В София има около 50 км велоалеи - за нашата

В София има към 50 км велоалеи - за нашата съвсем двумилионна столица е ненужно да споделяме, че тази дължина е извънредно незадоволителна. До 2019-та задачата на Столична Община е те да бъдат 200 км, само че инфраструктурата ли е най-важното нещо, когато става въпрос за велосипеден превоз? Тези и още доста други колоездачни тематики бяха разисквани през днешния ден по време на семинара " Планиране и създаване на велосипедна инфраструктура на територията на Столична Община ", проведен от Следствен отдел към окръжна прокуратура.

Гости на събитието бяха двама холандски специалисти, с опит в построяването и дизайна на вело инфраструктура по целия свят - Роб ван дер Бейл и Мауриц Кардозо. Ако ви би трябвало веломост, който се повдига дружно с равнището на реката, те са вашите хора.

Всеки знае, че Холандия е международен образец за развъртян велотранспорт - по-малката от България страна има 17 млн. поданици и 20 млн. велосипеда. Велоалеите в кралството са с дължина от 35 хиляди км.

София разполага с идеална велосреда - паркове, зеленина, без доста възвишения, прекрасен климат. Такова мнение показаха и двамата холандци, само че за тях е значимо и друго - колоезденето не е инфраструктура, а настройка на обществото и на мозъка на индивида.

Да си велосипедист в Холандия е най-нормалното нещо на света, там самите хора не се дефинират като колоездачи, тъй като с първите си стъпки на земята, те към този момент стартират и да се учат по какъв начин се въртят педалите.

В кралствоо се съблюдават 5 правилото, когато иде тирада за създаване на инфраструктура за велосипедистите:

1. Свързаност - значимо е алеите и пътищата да вършат връзка между тях за оптимално резултатност на пътуването 

2. Директност - когато се построяват, велоалеите би трябвало да дават най-бързия и комфортен метод за стигане до мечтаната дестинация

3. Безопаност 

4. Комфорт - равен асфалт и добре положена настилка

5. Атрактивност - може би най-изненадващият принцип, само че в Холандия желаят да карат около красиви места и това също е фактор

Кардозо показа, че в Холандия съзадват инфраструктурата по този начин, че да бъде " срещу човешки неточности " - задоволителна маркировка и знаци, които да демонстрират " правилния път ". 

Все отново у нас не би трябвало да се отчайваме какъв брой е зле обстановката, защото Холандия има над 40-годишен опит тази сфера, до момента в който у нас първи проблясъци за развиване вършим от по-малко от 10.

Кардозо и Бейл дадоха като позитивен образец Тайланд - там от 10 години се пробват да интегрират велосипедния превоз в всекидневието на хората. През 2006 година сред 0-1% от популацията са се придвижвали с колела, а през днешния ден този % е скочил до 6% - нещо, което се смята за необикновен триумф.  

София прави дребни, от време на време много несигурни крачки към развиване на велосипедната инфраструктура. Една от тези стъпки към по-добро е изградаждането на алея по " бул. Патриарх Евтимий " след завършването на градежа на метрото.

Вариантите за тази велоалея са два - тя да бъде по средата на булеварда и да разделя пътното платно или да бъде в двата края. Тези хрумвания, показани от инж. Терзиев пред холандските посетители, провокираха спор за това по какъв начин да вземем за пример, в случай че велоалеята е по средата, колоездачите ще могат да пресекат улицата, с цел да стигнат до някой магазин или жилището си. Ще би трябвало да карат до края на алеята и да се връщат по тротоара? В по-голямата си част тези въпроси останаха неотговорени, а самият план озадачи холандците. 

Кога и дали въобще има смисъл да настигаме Холандия - времето ще покаже. Едно е несъмнено - сходна промяна няма да стане с изтичане на жълта багра по улиците, с цел да могат общинари да имитират активност. Първата смяна идва от нас, които би трябвало най-накрая да приемем велосипеда като тип превоз, еднакъв на всички останали.