Спомен за оперната певица Елисавета Йовович
В рубриката " Помните ли... " на предаването " Алегро виваче " по " Хоризонт " означаваме 120-годишнината от рождението на забележителната оперна певица Елисавета Йовович - солистка на Софийската опера през 30-те и началото на 40-те години на отминалия век.
Красимира Йорданова си спомня:
" Не съм имала опцията да я видя и чуя на сцената, само че през 80-те години имах персонална среща с нея. Беше си пристигнала от Франция, където живееше, и отидох в дома й за изявление. Пазя най-скъпи мемоари за този миг - посрещна ме стара дама, доста приветлива и естествена, доста сладкодумна. Разказва ми обстойно и необятно за функциите си, за сътрудниците си и нито за миг не чух неприятна дума за някого, а си представям какъв брой мъка е имало в душата й, като се има поради какви несгоди в персоналния си живот и какви професионални унижения е претърпяла. Беше засмяна, спокойна и общителна. Изпитах удивление и поклонение пред нея. "
Елисавета Йовович е родена на 23 март 1901 година в София. Завършва музикалното учебно заведение - там учи при примадоната на Софийската опера Пенка Тороманова. Последните две години в учебното заведение е стажантка в операта - дебютира на 16 април 1924 година като Миньон от едноименната опера на Тома. Същата година отпътува на специализация в Италия и учи в Римската академия „ Санта Чечилия “ при известния вокален възпитател Ди Пиетро. Изявява се в оперния спектакъл на Академията като Мими от “Бохеми “ на Пучини и в „ Слугинята стопанка “ на Перголези.
През 1927 година продължава за една година специализацията си в Париж. От 1928 до 1942 година е солистка на Софийската опера, като извършва функциите от лиричния сопранов репертоар: Виолета, Антонида, Маргарита, Неда, Манон, Таис, Памина, Мими, Чо-Чо-сан, Лиу, Татяна и други Пее и в доста български опери - тя е първата изпълнителка на ролята на Яна в операта на Любомир Пипков „ Янините девет братя “, а по нейно самопризнание - тя е предиздвикала композитора да напише песен за героинята си.
Гастролира в оперните театри на Германия, Югославия и Чехия с огромен триумф. През 1944 година брачният партньор й - юрист, народен представител в Народното събрание, е екзекутиран, а тя е изселена във Враца. Явно това, че е примадона на Софийската опера, не й е помогнало да продължи кариерата си, само че въпреки всичко са решили, че тя има още какво да даде на сцената и може да показа опит, по тази причина я “командироват “ (така се е наричало тогава отстраняването от работата й в Софийската опера) първо в Старозагорската опера, след това в Русненската опера. И тя безрезервно работи в тези театри с младите си сътрудници, способства за издигането на професионалното ниво на новосъздадените оперни театри. През 1952 година я връщат в София, като я позволяват в Националната опера като хонорован асистент-режисьор и вокален възпитател. След години отпътува за Франция, където остава до края на живота си. Умира през 1996 година
За страдание в Златния фонд са съхранени единствено две арии в осъществяване на Елисавета Йовович и то със акомпанимент на пиано, а записите са направени, когато тя е към този момент в преклонна възраст.
Преди Арията на Чо-Чо-сан, изпълнена на български език, в звуковия файл можете да чуете и част от изявление с Елисавета Йовович, в което тя споделя занимателна преживелица от нейно присъединяване на сцената.
Красимира Йорданова си спомня:
" Не съм имала опцията да я видя и чуя на сцената, само че през 80-те години имах персонална среща с нея. Беше си пристигнала от Франция, където живееше, и отидох в дома й за изявление. Пазя най-скъпи мемоари за този миг - посрещна ме стара дама, доста приветлива и естествена, доста сладкодумна. Разказва ми обстойно и необятно за функциите си, за сътрудниците си и нито за миг не чух неприятна дума за някого, а си представям какъв брой мъка е имало в душата й, като се има поради какви несгоди в персоналния си живот и какви професионални унижения е претърпяла. Беше засмяна, спокойна и общителна. Изпитах удивление и поклонение пред нея. "
Елисавета Йовович е родена на 23 март 1901 година в София. Завършва музикалното учебно заведение - там учи при примадоната на Софийската опера Пенка Тороманова. Последните две години в учебното заведение е стажантка в операта - дебютира на 16 април 1924 година като Миньон от едноименната опера на Тома. Същата година отпътува на специализация в Италия и учи в Римската академия „ Санта Чечилия “ при известния вокален възпитател Ди Пиетро. Изявява се в оперния спектакъл на Академията като Мими от “Бохеми “ на Пучини и в „ Слугинята стопанка “ на Перголези.
През 1927 година продължава за една година специализацията си в Париж. От 1928 до 1942 година е солистка на Софийската опера, като извършва функциите от лиричния сопранов репертоар: Виолета, Антонида, Маргарита, Неда, Манон, Таис, Памина, Мими, Чо-Чо-сан, Лиу, Татяна и други Пее и в доста български опери - тя е първата изпълнителка на ролята на Яна в операта на Любомир Пипков „ Янините девет братя “, а по нейно самопризнание - тя е предиздвикала композитора да напише песен за героинята си.
Гастролира в оперните театри на Германия, Югославия и Чехия с огромен триумф. През 1944 година брачният партньор й - юрист, народен представител в Народното събрание, е екзекутиран, а тя е изселена във Враца. Явно това, че е примадона на Софийската опера, не й е помогнало да продължи кариерата си, само че въпреки всичко са решили, че тя има още какво да даде на сцената и може да показа опит, по тази причина я “командироват “ (така се е наричало тогава отстраняването от работата й в Софийската опера) първо в Старозагорската опера, след това в Русненската опера. И тя безрезервно работи в тези театри с младите си сътрудници, способства за издигането на професионалното ниво на новосъздадените оперни театри. През 1952 година я връщат в София, като я позволяват в Националната опера като хонорован асистент-режисьор и вокален възпитател. След години отпътува за Франция, където остава до края на живота си. Умира през 1996 година
За страдание в Златния фонд са съхранени единствено две арии в осъществяване на Елисавета Йовович и то със акомпанимент на пиано, а записите са направени, когато тя е към този момент в преклонна възраст.
Преди Арията на Чо-Чо-сан, изпълнена на български език, в звуковия файл можете да чуете и част от изявление с Елисавета Йовович, в което тя споделя занимателна преживелица от нейно присъединяване на сцената.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ