Петър Ганев, ИПИ: Варна тежи икономически, но без свързаност не може да издърпа целия Север
Въпросът е по какъв начин и другите огромни градове да станат “магнити ” за хора - като София, Пловдив и Варна
- Общо 5 общини в страната бележат растеж на популацията съгласно последното броене - Елин Пелин, Божурище, Джебел, Несебър, Родопи. Защо тъкмо тези общини?
- Процесите на понижаване на популацията засягат цялата страна. Дори тези общини, които съумяват да притеглят механично население, също означават спад. Защото естествените процеси - високата смъртност поради възрастно население, съумява да преодолее обстоятелството, че притеглят фрагменти. И пандемията играе роля. Тя е регистрирана в преброяването.
Първо, отбелязва се по-висока смъртност през този интервал в цялата страна. Променя се миграцията в огромните градове, които привличаха фрагменти, само че в един миг хората избягаха в периферията.
Несебър е община, чиито обитаеми места около туризма има аргументи да притеглят население - те са свързани с туризма и развиването на имотния пазар.
Някои от най-хубавите морски курорти са на територията на тази община.
Божурище пък е в периферията на София. Индустриалната зона там се развива сносно. Това е и другата причина за по-изненадващ растеж на популацията - добре обвързвана община в периферията на огромния град, от която може да използваш цялата обществена инфраструктура на града, а в това време има и мощна промишленост, която дава работа.
Това са изключения, не са модели, които можем да използван на всички места - да вземем за пример моделът на Божурище и Несебър не можем да използван върху градове като Габрово и Стара Загора.
Общините и градовете, които притеглят население, са София, Варна и Пловдив. И се развиват добре. Въпросът е по какъв начин това да стане стабилно и в другите огромни градове като Стара Загора, Русе, Бургас.
- Забелязва се, че тези пет общини са в разнообразни краища на страната. Те следват ли трендовете на областите, в които се намират?
- В някаква степен. Но да вземем Кърджали - това е регион, който постоянно стои малко по-различно от цялата карта. Той е етнически по-различен, селското население е повече, а делът на градското население е по-малък от нормалното, което е към 50-60% от региона. Въпреки че наподобяват като по-малки и небогати общини, демонстрират много положителни резултати. Те може би съумяват да притеглят и заселници от Турция, и то от дълго време, което се вижда и на имотния пазар. В Ардино да вземем за пример ще забележим, че имотният пазар е развъртян, тъй като са се появили нови квартали. Мината " Ада тепе " в Крумовград се разви, което усъвършенства индикаторите на някои от общините в региона.
- Защо Северът не е показан в листата с общини с увеличено население?
- Първо, на север нямаме такава минна промишленост, каквато на юг. Голям стопански център е единствено Варна. Тя също е със мощна външна страна в Девня. Ако някъде ще се обръща демографската наклонност, това ще в необятния регион на Варна, където от години се притегля население. Но Варна е единия завършек на картата и не може да повлияе на динамичността в Габрово, или в Плевен, тъй като е прекомерно надалеч. Докато на юг виждаме София, Пловдив, Стара Загора и Бургас - 4 центъра, и то добре свързани с автомагистрала. А на север има доста дребни и небогати общини 5-6 региона с най-нисък коефицент на претовареност са на север. И най-вероятно лакмусът на развиването би бил в областите Русе, Велико Търново, Габрово. Северна и Централна България остават с тежки демографски проблеми, макар че има някои забавни и мощни индикатори откъм обучение, индустрия и просвета.
- Интензивна ли остава миграцията към огромните градове. И до каква степен пандемията към момента оказва въздействие?
- В момента пандемията не е основен фактор. Тя имаше мощен индивидуален резултат на популацията, което излезе от огромния град към периферията му. Това се видя при всички области. Сега се връщаме още веднъж към нормалните фактори - огромният град притегля със мощно обучение и с опция за реализация на пазара на труда.
По индикаторите виждаме, че най-често напускането в посока огромния град, най-много в София, става след довеждане докрай на междинното обучение. Явно в търсене на по-добър университет. Но да вземем за пример в Габрово, където има мощен механически университет, огромна част от завършващите желаят да учат и други неща - право, стопанска система, медицина и така нататък И търсят огромния град, който дава тази опция.
Но сякаш фактори оттатък пандемията - цифровизация, работа от у дома, по-добра съгласуваност, повече благоприятни условия да работиш в непознати компании, без да се постанова да вървиш в огромния град, дават повече тласък и благоприятни условия квалифицирани фрагменти да се реалокират в дребния град Процесите на големия приток към огромния град, които гледахме в интервала сред 2000 и 2010 година, по-скоро към този момент няма да ги забележим в такива мащаби. Тези процеси са по- умерени и то се вижда в София - тя не съумява да усили популацията си през последните години.
- Общо 5 общини в страната бележат растеж на популацията съгласно последното броене - Елин Пелин, Божурище, Джебел, Несебър, Родопи. Защо тъкмо тези общини?
- Процесите на понижаване на популацията засягат цялата страна. Дори тези общини, които съумяват да притеглят механично население, също означават спад. Защото естествените процеси - високата смъртност поради възрастно население, съумява да преодолее обстоятелството, че притеглят фрагменти. И пандемията играе роля. Тя е регистрирана в преброяването.
Първо, отбелязва се по-висока смъртност през този интервал в цялата страна. Променя се миграцията в огромните градове, които привличаха фрагменти, само че в един миг хората избягаха в периферията.
Несебър е община, чиито обитаеми места около туризма има аргументи да притеглят население - те са свързани с туризма и развиването на имотния пазар.
Някои от най-хубавите морски курорти са на територията на тази община.
Божурище пък е в периферията на София. Индустриалната зона там се развива сносно. Това е и другата причина за по-изненадващ растеж на популацията - добре обвързвана община в периферията на огромния град, от която може да използваш цялата обществена инфраструктура на града, а в това време има и мощна промишленост, която дава работа.
Това са изключения, не са модели, които можем да използван на всички места - да вземем за пример моделът на Божурище и Несебър не можем да използван върху градове като Габрово и Стара Загора.
Общините и градовете, които притеглят население, са София, Варна и Пловдив. И се развиват добре. Въпросът е по какъв начин това да стане стабилно и в другите огромни градове като Стара Загора, Русе, Бургас.
- Забелязва се, че тези пет общини са в разнообразни краища на страната. Те следват ли трендовете на областите, в които се намират?
- В някаква степен. Но да вземем Кърджали - това е регион, който постоянно стои малко по-различно от цялата карта. Той е етнически по-различен, селското население е повече, а делът на градското население е по-малък от нормалното, което е към 50-60% от региона. Въпреки че наподобяват като по-малки и небогати общини, демонстрират много положителни резултати. Те може би съумяват да притеглят и заселници от Турция, и то от дълго време, което се вижда и на имотния пазар. В Ардино да вземем за пример ще забележим, че имотният пазар е развъртян, тъй като са се появили нови квартали. Мината " Ада тепе " в Крумовград се разви, което усъвършенства индикаторите на някои от общините в региона.
- Защо Северът не е показан в листата с общини с увеличено население?
- Първо, на север нямаме такава минна промишленост, каквато на юг. Голям стопански център е единствено Варна. Тя също е със мощна външна страна в Девня. Ако някъде ще се обръща демографската наклонност, това ще в необятния регион на Варна, където от години се притегля население. Но Варна е единия завършек на картата и не може да повлияе на динамичността в Габрово, или в Плевен, тъй като е прекомерно надалеч. Докато на юг виждаме София, Пловдив, Стара Загора и Бургас - 4 центъра, и то добре свързани с автомагистрала. А на север има доста дребни и небогати общини 5-6 региона с най-нисък коефицент на претовареност са на север. И най-вероятно лакмусът на развиването би бил в областите Русе, Велико Търново, Габрово. Северна и Централна България остават с тежки демографски проблеми, макар че има някои забавни и мощни индикатори откъм обучение, индустрия и просвета.
- Интензивна ли остава миграцията към огромните градове. И до каква степен пандемията към момента оказва въздействие?
- В момента пандемията не е основен фактор. Тя имаше мощен индивидуален резултат на популацията, което излезе от огромния град към периферията му. Това се видя при всички области. Сега се връщаме още веднъж към нормалните фактори - огромният град притегля със мощно обучение и с опция за реализация на пазара на труда.
По индикаторите виждаме, че най-често напускането в посока огромния град, най-много в София, става след довеждане докрай на междинното обучение. Явно в търсене на по-добър университет. Но да вземем за пример в Габрово, където има мощен механически университет, огромна част от завършващите желаят да учат и други неща - право, стопанска система, медицина и така нататък И търсят огромния град, който дава тази опция.
Но сякаш фактори оттатък пандемията - цифровизация, работа от у дома, по-добра съгласуваност, повече благоприятни условия да работиш в непознати компании, без да се постанова да вървиш в огромния град, дават повече тласък и благоприятни условия квалифицирани фрагменти да се реалокират в дребния град Процесите на големия приток към огромния град, които гледахме в интервала сред 2000 и 2010 година, по-скоро към този момент няма да ги забележим в такива мащаби. Тези процеси са по- умерени и то се вижда в София - тя не съумява да усили популацията си през последните години.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ