В село Кушла отскоро имат течаща вода, на която се

В село Кушла неотдавна имат течаща вода, на която се радват старците. Карат им самун два пъти в седмицата, дамите месят, когато купешкият мухляса. Вземаха по 330 евро да гледат родопското късорого говедо, само че програмата свърши и единствено трима не се отхвърлиха
При тях не стават катастрофи, нито убийства. Но нямат нито път, нито Интернет. Те са хората от село Кушла, живеещи на края на света, без лекар, без учебно заведение или магазин. “Другаде си имат всичко. Но не се оплакваме. При нас неприятни работи не се случват. Не желая другаде да пребивавам. Вече сме остарели, кой където си свикне ”, споделя 68-годишната Севдалина Асенова от златоградското село, представена от 24 часа. То се намира напълно покрай границата с Гърция, но животът там като че ли е спрял преди 50 години.

През 1984 година било затворено учебното заведение, макар че имало деца, и тогава цели семейства напуснали селото. С времето затворил магазинът, защото нямало задоволително хора. Лекарите не желали да вървят в Кушла, тъй като непрекъснато живеещите са малко, а и част от пътя е черен. Всички кушленци са записани към практиките на разнообразни джипита в Златоград.
Днес, жителите на Кушла са едвам 45 души. Предимно възрастни хора
Всички обаче повтарят в хор, че неотдавна имат течаща вода. Бити са две сонди и благодарение на помпи към този момент има отклонения до всяка къща. Преди това всеки се оправял както може. “Един бе опънал маркуч от извор, различен носи в кофи от герана. Сега вода има, само че хора няма, огромно патило е било ”, маха с ръка Митко Асенов.
Хляб идва два пъти в седмицата с микробус. “Месим си на ръце, когато купешкият стартира да мухлясва ”, изясняват възрастните дами.

Дори кметският наместник, който е родом от селото, само че живее и работи в Златоград, идва един път седмично – в събота. Шофьорът на микробуса носи и други хранителни артикули, само че единствено по поръчка. При поръчка се доставят както фураж за кравите, по този начин и медикаменти.

В селото до 1990 година достъпът е бил стеснен. За всеки външен човек е бил необходим така наречен открит лист. Той е важал след показване на персонален паспорт, а кушленци като поданици на гранична зона имали специфичен печат на една от страниците в паспортите си.

Ограниченият достъп паднал, когато Гранични войски се изнесли. Сега заставата край селото се разрушава.

Оградите с Гърция са паднали

“Пак ни тормозят с тая пуста граница ”, споделя Севдалин Думбаров. Той и татко му били наказани преди години всеки ден да се подписват в Златоград в продължение на 6 и 7 месеца, тъй като минали браздата. Причината е, че козите им минали в Гърция и те влезнали в непознатото териториално пространство да ги върнат. Севдалин бил хванат от граничен наряд в местността Бургаза, а татко му бил заловен в Гермека. Севдалин твърди, че и други хора от Кушла имат присъди поради добитъка.

Всъщност селото е зародило тъкмо около разделянето на територията сред България и Гърция.

През 20-те години на ХХ в. след Първата международна война се прокарва новата граница. Част от хората на село Угорли, с днешно име Калотихо, вземат решение да се реалокират в българска територия. Така се основава с. Кушла. Към оня миг в днешните земи на селото угорлийци имали селскостопански постройки. Те били привлечени от плодородна долина от към 300 декара.

Преселниците са считали, че границата е краткотрайна и че ще могат да поддържат връзка със съселяните си, останали на гръцка територия. Впоследствие последователно, само че най-много при социалистическия режим у нас им забранили. Местните изясняват, че името на Кушла идва от българската дума “къшла ”, обозначавала стопанска постройка или кошара за зимуване на животни.

Старите къщи в селото са с високи каменни основи, всеки миг обаче доста от тях ще се срутят. От цялото село само тогавашното кметство еизмазано извън, всички останали са от камък и тиня. “Било е сиромашия и по тази причина къщите ни са такива, в този момент, като няма млади, защо да си харчим парите ”, изяснява 60-годишната Радка Асенова.

Никой обаче не може да даде пояснение за названията на местностите – Благунца, Русо бърце, Сиврик, Данлъка, Гаржа, Гермека, Калнът, Калабак и прочие Според Митко Асенов диалектът на кушленци е най-чист и непокътнат. Причината е, че селото е откъснато и локалните рядко пътували, с цел да “прихванат ” непознати думи, безапелационен е той. От друга страна, външни хора рядко идват в селото. “И с кльон беше зле, в този момент без кльон отново не сме цъфнали, все сме си в края на страната ”, подвигат ръце селяните.

Асфалтът към Кушла свършва в село Горски Извор, което е към Кърджалийска област. През годините претенденти за властта и славата идвали и си отивали, обещавали, че първа грижа ще им е пътят до Кушла, само че до такава степен. Той е стартират през 1984 година с пусков период 1988 и отсрочен за 1990 година, а в този момент – незнайно закога.

Външни хора идват, единствено с цел да търсят фамозната кушленска мумя – мазна черна пръст на няколко места към селото, която от незапомнени времена хората употребяват при строшаване на кост, при наблягане или изкълчване, при удар от рухване. Веществото се разтваря във вода и се пие прецедено. Или пък се намокря и поставя на болното място, резултатът на заздравяването е сигурен.

Тъй като находището е на километър-два над селото, локалните са се запасили с черната пръст и я продават на топки против минимална сума.

Че в село Кушла живее необичайно, приказва и фактът, че единствено тук се е запазил автохтонният тип родопско късорого говедо. Добичето е дребно съвсем като коза и с невисок надой. Години наред кушленци са били подигравани, че отглеждат грозни и стопански неефективни животни.

Местната порода не желае съвсем никакви грижи – пуска се заран и се връща сама у дома даже когато има сняг, само че за сметка на това дава едвам по 6 литра мляко на ден.

През лятото животните пасат на воля, само че през зимата ги хранят главно с изсъхнали клони от дъб и със сено. Дъбовите клони се секат наесен, връзват се на снопи, складират се едни върху други и съхнат навън.

Известно време неповторимите крави носеха спомагателни приходи на кушленци по европроект, тъй като се отглеждат единствено в региона и се смятат за изчезващи в Европа. 26 стопани получаваха по към 330 евро на година по програмата в продължение на 5 година Тя обаче свършила и в този момент едвам 3-ма души отглеждат към 60 крави. “Получавам към 300 лева, които не са задоволителни. Изискванията, инспекциите и бумагите са доста. Постоянно желаят бележки и по тази причина съм пред отричане ”, споделя Митко Асенов.