Въпреки усилията на капитан Витолд Пилецки и останалите поляци, нацистите

Въпреки напъните на капитан Витолд Пилецки и останалите поляци, нацистите съумяват да навлязат в Полша откакто я атакуват на 1 септември 1939. На 9 ноември същата година Витолд и майор Влодаркевич основават Tajna Armia Polska – организация, която има за цел да се бори против немския окупатор. Там Пилецки е шеф щаб, учредителен контрольор, шеф на специфичните елементи, на доставките и на мобилизацията. Недълго след образуването на сериозна полска опозиция, членовете й чуват за изискванията в новопостроения лагер Аушвиц, които отваря напролет на 1940. Информацията идва от някогашни пандизчии и строители, взели участие в построяването на мястото.

Той приема непозната идентичност – Томаш Серафински – човек, който по това време се счита за мъртъв, само че в действителност не е (това, че взимат името му по-късно ще го вкара в известни проблеми).

Важно е да отбележим, че когато е задържан, Пилецки още не знае дали ще бъде пратен в верния лагер. Нацистите просто може да го изтезават и да го пратят в някой различен следен от Гестапо затвор в новоокупираната Полша. Или в Германия. Или да го заведат в гората и да го убият.

Снимки на Витолд Пилецки като пандизчия в Аушвиц

Един от първите знаци, че Аушвиц не е естествен затвор, които Пилецки вижда, е острия дефицит на храна. Той преценя, че на пандизчиите се дава задоволително, с цел да оцелеят 6 седмици. Един от надзирателите даже споделя: „ Ако някои оцелее по-дълго – значи краде. “

Витолд, с изключение на да опише изискванията в лагера, има и друга задача – да провежда съпротивително придвижване в него. Целта на по този начин основаната Съюза на военната организация (СВО) е да поддържа духа сред пандизчиите, да ги тренира за вероятно въстание, да доставя и разпределя храна и облекла, да провежда разследваща мрежа.

Изтичането на информацията става чрез освобождаваните пандизчии. С времето обаче те стават все по-малко и по-малко. Така стартира да се разчита единствено на пандизчии, които съумяват да избягат. Като да вземем за пример четиримата поляци, които на 20 юни 1942, преоблечени като немски бойци, с оръжие и всичко, крадат военна кола и напущат с нея лагера през основния вход.

Празни кутии от Циклон Б

Докладите на Пилецки са и първите, които загатват за използването на Циклон Б. Той за първи път вижда газът да се употребява при започване на септември 1941, когато нацистите убиват 850 руски и полски пандизчии в Блок 11 на Аушвиц. Тези рапорти се предават на полското държавно управление, което тогава се обитава в Лондон, което от своя страна ги споделя със Съюзниците. Те обаче считат, че описаните всеобщи убийства, апетит, брутални и систематични мъчения, газови камери, медицински опити и всичко останало са мощно пресилени. Оказва се, че не са, само че поради скептицизма на Съюзниците, Пилецки не получава външна помощ и протест по този начин и не се случва.

Немците обаче не престават да убиват хиляди пандизчии дневно и по тази причина Пилецки взема решение, че би трябвало да изложи персонално доводите си за взлом на лагера. През април 1943 той получава тази опция – дружно с още двама би трябвало да поемат нощната промяна в една пекарна покрай лагера. В нощта на 26 в подобаващ миг те надделяват един от пазачите си, скъсват телефонните линии и потеглят да бягат. „ Стреляха зад нас. Колко бързо бягахме е мъчно да се опише. “

Последвалите му старания да убеди военните да атакуван Аушвиц обаче се несполучливи, тъй като се счита, че сходна интервенция ще е прекомерно рискова. В последна сметка той напуща договарянията „ наскърбен и отчаян “ като счита, че командирите му са „ страхливци “.

По-късно, през октомври 1944, е хванат от немците, до момента в който се бие във Варшава и прекарва остатъка от войната като военнопленник.

…

След ВСВ е привикан от военачалник Владислав Андрес да събира информация за новите полски окупатори – Съветския съюз, който слага Полския комитет за национално избавление отпред на страната макар, че същинското и подкрепяно от болшинството поляци, както и от Запада, държавно управление към момента работи в Лондон.

По време на двете си години работа той събира хиляди неща, в това число и документи, които потвърждават, че Народният референдум от 1946 е мощно подправен от комунетата. За жал държавното управление в заточение не може да направи нищо.

Пилецки по време на процеса

В последна сметка е изправен пред съда по естествения метод. Оцелели от Аушвиц, които са били там дружно с него, пишат писмо до премиера на Полша Юзеф Циранкевич (сам той оживял от лагера), само че Юзеф вместо да помогне прави таман противоположното – написа на съдията да изхвърли частта от досието на Пилецки, където се разказва работата му като затворник-шпионин. Това е основна информация, тъй като едно от нещата, в които е упрекнат, е че оказва помощ на германците през ВСВ…

Пьотр Смиетански

И по този начин, Витолд Пилецки е наказан за това, че е разузнавач и съучастник на Германия, както и по доста други обвинявания. Присъдата му е гибел посредством разстрел. Тя е изпълнена на 25 май 1948 от сержант Пьотр Смиетански, Касапина от затвор Мокотов. Името на Витолд Пилецки се цензурира мощно. Това се трансформира чак през 1989 с рухването на комунистическото държавно управление в Полша.