Живот, отдаден на доброто
В залеза на своето съществуване се обръщаме обратно и търсим векторите на неговия смисъл. И все по-често се питаме: " Добре ли живях? Направих ли положително? С какво ще остана в мислите на хората? " Отговорите може да са хиляди, само че за баба Севета Величкова най-важният е, че животът й е бил предан на положителното. Денят, в който дружно с дългогодишната й другарка Недка Господинова почукахме на вратата на дома й в Перник, беше изменчив. Ту ни валя дъжд, ту слънцето ни се усмихваше зад гъстите облаци. Като многоликия живот на домакинята, на която отивахме на посетители.
Отвори ни дребна нежна жена с побеляла коса и чаровна усмивка. На 25 юни 2019 година баба Севета ще закръгли 90 години. Живее с племенницата си Милена. Така и не съумяла да свие свое фамилно гнездо. Имала доста ухажори, само че никой не съумял да грабне сърцето й вечно и да я води под венчило. Със смях ни споделя за последния мераклия, който я посетил в някогашния цех " Кристал ", където работела. Вместо да го ухажва и да го погали, Севета го завела в цеха за закалено стъкло, с цел да му покаже поточната линия. " Много се гордеех с работата си. Ех, в този момент " Кристал " го няма. Съсипаха го. Както разсипаха и България ", омъчнява се дамата. Тя не може да чете, тъй като очите й я предали, само че гледа по през целия ден телевизия. Зная всичко, което се случва у нас, хвали се баба Севета. С обич ме твърди, че всеки ден кара някого от околните си или приятелите си да й четат ДУМА.
И се връща в годините на детството си в родното село Долна Секирна, Брезнишко. Там е приключила главно обучение. Били са 7 деца и не могла да продължи да учи. Не че били от най-бедните. Баща й имал тухларна. Но не печелел доста, а по това време било мъчно да се устоят толкоз доста малчугани.
" Имам трима братя - Михаил, Будин и Станимир. Цялото ни семейство бяхме ятаци на партизаните от Радомирския отряд. Почти цялото село участваше интензивно в битката против фашизма ", споделя баба Севетка. Всички овчари знаели паролата на партизаните, а тя била: " Стояне, навлезна вола у дола ".
" Искам да опиша на младите за това време. За битката ни за правдивост и за това, положителното да спечелва. Слушам, че в този момент приказват, че партизаните били неприятни, че нямало фашизъм. Така учели децата и по история. Не бива да се не помни, не трябва да се подменя предишното ", споделя Севета.
Чичо й Илия Величков Илиев бил миньор в мина " Перник ". Заедно с поп Мирчо Радев и негови приятели през 1925 година основал партийната организация в Долна Секирна. Имали алено знаме, направено от комунистката Райна Стоянова Кузманова, съхранявано и изнасяно от нея на всички празници в селото. Изнесли го и на хорото по случай Гергьовден през 1925 година Дошла полиция, арестували Илия Величков и го откарали в Радомир. По-късно околните му схващат, че е погубен. Къде е било захвърлено тялото му никой не знае. И до момента не се знае къде е гробът му.
Страшни времена бяха, спомня си баба Севетка. Тя не може да не помни ужаса от гаврата с партизанина Боян. " Разстреляха го на улицата на 13 май 1944 година Оставиха тялото му на улицата и не даваха никой да се приближи и да го погребе. Кучетата го раздраха, а кокошките оглозгаха мозъка му от разрушената глава ", връща се в предишното баба Севета.
Обущарят в селото Богдан Митов правел цървули за партизаните, които са донасяни в отрядната землянка от бащата на Севета - Рангел Величков Илиев. Една вечер през август 1944 година обущарят бил в кръчмата и споделя на съселяните си: " Червената войска иде и ще забележим какво ще вършат изедниците фашисти ". Някой го издава на жандармеристите. Те се гаврят грубо с него. Карат го да си изкопае самичък гроба и го заравят. Чак след година братята му намират гроба и придвижват натрупа му в Долна Секирна.
В края на август 1944 година царското държавно управление издава заповед да се възпламенят и изгорят селата Одраница, Мурено и махалите на Долна Секирна, с цел да санкционират популацията, че е пособие на партизанските чети и отряди. Пристигането на Червената войска ги избавило от жестокото наказване.
" Девети септември 1944 година беше огромен, неизразим празник за нашето село. Тогава слязоха от гората партизаните, дружно с тях и тримата ми братя, които прегърнах след години. Почти всички отпътуваха по-късно за фронта в Първа българска войска с командващ ген. Владимир Стойчев. След успеха над фашистка Германия братята ми се върнаха ", гордее се баба Севета.
В началото на 1948 година 20 фамилии, основно ятаци и родители на партизани, основават земеделска кооперация и със свои средства построяват овчарници за 600 овце. Тя съществува до 1994 година, когато имуществото е разграбено, без да бъде разпределено на членовете кооператори.
Севета работи в Трудово-кооперативно земеделско стопанство до 1960 година По-късно е била инструктор на БЧК. В цех " Кристал " се труди до пенсионирането си през 1984 година След това работи 4 години и 7 месеца в хижа " Рудничар " на Витоша.
" Целият ми живот е обвързван със социалистическата партия ", хвали се Севета. Веднага след Девети септември тя става член на СНМ. През 1952 година е кандидат-член на Българска комунистическа партия, а година по-късно става неин член. Независимо от достолепната си възраст баба Севета продължава да взе участие интензивно в активността на Българска социалистическа партия в ОПО в кв. " Мошино ", като дълги години е член на управлението. По време на подготовката за избори тя е най-пламенният и известен пропагандатор, изключително измежду жителите на блок 6 на ул. " Мл. Стоянов ".
" Много обичам красивото. Направих цветна градинка пред входа и до момента отглеждам пъстри и лечебни цветя. Раздавам семена и корени на всички, които изискат. Болестите и годинките ме морят, само че се пробвам да оказвам помощ на всички. Моето наследство към младите е да вършат положително, тъй като то се връща многократно. Животът ми е жертван на добротата, на красивото, на справедливото. Предайте посредством страниците на обичания ми вестник ДУМА моите послания към всички хора ", упорства баба Севета.
Отвори ни дребна нежна жена с побеляла коса и чаровна усмивка. На 25 юни 2019 година баба Севета ще закръгли 90 години. Живее с племенницата си Милена. Така и не съумяла да свие свое фамилно гнездо. Имала доста ухажори, само че никой не съумял да грабне сърцето й вечно и да я води под венчило. Със смях ни споделя за последния мераклия, който я посетил в някогашния цех " Кристал ", където работела. Вместо да го ухажва и да го погали, Севета го завела в цеха за закалено стъкло, с цел да му покаже поточната линия. " Много се гордеех с работата си. Ех, в този момент " Кристал " го няма. Съсипаха го. Както разсипаха и България ", омъчнява се дамата. Тя не може да чете, тъй като очите й я предали, само че гледа по през целия ден телевизия. Зная всичко, което се случва у нас, хвали се баба Севета. С обич ме твърди, че всеки ден кара някого от околните си или приятелите си да й четат ДУМА.
И се връща в годините на детството си в родното село Долна Секирна, Брезнишко. Там е приключила главно обучение. Били са 7 деца и не могла да продължи да учи. Не че били от най-бедните. Баща й имал тухларна. Но не печелел доста, а по това време било мъчно да се устоят толкоз доста малчугани.
" Имам трима братя - Михаил, Будин и Станимир. Цялото ни семейство бяхме ятаци на партизаните от Радомирския отряд. Почти цялото село участваше интензивно в битката против фашизма ", споделя баба Севетка. Всички овчари знаели паролата на партизаните, а тя била: " Стояне, навлезна вола у дола ".
" Искам да опиша на младите за това време. За битката ни за правдивост и за това, положителното да спечелва. Слушам, че в този момент приказват, че партизаните били неприятни, че нямало фашизъм. Така учели децата и по история. Не бива да се не помни, не трябва да се подменя предишното ", споделя Севета.
Чичо й Илия Величков Илиев бил миньор в мина " Перник ". Заедно с поп Мирчо Радев и негови приятели през 1925 година основал партийната организация в Долна Секирна. Имали алено знаме, направено от комунистката Райна Стоянова Кузманова, съхранявано и изнасяно от нея на всички празници в селото. Изнесли го и на хорото по случай Гергьовден през 1925 година Дошла полиция, арестували Илия Величков и го откарали в Радомир. По-късно околните му схващат, че е погубен. Къде е било захвърлено тялото му никой не знае. И до момента не се знае къде е гробът му.
Страшни времена бяха, спомня си баба Севетка. Тя не може да не помни ужаса от гаврата с партизанина Боян. " Разстреляха го на улицата на 13 май 1944 година Оставиха тялото му на улицата и не даваха никой да се приближи и да го погребе. Кучетата го раздраха, а кокошките оглозгаха мозъка му от разрушената глава ", връща се в предишното баба Севета.
Обущарят в селото Богдан Митов правел цървули за партизаните, които са донасяни в отрядната землянка от бащата на Севета - Рангел Величков Илиев. Една вечер през август 1944 година обущарят бил в кръчмата и споделя на съселяните си: " Червената войска иде и ще забележим какво ще вършат изедниците фашисти ". Някой го издава на жандармеристите. Те се гаврят грубо с него. Карат го да си изкопае самичък гроба и го заравят. Чак след година братята му намират гроба и придвижват натрупа му в Долна Секирна.
В края на август 1944 година царското държавно управление издава заповед да се възпламенят и изгорят селата Одраница, Мурено и махалите на Долна Секирна, с цел да санкционират популацията, че е пособие на партизанските чети и отряди. Пристигането на Червената войска ги избавило от жестокото наказване.
" Девети септември 1944 година беше огромен, неизразим празник за нашето село. Тогава слязоха от гората партизаните, дружно с тях и тримата ми братя, които прегърнах след години. Почти всички отпътуваха по-късно за фронта в Първа българска войска с командващ ген. Владимир Стойчев. След успеха над фашистка Германия братята ми се върнаха ", гордее се баба Севета.
В началото на 1948 година 20 фамилии, основно ятаци и родители на партизани, основават земеделска кооперация и със свои средства построяват овчарници за 600 овце. Тя съществува до 1994 година, когато имуществото е разграбено, без да бъде разпределено на членовете кооператори.
Севета работи в Трудово-кооперативно земеделско стопанство до 1960 година По-късно е била инструктор на БЧК. В цех " Кристал " се труди до пенсионирането си през 1984 година След това работи 4 години и 7 месеца в хижа " Рудничар " на Витоша.
" Целият ми живот е обвързван със социалистическата партия ", хвали се Севета. Веднага след Девети септември тя става член на СНМ. През 1952 година е кандидат-член на Българска комунистическа партия, а година по-късно става неин член. Независимо от достолепната си възраст баба Севета продължава да взе участие интензивно в активността на Българска социалистическа партия в ОПО в кв. " Мошино ", като дълги години е член на управлението. По време на подготовката за избори тя е най-пламенният и известен пропагандатор, изключително измежду жителите на блок 6 на ул. " Мл. Стоянов ".
" Много обичам красивото. Направих цветна градинка пред входа и до момента отглеждам пъстри и лечебни цветя. Раздавам семена и корени на всички, които изискат. Болестите и годинките ме морят, само че се пробвам да оказвам помощ на всички. Моето наследство към младите е да вършат положително, тъй като то се връща многократно. Животът ми е жертван на добротата, на красивото, на справедливото. Предайте посредством страниците на обичания ми вестник ДУМА моите послания към всички хора ", упорства баба Севета.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ