Защо съдбата затваря врати?
В такива моменти може да почувстваме, че целият свят е против нас, че ориста не е благосклонна. В реалност, обаче, това нормално значи тъкмо противоположното.
Защо ориста затваря порти пред нас? И за какво това не трябва да ни натъжава?
Чувството за отменяне е едно от най-неприятните прекарвания, които човек може да изпита. Това провокира мъчителни страсти и постоянно ни кара да влезем в ролята на жертва. Чувстваме се маловажни, незначителни и мощно подценени.
Неизпълнените упования във взаимоотношенията с другите, както на персонално, по този начин и на професионално равнище, са източник на надълбоко отчаяние. Те провокират в нас мощни страсти. Може да се усещаме тъжни или ядосани. Изпитваме възмущение към някой, който ни е отхвърлил или пренебрегва.
Ето за какво, би трябвало да тълкуваме тези прекарвания по друг метод.
Защото в реалност те имат напълно друго значение и доста бездънен прикрит смисъл. Смисъл, който в миг на надълбоко отчаяние няма да по какъв начин да съзрем.
В последна сметка, постоянно се случва да нямаме време да установим връзка с някого или да намерим мечтаната работа по напълно друга причина. Дори и още да не го знаем, връзката с този човек или задължението към определената работа, в случай че окажат отрицателен резултат върху нас – това ще внесе болежка и паника в живота ни.
Защо от време на време вратите пред нас се затварят?
Понякога вратите пред нас се затварят, не тъй като ориста не желае да ни даде това, което желаеме на момента. А напротив…, затваря ги, тъй като се опитваме да си проправим път там, където може да бъдем посрещнати от непредвидени обстановки, които са неподходящи за нашето щастливо благоденствие.
Нека помним това, постоянно когато „ вратата “ се затвори тъкмо пред очите ни!
Вселената бди над нас и ни пази от прекарвания, които могат да ни нанесат непоправими последствия. След известно време сами ще разберем, че Тя ни е предпазила, посредством намесата си, от сигурни премеждия.
Често се вкопчваме крепко в проектите си, тъй като не можем да признаем, че сме създали неточност. Че не сме решили вярно даден човек или обстановка. Не е елементарно да си кажем, че сме се влюбили в сътрудник, с който не се усещаме удовлетворени и щастливи, че сме избрали неверни другари или че преследваме кариера, за която нямаме действителни умения.
Едно, обаче е сигурно…
Правенето на, каквото и да било принудително, е доста нездравословно за нас. Това постепенно, само че несъмнено убива душата ни. Много по-добре е да признаем пред себе си, че сме създали неточност и да имаме вяра, че в бъдеще ни чака по-добро прекарване.
Не се насилвайте да вършиме неща, които ви натоварват или нараняват.
Днес самосъзнанието и грижата за самите нас би трябвало да имат преимущество пред нашите упоритости и предварителни проекти. Очакванията на другите, страхът, комплексите или опитите да се потвърди, че някой е прав, могат да ни костват скъпо и прескъпо.
