Древна военна тактика или как да използваме котките в битка
Въпреки че персите и египтяните ще се срещнат на бойното поле при Пелузиум още веднъж 182 години по-късно, борбата при Пелузиум през 525 година прочие н. е. се смята за първата значима борба сред разширяващата се Ахеменидска империя и Древен Египет. Но тук има освен това - това е един от най-ранните и неуместни записани разкази за психическа война. Битката при Пелузиум дава един по дословен тип на идиома „ да се бием със зъби и нокти “.
The Battle of Pelusium -
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
Битката изправила един против различен персийския пълководец Камбиз II и фараона Амасис II покрай Пелузиум, значим египетски град на източните скатове на делтата на Нил (известен също като Псаменит).
Въпреки значимостта на войната, огромна част от информацията за нея е налична единствено от текстове на Херодот и Полиен.
Катализаторът
Персите по този начин или другояче щели да атакуван Египет, само че борбата сред египетския фараон Амасис II и персийския крал Камбиз II се разразила заради две ужасни решения на Амасис II.
Камбиз II изискал от Амасис II да му изпрати египетски доктор при преференциални условия и фараонът се съгласил. Лекарят обаче негодувал, поради наложения от Амасис насилствен труд.
According to Herodotus, in the battle of Pelusium (525 BCE), the Persians used cats as shields because Egyptians were forbidden to kill cats.
— Weird History (@weird_hist)
Като знаел какъв брой доста не би се харесало на господаря му да би трябвало да даде щерка си на персиец, лекарят решил да си отмъсти. Той подучил Камбиз II да изиска от Амасис щерка му за жена и той по този начин и направил.
Египетският фараон не желал да стартира спор с персите, само че също по този начин не му допадала мисълта да даде щерка си. Затова скроил проект. Ужасен, ужасяващ проект.
Катастрофално тъп проект
Амасис решил да изпрати дъщерята на неговия предходник Априес, която съгласно Херодот се казвала Нитетис. Технически тя била щерка на фараон, просто не на сегашния.
Може би в никакъв случай да не разберем, по какъв начин тъкмо Амасис II си е представял този проект да сработи и никой да не забележи само че съгласно Херодот: „ Амасис взел тази жена и я накичил със злато и скъпи облекла и я изпратил в Персия, като че ли е негово лично дете. “
In case you missed it... The Battle of Pelusium: A Victory Decided by Cats
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
За някой, който се пробва да избегне спор, Амасис II наподобява, че препускал стремглаво не просто към неприятни връзки, а към война.
Знаете какво споделят: „ Пътят към Дуат(подземното царство в египетската митология) е застлан с положителни планове “.
Какво би могло да се обърка?
Тази обстановка Нитетис намерила за извънредно обидна, освен тъй като не дала своето единодушие или утвърждение, само че и тъй като даването на египетски дами на задгранични крале съгласно традициите било недопустимо.
Надявал ли се в действителност Амасис II, че Нитетис би играла тази роля?
Ето по какъв начин Херодот оповестява, че Нитетис разкрила измяната: „ Виждам, о, кралю, ти не знаеш по какъв начин си бил излъган от Амасис, който ме взе и като ме измами с прелести ме изпрати при теб като своя щерка. Но аз в действителност съм дете на Априес, който беше негов стопанин и стопанин на Египет, до момента в който не се разпалва против него, дружно с останалите египтяни, и го умъртви. “
The Battle of Pelusium: A Victory Decided by.
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
Измаменият Камбиз II обвинил фараона, че му е изпратил „ подправена брачна половинка “. Технически, той не сбъркал.
Камбиз дал отговор на тази измама с офанзива против Египет, която би разрушила интернет съгласно днешните стандарти за обич към котките.
Древните египтяни обожавали котките, а богинята Бастет била тясно обвързвана с тях. Тя доминира в египетското изкуство и нормално се появява с котешка глава и женско тяло. Египтяните почитали Бастет като бранител на дома, дамите и децата.
В своя текст Херодот не загатва потреблението на котки или други животни в борбата при Пелузиум, само че показва следния забавен факт: „ Ако котка почине в частна къща от естествена гибел, всички жителите на къщата бръснат веждите си “.
Промяна на съперника
Някъде сред разкриването на измамата и началото на борбата, Амасис II умрял, оставяйки Египет под ръководството на сина си Псаметик III. Въпреки това събитие следствията от ужасното решение на Амасис паднали върху сина му.
Псаметик III не бил квалифициран да пази страната си при положение на нахлуване, само че направил всичко допустимо, с цел да отблъсне офанзивата. Той разчитал доста на гръцките си съдружници, само че те го изоставили. Фанес от Халикарнас - военният консултант на татко му, минал на персийската страна, оставяйки новия фараон без боен консултант.
At the Battle of Pelusium, Persians used Cats as shields. The Egyptians didn’t shoot their arrows for fear of wounding the sacred animals.
— Historyland (@HistoryIand)
Псаметик III бил оставен самичък да разчиства бъркотията, която забъркал татко му. За страдание, обаче не съумял да планува изобретателността на съперника си.
Бийте се като котки и кучета
Според Стратагемите на Полиен, египтяните сполучливо се спрравили с персийската офанзива, когато Камбиз II внезапно трансформирал тактиката си.
Като взел поради почитта на египтяните към котките и богинята Бастет, той наредил на бойците си да нарисуват с нейния облик върху щитовете си.
Виждайки, че тази тактичност сработила, с цел да избегне продължителна блокада, идната заповед на Камбиз II към бойците му била още по-коварна.
Но и ефикасна.
At the Battle of Pelusium, Persians used Cats as shields. The Egyptians didn’t shoot their arrows for fear of wounding the sacred animals.
— Historyland (@HistoryIand)
Полинеус написа: „ Камбиз наредил на първа линия да бъдат поставени кучета, овце, котки, ибиси и всевъзможни други животни, които съперниците им считали за свещени. Египтяните неотложно прекратили офанзивата си от боязън да не наранят животните, които толкоз почитали.
Планът на Камбиз II проработил и по този начин спрял египетските войски. Египтяните предпочели да се отдръпват, вместо да обидят боговете си и войските им били опустошени. Така Египет паднал под персийска власт.
Котката, която изяде канарчето
Камбиз II победил египтяните и те паднали под персийска власт през идващите 100 години.
Разказът на Херодот не загатва на никое място потреблението на каквито и да били животни, само че даже и без тях, имало доста предпоставки Камбиз да завоюва войната.
Псамтик III управлявал единствено шест месеца и бил млад и некомпетентен като пълководец. Персите на собствен ред имали по-добри оръжия и тактика, даже като изключим котките от играта.
Камбиз II имал огромен боен опит и бил добре осведомен с египетските традиции и просвета.
Разглеждайки борбата през модерна, прагматична позиция, много евентуално е потреблението на животни в борбата да е единствено легенда.
Това напълно не значи, че Камбиз II не използвал антична форма на психическа война. Но най-вероятно кулминационната точка била рисуването на Бастет върху щитовете на бойците.
Едно нещо е несъмнено - макар тази битка да трансформирала Египет за години напред, тя не променила отношението на египтяните към котките.
По темата
The Battle of Pelusium -
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
Битката изправила един против различен персийския пълководец Камбиз II и фараона Амасис II покрай Пелузиум, значим египетски град на източните скатове на делтата на Нил (известен също като Псаменит).
Въпреки значимостта на войната, огромна част от информацията за нея е налична единствено от текстове на Херодот и Полиен.
Катализаторът
Персите по този начин или другояче щели да атакуван Египет, само че борбата сред египетския фараон Амасис II и персийския крал Камбиз II се разразила заради две ужасни решения на Амасис II.
Камбиз II изискал от Амасис II да му изпрати египетски доктор при преференциални условия и фараонът се съгласил. Лекарят обаче негодувал, поради наложения от Амасис насилствен труд.
According to Herodotus, in the battle of Pelusium (525 BCE), the Persians used cats as shields because Egyptians were forbidden to kill cats.
— Weird History (@weird_hist)
Като знаел какъв брой доста не би се харесало на господаря му да би трябвало да даде щерка си на персиец, лекарят решил да си отмъсти. Той подучил Камбиз II да изиска от Амасис щерка му за жена и той по този начин и направил.
Египетският фараон не желал да стартира спор с персите, само че също по този начин не му допадала мисълта да даде щерка си. Затова скроил проект. Ужасен, ужасяващ проект.
Катастрофално тъп проект
Амасис решил да изпрати дъщерята на неговия предходник Априес, която съгласно Херодот се казвала Нитетис. Технически тя била щерка на фараон, просто не на сегашния.
Може би в никакъв случай да не разберем, по какъв начин тъкмо Амасис II си е представял този проект да сработи и никой да не забележи само че съгласно Херодот: „ Амасис взел тази жена и я накичил със злато и скъпи облекла и я изпратил в Персия, като че ли е негово лично дете. “
In case you missed it... The Battle of Pelusium: A Victory Decided by Cats
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
За някой, който се пробва да избегне спор, Амасис II наподобява, че препускал стремглаво не просто към неприятни връзки, а към война.
Знаете какво споделят: „ Пътят към Дуат(подземното царство в египетската митология) е застлан с положителни планове “.
Какво би могло да се обърка?
Тази обстановка Нитетис намерила за извънредно обидна, освен тъй като не дала своето единодушие или утвърждение, само че и тъй като даването на египетски дами на задгранични крале съгласно традициите било недопустимо.
Надявал ли се в действителност Амасис II, че Нитетис би играла тази роля?
Ето по какъв начин Херодот оповестява, че Нитетис разкрила измяната: „ Виждам, о, кралю, ти не знаеш по какъв начин си бил излъган от Амасис, който ме взе и като ме измами с прелести ме изпрати при теб като своя щерка. Но аз в действителност съм дете на Априес, който беше негов стопанин и стопанин на Египет, до момента в който не се разпалва против него, дружно с останалите египтяни, и го умъртви. “
The Battle of Pelusium: A Victory Decided by.
— World History Encyclopedia (@whencyclopedia)
Измаменият Камбиз II обвинил фараона, че му е изпратил „ подправена брачна половинка “. Технически, той не сбъркал.
Камбиз дал отговор на тази измама с офанзива против Египет, която би разрушила интернет съгласно днешните стандарти за обич към котките.
Древните египтяни обожавали котките, а богинята Бастет била тясно обвързвана с тях. Тя доминира в египетското изкуство и нормално се появява с котешка глава и женско тяло. Египтяните почитали Бастет като бранител на дома, дамите и децата.
В своя текст Херодот не загатва потреблението на котки или други животни в борбата при Пелузиум, само че показва следния забавен факт: „ Ако котка почине в частна къща от естествена гибел, всички жителите на къщата бръснат веждите си “.
Промяна на съперника
Някъде сред разкриването на измамата и началото на борбата, Амасис II умрял, оставяйки Египет под ръководството на сина си Псаметик III. Въпреки това събитие следствията от ужасното решение на Амасис паднали върху сина му.
Псаметик III не бил квалифициран да пази страната си при положение на нахлуване, само че направил всичко допустимо, с цел да отблъсне офанзивата. Той разчитал доста на гръцките си съдружници, само че те го изоставили. Фанес от Халикарнас - военният консултант на татко му, минал на персийската страна, оставяйки новия фараон без боен консултант.
At the Battle of Pelusium, Persians used Cats as shields. The Egyptians didn’t shoot their arrows for fear of wounding the sacred animals.
— Historyland (@HistoryIand)
Псаметик III бил оставен самичък да разчиства бъркотията, която забъркал татко му. За страдание, обаче не съумял да планува изобретателността на съперника си.
Бийте се като котки и кучета
Според Стратагемите на Полиен, египтяните сполучливо се спрравили с персийската офанзива, когато Камбиз II внезапно трансформирал тактиката си.
Като взел поради почитта на египтяните към котките и богинята Бастет, той наредил на бойците си да нарисуват с нейния облик върху щитовете си.
Виждайки, че тази тактичност сработила, с цел да избегне продължителна блокада, идната заповед на Камбиз II към бойците му била още по-коварна.
Но и ефикасна.
At the Battle of Pelusium, Persians used Cats as shields. The Egyptians didn’t shoot their arrows for fear of wounding the sacred animals.
— Historyland (@HistoryIand)
Полинеус написа: „ Камбиз наредил на първа линия да бъдат поставени кучета, овце, котки, ибиси и всевъзможни други животни, които съперниците им считали за свещени. Египтяните неотложно прекратили офанзивата си от боязън да не наранят животните, които толкоз почитали.
Планът на Камбиз II проработил и по този начин спрял египетските войски. Египтяните предпочели да се отдръпват, вместо да обидят боговете си и войските им били опустошени. Така Египет паднал под персийска власт.
Котката, която изяде канарчето
Камбиз II победил египтяните и те паднали под персийска власт през идващите 100 години.
Разказът на Херодот не загатва на никое място потреблението на каквито и да били животни, само че даже и без тях, имало доста предпоставки Камбиз да завоюва войната.
Псамтик III управлявал единствено шест месеца и бил млад и некомпетентен като пълководец. Персите на собствен ред имали по-добри оръжия и тактика, даже като изключим котките от играта.
Камбиз II имал огромен боен опит и бил добре осведомен с египетските традиции и просвета.
Разглеждайки борбата през модерна, прагматична позиция, много евентуално е потреблението на животни в борбата да е единствено легенда.
Това напълно не значи, че Камбиз II не използвал антична форма на психическа война. Но най-вероятно кулминационната точка била рисуването на Бастет върху щитовете на бойците.
Едно нещо е несъмнено - макар тази битка да трансформирала Египет за години напред, тя не променила отношението на египтяните към котките.
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ