Около 25% от пациентите с рак на белия дроб се диагностицират в напреднал стадий
В София започва поредност от семинари под мотото „ Рак на бял дроб - нововъведения в диагностиката и лекуването "
В София се организира първия семинар от Академия за публицисти „ Рак на белия дроб - нововъведения в диагностиката и лечението*`. Организатор е Астра Зенека България, като гост-лектор на първото събитие бе медицинският онколог в СБАЛОЗ „ Д-р Марко Марков* " - Варна доцент доктор Димитър Калев.
„ Медицината навлиза в нова епоха, в която научните решения на фармацията и технологиите се ориентират към самостоятелния метод в лечението на всеки един пациент. Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания метод, гарантиращ лечебен отговор ", сподели Зоя Паунова, изпълнителен шеф на Астра Зенека България, при откриването на семинара.
Над 70% от пациентите с рак на белия дроб в България се диагностицират в трети и четвърти етап на болестта, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%.
Ракът на белия дроб визира над 1,8 млн. души в международен мащаб. Данните сочат, че от всички онкологични болести ракът на белия дроб е най-често срещаната причина за гибел при мъжете и втората при дамите. В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по периодичност при дамите. През 2016 година със болестта са диагностицирани над 4000 българи. Годишно в Европа 270 000 от диагностицираните със болестта умират.
Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са дейното или пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, замърсяване на въздуха, някои химикали и типове радиация, фамилно влечение към белодробен рак.
Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот.
Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими признаци, заради което се диагностицира прекомерно късно, с цел да бъде оздравял. Понякога се открива инцидентно при рентгенова фотография например във връзка на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат признаци.
„ Вероятността човек да развие белодробен рак в границите на живота си е към 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при дамите. Поради късното дигнастициране 40 на 100 от заболелите умират още в границите на една година. При известна част от пациентите се откриват генетични разновидности, които дават опция да се приложи персонализираното лекуване. То дава вяра за по-дълъг и първокласен живот ", означи доцент Димитър Калев.
Той напомни, че генетичните проучвания са значима част от диагностичния развой, тъй като посредством тях могат да се разпознават точните пациенти, при които персонализираната терапия би била използвана и ефикасна. Генетичните проби демонстрират дати туморът има характерности, които го вършат предразположен на лекуване. Тези характерности (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да разрешат идентифицирането на характерни подтипове на болестта. След като генетичният профил на тумора бъде избран, се основава опция за назначението на по-ефективно и уместно за съответния пациент лекуване.
Д-р Калев означи, че за импортираните у нас медикаменти, изискващи биомаркер, има обезпечено финансиране, само че то не е от здравната каса.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, ръководител на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина посочи, че води сериозна борба предиктивните маркери да бъдат финансирани не от компанията - производител, а - дали ще бъде от НЗОК или от специфичен фонд, защото това е извънредно значимо за пациентите. „ Важно е да се дефинира критерии на кого и по кое време се прави това проучване, дали то е задоволително информативно да се предприеме лекуване на съответния пациент. Дори предходната година направихме спорен конгрес с ангажираните по казуса, на който НЗОК изрази подготвеност да се сътвори работна група, която да дефинира критериите, по които да бъдат реимбурсирани биомаркерите, както и такива, на които би трябвало да дават отговор лабораториите, извършващи тези проучвания. За страдание концепцията стигна до задънена улица, само че ние не сме се отказали ", изясни тя.
„ Липсата на финансиране за предиктивните биомаркери води освен до отсъствието на незадоволително осведоменост, само че тя деструктира целия логаритъм и своевременност на проучването на биомаркерите и, респективно, на назначението на лекарство. Защото другите компании работят с разнообразни лаборатории, а те са друго отдалечени от центровете за лекуване. В доста от провинциалните онкологични центрове се избързва с изписването на конвенцонално лекуване, химиотерапия и с месеци се чака идването на биомаркерите и вземането на решение за таргетна имунотерапия. Това е огромният лечебен проблем сега ", уточни още доктор Калев.
Д-р Калев разяснява данни от 2015 година, годни както за България, по този начин и за Европа, по отношение на по-високия риск от заболяване на белите дробове на младите дами. По думите му факторите биха могли да са прекомерно разнообразни, измежду които попадат стресът, средата и опцията на организма да се бори против болесттите.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, ръководител на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ), показа тематиките и гост-лекторите на идната на 22 и 23 април в София конференция на тематика: „ Рак на белия дроб -ранна диагноза и доказателства за скрининг.
В София се организира първия семинар от Академия за публицисти „ Рак на белия дроб - нововъведения в диагностиката и лечението*`. Организатор е Астра Зенека България, като гост-лектор на първото събитие бе медицинският онколог в СБАЛОЗ „ Д-р Марко Марков* " - Варна доцент доктор Димитър Калев.
„ Медицината навлиза в нова епоха, в която научните решения на фармацията и технологиите се ориентират към самостоятелния метод в лечението на всеки един пациент. Медицината на бъдещето ще е с фокус върху прецизирания метод, гарантиращ лечебен отговор ", сподели Зоя Паунова, изпълнителен шеф на Астра Зенека България, при откриването на семинара.
Над 70% от пациентите с рак на белия дроб в България се диагностицират в трети и четвърти етап на болестта, като прогнозата за 5-годишна преживяемост при тях е под 5%.
Ракът на белия дроб визира над 1,8 млн. души в международен мащаб. Данните сочат, че от всички онкологични болести ракът на белия дроб е най-често срещаната причина за гибел при мъжете и втората при дамите. В България ракът на белия дроб е най-честото злокачествено заболяване при мъжете и петото по периодичност при дамите. През 2016 година със болестта са диагностицирани над 4000 българи. Годишно в Европа 270 000 от диагностицираните със болестта умират.
Най-честите рискови фактори за рак на бял дроб са дейното или пасивното тютюнопушене, хронична обструктивна белодробна болест, замърсяване на въздуха, някои химикали и типове радиация, фамилно влечение към белодробен рак.
Приблизително 25% от всички случаи на рак на белия дроб по света се откриват при хора, които са били непушачи през целия си живот.
Обикновено в ранните стадии ракът на белия дроб не дава забележими признаци, заради което се диагностицира прекомерно късно, с цел да бъде оздравял. Понякога се открива инцидентно при рентгенова фотография например във връзка на бронхопневмония. Данните сочат, че 25% от пациентите с рак на белия дроб нямат признаци.
„ Вероятността човек да развие белодробен рак в границите на живота си е към 1 на 14 при мъжете и 1 на 17 при дамите. Поради късното дигнастициране 40 на 100 от заболелите умират още в границите на една година. При известна част от пациентите се откриват генетични разновидности, които дават опция да се приложи персонализираното лекуване. То дава вяра за по-дълъг и първокласен живот ", означи доцент Димитър Калев.
Той напомни, че генетичните проучвания са значима част от диагностичния развой, тъй като посредством тях могат да се разпознават точните пациенти, при които персонализираната терапия би била използвана и ефикасна. Генетичните проби демонстрират дати туморът има характерности, които го вършат предразположен на лекуване. Тези характерности (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да разрешат идентифицирането на характерни подтипове на болестта. След като генетичният профил на тумора бъде избран, се основава опция за назначението на по-ефективно и уместно за съответния пациент лекуване.
Д-р Калев означи, че за импортираните у нас медикаменти, изискващи биомаркер, има обезпечено финансиране, само че то не е от здравната каса.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, ръководител на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина посочи, че води сериозна борба предиктивните маркери да бъдат финансирани не от компанията - производител, а - дали ще бъде от НЗОК или от специфичен фонд, защото това е извънредно значимо за пациентите. „ Важно е да се дефинира критерии на кого и по кое време се прави това проучване, дали то е задоволително информативно да се предприеме лекуване на съответния пациент. Дори предходната година направихме спорен конгрес с ангажираните по казуса, на който НЗОК изрази подготвеност да се сътвори работна група, която да дефинира критериите, по които да бъдат реимбурсирани биомаркерите, както и такива, на които би трябвало да дават отговор лабораториите, извършващи тези проучвания. За страдание концепцията стигна до задънена улица, само че ние не сме се отказали ", изясни тя.
„ Липсата на финансиране за предиктивните биомаркери води освен до отсъствието на незадоволително осведоменост, само че тя деструктира целия логаритъм и своевременност на проучването на биомаркерите и, респективно, на назначението на лекарство. Защото другите компании работят с разнообразни лаборатории, а те са друго отдалечени от центровете за лекуване. В доста от провинциалните онкологични центрове се избързва с изписването на конвенцонално лекуване, химиотерапия и с месеци се чака идването на биомаркерите и вземането на решение за таргетна имунотерапия. Това е огромният лечебен проблем сега ", уточни още доктор Калев.
Д-р Калев разяснява данни от 2015 година, годни както за България, по този начин и за Европа, по отношение на по-високия риск от заболяване на белите дробове на младите дами. По думите му факторите биха могли да са прекомерно разнообразни, измежду които попадат стресът, средата и опцията на организма да се бори против болесттите.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, ръководител на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина (БАППМ), показа тематиките и гост-лекторите на идната на 22 и 23 април в София конференция на тематика: „ Рак на белия дроб -ранна диагноза и доказателства за скрининг.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ