоретично Европейски Съюз може да помогне тук, само че има своите терзания с Италия и Гърция. Остава да разберем дали самодейността на Източния комитет на немската стопанска система за привикване на интернационална донорска конференция за Източна Украйна ще откри отзив. Но това е най-малко първи сигнал за отговорност.
Превод и редакция: Тереза Герова
Срещата на върха в Париж демонстрира, че въпреки всичко има някакъв прогрес. Но въпреки да има две крачки напред, наблюдателните видяха, че е направена и една обратно. Политическите съперници на Зеленски се събраха на проява, която да обясни „ алените линии ", които Украйна не може и няма да премине, съобщи някогашният президент Петро Порошенко. Националистическите сили водят акция против Зеленски и неговата политика за Донбас от месеци. А федерализацията на Украйна и специфичният статут за Донбас са хрумвания, която те отхвърлят изрично.
Донбас крие редица капани за украинския президент. Т.нар. Формула на Щайнмайер, т.е. проектът за използване на Минските съглашения, към този момент изложи Зеленски на заплаха. Свързани с това са други чувствителни въпроси - един от главните е: на кого ще бъде позволено да гласоподава в отцепените „ национални републики “ в Източна Украйна?
Настоящите поданици на региона? Но в Украйна също има към 1,5 милиона вътрешно разселени лица, които са избягали от спешния регион; още един милион са в Русия. Много от тях към този момент имат съветски паспорти. Тук има необятно поле за операция - и от двете страни. Освен това естеството на специфичния статус е спорно. Русия упорства за тесни стопански и политически връзки сред района и страната. Рано или късно това ще докара до ново напрежение и вероятно до отцепването му от останалата част от Украйна.
Но освен в Киев е мъчно да се стигне до взаимни отстъпки: съветското управление не е заинтригувано от подсилване на южната си съседка в светлината на личните си обществени и стопански проблеми. Точно противоположното, до момента в който Украйна е слаба, тя постоянно може да бъде разгледжана като неприятен образец за политически катаклизми. В момента този метод работи добре, само че съгласно оценките на Националната банка, стопанската система на Украйна ще нарасне сред 3,5 и 4 % през идващите три години (от възможно ниските нива), до момента в който съветската стопанска система отслабва през последните шест години и в обозримо бъдеще - частично заради неналичието на вложения заради глобите. Владимир Путин желае да се отърве от икономическите ограничавания, само че не с цената на тотална загуба на въздействие и евентуално – посредством използване на считания в Москва за сюжет на ужасите - присъединението на Украйна към НАТО.
Присъединяването на Крим ускори известността на Путин до нови висоти. Но също по този начин провокира упования за интеграция на „ съветския свят " под управлението на Москва. Консервативно-националистическите сили, значима мощ във властта, ще въстанат против изпускането на сепаратистите.
Ето за какво Москва постоянно ще слага оптимални условия в договарянията. Путин не гледа на Зеленски като на равносилен сътрудник за договаряния. Дългогодишният „ собственик “ на Кремъл счита, че може да притисне новодошлия в ъгъла. Предположението не е безпочвено: Путин е прочут като сложен сътрудник за диалози. Минските съглашения сигурно се считта за триумф за Москва.
За дълготраен мир в Донбас също са нужни пари. Това основава спомагателни проблеми: Москва, която поддържа сепаратистките републики финансово живи, желае да трансферира част от тежестта на Киев, който отхвърли пенсионни заплащания на жителите на района. Но украинското управление не може да си разреши нужните милиарди долари за реорганизация. Не става въпрос единствено за възобновяване на домове и инфраструктура, разрушени след пет години война, само че и за преориентиране на стопанската система там. Доминиращият въгледобив няма бъдеще.
Трябва да се употребяват големи вложения за основаване на нови стопански браншове в Донбас. Теоретично Европейски Съюз може да помогне тук, само че има своите терзания с Италия и Гърция. Остава да разберем дали самодейността на Източния комитет на немската стопанска система за привикване на интернационална донорска конференция за Източна Украйна ще откри отзив. Но това е най-малко първи сигнал за отговорност.
Превод и редакция: Тереза Герова
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ