Цветан Лазаров създава най-известните български самолети
„ Въпросът имало ли е българско самолетостроене, заложен в чужбина, е изцяло състоятелен. Защото и у нас прекомерно малко са тези, които познават с повече или по-малко детайлности историята му. А то е същински феномен! Една страна, която внася клинци и подкови за конете в своята армия, има ТРИ самолетостроителни предприятия, в които български инженери и служащи основават истински български структури самолети, неотстъпващи в нищо на европейските от съответния клас за своето време. Мащабите не могат да се съизмерват с тези на огромните страни, само че когато си в положение да произвеждаш един аероплан на ден, останалото е въпрос на финансовите благоприятни условия на страната. ”
Това написа авиационният инженер Иван Бориславов в книгата си „ Забравена популярност ”, издадена през 1997 година Със сигурност и през днешния ден доста българи биха възкликнали: „ Какво, български самолети ли? “, неподозиращи, че има и такова знамение.
Говори ли ви нещо марката „ Лаз “? Това са последните български самолети,
конструирани от професор инженер Цветан Лазаров. Същият, на който има кръстен бул. в софийския квартал «Дружба». И който се трансформира в знак на българското самолетостроене.
Цветан Лазаров е роден в Плевен на 25 февруари 1896 година Влюбен в техниката, той от дете се интересува от мотори с вътрешно горене и авиация. Учи настойчиво съветски и френски език, с цел да следи новостите.
Едва шестнайсетгодишен става стажант-монтьор на остарялото софийско летище, а след началото на Балканската война отива доброволец. На летището в Мустафа паша (Свиленград), където е основано Първо аеропланно поделение, Лазаров работи като монтьор. Там той взeма решението да се посвети на авиацията.
През 1916 година Цветан Лазаров е признат в Школата за запасни офицери. Войните следват една след друга и през септември същата година, към този момент подпоручик, той командва картечна рота на южния фронт. Но написа доклад след доклад до командирите си да бъде изпратен в авиацията и съумява!
Приет в Аеропланното учебно заведение в Божурище
на 1 септември 1918 година, Лазаров приключва цялостния курс за водач, само че не може да вземе присъединяване във въздушните битки заради примирието. Служи като авиатор до 1920 година, когато по силата на Ньойския контракт е демобилизиран.
През 1922 година Цветан Лазаров постъпва във Висшето техническо учебно заведение в Шарлотенбург, Германия. Специализира леки мотори с вътрешно горене и самолетостроене и работи в катедрата на проф. Хоф и в DVL (Deutsche Versuchsanstalt für Luftfahrt - Германски изпитателен институт по въздухоплаване).
Като студент в Германия Лазаров се включва в студентското антифашистко придвижване, поради което е лишен от държавна стипендия.
Част от " черния лист " на неблагонадеждните,
той мъчно може да развива конструкторска кариера, заставен е по едно и също време да работи като чертожник и да следва. Разболява се съществено заради тежките условия, при които живее, и това е повода да се дипломира като аероинженер с една година забавяне - през 1926 година
Първото му предопределение е в заводите на “Юнкерс ” в Турция. Но още през декември 1926 година се прибира в родината и става инженер-конструктор в Държавната аеропланна работилница (ДАР), Божурище. Младият аероинженер строи безмоторен аероплан с истинска структура, който получава името на видния български пълководец и възпитател полковник Борис Дрангов.
На 19.01.1932 година от летището в Божурище
излетява за своя първи полет учебно-тренировъчният биплан ДАР-6,
аероплан за начална подготовка на водачи. Още след първите полети на машината стартира да се приказва, че се е появил извънредно успешен аероплан. Това е първата независима работа на инж. Лазаров като авиоконструктор. Самолетът е с забавни софтуерни решения, идентичните горни и долни, надлежно леви и десни полукрила са взаимозаменяеми, което дава огромно преимущество за всеобщо произвеждане и при ремонт. Описание на самолета се появява в британското списание AIRPLANE и в годишника за авиация от 1932 година на генералния щаб на немската войска.
След шест години работа в ДАР инж. Лазаров е изпратен в самолетната фабрика " Български Капрони " в Казанлък, с цел да помогне за отстраняването на дефекти, свързани със серията самолети КБ-2УТ. Тук той работи три години.
След завръщането си в София Цветан Лазаров оглавява конструкторската работа в ДАР. Опастността от въздушни набези става причина за построяването на Държавна самолетна фабрика (ДСФ) в Ловеч. От края на 1941 до 1949 година Цветан
