Магистрати, полицаи, адвокати: Какво ГДБОП е подала в прокуратурата за групата на Мартин Божанов преди две години?
Имената на няколко магистрати, служители на реда и юристи, свързани с активността на убития през януари Мартин Божанов - Нотариуса, са били открити през 2022 година от Главна дирекция " Борба с проведената престъпност " - Министерство на вътрешните работи (ГДБОП) и подадени към Софийска градска прокуратура (СГП). Предоставена е детайлна информация за събраните данни в хода на инспекцията на дирекцията, послужили за формиране на следствие от СГП.
Какво е свършено по-късно в хода на това следствие и до момента е незнайно, като се изключи че съгласно управлението на СГП е предстояло привличането на Нотариуса като обвинен, осуетено от убийството му.
От работата на основаната след убийството на Нотариуса краткотрайна парламентарна комисия не стана ясно доста. Магистрати се явяваха, с цел да отхвърлят връзки с Божанов и хората към него, а управленията на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи си икономисаха даването на каквато и да е съответна информация. С приключването на Народното събрание завършва и работата на изключителната комисия.
Защо АКФ разгласява " следствена загадка "?
На 16 април 2024 година депутатите от образуваната парламентарна комисия за изясняване на обстоятелствата към хипотетичната скица за контрабанда изслушаха ръководителя на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) Пламен Тончев. По време на чуването Тончев показа доста условия от оперативната разработка на ДАНС, послужила за започване на наказателното произвеждане от Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК), което е ръководено от СГП. Включително: с имена на висши чиновници на Министерство на вътрешните работи с открита съгласно ДАНС съпричастност към контрабандния канал; с име на политик, който " се познавал " с хипотетичните контрабандисти; с изказванието, че хипотетичните контрабандисти имали въздействие в правосъдната система, само че без съответни имена на магистрати. В този случай се оказа, че така наречен „ следствена загадка “ няма никаква стойност.
Това се случи в цялостен контрастност със съвещанията на другата парламентарна комисия за групата на Мартин Божанов – Нотариуса . В нея институциите, натоварени с следствието или събирането на оперативна информация, доста ревниво трябваше да опазват „ следствената загадка “ и не можеха да кажат съвсем нищо на депутатите и обществото. По тези два случая ръководителите на прокуратурата, ДАНС и Министерство на вътрешните работи за следващ път демонстрираха образно по какъв начин боравят със закона напълно според от конюнктурни съображения и стига да пожелаят, нямат никакви задръжки да разкриват следствени или оперативни данни в какъвто размер преценяват.
„ За разлика от държавните органи Антикорупционният фонд не е получател на законовото обвързване за запазване на тайната на следствието. Освен това считаме, че оптимално вероятната гласност е единственият път към цивилен напън , а той – към вероятно излекуване на институциите поради вплелите се в тях мрежи за въздействие . Предположението, че в случай че бъдат оставени в цялостен комфорт, институциите ще се саморазследват сполучливо, не е нищо повече от едно положително благопожелание, в което ние не имаме вяра, изключително и поради изцяло затихналата институционална реакция по случая.
Затова публикуваме в целокупност добитата от нас информация за събраната оперативна информация от ГДБОП за групата на Нотариуса. Документът е с размер 28 страници и го вършим публично притежание във тип, който да не разреши откриване на източника “, разяснява Николай Стайков от екипа на АКФ.
Как стартира преписката по Нотариуса?
Работата на ГДБОП стартира след срещи на Ивайла Бакалова и Николай Стайков от АКФ с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Събраната информация е изпратена на СГП през 2022 година и е послужила за образуването на 27 април 2023 година на досъдебно произвеждане 24022/22 година на СГП, 188/23 година на Следствен отдел към окръжна прокуратура – СГП. Именно по него, съгласно ръководителите на СГП, Божанов трябвало да бъде притеглен като обвинен „ до дни “, само че разстрелът му осуетил това процесуално деяние. От убийството на Божанов насам на обществото не се дава никаква информация за следствието.
„ За разлика от ръководителя на ДАНС, от етични съображения спестяваме всички имена на забърканите лица, с изключение на тези, които към този момент са обществено известни в подтекста, в който са упоменати в справката. Оставяме единствено буквите на длъжностните лица и заличаваме всички идентификационни данни на останалите жители. Скриваме и всяка информация, която евентуално би могла да докара до идентифицирането на спомагали за разкритията на активността на групата лица, за които считаме, че биха могли да бъдат застрашени от обявата и по този начин да се попречи на водено с готовност за сполучлив резултат следствие “, добавя Николай Стайков.
Какво е било известно към 2022 година?
От справката излиза наяве, че от най-малко две години разполагаем на институциите са били голям брой данни за връзки на групата на Нотариуса с съответни магистрати и чиновници на разнообразни структури на Министерство на вътрешните работи, които са му правили разнообразни услуги.
Споменати с имена са доста длъжностни лица от правосъдната система и Министерство на вътрешните работи, към нито едно от които не е известно да са подхванати някакви институционални дейности .
Оказва се, че от дълго време знае се било и съществуването на „ Секретен сътрудник клуба “, в който прокуратурата влезе на претършуване едвам след убийството на Божанов. Имало е и данни за съответни места, на които Нотариуса е държал архивите си с компромати , ориста на които също е незнайна. Установени са и съответни данни за връзка на Нотариуса с групата на Петьо Петров – Еврото и предприемани взаимни дейности за компрометиране на магистрати. Установена е смяната на ЕГН-то на Нотариуса , заличаването на престъпните му регистрации от автоматизираните осведомителни масиви на Министерство на вътрешните работи, както и регистрирането му още през 2005 година като „ осведомител “ и „ доверено лице “ на Министерство на вътрешните работи. Установен е и метода на работа на Нотариуса и съдружниците му посредством потребление на голям брой лъжесвидетели, подставени лица, юристи и магистрати за практикуване на напън върху магистрати, за имотни измами, както и за формиране на инспекции и досъдебни производства за тормоз на съперници. От всичко събрано ГДБОП е направила извод за съществуване на проведена незаконна група за практикуване на въздействие в институциите, осъществяване на имотни измами и други закононарушения.
Какво и по какъв начин е направено за инспекцията на всички тези данни с методите на наказателното следствие не е известно. Трябва да се направи ангажимента, че се касае за първична информация, която към 2022 година е събрана в ГДБОП. Тя е от естество само да послужи за формиране на наказателно произвеждане, където всичко това би трябвало да бъде потвърдено със средствата на наказателния развой, с цел да може да бъде употребявано за нечие обвиняване и наказание. На изложеното от всевъзможни оперативни служби постоянно би трябвало да се гледа с нужната доза сдържаност.
„ Именно в тази връзка е несъмнено, че доказателствената стойност на оповестения материал на ГДБОП е аналогична с тази на изнесените от ДАНС данни пред Народното събрание – затова към двете би трябвало да се подхожда по еднакъв метод.
Очакваме да разберем какво способените проверяващи органи са подхванали по инспекцията, доказването и надграждането на оперативната информация по проблема „ Нотариуса “, която е била известна към 2022 година “, разяснява Николай Стайков.
Какво е свършено по-късно в хода на това следствие и до момента е незнайно, като се изключи че съгласно управлението на СГП е предстояло привличането на Нотариуса като обвинен, осуетено от убийството му.
От работата на основаната след убийството на Нотариуса краткотрайна парламентарна комисия не стана ясно доста. Магистрати се явяваха, с цел да отхвърлят връзки с Божанов и хората към него, а управленията на прокуратурата и Министерство на вътрешните работи си икономисаха даването на каквато и да е съответна информация. С приключването на Народното събрание завършва и работата на изключителната комисия.
Защо АКФ разгласява " следствена загадка "?
На 16 април 2024 година депутатите от образуваната парламентарна комисия за изясняване на обстоятелствата към хипотетичната скица за контрабанда изслушаха ръководителя на Държавна организация „ Национална сигурност “ (ДАНС) Пламен Тончев. По време на чуването Тончев показа доста условия от оперативната разработка на ДАНС, послужила за започване на наказателното произвеждане от Комисията за противопоставяне на корупцията (КПК), което е ръководено от СГП. Включително: с имена на висши чиновници на Министерство на вътрешните работи с открита съгласно ДАНС съпричастност към контрабандния канал; с име на политик, който " се познавал " с хипотетичните контрабандисти; с изказванието, че хипотетичните контрабандисти имали въздействие в правосъдната система, само че без съответни имена на магистрати. В този случай се оказа, че така наречен „ следствена загадка “ няма никаква стойност.
Това се случи в цялостен контрастност със съвещанията на другата парламентарна комисия за групата на Мартин Божанов – Нотариуса . В нея институциите, натоварени с следствието или събирането на оперативна информация, доста ревниво трябваше да опазват „ следствената загадка “ и не можеха да кажат съвсем нищо на депутатите и обществото. По тези два случая ръководителите на прокуратурата, ДАНС и Министерство на вътрешните работи за следващ път демонстрираха образно по какъв начин боравят със закона напълно според от конюнктурни съображения и стига да пожелаят, нямат никакви задръжки да разкриват следствени или оперативни данни в какъвто размер преценяват.
„ За разлика от държавните органи Антикорупционният фонд не е получател на законовото обвързване за запазване на тайната на следствието. Освен това считаме, че оптимално вероятната гласност е единственият път към цивилен напън , а той – към вероятно излекуване на институциите поради вплелите се в тях мрежи за въздействие . Предположението, че в случай че бъдат оставени в цялостен комфорт, институциите ще се саморазследват сполучливо, не е нищо повече от едно положително благопожелание, в което ние не имаме вяра, изключително и поради изцяло затихналата институционална реакция по случая.
Затова публикуваме в целокупност добитата от нас информация за събраната оперативна информация от ГДБОП за групата на Нотариуса. Документът е с размер 28 страници и го вършим публично притежание във тип, който да не разреши откриване на източника “, разяснява Николай Стайков от екипа на АКФ.
Как стартира преписката по Нотариуса?
Работата на ГДБОП стартира след срещи на Ивайла Бакалова и Николай Стайков от АКФ с тогавашния министър на вътрешните работи Бойко Рашков. Събраната информация е изпратена на СГП през 2022 година и е послужила за образуването на 27 април 2023 година на досъдебно произвеждане 24022/22 година на СГП, 188/23 година на Следствен отдел към окръжна прокуратура – СГП. Именно по него, съгласно ръководителите на СГП, Божанов трябвало да бъде притеглен като обвинен „ до дни “, само че разстрелът му осуетил това процесуално деяние. От убийството на Божанов насам на обществото не се дава никаква информация за следствието.
„ За разлика от ръководителя на ДАНС, от етични съображения спестяваме всички имена на забърканите лица, с изключение на тези, които към този момент са обществено известни в подтекста, в който са упоменати в справката. Оставяме единствено буквите на длъжностните лица и заличаваме всички идентификационни данни на останалите жители. Скриваме и всяка информация, която евентуално би могла да докара до идентифицирането на спомагали за разкритията на активността на групата лица, за които считаме, че биха могли да бъдат застрашени от обявата и по този начин да се попречи на водено с готовност за сполучлив резултат следствие “, добавя Николай Стайков.
Какво е било известно към 2022 година?
От справката излиза наяве, че от най-малко две години разполагаем на институциите са били голям брой данни за връзки на групата на Нотариуса с съответни магистрати и чиновници на разнообразни структури на Министерство на вътрешните работи, които са му правили разнообразни услуги.
Споменати с имена са доста длъжностни лица от правосъдната система и Министерство на вътрешните работи, към нито едно от които не е известно да са подхванати някакви институционални дейности .
Оказва се, че от дълго време знае се било и съществуването на „ Секретен сътрудник клуба “, в който прокуратурата влезе на претършуване едвам след убийството на Божанов. Имало е и данни за съответни места, на които Нотариуса е държал архивите си с компромати , ориста на които също е незнайна. Установени са и съответни данни за връзка на Нотариуса с групата на Петьо Петров – Еврото и предприемани взаимни дейности за компрометиране на магистрати. Установена е смяната на ЕГН-то на Нотариуса , заличаването на престъпните му регистрации от автоматизираните осведомителни масиви на Министерство на вътрешните работи, както и регистрирането му още през 2005 година като „ осведомител “ и „ доверено лице “ на Министерство на вътрешните работи. Установен е и метода на работа на Нотариуса и съдружниците му посредством потребление на голям брой лъжесвидетели, подставени лица, юристи и магистрати за практикуване на напън върху магистрати, за имотни измами, както и за формиране на инспекции и досъдебни производства за тормоз на съперници. От всичко събрано ГДБОП е направила извод за съществуване на проведена незаконна група за практикуване на въздействие в институциите, осъществяване на имотни измами и други закононарушения.
Какво и по какъв начин е направено за инспекцията на всички тези данни с методите на наказателното следствие не е известно. Трябва да се направи ангажимента, че се касае за първична информация, която към 2022 година е събрана в ГДБОП. Тя е от естество само да послужи за формиране на наказателно произвеждане, където всичко това би трябвало да бъде потвърдено със средствата на наказателния развой, с цел да може да бъде употребявано за нечие обвиняване и наказание. На изложеното от всевъзможни оперативни служби постоянно би трябвало да се гледа с нужната доза сдържаност.
„ Именно в тази връзка е несъмнено, че доказателствената стойност на оповестения материал на ГДБОП е аналогична с тази на изнесените от ДАНС данни пред Народното събрание – затова към двете би трябвало да се подхожда по еднакъв метод.
Очакваме да разберем какво способените проверяващи органи са подхванали по инспекцията, доказването и надграждането на оперативната информация по проблема „ Нотариуса “, която е била известна към 2022 година “, разяснява Николай Стайков.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ