Проф. Людмил Георгиев: Позицията на СУ срещу Дарина Григорова излезе без да е гласувана. Вече 1500 души се подписаха срещу това мракобесие
В сряда е имало още веднъж съвещание на Академичния съвет и ние към 50 души преподаватели, общественици, духовни лица, публицисти, мисля, че и Вие се бяхте подписал там, внесохме Декларация с доста въпроси там, с гледище на тези въпроси да бъде даден отговор, в това число са сезирани доста комисии, в това число Президентството, в това число Министерският съвет, в това число Министерството на образованието и науката. Едно нещо буди отвращение, меко казано. Академичния съвет не е приемал декларация. Академичния съвет е дал единодушие декларация да бъде написана след това, само че преди излизането ѝ от името на Академичния съвет на Софийския университет не е била подлагана на гласоподаване.
Интервюто в две елементи с проф. Дарина Григорова в:
Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=4_d8S4RRaIw&t=138s
Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=jiQoLxqqT1E&t=16s
– Здравейте, проф. Георгиев.
– Здравейте и на Вас и на Вашите слушатели и също по този начин цветущ Трифон Зарезан на Вас и на Вашите слушатели.
– Разбира се, благодаря Ви.
– Хубавото на този празник е, че чества два пъти, и на 1, и на 14-ти.
– Винаги е добре, когато празниците имат по две дати за отбелязване.
– Едно конкретизиране желая да направя още първоначално, по-скоро едно разграничаване, което го върша на драго сърце, несъмнено, и изрично. Разграничавам се от Академичния съвет на Софийския университет, който явно има единствено правото да приказва от името на Университета. Но не мога да се разгранича някак си от самия Софийския университет, тъй като вижте, аз съм на 63 години, в този момент лятото ще направя 64. От тях 36 като учител и 5 години като студент, това са 41 години в Софийския университет. Така че аз не мога да се разгранича от Софийския университет, мога да се разгранича от Академичния съвет.
– Това е значимо конкретизиране. Ще поговорим по-късно за това.
– За мен Софийският университет не е институцията, за мен Софийският университет е духа. А няма по какъв начин толкоз, две трети, от живота ми да е минал там и аз да се разгранича от Софийския университет.
– Ще поговорим, несъмнено, и за това, само че първо да стартираме с настоящата политическа обстановка, проф. Георгиев, тъй като виждаме в центъра на политическия спор сега е водачът на парламентарната група на Движение за права и свободи, господин Делян Пеевски, който се чака да стане и съпредседател на партията. Виждаме, че той е безспорен потенциал по безусловно всички въпроси. Последната вест, обвързвана с него, естествено е опълчването, в което той влезе с президента Румен Радев. Как Вие, който въпреки всичко сте били в това Движение, въпреки и от дълго време, си обяснявате тази голяма власт на господин Пеевски? Това се дължи на поддръжката на господин Доган или има някакви други неща?
– Ами аз към този момент на няколко пъти имах опцията да споделя, че в тази ситуация, явно, може би става дума за финансови зависимости, дружно с това и външно-политически, несъмнено, картбланш от страна на Съедините Щати. Не може човек, който е глобен по „ Магнитски “, да прави каквато и да било кариера, та камо ли политическа. Иначе що се отнася до това, което казахте за неговата всекомпетентност, аз имам единствено един образец, от който може да си проличи, че в действителност става дума за човек, който надълбоко не е в час с каквото и да било.
Той прикани президента Радев да се срещнат на политическия терен, което в неговата главица значи, че президентът не е политическа фигура. Нали разбирате какво безумство е това. За страдание обаче не е единствено Пеевски, доста политици, доста анализатори и доста публицисти не могат да създадат разлика сред политическо и партийно. Те приказват за политическо, имайки поради партийно. Това е едно комплициране, от което те не могат да си дадат действителна визия за нещата, освен в региона на политиката, само че и въобще в живота на обществото.
Още Аристотел споделяше, че човешкият метод на устройство на човешкото общество е политиката, т.е. всеки един акт в това общество би могъл да се преглежда и като политически.
Какво да се прави, такова е равнището. Щом Пеевски потегли да ни изяснява всички неща от живота на обществото, това значи единствено едно – че България е стигнала дъното.
– Сега желая да коментирате обаче едно събитие с външно-политическа характерност, тъй като при нас на посещаване беше външният министър на Турция господин Хакан Фидан, който по никакъв начин не е инцидентна фигура, най-малкото заради обстоятелството, че преди да стане външен министър беше началник на разузнаването в Турция. Той пристигна в България, срещна се с всички значими политически фактори, само че доста забавно беше, че първата му среща беше с господин Мустафа Карадайъ, индивидът, който в този момент е ръководител на Движение за права и свободи в оставка. И това породи редица мнения както за взаимоотношенията на господин Карадайъ с Турция, по този начин и за бъдещата му роля. Това че господин Фидан се срещна първо с индивида, който очевидно към този момент не е на пръв проект в Движение за права и свободи, какво значи съгласно Вас?
– Не съм чел доста мнения. Вие самичък го казахте, въпреки и в оставка, той въпреки всичко е ръководител на Движение за права и свободи. Той е индивидът, който подписва документите от името на Движение за права и свободи, тъй че въпреки и в оставка той си е ръководител на Движение за права и свободи, до момента в който бъде излъчен нов. Не виждам нищо смущаващо в това, още повече, че по мое време, когато водач беше Ахмед Доган, чак такива връзки нямаше, заради простата причина, че той гледаше с неуважение към турските политици, смяташе ги за азиатци, а той за европеец.
Сега не желая да влизам в детайлности, само че мисля, че няма и толкоз доста неприятно нещо в това, тъй като е обикновено. За страдание българските политици не са такива, от този сан, и аз не знам български политик да е отишъл в Сърбия и в Западните околности и да се е срещнал с организации на българското малцинство там. Това, че ние не го вършим, какво приказва?
– Въпросът е тази среща дали не значи, че Турция по някакъв метод продължава публично да залага на господин Карадайъ, въпреки да е ясно, че той няма да бъде в скоро време ръководител на Движение за права и свободи.
– Вижте, аз не съм астролог, вещател и пророк, не мога да знам какво е отношението на Турция към Карадайъ, само че мисля, че от дипломатическа точка е обикновено, отново споделям Карадайъ е ръководител, въпреки и в оставка.
– Добре, а какво мислите проф. Георгиев за бъдещата роля на Движение за права и свободи в този момент в политическия живот на България, тъй като ние видяхме, с гласовете на Движение за права и свободи беше проведено това конституционно болшинство, което направи измененията в Конституцията, само че откакто те бяха признати, Движение за права и свободи продължава да си поддържа държавното управление, т.е. незаменими ли са Движение за права и свободи сега?
– Аз ще отговоря по малко друг метод. Навремето още Ахмед Доган беше споделил „ аз сътворих Движение за права и свободи, аз ще го унищожа “. Мисля, че с водач Делян Пеевски Ахмед Доган извършва тъкмо тази своя закана. Това е началото на краят на Движение за права и свободи.
– Защо Ахмед Доган да желае да унищожава Движение за права и свободи?
– Защото той се счита за всесилен.
– Не било би по-логично да мислим, че той би желал тази партия да продължи да крепне и да се развива?
– Не, това е един необикновен фарисейски дух, който мъчно може да бъде свестен, в случай че не си имал контакти с него.
– Факт е, аз не съм имал, да.
– Да.
– Тоест Вие сте имал, тъй че ще сте много обиколки пред нас.
– Бяхме другари, несъмнено.
– А не мислите ли, че господин Доган въпреки всичко е човек, който има доста животи, сходно на котката и може да употребява разнообразни хора, до момента в който той постоянно остава отпред и управлява нещата?
– Това е едно от проявленията на мефистофелския дух, за който споделих.
– Смятате, че ще продължи да извършва тази роля?
– Не съм доста сигурен, тъй като въпреки всичко човек остарява. И аз одъртявам, и той остарява, и Вие остарявате, всички остаряват, тъй че не съм сигурен с течение на времето какъв брой сили ще има още. Но отново споделям, дали е умишлено или не, водачеството на Делян Пеевски значи тъкмо това – началото на края на Движение за права и свободи.
– Добре, а какво ще стане с ръководещата коалиция, проф. Георгиев? Защото ние виждаме, те си имат безпределно едно удобно болшинство в Народното събрание, очевидно си вършат каквото си желаят, по този начин може ли да бъде изкаран целият мандат?
– Както постоянно се случвало в историята на България, в България и в София не се взема решение нищо. Всичко ще зависи от развиването на външно-политическата установка.
– Тоест?
– Тоест, при една предстояща победа на Русия във войната с Украйна, нещата ще приключат и ще вземат евентуално идващите ръководещи коренно-противоположни геополитически ориентации. Нещо, което съм описал и в доста текстове, в това число и в книгата ми „ Критическа логика на психиката на българската история “. Не се удивлявам идващият политически хайлайф да подаде молба за участие на България в БРИКС и в ШОС.
– Не ми се има вяра, те всички са такива правоверни евроатлантици.
– Бяхме правоверни жители на Третия Райх преди 9 септември. Бяхме правоверни жители на Съветския съюз и на комунистическата система преди 10 ноември. Сега сме правилни жители на НАТО, Съединени американски щати, Брюксел, Европейския съюз. Но нещата като се трансформират, ще станем отново назад. Което е доста тъпо за българския дух като цяло, освен за политическия хайлайф.
И единствено в случай че ми разрешите, от доста години го приказвам, и звучи, и ще проехтява като налудничава концепция, само че бъдещето на България постоянно съм казвал, че е да бъде самостоятелна, свободна страна, което не членува в никакви външнополитически, стопански, военни, финансови и по този начин нататък съюзи. Само тогава ще може да се сътвори в бъдещите генерации убеждението, визията, че самите те са виновни за личната си страна.
Ние и до ден сегашен постоянно джиросваме отговорността за личната ни страна на други, на следващия мощен във външнополитически проект. Това е.
– Тук въпросът обаче, който задават, както споделих, правоверните евроатлантици, в случай че не е НАТО, кой ще ни пази?
– БРИКС, ШОС, ето като се разпадне НАТО кой ще ни пази.
– Ама няма да се разпада.
– Да бе.
– Аз имам вяра на нашите евроатлантици, тъй че...
– Вижте, господин Волгин, милиони простаци са вярвали, че Римската империя в никакъв случай няма да се разпадне.
– И за Съветския съюз не вярваха, че ще се разпадне.
– Милиони простаци са вярвали, че Третия Райх няма да се разпадне. Милиони простаци са считали, че комунистическия блок няма да се разпадне. Сега милиони простаци считат, че НАТО и Европейският съюз няма да се разпаднат. Ами няма такова нещо в историята.
– Така е, всяко нещо, което има начало, има и своя край. Зависи какъв ще бъде този край.
– Особено, когато имаш имперски искания да владееш света. Няма по какъв начин да стане.
– Сега желая, проф. Георгиев, да Ви върна към това, с което Вие започнахте, а точно с това, че се разграничихте от Академичния съвет на Софийския университет. Аз единствено ще напомня, за какво го казвахте това, тъй като несъмнено не доста слушатели си спомнят. Факт е, че имаше една декларация на Академичния съвет, която заклеймяваше проф. Дарина Григорова от Университета, поради едно нейно изявление. И там Академичния съвет на Софийския университет сподели, ние се разграничаваме, това е недопустимо… След което Вие написахте един текст, доста мощен текст, в поддръжка на проф. Григорова. Можем ли да обобщим цялата тази история в резюме?
– Тя звучи неуместно. Вчера е имало още веднъж съвещание на Академичния съвет и ние към 50 души преподаватели, общественици, духовни лица, публицисти, мисля, че и Вие се бяхте подписал там, внесохме Декларация с доста въпроси там, с гледище на тези въпроси да бъде даден отговор, в това число са сезирани доста комисии, в това число Президентството, в това число Министерският съвет, в това число Министерството на образованието и науката.
Много са нещата, евентуално няма да имаме време за всичко, само че едно нещо буди отвращение, меко казано. Академичния съвет не е приемал декларация. Академичния съвет е дал единодушие декларация да бъде написана след това, само че преди излизането ѝ от името на Академичния съвет на Софийския университет не е била подлагана на гласоподаване.
Вие можете ли да си визиите до каква степен сме стигнали, щом Алма-Матер си разрешава. Подобно държание да речем е обяснимо за някакви компании или тези групировки от 90-те години, само че за Академичен съвет? И през вчерашния ден най-неинтересното е, че двама от деканите са се разграничили от това нещо.
Ето тук приканвам и другите членове на Академичния съвет да имат доблестта в последна сметка да кажат: по какъв начин може от името на Академичния съвет на Софийския университет да излиза декларация без тя да е прочетена от членовете на Академичния съвет и да е гласувана от тях?
– Чакайте в този момент, дано да кажа, тъй като дали съм Ви схванал вярно. Тази декларация, която излезе от името на Академичния съвет в този нейн тип, тя не е била предоставена на членовете на Академичния съвет?
– Да.
– Това много необичайно звучи, меко казано.
– Това звучи ужасяващо, в случай че питате мен.
– Каква може да бъде реакцията по този мотив?
– Ами, в този момент това споделям, ние към 50 индивида сме подписали Декларация и я внесохме, само че дружно с това има над 1500 души, организирали подписка в отбрана на професор Григорова. Това са, по какъв начин се споделя, това са живи хора. Поне тези 50 индивида цялото общество ги знае.
Г-н ректорът оповестява, че имал на неговия имейл голям брой мейли от хора от цялата страна. Ами дайте да ги забележим тези хора какви са? Кои са тия хора? Излезли ли са с имената си? Не става по този начин.
Призовавам българското общество, и е хубаво, че таман от Софийския университет потегля това, тъй като е показателно, отново споделям, Софийският университет не е институцията, Софийският университет е духът, свободата. Това е Софийският университет. Хубаво е, че излезе от там и приканвам доста хора освен да се замислят, само че и да стартират в действителност каквито и да било дейности за отбрана на свободата на словото и отбрана достолепието на всеки един човек.
– Това е доста значимо, което казвате.
– Защото мракобесието по този начин стартира. Започва с неглижирането, с офанзивите против даден човек. А, като мине, продължава с други и по този начин нататък и по този начин нататък. Не, би трябвало да се даде отпор още от началото.
– Казвам, че е значимо това, което споделяте, тъй като Университетът постоянно е бил, както казвате, пространство на духа и пространство, където могат да се чуят разнообразни отзиви. Тоест Университетът не е казарма, където всички преподаватели, ректорът приказват едно и също.
– Естествено. Само ще напомня, на времето преди 1989 година, когато направихме клуба за поддръжка на гласността и преустройството, четирима индивида от клуба бяха изключени от там не знам какво, под напън, видите ли, на трудовите колективи. Нещата се повтарят.
– Да, това е доста забавно. Нали живеем в народна власт, нали сме загърбили от дълго време тези практики? А сякаш се оказва, че си ги повтаряме, единствено че сменяме начело прилагателното – не е комунистическо, а евроатлантическо.
– Да, което е едно и също всъщност. Аз по тази причина споделям, че за жалост, ние, които сме, по какъв начин да кажа… Българският Индиана Джоунс, да вземем за пример, се сети, че ние сме дали Православието на Русия. Ами аз това го приказвам от маса години, тази теза несъмнено поздравявам, аз го приказвам това, и освен Православието, само че и писмеността и по този метод Русия е наша щерка.
Той, евентуално и сходни на него хора считат, че с подобен факт ние се разграничаваме от Русия. Напротив, това значи още по-дълбоки връзки. Как майката, родителят, в тази ситуация България, ще отхвърли щерка си, в тази ситуация Русия. Връзките са още по-дълбоки.
– И най-после, проф. Георгиев, какво очаквате като бъдеще точно в това отношение, точно в казуса със свободата на словото в медиите, в университетите, в общественото говорене? Дали има някаква заплаха да бъде дефинитивно занулено? Може би това е най-голямото достижение на българския преход, а точно свободното говорене.
– Пак ще повторя, пред очите ни стават събития, които не бихме си помислили, че ще се случат. Вижте Европейският съюз се разпада, вижте какво става със страните.
– Урсула фон дер Лайен споделя, че всичко е наред.
– Вижте какво става вътре в Съединените щати, за което никой не приказва, какво става с Тексас. Ей, хора, нещата се обръщат. Така че променянето на външната политическа конюнктура ще допуска тъкмо и това, незабавно се дойдат елити, които ще се присламчат към новите мощни на деня.
– Такива постоянно се намират.
– Аз не желая това, аз желая България да е самостоятелна, свободна и не членуваща в никакви интернационалните организации страна, страна на духа, еманацията на чиито дух е Софийският университет.
– Дано този дух в действителност да пребъде. Благодаря Ви за този диалог, проф. Людмил Георгиев.
– И аз благодаря, всичко положително.
Интервюто в две елементи с проф. Дарина Григорова в:
Първа част: https://www.youtube.com/watch?v=4_d8S4RRaIw&t=138s
Втора част: https://www.youtube.com/watch?v=jiQoLxqqT1E&t=16s
– Здравейте, проф. Георгиев.
– Здравейте и на Вас и на Вашите слушатели и също по този начин цветущ Трифон Зарезан на Вас и на Вашите слушатели.
– Разбира се, благодаря Ви.
– Хубавото на този празник е, че чества два пъти, и на 1, и на 14-ти.
– Винаги е добре, когато празниците имат по две дати за отбелязване.
– Едно конкретизиране желая да направя още първоначално, по-скоро едно разграничаване, което го върша на драго сърце, несъмнено, и изрично. Разграничавам се от Академичния съвет на Софийския университет, който явно има единствено правото да приказва от името на Университета. Но не мога да се разгранича някак си от самия Софийския университет, тъй като вижте, аз съм на 63 години, в този момент лятото ще направя 64. От тях 36 като учител и 5 години като студент, това са 41 години в Софийския университет. Така че аз не мога да се разгранича от Софийския университет, мога да се разгранича от Академичния съвет.
– Това е значимо конкретизиране. Ще поговорим по-късно за това.
– За мен Софийският университет не е институцията, за мен Софийският университет е духа. А няма по какъв начин толкоз, две трети, от живота ми да е минал там и аз да се разгранича от Софийския университет.
– Ще поговорим, несъмнено, и за това, само че първо да стартираме с настоящата политическа обстановка, проф. Георгиев, тъй като виждаме в центъра на политическия спор сега е водачът на парламентарната група на Движение за права и свободи, господин Делян Пеевски, който се чака да стане и съпредседател на партията. Виждаме, че той е безспорен потенциал по безусловно всички въпроси. Последната вест, обвързвана с него, естествено е опълчването, в което той влезе с президента Румен Радев. Как Вие, който въпреки всичко сте били в това Движение, въпреки и от дълго време, си обяснявате тази голяма власт на господин Пеевски? Това се дължи на поддръжката на господин Доган или има някакви други неща?
– Ами аз към този момент на няколко пъти имах опцията да споделя, че в тази ситуация, явно, може би става дума за финансови зависимости, дружно с това и външно-политически, несъмнено, картбланш от страна на Съедините Щати. Не може човек, който е глобен по „ Магнитски “, да прави каквато и да било кариера, та камо ли политическа. Иначе що се отнася до това, което казахте за неговата всекомпетентност, аз имам единствено един образец, от който може да си проличи, че в действителност става дума за човек, който надълбоко не е в час с каквото и да било.
Той прикани президента Радев да се срещнат на политическия терен, което в неговата главица значи, че президентът не е политическа фигура. Нали разбирате какво безумство е това. За страдание обаче не е единствено Пеевски, доста политици, доста анализатори и доста публицисти не могат да създадат разлика сред политическо и партийно. Те приказват за политическо, имайки поради партийно. Това е едно комплициране, от което те не могат да си дадат действителна визия за нещата, освен в региона на политиката, само че и въобще в живота на обществото.
Още Аристотел споделяше, че човешкият метод на устройство на човешкото общество е политиката, т.е. всеки един акт в това общество би могъл да се преглежда и като политически.
Какво да се прави, такова е равнището. Щом Пеевски потегли да ни изяснява всички неща от живота на обществото, това значи единствено едно – че България е стигнала дъното.
– Сега желая да коментирате обаче едно събитие с външно-политическа характерност, тъй като при нас на посещаване беше външният министър на Турция господин Хакан Фидан, който по никакъв начин не е инцидентна фигура, най-малкото заради обстоятелството, че преди да стане външен министър беше началник на разузнаването в Турция. Той пристигна в България, срещна се с всички значими политически фактори, само че доста забавно беше, че първата му среща беше с господин Мустафа Карадайъ, индивидът, който в този момент е ръководител на Движение за права и свободи в оставка. И това породи редица мнения както за взаимоотношенията на господин Карадайъ с Турция, по този начин и за бъдещата му роля. Това че господин Фидан се срещна първо с индивида, който очевидно към този момент не е на пръв проект в Движение за права и свободи, какво значи съгласно Вас?
– Не съм чел доста мнения. Вие самичък го казахте, въпреки и в оставка, той въпреки всичко е ръководител на Движение за права и свободи. Той е индивидът, който подписва документите от името на Движение за права и свободи, тъй че въпреки и в оставка той си е ръководител на Движение за права и свободи, до момента в който бъде излъчен нов. Не виждам нищо смущаващо в това, още повече, че по мое време, когато водач беше Ахмед Доган, чак такива връзки нямаше, заради простата причина, че той гледаше с неуважение към турските политици, смяташе ги за азиатци, а той за европеец.
Сега не желая да влизам в детайлности, само че мисля, че няма и толкоз доста неприятно нещо в това, тъй като е обикновено. За страдание българските политици не са такива, от този сан, и аз не знам български политик да е отишъл в Сърбия и в Западните околности и да се е срещнал с организации на българското малцинство там. Това, че ние не го вършим, какво приказва?
– Въпросът е тази среща дали не значи, че Турция по някакъв метод продължава публично да залага на господин Карадайъ, въпреки да е ясно, че той няма да бъде в скоро време ръководител на Движение за права и свободи.
– Вижте, аз не съм астролог, вещател и пророк, не мога да знам какво е отношението на Турция към Карадайъ, само че мисля, че от дипломатическа точка е обикновено, отново споделям Карадайъ е ръководител, въпреки и в оставка.
– Добре, а какво мислите проф. Георгиев за бъдещата роля на Движение за права и свободи в този момент в политическия живот на България, тъй като ние видяхме, с гласовете на Движение за права и свободи беше проведено това конституционно болшинство, което направи измененията в Конституцията, само че откакто те бяха признати, Движение за права и свободи продължава да си поддържа държавното управление, т.е. незаменими ли са Движение за права и свободи сега?
– Аз ще отговоря по малко друг метод. Навремето още Ахмед Доган беше споделил „ аз сътворих Движение за права и свободи, аз ще го унищожа “. Мисля, че с водач Делян Пеевски Ахмед Доган извършва тъкмо тази своя закана. Това е началото на краят на Движение за права и свободи.
– Защо Ахмед Доган да желае да унищожава Движение за права и свободи?
– Защото той се счита за всесилен.
– Не било би по-логично да мислим, че той би желал тази партия да продължи да крепне и да се развива?
– Не, това е един необикновен фарисейски дух, който мъчно може да бъде свестен, в случай че не си имал контакти с него.
– Факт е, аз не съм имал, да.
– Да.
– Тоест Вие сте имал, тъй че ще сте много обиколки пред нас.
– Бяхме другари, несъмнено.
– А не мислите ли, че господин Доган въпреки всичко е човек, който има доста животи, сходно на котката и може да употребява разнообразни хора, до момента в който той постоянно остава отпред и управлява нещата?
– Това е едно от проявленията на мефистофелския дух, за който споделих.
– Смятате, че ще продължи да извършва тази роля?
– Не съм доста сигурен, тъй като въпреки всичко човек остарява. И аз одъртявам, и той остарява, и Вие остарявате, всички остаряват, тъй че не съм сигурен с течение на времето какъв брой сили ще има още. Но отново споделям, дали е умишлено или не, водачеството на Делян Пеевски значи тъкмо това – началото на края на Движение за права и свободи.
– Добре, а какво ще стане с ръководещата коалиция, проф. Георгиев? Защото ние виждаме, те си имат безпределно едно удобно болшинство в Народното събрание, очевидно си вършат каквото си желаят, по този начин може ли да бъде изкаран целият мандат?
– Както постоянно се случвало в историята на България, в България и в София не се взема решение нищо. Всичко ще зависи от развиването на външно-политическата установка.
– Тоест?
– Тоест, при една предстояща победа на Русия във войната с Украйна, нещата ще приключат и ще вземат евентуално идващите ръководещи коренно-противоположни геополитически ориентации. Нещо, което съм описал и в доста текстове, в това число и в книгата ми „ Критическа логика на психиката на българската история “. Не се удивлявам идващият политически хайлайф да подаде молба за участие на България в БРИКС и в ШОС.
– Не ми се има вяра, те всички са такива правоверни евроатлантици.
– Бяхме правоверни жители на Третия Райх преди 9 септември. Бяхме правоверни жители на Съветския съюз и на комунистическата система преди 10 ноември. Сега сме правилни жители на НАТО, Съединени американски щати, Брюксел, Европейския съюз. Но нещата като се трансформират, ще станем отново назад. Което е доста тъпо за българския дух като цяло, освен за политическия хайлайф.
И единствено в случай че ми разрешите, от доста години го приказвам, и звучи, и ще проехтява като налудничава концепция, само че бъдещето на България постоянно съм казвал, че е да бъде самостоятелна, свободна страна, което не членува в никакви външнополитически, стопански, военни, финансови и по този начин нататък съюзи. Само тогава ще може да се сътвори в бъдещите генерации убеждението, визията, че самите те са виновни за личната си страна.
Ние и до ден сегашен постоянно джиросваме отговорността за личната ни страна на други, на следващия мощен във външнополитически проект. Това е.
– Тук въпросът обаче, който задават, както споделих, правоверните евроатлантици, в случай че не е НАТО, кой ще ни пази?
– БРИКС, ШОС, ето като се разпадне НАТО кой ще ни пази.
– Ама няма да се разпада.
– Да бе.
– Аз имам вяра на нашите евроатлантици, тъй че...
– Вижте, господин Волгин, милиони простаци са вярвали, че Римската империя в никакъв случай няма да се разпадне.
– И за Съветския съюз не вярваха, че ще се разпадне.
– Милиони простаци са вярвали, че Третия Райх няма да се разпадне. Милиони простаци са считали, че комунистическия блок няма да се разпадне. Сега милиони простаци считат, че НАТО и Европейският съюз няма да се разпаднат. Ами няма такова нещо в историята.
– Така е, всяко нещо, което има начало, има и своя край. Зависи какъв ще бъде този край.
– Особено, когато имаш имперски искания да владееш света. Няма по какъв начин да стане.
– Сега желая, проф. Георгиев, да Ви върна към това, с което Вие започнахте, а точно с това, че се разграничихте от Академичния съвет на Софийския университет. Аз единствено ще напомня, за какво го казвахте това, тъй като несъмнено не доста слушатели си спомнят. Факт е, че имаше една декларация на Академичния съвет, която заклеймяваше проф. Дарина Григорова от Университета, поради едно нейно изявление. И там Академичния съвет на Софийския университет сподели, ние се разграничаваме, това е недопустимо… След което Вие написахте един текст, доста мощен текст, в поддръжка на проф. Григорова. Можем ли да обобщим цялата тази история в резюме?
– Тя звучи неуместно. Вчера е имало още веднъж съвещание на Академичния съвет и ние към 50 души преподаватели, общественици, духовни лица, публицисти, мисля, че и Вие се бяхте подписал там, внесохме Декларация с доста въпроси там, с гледище на тези въпроси да бъде даден отговор, в това число са сезирани доста комисии, в това число Президентството, в това число Министерският съвет, в това число Министерството на образованието и науката.
Много са нещата, евентуално няма да имаме време за всичко, само че едно нещо буди отвращение, меко казано. Академичния съвет не е приемал декларация. Академичния съвет е дал единодушие декларация да бъде написана след това, само че преди излизането ѝ от името на Академичния съвет на Софийския университет не е била подлагана на гласоподаване.
Вие можете ли да си визиите до каква степен сме стигнали, щом Алма-Матер си разрешава. Подобно държание да речем е обяснимо за някакви компании или тези групировки от 90-те години, само че за Академичен съвет? И през вчерашния ден най-неинтересното е, че двама от деканите са се разграничили от това нещо.
Ето тук приканвам и другите членове на Академичния съвет да имат доблестта в последна сметка да кажат: по какъв начин може от името на Академичния съвет на Софийския университет да излиза декларация без тя да е прочетена от членовете на Академичния съвет и да е гласувана от тях?
– Чакайте в този момент, дано да кажа, тъй като дали съм Ви схванал вярно. Тази декларация, която излезе от името на Академичния съвет в този нейн тип, тя не е била предоставена на членовете на Академичния съвет?
– Да.
– Това много необичайно звучи, меко казано.
– Това звучи ужасяващо, в случай че питате мен.
– Каква може да бъде реакцията по този мотив?
– Ами, в този момент това споделям, ние към 50 индивида сме подписали Декларация и я внесохме, само че дружно с това има над 1500 души, организирали подписка в отбрана на професор Григорова. Това са, по какъв начин се споделя, това са живи хора. Поне тези 50 индивида цялото общество ги знае.
Г-н ректорът оповестява, че имал на неговия имейл голям брой мейли от хора от цялата страна. Ами дайте да ги забележим тези хора какви са? Кои са тия хора? Излезли ли са с имената си? Не става по този начин.
Призовавам българското общество, и е хубаво, че таман от Софийския университет потегля това, тъй като е показателно, отново споделям, Софийският университет не е институцията, Софийският университет е духът, свободата. Това е Софийският университет. Хубаво е, че излезе от там и приканвам доста хора освен да се замислят, само че и да стартират в действителност каквито и да било дейности за отбрана на свободата на словото и отбрана достолепието на всеки един човек.
– Това е доста значимо, което казвате.
– Защото мракобесието по този начин стартира. Започва с неглижирането, с офанзивите против даден човек. А, като мине, продължава с други и по този начин нататък и по този начин нататък. Не, би трябвало да се даде отпор още от началото.
– Казвам, че е значимо това, което споделяте, тъй като Университетът постоянно е бил, както казвате, пространство на духа и пространство, където могат да се чуят разнообразни отзиви. Тоест Университетът не е казарма, където всички преподаватели, ректорът приказват едно и също.
– Естествено. Само ще напомня, на времето преди 1989 година, когато направихме клуба за поддръжка на гласността и преустройството, четирима индивида от клуба бяха изключени от там не знам какво, под напън, видите ли, на трудовите колективи. Нещата се повтарят.
– Да, това е доста забавно. Нали живеем в народна власт, нали сме загърбили от дълго време тези практики? А сякаш се оказва, че си ги повтаряме, единствено че сменяме начело прилагателното – не е комунистическо, а евроатлантическо.
– Да, което е едно и също всъщност. Аз по тази причина споделям, че за жалост, ние, които сме, по какъв начин да кажа… Българският Индиана Джоунс, да вземем за пример, се сети, че ние сме дали Православието на Русия. Ами аз това го приказвам от маса години, тази теза несъмнено поздравявам, аз го приказвам това, и освен Православието, само че и писмеността и по този метод Русия е наша щерка.
Той, евентуално и сходни на него хора считат, че с подобен факт ние се разграничаваме от Русия. Напротив, това значи още по-дълбоки връзки. Как майката, родителят, в тази ситуация България, ще отхвърли щерка си, в тази ситуация Русия. Връзките са още по-дълбоки.
– И най-после, проф. Георгиев, какво очаквате като бъдеще точно в това отношение, точно в казуса със свободата на словото в медиите, в университетите, в общественото говорене? Дали има някаква заплаха да бъде дефинитивно занулено? Може би това е най-голямото достижение на българския преход, а точно свободното говорене.
– Пак ще повторя, пред очите ни стават събития, които не бихме си помислили, че ще се случат. Вижте Европейският съюз се разпада, вижте какво става със страните.
– Урсула фон дер Лайен споделя, че всичко е наред.
– Вижте какво става вътре в Съединените щати, за което никой не приказва, какво става с Тексас. Ей, хора, нещата се обръщат. Така че променянето на външната политическа конюнктура ще допуска тъкмо и това, незабавно се дойдат елити, които ще се присламчат към новите мощни на деня.
– Такива постоянно се намират.
– Аз не желая това, аз желая България да е самостоятелна, свободна и не членуваща в никакви интернационалните организации страна, страна на духа, еманацията на чиито дух е Софийският университет.
– Дано този дух в действителност да пребъде. Благодаря Ви за този диалог, проф. Людмил Георгиев.
– И аз благодаря, всичко положително.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ