Основните заплахи за независимостта на съда идват от главния прокурор
Върховният касационен съд (ВКС) през днешния ден провежда конференция на тематика " Независимостта на съда – настоящи аспекти в практиката на Европейския съд по правата на индивида ". Основен преподавател беше Робърт Спано – заместник-председател на Европейския съд по правата на индивида, по тематиката, " Върховенството на закона – асортимент, самостоятелност и безпристрастност на съдиите ". Гост беше и българският арбитър в Европейския съд по правата на индивида Йонко Грозев. Публикуваме речта на ръководителя на Върховен касационен съд Лозан Панов пред участниците в конференцията, като я препечатваме от defacto.bg.
По мотив 30-годишнината от рухването на комунистическия режим " Отворено общество " разгласи данните от свое изследване, съгласно което половината българи считат, че демокрацията и върховенството на закона са под опасност от пълзяща автокрация. В този смисъл диалогът ни по тематиката " Независимост на съда " е витално нужен, тъй като независимостта на правосъдната власт обезпечава господство на закона, а съдиите в най-голяма степен са натоварени с отговорността да бъдат негов поръчител.
Правовият ред на всяка една демократична страна изключва опцията субектите, които основават разпоредбите, да реализират надзор върху тяхното съблюдаване. Времето, в което това е било допустимо, към момента не е толкоз надалеч в предишното и точно неналичието на демократични обичаи у нас усилва заплахата от неговото възстановяване - развой, който се следи и в други посткомунистически страни в Източна Европа.
В подобен случай поражда разумният въпрос – допустимо ли е да се въртим в кръг?
Според откриватели, в случай че човек се движи със завързани очи и няма външни ориентири, то той е податлив да се движи в кръг. Кръгообразните направления на движещия се без ориентир се дължат на непрекъснато изменящото се у него възприятие за " право напред ".
С всяка стъпка настава малко отклоняване в когнитивната визия на ходещия за права посока и тези отклонения се натрупват, с цел да изпратят индивида във все по-малки и по-малки кръгове на придвижване. Това непрекъснато отклонение не се случва, когато са налични външни ориентири, тъй като те разрешават на ходещия постоянно да " рестартира " чувството си за посока.
Привърженик съм на тезата, че с оглед положението на медиите ни и неналичието на мощна съпротива, обществото ни се движи със завързани очи и от ден на ден губи своята посока.
Съдът остава единственият ориентир за посоката " право напред ", в която би трябвало да се движим.
По тази причина на първо време е належащо да се погрижим да разбираем на жителите нашата значителност. Нуждаем се от мощно водачество в правосъдната система и ангажираност, тъй като отбраната ни от непозволени похищения не е задача на някой различен, а на нас самите.
Ако ние се ограничим само до позоваването на нереални, въпреки и значими правила, отнасящи се до конституционната значителност на самостоятелната правосъдна власт, надали ще бъдем чути.
Напоследък все по-често ставаме очевидци на безпринципно критикуване на актовете на съда, което се показва в персонални нападки против магистрати. Опитите да бъдат дискредитирани сътрудници – безупречни експерти, не е самостоятелен проблем, тъй като увреждането на тяхната известност касае доверието в цялата правосъдна система. Наложително е да бъде построен ефикасен механизъм за противопоставяне на всяка форма на непозволено влияние върху съда, без оглед източника и надлежно да бъдат подхванати съответни ограничения за превъзмогване на установени недостатъци при осъществяване на длъжността.
Така да вземем за пример в нашата свръхконсервативна система се възприема схващането, че съдът приказва единствено посредством своите актове. Наричам го архаично, тъй като не считам, че си заслужава да се пази някакъв принцип поради самия него. Правото би трябвало да контролира действителните публични връзки, а
животът е по-силен от всяка правна структура.
Заради сериозно ниското доверие в правораздаването ни, ние се употребяваме с лимитирана социална поддръжка и по тази причина само неговото увеличението е това, което би опазило системата от съсипия. Реалността демонстрира, че пропастта от съмнение, която ни дели от жителите, извънредно ловко се употребява от цинични политически играчи, с цел да нападат още по-настървено съда, като задачата им е дефинитивно да изгорят мостовете ни с тези, които сме призвани да опазим от произвол.
Няма различен метод да бъде обезсилена една безпринципна рецензия към съда, с изключение на посредством съответно разяснение на съображенията на състава, тъй като доста постоянно информацията, която излиза в общественото пространство, е или едностранна, или въобще не дава отговор на обстоятелствата и истината.
Подобно показване няма по какъв начин да не сътвори една изкривена визия за действителността, а незнанието единствено по себе си предизвика съмнение. Разбира се надалеч съм от мисълта, че съдиите би трябвало да коментират обществено всеки собствен акт, само че има моменти, когато сходна реакция е нужна, тъй като непремерените изказвания на представители на други управляващи са опасност за справедливостта в процеса, защото неизбежно ще даде отражение върху актовете на съдии в бъдеще време и върху тяхното процесуално държание.
Справедливият развой е в същината на върховенството на правото.
Съдът би трябвало да бъде самостоятелен от всички институции, в това число и от прокуратурата,
която излъчва една от страните в процеса. За страдание прокуратурата закупи власт над съда, което е неуместно в една демократична страна.
Затова смятам, че главните закани за независимостта на съда идват от самата правосъдна система, а точно - от прокуратурата, и в частност от основния прокурор. Главният прокурор разполага с мощен набор от принадлежности за тормоз на съдиите, към които няма благосклонности. Днес съдиите не изпитват толкоз боязън от политиците, колкото от основния прокурор.
Този боязън се обуславя от обоснованите подозрения по отношение на справедливостта на процеса, в случай че на даден арбитър му бъде повдигнато обвиняване, или пък негови близки бъдат подложени на институционално гонене.
Наказателната принуда у нас – това са кръвоносните съдове на властта. За страдание някои
сътрудници реагират на натиска от страна на прокуратурата с несъразмерна взаимност, която граничи с безнаказаност.
Прокуратурата постоянно е вървяла с спечелилите. За ръководещите тя е инструмент, за ръководените – бухалка. Атрактивните обвинени у нас са падналите от власт, само че все пак при всеки опит за промяна на прокуратурата се чуват гневни гласове, че се протяга ръка на нейната самостоятелност.
В редица напреднали страни прокуратурата е част от изпълнителната власт, само че действа добре. В други страни прокуратурата е самостоятелна институция отвън правосъдната власт и също действа добре. У нас прокуратурата е в правосъдната власт и е подвластна единствено от основния прокурор. А той от своя страна, не зависи от никого.
Правителството непрекъснато заплаща компенсации за грешките на прокуратурата, които отекват в Страсбург.
С течение на времето прокуратурата неофициално се снабди и със законодателна самодейност. Така прокуратурата се инфилтрира във всички управляващи. Независимостта на прокуратурата - по метода, по който е регламентирана в законодателството, се трансформира във всевластие. В последно време, даже и за най-непредубедения пораждат основателни подозрения, че партиите получават " позволение " от основния прокурор за свои дейности.
Избирателното гонене на избрани магистрати посредством дисциплинарни производства или необективно атестиране е също част от опитите да се направи дисциплиниран съдът. Повечето от тях се характеризират най-много с двойното използване на възприети стандарти, според от съдията, който се санкционира или атестира. Посредствеността на съдията е също не по-малка заплаха за неговата самостоятелност, тъй като магистрат, който не е убеден в своите качества, по предписание е уязвим.
Трябва да си признаем, че користта е различен извънредно значим детайл от личностната характерност на един магистрат, която държи съвестта на съдията в плен. Борбата с това събитие изисква в системата да се сътвори онази среда, която да го лиши от изискванията, в които може да съществува.
Членството на настоящи магистрати в секрети организации, заклели се във честност към съсловието,
също рефлектира върху тяхната самостоятелност.
Накрая бих желал да кажа няколко думи за ролята на съдийската гилдия към Вшсшша правосъден съвет, чието обвързване да пази независимостта на правосъдната власт е конституционно открито. За страдание, не липсват образци за абдикирането и от това нейно обвързване. Причината е в огромното политическо въздействие и в метода, по който е структурирана колегията, която е сложена в сериозна взаимозависимост от останалите управляващи още на законодателно равнище.
Моят апел към всички сътрудници е да бъдем по-активни в процесите, които засягат правораздаването. Пълзящите процеси в другите две управляващи заплашват най-много правосъдната власт, която е и най-уязвимата. Ако неглижираме заплахите, има риск системата да рухне, а дружно с нея – и страната.
Управляващите, уважаеми сътрудници, които и да са те, са краткотрайни, за нас най-важното е държавността да остане.
По мотив 30-годишнината от рухването на комунистическия режим " Отворено общество " разгласи данните от свое изследване, съгласно което половината българи считат, че демокрацията и върховенството на закона са под опасност от пълзяща автокрация. В този смисъл диалогът ни по тематиката " Независимост на съда " е витално нужен, тъй като независимостта на правосъдната власт обезпечава господство на закона, а съдиите в най-голяма степен са натоварени с отговорността да бъдат негов поръчител.
Правовият ред на всяка една демократична страна изключва опцията субектите, които основават разпоредбите, да реализират надзор върху тяхното съблюдаване. Времето, в което това е било допустимо, към момента не е толкоз надалеч в предишното и точно неналичието на демократични обичаи у нас усилва заплахата от неговото възстановяване - развой, който се следи и в други посткомунистически страни в Източна Европа.
В подобен случай поражда разумният въпрос – допустимо ли е да се въртим в кръг?
Според откриватели, в случай че човек се движи със завързани очи и няма външни ориентири, то той е податлив да се движи в кръг. Кръгообразните направления на движещия се без ориентир се дължат на непрекъснато изменящото се у него възприятие за " право напред ".
С всяка стъпка настава малко отклоняване в когнитивната визия на ходещия за права посока и тези отклонения се натрупват, с цел да изпратят индивида във все по-малки и по-малки кръгове на придвижване. Това непрекъснато отклонение не се случва, когато са налични външни ориентири, тъй като те разрешават на ходещия постоянно да " рестартира " чувството си за посока.
Привърженик съм на тезата, че с оглед положението на медиите ни и неналичието на мощна съпротива, обществото ни се движи със завързани очи и от ден на ден губи своята посока.
Съдът остава единственият ориентир за посоката " право напред ", в която би трябвало да се движим.
По тази причина на първо време е належащо да се погрижим да разбираем на жителите нашата значителност. Нуждаем се от мощно водачество в правосъдната система и ангажираност, тъй като отбраната ни от непозволени похищения не е задача на някой различен, а на нас самите.
Ако ние се ограничим само до позоваването на нереални, въпреки и значими правила, отнасящи се до конституционната значителност на самостоятелната правосъдна власт, надали ще бъдем чути.
Напоследък все по-често ставаме очевидци на безпринципно критикуване на актовете на съда, което се показва в персонални нападки против магистрати. Опитите да бъдат дискредитирани сътрудници – безупречни експерти, не е самостоятелен проблем, тъй като увреждането на тяхната известност касае доверието в цялата правосъдна система. Наложително е да бъде построен ефикасен механизъм за противопоставяне на всяка форма на непозволено влияние върху съда, без оглед източника и надлежно да бъдат подхванати съответни ограничения за превъзмогване на установени недостатъци при осъществяване на длъжността.
Така да вземем за пример в нашата свръхконсервативна система се възприема схващането, че съдът приказва единствено посредством своите актове. Наричам го архаично, тъй като не считам, че си заслужава да се пази някакъв принцип поради самия него. Правото би трябвало да контролира действителните публични връзки, а
животът е по-силен от всяка правна структура.
Заради сериозно ниското доверие в правораздаването ни, ние се употребяваме с лимитирана социална поддръжка и по тази причина само неговото увеличението е това, което би опазило системата от съсипия. Реалността демонстрира, че пропастта от съмнение, която ни дели от жителите, извънредно ловко се употребява от цинични политически играчи, с цел да нападат още по-настървено съда, като задачата им е дефинитивно да изгорят мостовете ни с тези, които сме призвани да опазим от произвол.
Няма различен метод да бъде обезсилена една безпринципна рецензия към съда, с изключение на посредством съответно разяснение на съображенията на състава, тъй като доста постоянно информацията, която излиза в общественото пространство, е или едностранна, или въобще не дава отговор на обстоятелствата и истината.
Подобно показване няма по какъв начин да не сътвори една изкривена визия за действителността, а незнанието единствено по себе си предизвика съмнение. Разбира се надалеч съм от мисълта, че съдиите би трябвало да коментират обществено всеки собствен акт, само че има моменти, когато сходна реакция е нужна, тъй като непремерените изказвания на представители на други управляващи са опасност за справедливостта в процеса, защото неизбежно ще даде отражение върху актовете на съдии в бъдеще време и върху тяхното процесуално държание.
Справедливият развой е в същината на върховенството на правото.
Съдът би трябвало да бъде самостоятелен от всички институции, в това число и от прокуратурата,
която излъчва една от страните в процеса. За страдание прокуратурата закупи власт над съда, което е неуместно в една демократична страна.
Затова смятам, че главните закани за независимостта на съда идват от самата правосъдна система, а точно - от прокуратурата, и в частност от основния прокурор. Главният прокурор разполага с мощен набор от принадлежности за тормоз на съдиите, към които няма благосклонности. Днес съдиите не изпитват толкоз боязън от политиците, колкото от основния прокурор.
Този боязън се обуславя от обоснованите подозрения по отношение на справедливостта на процеса, в случай че на даден арбитър му бъде повдигнато обвиняване, или пък негови близки бъдат подложени на институционално гонене.
Наказателната принуда у нас – това са кръвоносните съдове на властта. За страдание някои
сътрудници реагират на натиска от страна на прокуратурата с несъразмерна взаимност, която граничи с безнаказаност.
Прокуратурата постоянно е вървяла с спечелилите. За ръководещите тя е инструмент, за ръководените – бухалка. Атрактивните обвинени у нас са падналите от власт, само че все пак при всеки опит за промяна на прокуратурата се чуват гневни гласове, че се протяга ръка на нейната самостоятелност.
В редица напреднали страни прокуратурата е част от изпълнителната власт, само че действа добре. В други страни прокуратурата е самостоятелна институция отвън правосъдната власт и също действа добре. У нас прокуратурата е в правосъдната власт и е подвластна единствено от основния прокурор. А той от своя страна, не зависи от никого.
Правителството непрекъснато заплаща компенсации за грешките на прокуратурата, които отекват в Страсбург.
С течение на времето прокуратурата неофициално се снабди и със законодателна самодейност. Така прокуратурата се инфилтрира във всички управляващи. Независимостта на прокуратурата - по метода, по който е регламентирана в законодателството, се трансформира във всевластие. В последно време, даже и за най-непредубедения пораждат основателни подозрения, че партиите получават " позволение " от основния прокурор за свои дейности.
Избирателното гонене на избрани магистрати посредством дисциплинарни производства или необективно атестиране е също част от опитите да се направи дисциплиниран съдът. Повечето от тях се характеризират най-много с двойното използване на възприети стандарти, според от съдията, който се санкционира или атестира. Посредствеността на съдията е също не по-малка заплаха за неговата самостоятелност, тъй като магистрат, който не е убеден в своите качества, по предписание е уязвим.
Трябва да си признаем, че користта е различен извънредно значим детайл от личностната характерност на един магистрат, която държи съвестта на съдията в плен. Борбата с това събитие изисква в системата да се сътвори онази среда, която да го лиши от изискванията, в които може да съществува.
Членството на настоящи магистрати в секрети организации, заклели се във честност към съсловието,
също рефлектира върху тяхната самостоятелност.
Накрая бих желал да кажа няколко думи за ролята на съдийската гилдия към Вшсшша правосъден съвет, чието обвързване да пази независимостта на правосъдната власт е конституционно открито. За страдание, не липсват образци за абдикирането и от това нейно обвързване. Причината е в огромното политическо въздействие и в метода, по който е структурирана колегията, която е сложена в сериозна взаимозависимост от останалите управляващи още на законодателно равнище.
Моят апел към всички сътрудници е да бъдем по-активни в процесите, които засягат правораздаването. Пълзящите процеси в другите две управляващи заплашват най-много правосъдната власт, която е и най-уязвимата. Ако неглижираме заплахите, има риск системата да рухне, а дружно с нея – и страната.
Управляващите, уважаеми сътрудници, които и да са те, са краткотрайни, за нас най-важното е държавността да остане.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ