Вълча ябълка
Вълча ябълка или елементарна вълча ябълка /Aristolochia clematitis L./ съставлява многогодишно тревисто растение от семейство Копитникови. Вълчата ябълка има късо пълзящо коренище и неприятна миризма. Стеблото на растението е право, голо, набраздено неразклонено, достигащо 40—80 см височина.
Листата на вълчата ябълка са поредни, с дълги дръжки, сърцевидни в основата, необятно яйцевидни. Цветовете са по 2 — 8 на групи в пазвите на листата. Околоцветникът е светложълт тръбест, в основата гърневидно уголемен, на върха едностранно уголемен в плоско езиче. Плодът е сферична крушовидна кутийка, месеста и зелена в незряло положение, с голям брой плоски триъгълни семена.
Вълчата ябълка цъфти от май до юли. Тя се среща по влажни тревисти места, из ливади, разредени гори и шубраци, край пътища и стобори, бурен в окопните култури. Разпространена е в цялата страна от низините докъм 700 м надморска височина. Освен у нас билката се среща и в Европа, Средизменоморието и Югозапазна Азия.
История на вълчата ябълка
Името " Aristolochia " значи " чудесно раждане " и се свъзрва с обичайното приложение на пресния сок от растението - предизвикателство на родилни болки. Индийският корен (Aristolochia indica) бил употребен основно при раждане. В Англия билката е известна като " birthwort " (важна за раждането) и още веднъж са я употребявали за тази цел.
Древногръцкият мъдрец Теофраст (372-286 година пр.н.е.) докоментира, че растението било използвано за лекуване на болести на матката, ухапвания от влечуги и рани на главата.
Някои от типовете вълча ябълка носят общо название snakeroot (змийски корен), защото доста от типовете били употребявани от индианците при захапване от змия. Те приемали лековитото растение и за лекуване на стомашни болки, зъбобол и тресчици.
Ацтеките ползвали вълчата ябълка за лекуване на циреи, дизентерия, глухота и за какви ли не други болести.
През 1934 година учените Дийл и Моузър първи оповестяват положителни резултати от потреблението на вълчата ябълка като средство за лекуване на рани. Причината за техните изследвания са наблюденията, че селяните в Пфалц съумяват за няколко дни да излекуват хронични язви и гнойни рани, както и паронихии на ръцете и краката посредством ежедневно правене на бани с запарка от вълча ябълка.
Няколко години по-късно и различен академик разяснява отличното гранулиращо и епителизиращо деяние на билката, и за изключително положителни резултати при торпидни язви. Установена е също по този начин антибактериална интензивност на алкохолни и ацетонови екстракти вълчата ябълка. А през 1961 година учените Моуз и Лукас оповестяват за стимулиращото фагоцитозата деяние на екстрактите от същото растение
Състав на вълча ябълка
Коренището и коренът на вълчата ябълка съдържат аристолохиева киселина, бонова киселина, смоли, дъбилни субстанции, 0.25—0.4% етерично масло, алкалоидите аристолохин, магнофлорин й др.
В надземната част на растението е открито съществуването на аристолохиева киселина (0.03—0.4%), етерично масло, дъбилни субстанции, клематитин (горчиво вещество), смоли, витамин С, алкалоидът магнохлорин, ябълчена киселина, р-ситостерин, цирилов алкохол, триметилаланин, холин, сапонини, флавони, една антибио-тична субстанция.
Отглеждане на вълча ябълка
Вълчата ябълка е относително мъчно за развъждане растение, по тази причина се предлага единствено на опитни градинари. Друга значима детайлност е, че цветовете на вълчата ябълка имат много неприятна миризма. Ако въпреки всичко сте решили да отглеждате тъкмо това цвете, имайте поради, че доста постоянно то умира непринудено. Иначе най–добре вълчата ябълка ще се развива в зимна градина. Около саксията би трябвало да има доста шир, с цел да може да се увива.
Дългите лози се усукват към подпори. Възможно е да култивирате вълчата ябълка като висящо растение в огромни кошници. Това цвете няма интервал на покой, което допуска идентичното поливане през всички сезони - щедро с филтрирана вода. Добре е листата на вълчата ябълка да се оросяват постоянно, само че без да се мокрят цветовете ѝ. По време на растежа цветето би трябвало да се тори всяка седмица. Вълчата ябълка не се пресажда. През зимата би трябвало да се подрязва, с цел да се укрепи растежа ѝ.
Събиране и предпазване на вълча ябълка
За медицински операции се употребяват коренищата на билката, а също и надземната ѝ част. Тези елементи се събират от септември до октомври. Коренищата се вадят след узряването на семената, почистват се надземните елементи и непотребни примеси, след което се измиват и се отцеждат.
Подготвеният материал се суши на сенчести места или в сушилня при температура, не по–висока от 40 градуса. Надземната част се бере по време на цъфтежа през май и юни. Суши се по същия метод, както и коренищата. Изсушеният материал се опакова в бали и се съхранява в сухи и проветриви хранилища.
Ползи от вълча ябълка
Вълчата ябълка е употребена за предизвикателство на родилни болки и когато се приема след раждането, тя попречва инфекцията посредством предизвикателство на менструация. Отварата се пие още за лекуване на язви, астма и бронхит. Билката се използва за лекуване на рани, язви и ухапвания от змии. Лапи и настойки са били употребявани от индианците за ухапвания от змии. За същата цел е прилагана и в Амазонка.
Вълчата ябълка се употребява по най-различни способи в съвсем всички европейски страни. Тя се смята за мощно средство против настинки. В Судан се употребява при ужилвания на скорпион. В Иран, европейският вид се ползва като тоник и за предизвикателство на менструация. В Индия се използва като контрацептив. В Мексико, от дълго време се предлага при ухапвания от змии.
Вълчата ябълка се приема за стимулиране на имунната система, както и в лекуването на породени от алергия колики на стомашно - чревния тракт и жлъчния мехур. В китайската медицина тя се използва за болки в ставите, болки в корема, малария и циреи. Хомеопатичните приложения обгръщат гинекологични болести и лекуване на рани и язви. Използва се в лекуването след огромна интервенция и в лекувания на проблеми с уши, нос и гърло.
В чужбина се създават доста препарати, съдържащи аристолохиева киселина. Предписват се при раневи процеси, защото се смята, че се реализира бързо изчистване на раните и положително гранулиране. Произвеждат се и унгвенти, екземи, псориазис, циреи, мехури на краката, породени от дълго вървене с неуместни обувки. Комбинирана най-вече с венотонично настоящи билки вълчата ябълка се употребява при болести, дължащи се на венозна непълнота като флебити, тромбофлебити, варици, хемороиди и др.
Въпреки че е сполучливо използвана и в Китай за белодробни болести, болежка и задържане на течности, в Германия вълчата ябълка е неразрешена заради токсичността на аристолохиновата киселина в състава ѝ.
Народна медицина с вълча ябълка
Българската национална медицина предлага коренищата и надземната част на вълчата ябълка още при тресчица, ревматизъм, подагра, скрофули, запек, за усилване на матката, кашлица, начална туберкулоза и други Външно билката е положително средство за промивки на рани при захапване от инсекти, за компреси при гнойни рани, екземи и други
Настойката от семената на растението се ползва за контролиране на сърдечния темп - усилва амплитудата на сърдечните съкращения.
Вътрешно се употребява под формата на воден извлек: Залейте една чаена лъжичка ситно нарязан корен с чаша студена вода. Билката се оставя да кисне в продължение на 8 часа, след което се прецежда се през марля и се приема на части за един ден.
За външно приложение под формата на компреси оказва помощ следната запарка: Две чаени лъжички ситно нарязани корени се заливат с две чаши вода. Отварата се вари продължение на 30 минути и се прецежда.
Вреди от вълча ябълка
Както към този момент споменахме, вълчата ябълка е отровна, по тази причина би трябвало да се ползва единствено под лекарски надзор. При предозиране билката провокира менорагии, а при бременност може да стане причина за импровизиран аборт.
