Половината българи сигурни, че при тежка болест ще получат най-доброто възможно лечение у нас
Въпреки компликациите и някои разочарования от действието на опазването на здравето като система, близо 46 на 100 от хората са уверени, че при положение на съществено заболяване ще получат допустимо най-хубавото лекуване в България.
Това демонстрират данни от извършено в средата на 2021 година национално представително проучване измежду българското население, което е част от Международната стратегия за обществени проучвания. Провежда се редом в над 50 страни от петте континента по единна методика и международни стандарти. У нас са изследвани 1151 пълнолетни български жители от цялата страна, подбрани посредством национална представителна извадка.
В България проучването е финансирано в границите на Националната пътна карта за развиване на научна инфраструктура (2020-2023 г.), а подготовката и реализацията му са дело на Консорцуим от български социолози и икономисти, с водещ сътрудник УНСС и участници Институтът по философия и социология - Българска академия на науките, Българската социологическа асоциация и Съюзът на икономистите в България. Работата на терен е осъществена от Института по философия и социология към Българска академия на науките. Данните бяха изпратени до Българска телеграфна агенция от проф. д.с.н Емилия Ченгелова, началник на теренната работа по проучването и заместник-директор на Института.
Изследването демонстрира, че българите като цяло разчитат на институционализираната медицина и относително рядко прибягват до национални лечители - през последните 12 месеци услугите на лекари са били потърсени от близо 38 на 100 от пълнолетното население, до момента в който към услугите на национални лечители са прибегнали едвам 4,7 на 100.
Българските жители имат релативно по-високо доверие в лекарите, медицинските сестри и зъболекарите, в сравнение с в системата ни на опазване на здравето.
Общо 58 на 100 считат, че страната би трябвало да дава по-широки пакети от здравни грижи и услуги и не трябва да се лимитира само до най-основните. С амо 25 % от българските жители възприемат концепцията да се заплащат по-високи налози , с цел да се усъвършенства качеството на здравните ни грижи и услуги. Идеята се отхвърля от близо 46 на 100 от популацията.
Според значими дялове преодоляването на обстановката с COVID-19 изисква да бъдат налагани съществени ограничаващи ограничения, включително да се не разрешават обществени събирания (според общо 74 на сто), да се изисква носене на маски (според общо 75 на сто), да бъдат затваряни бизнеси и работни места (според общо 56 процента), да се изисква хората да си стоят в къщи (според общо 60 на сто).
Единствено по-високо противоречие се изрича във връзка с мярката да се употребява цифрово наблюдаване, да вземем за пример посредством мобилен телефон, с цел да се наблюдава дали инфектираните съблюдават режима на изолираност, само че близо 44 % утвърждават и тази мярка.
Данните сочат, че през 2021 година България е разграничена на три съпоставими групи по тематиката " коронавирус ваксини " - " антиваксъри " (36 процента), " неутрални " (29 процента) и " проваксъри " (33 на сто) като всяка група е уверена в правотата на личните си причини.
Според анализите доверието в коронавирус имунизациите е функционалност най-много на доверието в лекарите. Антиваксърите се открояват със относително по-силен инстикт на съмнение от проваксърите, въпреки по някои тематики да мислят сходно. Запитани непосредствено кое е по-добре за създаване на имунитет - преболедуване или ваксина, 77,5 на 100 от антиваксърите против 16 на 100 от проваксърите избират преболедуване. Като цяло и по този въпрос пълнолетните българи се разделят на три групи - общо 44,3 на 100 са за разновидността преболедуване, 22,4 на 100 държат на имунизиране, а други 27,5 % заемат неутрална позиция по въпроса. Установените настройки удостоверяват още един път, че антиваксърските настройки заемат значителен дял от публичното мнение у нас, което изисква целеустремено внимание, само че сериозен запас за преодоляване на пандемията се крие и в към този момент неутралните.
Потвърждава се хипотезата, че сред чувството за здраве и цялостното чувство за благополучие има значима връзка. През 2021 година изцяло щастливи или доста щастливи са се чувствали общо 23,7 на 100. Опцията " ненапълно щастливи " е определена от 43,5 %. Впечатлява ниският дял на " изцяло нещастните " и " доста нещастните " - общо те са едвам 1,7 на 100 (паралелно с това други 9,1 на 100 са се самооценили като " ненапълно нещастни " ).
Самооценките за здравето и за щастието корелират положително, т.е. от една страна се следят ниски дялове на лицата, съобщили за съществени здравословни проблеми, създаващи им усложнения в професионален и персонален проект. И редом с това, се откриват релативно високи дялове за самооценки в позитивния завършек на скалата за благополучие - общо 67,2 на 100 от запитаните са показали, че са щастливи, било то напълно или до известна степен.
Тези оценки са извънредно удобен отзив за самочувствието на българина в обстановка на пандемията от COVID-19. Анализите разкриват, че полът като съществена личностна характерност не се отразява значително върху чувството за благополучие, възрастта обаче се оказва фактор с високо въздействие върху субективното чувство за благополучие.
Данните сочат, че чувството за благополучие е най-силно изразено при хората сред 18 и 50 година С повишаване на възрастта това чувство понижава и доближава най-ниски стойности при над 70-годишните. Най-голям дял от щастливите съставляват краткотрайно заети, следвани като условен дял от учащите (37,2 на сто), работещите на повърхностен работен ден (30,8 на сто), работещите на цялостен работен ден (29,6 процента), домакините (21,1 на сто). От друга страна, 19,4 на 100 от пенсионерите са се самооценили като " ненапълно нещастни ". Любопитно е, че 46 % от безработните се усещат " ненапълно щастливи " и единствено 16,1 на 100 от тази категория са показали, че се дефинират като " ненапълно нещастни ".
Усещането за благополучие най-отчетливо е проявено при самонаетите лица (39,6 на сто), следвано от наетите (23,5 на сто) и работодателите (15,1 на сто).
Това демонстрират данни от извършено в средата на 2021 година национално представително проучване измежду българското население, което е част от Международната стратегия за обществени проучвания. Провежда се редом в над 50 страни от петте континента по единна методика и международни стандарти. У нас са изследвани 1151 пълнолетни български жители от цялата страна, подбрани посредством национална представителна извадка.
В България проучването е финансирано в границите на Националната пътна карта за развиване на научна инфраструктура (2020-2023 г.), а подготовката и реализацията му са дело на Консорцуим от български социолози и икономисти, с водещ сътрудник УНСС и участници Институтът по философия и социология - Българска академия на науките, Българската социологическа асоциация и Съюзът на икономистите в България. Работата на терен е осъществена от Института по философия и социология към Българска академия на науките. Данните бяха изпратени до Българска телеграфна агенция от проф. д.с.н Емилия Ченгелова, началник на теренната работа по проучването и заместник-директор на Института.
Изследването демонстрира, че българите като цяло разчитат на институционализираната медицина и относително рядко прибягват до национални лечители - през последните 12 месеци услугите на лекари са били потърсени от близо 38 на 100 от пълнолетното население, до момента в който към услугите на национални лечители са прибегнали едвам 4,7 на 100.
Българските жители имат релативно по-високо доверие в лекарите, медицинските сестри и зъболекарите, в сравнение с в системата ни на опазване на здравето.
Общо 58 на 100 считат, че страната би трябвало да дава по-широки пакети от здравни грижи и услуги и не трябва да се лимитира само до най-основните. С амо 25 % от българските жители възприемат концепцията да се заплащат по-високи налози , с цел да се усъвършенства качеството на здравните ни грижи и услуги. Идеята се отхвърля от близо 46 на 100 от популацията.
Според значими дялове преодоляването на обстановката с COVID-19 изисква да бъдат налагани съществени ограничаващи ограничения, включително да се не разрешават обществени събирания (според общо 74 на сто), да се изисква носене на маски (според общо 75 на сто), да бъдат затваряни бизнеси и работни места (според общо 56 процента), да се изисква хората да си стоят в къщи (според общо 60 на сто).
Единствено по-високо противоречие се изрича във връзка с мярката да се употребява цифрово наблюдаване, да вземем за пример посредством мобилен телефон, с цел да се наблюдава дали инфектираните съблюдават режима на изолираност, само че близо 44 % утвърждават и тази мярка.
Данните сочат, че през 2021 година България е разграничена на три съпоставими групи по тематиката " коронавирус ваксини " - " антиваксъри " (36 процента), " неутрални " (29 процента) и " проваксъри " (33 на сто) като всяка група е уверена в правотата на личните си причини.
Според анализите доверието в коронавирус имунизациите е функционалност най-много на доверието в лекарите. Антиваксърите се открояват със относително по-силен инстикт на съмнение от проваксърите, въпреки по някои тематики да мислят сходно. Запитани непосредствено кое е по-добре за създаване на имунитет - преболедуване или ваксина, 77,5 на 100 от антиваксърите против 16 на 100 от проваксърите избират преболедуване. Като цяло и по този въпрос пълнолетните българи се разделят на три групи - общо 44,3 на 100 са за разновидността преболедуване, 22,4 на 100 държат на имунизиране, а други 27,5 % заемат неутрална позиция по въпроса. Установените настройки удостоверяват още един път, че антиваксърските настройки заемат значителен дял от публичното мнение у нас, което изисква целеустремено внимание, само че сериозен запас за преодоляване на пандемията се крие и в към този момент неутралните.
Потвърждава се хипотезата, че сред чувството за здраве и цялостното чувство за благополучие има значима връзка. През 2021 година изцяло щастливи или доста щастливи са се чувствали общо 23,7 на 100. Опцията " ненапълно щастливи " е определена от 43,5 %. Впечатлява ниският дял на " изцяло нещастните " и " доста нещастните " - общо те са едвам 1,7 на 100 (паралелно с това други 9,1 на 100 са се самооценили като " ненапълно нещастни " ).
Самооценките за здравето и за щастието корелират положително, т.е. от една страна се следят ниски дялове на лицата, съобщили за съществени здравословни проблеми, създаващи им усложнения в професионален и персонален проект. И редом с това, се откриват релативно високи дялове за самооценки в позитивния завършек на скалата за благополучие - общо 67,2 на 100 от запитаните са показали, че са щастливи, било то напълно или до известна степен.
Тези оценки са извънредно удобен отзив за самочувствието на българина в обстановка на пандемията от COVID-19. Анализите разкриват, че полът като съществена личностна характерност не се отразява значително върху чувството за благополучие, възрастта обаче се оказва фактор с високо въздействие върху субективното чувство за благополучие.
Данните сочат, че чувството за благополучие е най-силно изразено при хората сред 18 и 50 година С повишаване на възрастта това чувство понижава и доближава най-ниски стойности при над 70-годишните. Най-голям дял от щастливите съставляват краткотрайно заети, следвани като условен дял от учащите (37,2 на сто), работещите на повърхностен работен ден (30,8 на сто), работещите на цялостен работен ден (29,6 процента), домакините (21,1 на сто). От друга страна, 19,4 на 100 от пенсионерите са се самооценили като " ненапълно нещастни ". Любопитно е, че 46 % от безработните се усещат " ненапълно щастливи " и единствено 16,1 на 100 от тази категория са показали, че се дефинират като " ненапълно нещастни ".
Усещането за благополучие най-отчетливо е проявено при самонаетите лица (39,6 на сто), следвано от наетите (23,5 на сто) и работодателите (15,1 на сто).
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ