Откъс от "Заличено момче" на Гарард Конли
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Заличено момче ", с създател Гарард Конли, възложен от Издателство " Колибри "
" Заличено момче " от Гарард Конли е една умна, значима и разтърсващо откровена книга, която към този момент има прелестна екранна акомодация с Никол Кидман, Ръсел Кроу и Лукас Хеджис в основните функции!
" Заличено момче " наблюдава пътуването на млад мъж към същинската му идентичност, търпеливото и великодушно превъзмогване на контузията и срама, подклаждани от неговото фанатично и тесногръдо обграждане. Под натиска на своите родители – баптистки просветител и стопанка – деветнайсетгодишният студент Гарард Конли бива заставен да се включи в програмата " Любов в деяние " на подкрепяната от църквата конверсионна терапия, която претендира, че " лекува " хомосексуалността. В противоположен случай той ще изгуби фамилията, приятелите си и Бог, към който насочва молебствия всеки ден от съзнателния си живот.
Фактологично прецизните описания на вбесяващо нелепата терапия се редуват с лирични абзаци и размишления за любовта и природата на сексуалността.
Гарард Конли (р. 1984 г.) е американски публицист и ЛГБТ деятел. Най-известното му произведение, мемоарната книга " Заличено момче ", е писана по време на престоя му в България през 2016 година, преведена е на повече от 10 езика и е филмирана под режисурата на Джоуел Еджертън. Конли е създател на подкаста UnErased, в чиито четири епизода благодарение на многочислени изявленията и архивни материали изследва историята на конверсионната терапия в Америка. Негови творби са оповестени във в. " Ню Йорк Таймс ", сп. " Тайм ", на уеб страницата " Хъфингтън Поуст ", сп. " Вирджиния Куотърли Ривю " и други Живее в Ню Йорк със брачна половинка си и сега работи над първия си разказ.
" Заличено момче " се разгласява от " Колибри " в партньорство с фондация Сингъл Степ, чиято задача е да подкрепя, стимулира и овластява млади ЛГБТИ хора. Приходите от продажбата на книгата са подаяние в поддръжка на единствените цялостни услуги в помощ на ЛГБТИ младежи в България, предоставяни от Сингъл Степ.
Удостоен с 8 награди и 41 номинации, в това число номинации за " Златен глобус " за най-хубава авторска ария и за най-хубав артист в трагичен филм (Лукас Хеджис), филмът " Заличено момче " е част от конкурсната стратегия на CineLibri 2019 и ще бъде показан в наличието на Гарард Конли в София /6 октомври/, Варна /7 октомври/, Бургас /8 октомври/ и Пловдив /9 октомври/! За спомагателна информация следете уебстраницата на фестивала www.cinelibri.com
превод Надежда Розова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Заличено момче " на Гарард Конли
ПОНЕДЕЛНИК, 7 ЮНИ 2004 ГОДИНА
Джон Смид стърчеше висок, с квадратни плещи и грейнал взор зад очилата си с телени рамки. Носеше памучни панталони в цвят каки и раирана риза – нормалното облекло за евангелистите в цялата страна. Потникът се обрисуваше под изопнатата му риза, прошарената му руса коса беше опитомена от машинката за подкастряне съвсем до нула номер, както бе всекидневно за бръснарниците " Спорт Клипс " във всички южни щати. Ние, останалите, седяхме в полукръг против него, облечени съгласно условията на програмата, изложени на 274-та страница от нашите наръчници:
Мъже: Ризите се носят непрекъснато, в това число по време на сън. Не са разрешени изрязани фланелки нито като горна, нито като долна дреха, в това число потници и други горнища. Лицевото окосмяване се отстранява седем дни в седмицата. Бакенбардите да са обрани до горната част на ухото, не по-ниско.
Жени: Задължително се носи сутиен, като се изключи времето за спане. Дължината на полата е до или под коляното. Фланелки без ръкави са разрешени единствено под друга блуза. Краката и мишниците се бръснат минимум два пъти седмично.
– Най-напред би трябвало да проумеете зависимостта си от секса, от неща, които не са дадени от Бога – сподели Смид. Усвоявахме първата стъпка от дванайсетстепенната стратегия " Любов в деяние " – набор от правила, който приравняваше провинения като изневярата, бестиофилията, педофилията и хомосексуалността с пристрастяващо държание от вида на алкохолизма или комарджийството – нещо сходно на програмата " Анонимни алкохолици ", само че ориентирано към нашите " полови отклонения ", както ги назоваха наставниците.
Докато седях уединено с него в кабинета му единствено броени часове по-рано, той беше друг човек: по-мил и по-глуповат Смид, палячо на междинна възраст, подготвен на всичко, единствено и единствено да ме накара да се усмихна. Държа се с мен като с дете и аз умерено влязох в тази роля, тъй като бях единствено на деветнайсет. Той ме увери, че съм на подобаващото място, че Божията обич ще ме излекува, ще ме извиси от прегрешението ми към светлината на Божията популярност.
Кабинетът му беше задоволително ярък, с цел да придаде меродавност на изказванията му, а стените бяха голи, в случай че не броим няколко сложени в рамка отрязъци от вестници или избродирани стихове от Библията. От прозореца се виждаше голо парче земя – необичайност за предградията, избуяла ливада, осеяна с неоновожълти глухарчета и техните хиляди плодосемки, които в края на седмицата щяха да се разлетят по шосето.
– Опитваме се да комбинираме няколко метода за лекуване – увери ме Смид и завъртя стола си с лице към прозореца. Оранжево слънце се издигаше зад смътните контури на бели варосани постройки в далечината. Чаках да плисне слънчевата светлина, само че колкото повече чаках, тя толкоз повече се бавеше. Така ли щеше да протича времето на това място, щяха ли минутите да се влачат протяжно като часове, часовете – като дни, а дните – като седмици?
– Възстановяването ти стартира още щом се включиш в групата – сподели Смид. – Важното е да подхождаш без предубеждения.
Бях там по собствен избор макар задълбочаващия се песимизъм, макар тайното си предпочитание да избягам от срама, който изпитвах, откогато родителите ми бяха научили, че съм гей. Твърде доста имах в живота си, с цел да се откажа от всичко: от фамилията си и от все по-неясния Бог, който познавах още от най-ранно детство.
" Боже – молех се, откакто излязох от кабинета на Смид и се насочих по тесния кулоар към централната зала, а флуоресцентните лампи припукваха под металните си решетки, – към този момент не знам Кой си, само че апелирам те, дай ми мъдрост да устоя това ".
Няколко часа по-късно седях в кръга на Смид и чаках Бог да пристигна при мен.
– Никой от вас не е нито по-лош, нито по-добър виновник от всеки различен на света – сподели Смид. Ръцете му бяха скръстени зад тила, цялото му тяло беше изпънато, като че ли беше завързано за невидима дъска. – Бог вижда всички грехове в една и съща светлина.
Кимах дружно с другите. Вече познавах езика на ексгей деятелите, само че когато за първи път се натъкнах на него на уеб страницата на центъра, се шокирах, че моята хомосексуалност, която през по-голяма част от живота си се стараех да подценявам, най-вероятно към този момент е " отвън надзор " и че в случай че не се изцелявам, най-вероятно най-после ще блудствам с куче.
Колкото и неуместно да наподобява такова схващане в този момент, преди време нямах на какво да стъпя. На онази възраст бях имал единствено няколко мимолетни прекарвания с мъже. Преди колежа познавах единствено един мъж, който беше намерено гей – фризьора на майка ми, наедрял като мечок, който се държеше стереотипно: правеше ми похвали за външния тип, клюкарстваше за сътрудниците си и обсъждаше проектите за идващото си необикновено коледно тържество, а снежнобялата му брада към този момент беше завършена за ролята на Дядо Коледа.
С тесногръдието се срещнах посредством пантомима: от имитацията на мека китка или кръшна походка, която присмехулно разиграваха хора от моето паство; от изречения, които превръщаха естествената тирада в напевна рецитация като от телевизионно шоу: " О, но не биваше " ; от църковни петиции, поднесени за автограф, с цел да бъде защитена страната ни от " дегенерати ". Мимолетната поява на трико в неонови цветове, прошумоляването на боа от пера, плътно дупе, което се поклаща пред обектива – каквото мярках по малкия екран, ми се струваше в допълнение доказателство, че да си гей е извратено, противоестествено.
– Трябва да разберете един извънредно значим факт – сподели Смид и гласът му прозвуча толкоз покрай мен, че го усетих с гърдите си.
– Чрез половото провинение вие запълвате празнина с очертанието на Бог в своя живот.
Бях там. Никой не може да ме упрекна, че не съм опитал.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1142)
" Заличено момче " от Гарард Конли е една умна, значима и разтърсващо откровена книга, която към този момент има прелестна екранна акомодация с Никол Кидман, Ръсел Кроу и Лукас Хеджис в основните функции!
" Заличено момче " наблюдава пътуването на млад мъж към същинската му идентичност, търпеливото и великодушно превъзмогване на контузията и срама, подклаждани от неговото фанатично и тесногръдо обграждане. Под натиска на своите родители – баптистки просветител и стопанка – деветнайсетгодишният студент Гарард Конли бива заставен да се включи в програмата " Любов в деяние " на подкрепяната от църквата конверсионна терапия, която претендира, че " лекува " хомосексуалността. В противоположен случай той ще изгуби фамилията, приятелите си и Бог, към който насочва молебствия всеки ден от съзнателния си живот.
Фактологично прецизните описания на вбесяващо нелепата терапия се редуват с лирични абзаци и размишления за любовта и природата на сексуалността.
Гарард Конли (р. 1984 г.) е американски публицист и ЛГБТ деятел. Най-известното му произведение, мемоарната книга " Заличено момче ", е писана по време на престоя му в България през 2016 година, преведена е на повече от 10 езика и е филмирана под режисурата на Джоуел Еджертън. Конли е създател на подкаста UnErased, в чиито четири епизода благодарение на многочислени изявленията и архивни материали изследва историята на конверсионната терапия в Америка. Негови творби са оповестени във в. " Ню Йорк Таймс ", сп. " Тайм ", на уеб страницата " Хъфингтън Поуст ", сп. " Вирджиния Куотърли Ривю " и други Живее в Ню Йорк със брачна половинка си и сега работи над първия си разказ.
" Заличено момче " се разгласява от " Колибри " в партньорство с фондация Сингъл Степ, чиято задача е да подкрепя, стимулира и овластява млади ЛГБТИ хора. Приходите от продажбата на книгата са подаяние в поддръжка на единствените цялостни услуги в помощ на ЛГБТИ младежи в България, предоставяни от Сингъл Степ.
Удостоен с 8 награди и 41 номинации, в това число номинации за " Златен глобус " за най-хубава авторска ария и за най-хубав артист в трагичен филм (Лукас Хеджис), филмът " Заличено момче " е част от конкурсната стратегия на CineLibri 2019 и ще бъде показан в наличието на Гарард Конли в София /6 октомври/, Варна /7 октомври/, Бургас /8 октомври/ и Пловдив /9 октомври/! За спомагателна информация следете уебстраницата на фестивала www.cinelibri.com
превод Надежда Розова
Читателите на " Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Откъс от " Заличено момче " на Гарард Конли
ПОНЕДЕЛНИК, 7 ЮНИ 2004 ГОДИНА
Джон Смид стърчеше висок, с квадратни плещи и грейнал взор зад очилата си с телени рамки. Носеше памучни панталони в цвят каки и раирана риза – нормалното облекло за евангелистите в цялата страна. Потникът се обрисуваше под изопнатата му риза, прошарената му руса коса беше опитомена от машинката за подкастряне съвсем до нула номер, както бе всекидневно за бръснарниците " Спорт Клипс " във всички южни щати. Ние, останалите, седяхме в полукръг против него, облечени съгласно условията на програмата, изложени на 274-та страница от нашите наръчници:
Мъже: Ризите се носят непрекъснато, в това число по време на сън. Не са разрешени изрязани фланелки нито като горна, нито като долна дреха, в това число потници и други горнища. Лицевото окосмяване се отстранява седем дни в седмицата. Бакенбардите да са обрани до горната част на ухото, не по-ниско.
Жени: Задължително се носи сутиен, като се изключи времето за спане. Дължината на полата е до или под коляното. Фланелки без ръкави са разрешени единствено под друга блуза. Краката и мишниците се бръснат минимум два пъти седмично.
– Най-напред би трябвало да проумеете зависимостта си от секса, от неща, които не са дадени от Бога – сподели Смид. Усвоявахме първата стъпка от дванайсетстепенната стратегия " Любов в деяние " – набор от правила, който приравняваше провинения като изневярата, бестиофилията, педофилията и хомосексуалността с пристрастяващо държание от вида на алкохолизма или комарджийството – нещо сходно на програмата " Анонимни алкохолици ", само че ориентирано към нашите " полови отклонения ", както ги назоваха наставниците.
Докато седях уединено с него в кабинета му единствено броени часове по-рано, той беше друг човек: по-мил и по-глуповат Смид, палячо на междинна възраст, подготвен на всичко, единствено и единствено да ме накара да се усмихна. Държа се с мен като с дете и аз умерено влязох в тази роля, тъй като бях единствено на деветнайсет. Той ме увери, че съм на подобаващото място, че Божията обич ще ме излекува, ще ме извиси от прегрешението ми към светлината на Божията популярност.
Кабинетът му беше задоволително ярък, с цел да придаде меродавност на изказванията му, а стените бяха голи, в случай че не броим няколко сложени в рамка отрязъци от вестници или избродирани стихове от Библията. От прозореца се виждаше голо парче земя – необичайност за предградията, избуяла ливада, осеяна с неоновожълти глухарчета и техните хиляди плодосемки, които в края на седмицата щяха да се разлетят по шосето.
– Опитваме се да комбинираме няколко метода за лекуване – увери ме Смид и завъртя стола си с лице към прозореца. Оранжево слънце се издигаше зад смътните контури на бели варосани постройки в далечината. Чаках да плисне слънчевата светлина, само че колкото повече чаках, тя толкоз повече се бавеше. Така ли щеше да протича времето на това място, щяха ли минутите да се влачат протяжно като часове, часовете – като дни, а дните – като седмици?
– Възстановяването ти стартира още щом се включиш в групата – сподели Смид. – Важното е да подхождаш без предубеждения.
Бях там по собствен избор макар задълбочаващия се песимизъм, макар тайното си предпочитание да избягам от срама, който изпитвах, откогато родителите ми бяха научили, че съм гей. Твърде доста имах в живота си, с цел да се откажа от всичко: от фамилията си и от все по-неясния Бог, който познавах още от най-ранно детство.
" Боже – молех се, откакто излязох от кабинета на Смид и се насочих по тесния кулоар към централната зала, а флуоресцентните лампи припукваха под металните си решетки, – към този момент не знам Кой си, само че апелирам те, дай ми мъдрост да устоя това ".
Няколко часа по-късно седях в кръга на Смид и чаках Бог да пристигна при мен.
– Никой от вас не е нито по-лош, нито по-добър виновник от всеки различен на света – сподели Смид. Ръцете му бяха скръстени зад тила, цялото му тяло беше изпънато, като че ли беше завързано за невидима дъска. – Бог вижда всички грехове в една и съща светлина.
Кимах дружно с другите. Вече познавах езика на ексгей деятелите, само че когато за първи път се натъкнах на него на уеб страницата на центъра, се шокирах, че моята хомосексуалност, която през по-голяма част от живота си се стараех да подценявам, най-вероятно към този момент е " отвън надзор " и че в случай че не се изцелявам, най-вероятно най-после ще блудствам с куче.
Колкото и неуместно да наподобява такова схващане в този момент, преди време нямах на какво да стъпя. На онази възраст бях имал единствено няколко мимолетни прекарвания с мъже. Преди колежа познавах единствено един мъж, който беше намерено гей – фризьора на майка ми, наедрял като мечок, който се държеше стереотипно: правеше ми похвали за външния тип, клюкарстваше за сътрудниците си и обсъждаше проектите за идващото си необикновено коледно тържество, а снежнобялата му брада към този момент беше завършена за ролята на Дядо Коледа.
С тесногръдието се срещнах посредством пантомима: от имитацията на мека китка или кръшна походка, която присмехулно разиграваха хора от моето паство; от изречения, които превръщаха естествената тирада в напевна рецитация като от телевизионно шоу: " О, но не биваше " ; от църковни петиции, поднесени за автограф, с цел да бъде защитена страната ни от " дегенерати ". Мимолетната поява на трико в неонови цветове, прошумоляването на боа от пера, плътно дупе, което се поклаща пред обектива – каквото мярках по малкия екран, ми се струваше в допълнение доказателство, че да си гей е извратено, противоестествено.
– Трябва да разберете един извънредно значим факт – сподели Смид и гласът му прозвуча толкоз покрай мен, че го усетих с гърдите си.
– Чрез половото провинение вие запълвате празнина с очертанието на Бог в своя живот.
Бях там. Никой не може да ме упрекна, че не съм опитал.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Четиво (1142)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ