Росен Йорданов:В тази кампания регистрираме предимно послания към т.нар. твърд електорат
В тази акция чисто информационно записваме най-вече послания към така наречен корав електорат, споделя в изявление за Българска телеграфна агенция общественият психолог Росен Йорданов. Той бе запитан дали има смяна в методите на връзка на политическите сили с гласоподавателите в предизборната акция, има ли нови форми на отправяне на послания, както и замениха ли политиците огромните предизборни манифестации с изяви, за които използваме навлязлата у нас чуждица " пърформанс ".
Според експерта като тактика за въздействие и увещание на публиката още веднъж мощно преобладават посланията вид " пожар в къщата ", които се характеризират основно с изреждане на негативи, проблеми и закани - действителни и евентуални.
Социалният психолог счита, че нашите политици към момента имат вяра в силата на отрицателната акция. Тук би трябвало да отворим една скоба и да кажем, че и гласоподавателите, към които насочат послания, са виновни за това обезпокоително положение на нещата, прецизира Йорданов.
Ако създадем бърза и ненапълно безпощадна подредба на електората в България, то безрадостно би трябвало да го разделим на следните категории: наивни, необразовани, нехайни и интересчии, показва психологът, само че прибавя, че има, несъмнено, и една аморфна маса от хора, които се пробват да се развиват и ограмотяват цивилен и политически, само че те, по думите му, надали надвишават 30 %. Според него малко на брой се замислят дали, когато някой политик и политическа групировка желае доверието им, има действително предпочитание и опция да ръководи и какви базисни условия и условия са нужни за едно положително ръководство. Предвид така наречен мейнстрийм на политическа уместност, приближаващ от запад, и примитивния гьобелсов вид агитация от изток, сме очевидци на откровена операция, целяща да задейства стереотипни схеми за взимане на решение, е заключението на психолога.
Следва цялостният текст на изявлението:
- В " килера " ли са към този момент огромните предизборни манифестации за разкриване и закриване на акции на политическите сили у нас или се върнаха още веднъж на мода така наречен всеобщи мероприятия в предизборните акции?
- На пръв взор наподобява по този начин и това е като че ли разбираемо, поради многото фактори, които дефинират неналичието на възторг измежду гласоподавателите и пасивността в акцията, на които сме очевидци. Безспорно умората от честите избори в последно време е измежду водещите аргументи, само че освен. Не по-малко определящи са проблемите, свързани с бита на хората, сложността на интернационалната конюнктура и ред други забележими стопански и политически условия. И въпреки всичко си мисля, че чисто психически, на равнището на самостоятелното и всеобщото схващане, се случват по-важни и невидими процеси, които дефинират мисленето и държанието на хората. На първо място бих изтъкнал феномена, който ще нарека " действие в режим на оцеляване ". Този феномен бе провокиран както от упоменатите рецесии, само че и от обществено-политическите процеси и събития, за които аз предвиждах преди близо година и половина, че ще кулминират в наречения тогава от мен " мазохистичен успех ". Защо мазохистичен - тъй като по всичко личеше, че тези събития ще причинят тези добре познати и от историята, и от литературата болежка и отчаяние, при които ние българите с перверзна " приятност " се отдаваме на песимистични и нихилистични положения и констатации, известни ни в изрази като " всички са маскари ", " българска работа ", " от нас нищо не става ", " политиката е мръсна работа " и прочие Което преведено на психотерапевтичен " език " е една защитна маневра на мисленето, една себесъхранителна интерпретация, която би трябвало да ни защищити от малоценностните ни прекарвания, от страха и отчаянието, които ни заливат всякога, когато се провалим в публичните и груповите си инициативи, посредством фантазно разграничаване от общността и заемане на една " ехидна " индивидуалистична поза, която да ни запази от травматичния резултат на общия неуспех. Защитният механизъм " разединение ", както го описах, задейства инстинктите ни за оцеляване на самостоятелно равнище (както постоянно сме го правили след провали и рецесии в историята) и парадоксално ни носи приятност и разтуха, посредством една " избавителна " и разграничаваща ни от груповия неуспех идентификация с нашия дребен и стеснен персонален и фамилен свят, където ние се претърпяваме като " рационални ", " способни " и " не балами ". За всеки справедлив, а не " назначен ", анализатор бе видно, че още в зародиша си тези така наречен национални въстания бяха комплицирана социална " амалгама " от очаквания, неодобрение, яд, истеричност и съмнително проведена " спонтанност ", която страдаше от няколко доста съществени минуса - липса на достоверност, на натурализъм, на задоволителна социална представителност и не на последно място, а може би най-важно - липса на ясна цел и голяма липса накапацитет и проект за реализация. Изводът най-после е " тях ", не " нас " отново ги излъгаха и в това беше есенцията на този всъщност контрапродуктивен за националното самочувствие " мазохистичен успех ".
Разбира се, не трябва да забравяме и че понамаляха средствата за финансиране на всеобщи събития. Някои " спонсори " се поохарчиха, а други са разочаровани от това, че не съумяха да " осребрят " разноските за взимане на властта. Макар и по-камерно, само че и с доста по-отчетливо наличие и оптимизъм протичат партийните събития на опозиционната коалиция по места в страната, което се дължи повече на една, бих я нарекъл естествена отбранителна готовност, след година и половина злословене и офанзиви. Тези събрания обаче на този стадий имат повече сплотяващ резултат за членовете и последователите, в сравнение с гравитационен и въодушевяващ за по-неутралните гласоподаватели.
- Кои са новите форми за отправяне на послания?
- Не мисля, че има нещо доста изобретателно и ново. Като тактика за въздействие и увещание на публиката още веднъж мощно преобладават посланията вид " пожар в къщата ", които се характеризират основно с изреждане на негативи, проблеми и закани - действителни и евентуални. Там борбата е по-скоро кой е по-виновен, а опитите да ползват един различен вид тактичност, която мога да дефинира като " обетованата земя " (в превод " да довършим започнатото ", с цел да ви отведем в рая), общо взето се проваля, заради острия недостиг на доверие в тях като персони и като групов потенциал. Те са по-скоро в един отбранителен режим на ограничение на вредите с някои солови пиар реакции след правосъдни решения, " пъкъл хок " опровержения с надъхващи клипове по обществените мрежи на изказванията и констатациите на служебните министри за съмнителни и неправилни дейности на техните прародители в министерствата и като цяло и най-много на фона на ескалиращите справедливи последствия от кратковременното им ръководство.
- Защо политическите сили избират сегашните форми на връзка - единствено поради актуалните трендове или има коренна смяна в метода на другарство с гласоподавателите?
- Отговорите са елементарни и са два. Първо, тъй като в тази обстановка нямат огромен избор. И второ, тъй като към момента имат вяра в силата на отрицателната акция. Тук би трябвало да отворим една скоба и да кажем, че и гласоподавателите, към които насочат послания са виновни за това обезпокоително положение на нещата. Иначе казано " Каквото повикало, такова се обадило ". Неведнъж съм казвал, че българският гласоподавател е много неузрял и постоянно с мисленето на малък хитрец. Ако създадем бърза и ненапълно безпощадна подредба на електората в България, то безрадостно би трябвало да го разделим на следните категории: наивни, необразовани, нехайни и интересчии. Има, несъмнено, и една аморфна маса от хора, които се пробват да се развиват и ограмотяват цивилен и политически, да бъдат будни, разсъдливи и виновни, само че те, съгласно мен, надали надвишават 30 %. Отделно от това съм приказвал доста за естествените заблуди на нашето усещане и мислене, които се усилват изкуствено и целеустремено по време на акции и избори. Хората в одобрените демокрации не са по-умни от нас, само че без подозрение са по-опитни. При тях има по-структуриран и построен либерален опит, който се е трансформирал в самобитен инстинкт за оценка на вярно и погрешно, положително и неприятно, на държание, заслужаващо внимание и доверие, и такова, което се отхвърля априори, тъй като не отразява действителността. Нека погледнем трезво, оттатък думите и обещанията - какъв брой хора се замислят дали, когато някой политик и политическа групировка желае доверието им, има действително предпочитание и опция да ръководи и какви базисни условия и условия са нужни за едно положително ръководство. Веднага ви споделям - малко на брой! А тези условия и условия са елементарни - трябват организация, готови хора, съидейници с експертен потенциал и сериозен набор експерти, които са не просто политически лица, само че и приети, и авторитетни престижи в своите сфери. Колко би трябвало да са, с цел да се влеят в администрацията и да организират верни политики? Според мен не по-малко от две хиляди индивида. При това да са хора, които не започваш да търсиш и увещаваш, откакто спечелиш властта и знайни и незнайни персони да идват и да ти " набутват " свои протежета, другари или родственици. Как се събира подобен капацитет? Трудно! Изисква най-много време, неизменност, административен потенциал, морал, разсъдък, доверие и опит - неточности, възходи, интервали на ръководство, на съпротива и така нататък Вече преживяхме злощастните " кастинги ", както и " насипното " фамилно-семейно-корпоративно кадруване на анонимници. Именно по тази причина съществуват партиите, а не както мнозина мислят " да намажат дебело филията и да бягат ". Именно по тази причина споделям, че когато имаш сходни упования и разбирания, получаваш сходен резултат и изтикваш напред " еднодневки ", които постоянно са получавали най-малко 20-30 на 100 утвърждение сборно през годините. Това дефинира и стила на връзката с електората. Тя е предопределена нормално за наивници и интересчии. В тази акция обаче, чисто информационно записваме най-вече послания към така наречен корав електорат. Именно по тази причина всяка партия, в случай че видите даже и през рекламните бюджети за другите медийни канали, употребява предпочитано тези, които тяхната аудитория приема.
- По-въздействащи ли са новите способи на отправяне на послания?По-зрелищни или съдържателни, в крайник с времето?
- Краткият отговор е, че не се търси истината, а доста повече " зарибяването " и резултатът. В този смисъл, изключително поради така наречен мейнстрийм на политическа уместност, приближаващ от запад, и примитивния гьобелсов вид агитация от изток, сме очевидци на откровена операция, целяща да задейства стереотипни схеми за взимане на решение, незадълбочено мислене и като цяло ирационално държание, доминирано от подправени алтернативи и емоционално-ситуативни реакции.
- Как политическите сили употребяват обществените мрежи?
- Не съм сигурен, тъй като не ги употребявам. От персонални наблюдения, от споделен опит от познати и другари, както и по мнението на значими модерни създатели като Ювал Харари, Майкъл Шармър, Джордан Питърсън и редица други знам, че там от дълго време е в ход едно моделиране на мисленето и реакциите на ползвателите със силата на " огромните цифри ", което по време на пандемията се манифестира посредством познатия на всички израз „ всеки самичък си „ преЦЕНЯ "!
Според експерта като тактика за въздействие и увещание на публиката още веднъж мощно преобладават посланията вид " пожар в къщата ", които се характеризират основно с изреждане на негативи, проблеми и закани - действителни и евентуални.
Социалният психолог счита, че нашите политици към момента имат вяра в силата на отрицателната акция. Тук би трябвало да отворим една скоба и да кажем, че и гласоподавателите, към които насочат послания, са виновни за това обезпокоително положение на нещата, прецизира Йорданов.
Ако създадем бърза и ненапълно безпощадна подредба на електората в България, то безрадостно би трябвало да го разделим на следните категории: наивни, необразовани, нехайни и интересчии, показва психологът, само че прибавя, че има, несъмнено, и една аморфна маса от хора, които се пробват да се развиват и ограмотяват цивилен и политически, само че те, по думите му, надали надвишават 30 %. Според него малко на брой се замислят дали, когато някой политик и политическа групировка желае доверието им, има действително предпочитание и опция да ръководи и какви базисни условия и условия са нужни за едно положително ръководство. Предвид така наречен мейнстрийм на политическа уместност, приближаващ от запад, и примитивния гьобелсов вид агитация от изток, сме очевидци на откровена операция, целяща да задейства стереотипни схеми за взимане на решение, е заключението на психолога.
Следва цялостният текст на изявлението:
- В " килера " ли са към този момент огромните предизборни манифестации за разкриване и закриване на акции на политическите сили у нас или се върнаха още веднъж на мода така наречен всеобщи мероприятия в предизборните акции?
- На пръв взор наподобява по този начин и това е като че ли разбираемо, поради многото фактори, които дефинират неналичието на възторг измежду гласоподавателите и пасивността в акцията, на които сме очевидци. Безспорно умората от честите избори в последно време е измежду водещите аргументи, само че освен. Не по-малко определящи са проблемите, свързани с бита на хората, сложността на интернационалната конюнктура и ред други забележими стопански и политически условия. И въпреки всичко си мисля, че чисто психически, на равнището на самостоятелното и всеобщото схващане, се случват по-важни и невидими процеси, които дефинират мисленето и държанието на хората. На първо място бих изтъкнал феномена, който ще нарека " действие в режим на оцеляване ". Този феномен бе провокиран както от упоменатите рецесии, само че и от обществено-политическите процеси и събития, за които аз предвиждах преди близо година и половина, че ще кулминират в наречения тогава от мен " мазохистичен успех ". Защо мазохистичен - тъй като по всичко личеше, че тези събития ще причинят тези добре познати и от историята, и от литературата болежка и отчаяние, при които ние българите с перверзна " приятност " се отдаваме на песимистични и нихилистични положения и констатации, известни ни в изрази като " всички са маскари ", " българска работа ", " от нас нищо не става ", " политиката е мръсна работа " и прочие Което преведено на психотерапевтичен " език " е една защитна маневра на мисленето, една себесъхранителна интерпретация, която би трябвало да ни защищити от малоценностните ни прекарвания, от страха и отчаянието, които ни заливат всякога, когато се провалим в публичните и груповите си инициативи, посредством фантазно разграничаване от общността и заемане на една " ехидна " индивидуалистична поза, която да ни запази от травматичния резултат на общия неуспех. Защитният механизъм " разединение ", както го описах, задейства инстинктите ни за оцеляване на самостоятелно равнище (както постоянно сме го правили след провали и рецесии в историята) и парадоксално ни носи приятност и разтуха, посредством една " избавителна " и разграничаваща ни от груповия неуспех идентификация с нашия дребен и стеснен персонален и фамилен свят, където ние се претърпяваме като " рационални ", " способни " и " не балами ". За всеки справедлив, а не " назначен ", анализатор бе видно, че още в зародиша си тези така наречен национални въстания бяха комплицирана социална " амалгама " от очаквания, неодобрение, яд, истеричност и съмнително проведена " спонтанност ", която страдаше от няколко доста съществени минуса - липса на достоверност, на натурализъм, на задоволителна социална представителност и не на последно място, а може би най-важно - липса на ясна цел и голяма липса накапацитет и проект за реализация. Изводът най-после е " тях ", не " нас " отново ги излъгаха и в това беше есенцията на този всъщност контрапродуктивен за националното самочувствие " мазохистичен успех ".
Разбира се, не трябва да забравяме и че понамаляха средствата за финансиране на всеобщи събития. Някои " спонсори " се поохарчиха, а други са разочаровани от това, че не съумяха да " осребрят " разноските за взимане на властта. Макар и по-камерно, само че и с доста по-отчетливо наличие и оптимизъм протичат партийните събития на опозиционната коалиция по места в страната, което се дължи повече на една, бих я нарекъл естествена отбранителна готовност, след година и половина злословене и офанзиви. Тези събрания обаче на този стадий имат повече сплотяващ резултат за членовете и последователите, в сравнение с гравитационен и въодушевяващ за по-неутралните гласоподаватели.
- Кои са новите форми за отправяне на послания?
- Не мисля, че има нещо доста изобретателно и ново. Като тактика за въздействие и увещание на публиката още веднъж мощно преобладават посланията вид " пожар в къщата ", които се характеризират основно с изреждане на негативи, проблеми и закани - действителни и евентуални. Там борбата е по-скоро кой е по-виновен, а опитите да ползват един различен вид тактичност, която мога да дефинира като " обетованата земя " (в превод " да довършим започнатото ", с цел да ви отведем в рая), общо взето се проваля, заради острия недостиг на доверие в тях като персони и като групов потенциал. Те са по-скоро в един отбранителен режим на ограничение на вредите с някои солови пиар реакции след правосъдни решения, " пъкъл хок " опровержения с надъхващи клипове по обществените мрежи на изказванията и констатациите на служебните министри за съмнителни и неправилни дейности на техните прародители в министерствата и като цяло и най-много на фона на ескалиращите справедливи последствия от кратковременното им ръководство.
- Защо политическите сили избират сегашните форми на връзка - единствено поради актуалните трендове или има коренна смяна в метода на другарство с гласоподавателите?
- Отговорите са елементарни и са два. Първо, тъй като в тази обстановка нямат огромен избор. И второ, тъй като към момента имат вяра в силата на отрицателната акция. Тук би трябвало да отворим една скоба и да кажем, че и гласоподавателите, към които насочат послания са виновни за това обезпокоително положение на нещата. Иначе казано " Каквото повикало, такова се обадило ". Неведнъж съм казвал, че българският гласоподавател е много неузрял и постоянно с мисленето на малък хитрец. Ако създадем бърза и ненапълно безпощадна подредба на електората в България, то безрадостно би трябвало да го разделим на следните категории: наивни, необразовани, нехайни и интересчии. Има, несъмнено, и една аморфна маса от хора, които се пробват да се развиват и ограмотяват цивилен и политически, да бъдат будни, разсъдливи и виновни, само че те, съгласно мен, надали надвишават 30 %. Отделно от това съм приказвал доста за естествените заблуди на нашето усещане и мислене, които се усилват изкуствено и целеустремено по време на акции и избори. Хората в одобрените демокрации не са по-умни от нас, само че без подозрение са по-опитни. При тях има по-структуриран и построен либерален опит, който се е трансформирал в самобитен инстинкт за оценка на вярно и погрешно, положително и неприятно, на държание, заслужаващо внимание и доверие, и такова, което се отхвърля априори, тъй като не отразява действителността. Нека погледнем трезво, оттатък думите и обещанията - какъв брой хора се замислят дали, когато някой политик и политическа групировка желае доверието им, има действително предпочитание и опция да ръководи и какви базисни условия и условия са нужни за едно положително ръководство. Веднага ви споделям - малко на брой! А тези условия и условия са елементарни - трябват организация, готови хора, съидейници с експертен потенциал и сериозен набор експерти, които са не просто политически лица, само че и приети, и авторитетни престижи в своите сфери. Колко би трябвало да са, с цел да се влеят в администрацията и да организират верни политики? Според мен не по-малко от две хиляди индивида. При това да са хора, които не започваш да търсиш и увещаваш, откакто спечелиш властта и знайни и незнайни персони да идват и да ти " набутват " свои протежета, другари или родственици. Как се събира подобен капацитет? Трудно! Изисква най-много време, неизменност, административен потенциал, морал, разсъдък, доверие и опит - неточности, възходи, интервали на ръководство, на съпротива и така нататък Вече преживяхме злощастните " кастинги ", както и " насипното " фамилно-семейно-корпоративно кадруване на анонимници. Именно по тази причина съществуват партиите, а не както мнозина мислят " да намажат дебело филията и да бягат ". Именно по тази причина споделям, че когато имаш сходни упования и разбирания, получаваш сходен резултат и изтикваш напред " еднодневки ", които постоянно са получавали най-малко 20-30 на 100 утвърждение сборно през годините. Това дефинира и стила на връзката с електората. Тя е предопределена нормално за наивници и интересчии. В тази акция обаче, чисто информационно записваме най-вече послания към така наречен корав електорат. Именно по тази причина всяка партия, в случай че видите даже и през рекламните бюджети за другите медийни канали, употребява предпочитано тези, които тяхната аудитория приема.
- По-въздействащи ли са новите способи на отправяне на послания?По-зрелищни или съдържателни, в крайник с времето?
- Краткият отговор е, че не се търси истината, а доста повече " зарибяването " и резултатът. В този смисъл, изключително поради така наречен мейнстрийм на политическа уместност, приближаващ от запад, и примитивния гьобелсов вид агитация от изток, сме очевидци на откровена операция, целяща да задейства стереотипни схеми за взимане на решение, незадълбочено мислене и като цяло ирационално държание, доминирано от подправени алтернативи и емоционално-ситуативни реакции.
- Как политическите сили употребяват обществените мрежи?
- Не съм сигурен, тъй като не ги употребявам. От персонални наблюдения, от споделен опит от познати и другари, както и по мнението на значими модерни създатели като Ювал Харари, Майкъл Шармър, Джордан Питърсън и редица други знам, че там от дълго време е в ход едно моделиране на мисленето и реакциите на ползвателите със силата на " огромните цифри ", което по време на пандемията се манифестира посредством познатия на всички израз „ всеки самичък си „ преЦЕНЯ "!
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ