Наказанието на пиян шофьор, убил трима при катастрофа, бе намалено на 5 години затвор
Върховният касационен съд (ВКС) дефинитивно призна Любомир Трайков за отговорен за породена от него гибел на трима души след злополука в Пловдив. Наложеното му наказване е 5 години затвор и взимане на шофьорската му брошура за 7 години.
Върховните съдии Николай Дърмонски, Румен Петров и Спас Иванчев са изменили решението на по-долната правосъдна инстанция, която осъди Трайков на 6 години затвор и лишаване на книжката за 7 година Първоинстанционният съд пък бе определил наказване от 4 години " отнемане от независимост " и " отнемане от право на ръководство на МПС " за 6 година за причиняване на гибел на повече от един човек при злополука в пияно положение.
Производството протича по реда на съкратеното правосъдно разследване, откакто подсъдимият призна напълно обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по делото.
Процесът стигна до висшата инстанция след тъжби на подсъдимия и на частните обвинители. Трайков е изискал понижаване на наложените му санкции, а частните обвинители - връщане на делото за ново разглеждане от Апелативния съд с инструкции за увеличение на наказванията.
Върховен касационен съд показва в претекстовете си, че от обстоятелствата по делото е открито придвижване напряко на подсъдимия Трайков и секване на неговата посока на придвижване от страна на потърпевшия Ламджиев. Върховните съдии пишат: " Подсъдимият и потърпевшият са се движели в едно и също платно за придвижване, в две насрещни ленти, изцяло равнопоставено. В момента, в който разграничителната линия е прекъснала и е дала опция на потърпевшия да извърши маневрата завой наляво, равностойното придвижване се е трансформирало, като това на подсъдимия е било с преимущество пред извършващия маневрата потърпевш ".
Съгласно правосъдната процедура,
без значение от скоростта си на придвижване, водачите с преимущество не губят това си право.
Според съда преди всичко, по реда на закона, на правната и житейска логичност, стои задължението на потърпевшия да обезпечи преимуществото на правоимащите го.
Ако той беше извършил това си обвързване, до прикосновение не би се стигнало,
без значение от това каква е била скоростта на имащия право на преимущество при прекосяване. След като не е извършил своето обвързване, се е стигнало до удар сред двете транспортни средства и тогава неизпълнението на задължението на подсъдимия да кара с разрешена и/или съобразена скорост влиза в причинно-следствената връзка за настъпването на тежкия резултат - гибелта на потърпевшите.
В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се сочи също, че е несъмнено съществуването не на един, който е задоволителен, а на два квалифициращи признака – действието е осъществено от подсъдимия в пияно положение (0,8‰ алкохолна концентрация) и е породена гибел на повече от един човек.
Преценявайки посочените смекчаващи и отегчаващи виновността условия висшите съдии припомнят, че
определянето на наказването не е чисто машинален развой,
при който с математически метод се пресмята съотношението сред тях. " Възможно е обособени условия да имат доста по-голяма относителна тежест, а други пък следва да се преценят с един по-балансиран метод. Така да вземем за пример няма спор, че подсъдимият е нарушил Закона за придвижване по пътищата като съвсем двукратно е превишил разрешената в градски условия скорост. От друга страна обаче, той е бил с преимущество и е
очаквал то да му бъде обезпечено, без значение от скоростта му на придвижване ", написа в претекстовете на висшия съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че наложеното от Пловдивския апелативен съд не е заслужено при посочения баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността условия.
" Това приказва в поддръжка на извода, че наказването следва да се дефинира при превес на смекчаващите виновността условия, само че не и толкоз забележителен, колкото е общопризнат от съда от първата инстанция. Относителната тежест на позволеното нарушаване на разпоредбите за придвижване – двукратно съвсем превишена скорост, както и съществуването на един убит човешки живот повече от плануваното в закона, в цялост е прекомерно висока, с цел да може наказването да се дефинира толкоз близко към минимума на плануванаъа в закона глоба ", аргументират се още висшите магистрати.
Те акцентират, че следва да се регистрира и
последващото държание на дееца и проявеното разкайване.
Според съда наказването " отнемане от независимост " би трябвало да се дефинира на 7 години и половина, като със законовата редукция - понижаване с 1/3 поради съкратеното правосъдно разследване, окончателният размер би трябвало да е 5 години. Наказанието " отнемане от право на ръководство на МПС " би трябвало да остане в избрания от въззивната инстанция размер от 7 години, като в този си тип и двете санкции ще са изцяло задоволителни, с цел да изпълнят заложените в Наказателния кодекс цели на специфичната и на генералната предварителна защита, показва Върховен касационен съд.
Върховните съдии Николай Дърмонски, Румен Петров и Спас Иванчев са изменили решението на по-долната правосъдна инстанция, която осъди Трайков на 6 години затвор и лишаване на книжката за 7 година Първоинстанционният съд пък бе определил наказване от 4 години " отнемане от независимост " и " отнемане от право на ръководство на МПС " за 6 година за причиняване на гибел на повече от един човек при злополука в пияно положение.
Производството протича по реда на съкратеното правосъдно разследване, откакто подсъдимият призна напълно обстоятелствата в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства по делото.
Процесът стигна до висшата инстанция след тъжби на подсъдимия и на частните обвинители. Трайков е изискал понижаване на наложените му санкции, а частните обвинители - връщане на делото за ново разглеждане от Апелативния съд с инструкции за увеличение на наказванията.
Върховен касационен съд показва в претекстовете си, че от обстоятелствата по делото е открито придвижване напряко на подсъдимия Трайков и секване на неговата посока на придвижване от страна на потърпевшия Ламджиев. Върховните съдии пишат: " Подсъдимият и потърпевшият са се движели в едно и също платно за придвижване, в две насрещни ленти, изцяло равнопоставено. В момента, в който разграничителната линия е прекъснала и е дала опция на потърпевшия да извърши маневрата завой наляво, равностойното придвижване се е трансформирало, като това на подсъдимия е било с преимущество пред извършващия маневрата потърпевш ".
Съгласно правосъдната процедура,
без значение от скоростта си на придвижване, водачите с преимущество не губят това си право.
Според съда преди всичко, по реда на закона, на правната и житейска логичност, стои задължението на потърпевшия да обезпечи преимуществото на правоимащите го.
Ако той беше извършил това си обвързване, до прикосновение не би се стигнало,
без значение от това каква е била скоростта на имащия право на преимущество при прекосяване. След като не е извършил своето обвързване, се е стигнало до удар сред двете транспортни средства и тогава неизпълнението на задължението на подсъдимия да кара с разрешена и/или съобразена скорост влиза в причинно-следствената връзка за настъпването на тежкия резултат - гибелта на потърпевшите.
В претекстовете на решението на Върховен касационен съд се сочи също, че е несъмнено съществуването не на един, който е задоволителен, а на два квалифициращи признака – действието е осъществено от подсъдимия в пияно положение (0,8‰ алкохолна концентрация) и е породена гибел на повече от един човек.
Преценявайки посочените смекчаващи и отегчаващи виновността условия висшите съдии припомнят, че
определянето на наказването не е чисто машинален развой,
при който с математически метод се пресмята съотношението сред тях. " Възможно е обособени условия да имат доста по-голяма относителна тежест, а други пък следва да се преценят с един по-балансиран метод. Така да вземем за пример няма спор, че подсъдимият е нарушил Закона за придвижване по пътищата като съвсем двукратно е превишил разрешената в градски условия скорост. От друга страна обаче, той е бил с преимущество и е
очаквал то да му бъде обезпечено, без значение от скоростта му на придвижване ", написа в претекстовете на висшия съд.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема, че наложеното от Пловдивския апелативен съд не е заслужено при посочения баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността условия.
" Това приказва в поддръжка на извода, че наказването следва да се дефинира при превес на смекчаващите виновността условия, само че не и толкоз забележителен, колкото е общопризнат от съда от първата инстанция. Относителната тежест на позволеното нарушаване на разпоредбите за придвижване – двукратно съвсем превишена скорост, както и съществуването на един убит човешки живот повече от плануваното в закона, в цялост е прекомерно висока, с цел да може наказването да се дефинира толкоз близко към минимума на плануванаъа в закона глоба ", аргументират се още висшите магистрати.
Те акцентират, че следва да се регистрира и
последващото държание на дееца и проявеното разкайване.
Според съда наказването " отнемане от независимост " би трябвало да се дефинира на 7 години и половина, като със законовата редукция - понижаване с 1/3 поради съкратеното правосъдно разследване, окончателният размер би трябвало да е 5 години. Наказанието " отнемане от право на ръководство на МПС " би трябвало да остане в избрания от въззивната инстанция размер от 7 години, като в този си тип и двете санкции ще са изцяло задоволителни, с цел да изпълнят заложените в Наказателния кодекс цели на специфичната и на генералната предварителна защита, показва Върховен касационен съд.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ