"Къщата с голямото сърце" – драматизмът зад стените на дома на д-р Кръстев
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Забравените самотници " с създател Искра Ценкова, възложен от издателство " Авлига ".
" Забравените самотници " е третата книга от поредицата Непознати софийски истории на ИК " Авлига " с създател журналистката Искра Ценкова. Както и в първите си две книги ( " Спомени зад оградата " и " Между кръста и петолъчката " ), авторката ни повежда из улиците на остаряла София, стопира се пред портите на известни българи - политици, общественици, актьори, като одухотворява домовете им с трогателните им истории. Това вълнуващото странствуване из окончателно отминалата реалност разбулва и част от тайните на бързо изменящия се столичен град. От тях ще научите: Кой прибира в дома си сърцето на убития Алеко Константинов? Какво крие в мрачната си софийска квартира поетът Теодор Траянов? Защо швейцарският проектант Хайнрих Майер се заканва да съди учените ни? Къде гасне в самотност и бедност обвинявания във педантизъм художник Кирил Цонев? Защо дъщерята на аления водач Вълко Червенков беседва с родителите си единствено на съветски? Къде е сътворена музиката на най-хубавите български филми? Как Мара Белчева става жертва на машинация на строителен бизнесмен?
Домът и животът на всеки от героите на тази книга е малко парченце от пъстрата историческа мозайка на столицата, която авторката неуморно подрежда.
Искра Ценкова е публицист с дългогодишна процедура във вестниците " Труд ", " Сега ", " Новинар ", сп. " Тема " и други Тя е притежател на доста журналистически награди, измежду тях и премията на Съюза на издателите " Черноризец Храбър " за репортаж (2011), народен победител в Конкурса на Европейски Съюз в региона на опазването на здравето (2010).
Из " Забравените самотници "
Къщата с огромното сърце. Ул. " Хан Аспарух " № 67
В края на всяко лято Офелия, дъщерята на един от най-ерудираните и до през днешния ден българи, правела от лъскавите дренки, узрелите в двора им, чудни компоти - ароматни, тръпчиво-сладки, кървавочервениТози времеви откъслек е част от най-свидните детски мемоари на Румен Шивачев - стихотворец и книжовен историк, правнук на доктор Кръстев, литературният критик, основал кръга " Мисъл " и едноименното списание на българската интелигенция.
Дренките на кичестия дрян в двора на лекар Кръстевата къща били сочни и едри като маслини дренки, а под сянката му развълнувано чоплели литературни въпроси четиримата огромни - доктор Кръстев, Пею Яворов, Пенчо Славейков и П. Ю. Тодоров - братът на Яворовата Мина. Точно под тоя дрян през есента на 1914 година Яворов произнася последните си думи малко преди да отнеме живота си самичък. Тази част от забележителната история на стогодишната къща е известна. Малцина обаче знаят една от многочислените й секрети: Близо три десетилетия зад стените на лекар Кръстевата къща се пази голямото сърце на Щастливеца.
" В детството ми и до момента в който живеех на ул. " Хан Аспарух ", този дрян беше доста плодороден. От стаята ми на втория етаж чувах по какъв начин узрелите плодове шумолят сред листата и удрят звучно остарелия плочник. Дренкопадът започваше при започване на юли и продължаваше доникъде на септември. ", спомня си през днешния ден правнукът на литературния критик.
Няколко десетилетия от живота на Румен превалят в същата, вторачена във Витоша югоизточна стая, в която доктор Кръстев и надарените му съидейници разбутват и изместват със размах обичайните литературни хоризонти.
Пленителната панорама от прозореца на философа към целия Курубаглар (Сухи лозя), та чак до остарелия Славейков орех, през днешния ден е затулена от бетонови здания. Друга е и столетницата, пред чиито врати доста от прохождащите писатели мачкат трескаво в потните си ръце ръкописи. На фасадата й през днешния ден виси надпис: кръчма.
***
В края на XIX век калните софийски улички притихват още преди да мръкне и заспиват с крякането на жабите от многочислените гьолове. Градът свършва ненадейно при улица " Патриарх Евтимий " с един бездънен ров на юг, след който стартират незабавно бостаните на софиянци, а из голите полета пасат стада овце. Гърмежите от пушките на наклякалите из безкрайната пустота ловци на зайци и пъдпъдъци стряскат близките дребни къщурки. А над тях надига самотно стряха най-личната къща в тая част на града - лекар Кръстевият дом.
Забравените самотници. Непознати софийски историиС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Д-р Кръстю Кръстев, ученикът на немския професор психолог и мъдрец Вилхелм Вунд, идва в столицата със фамилията си от Казанлък при започване на 90-те години. Само за две лета преди малко приключилият в Лайпциг академик е съумял да измъкне нагоре Казанлъшкото педагогическо учебно заведение. И да завоюва вечно сърцето на 16-годишната учителка по химия - миловидната Рада Хаджиниколова.
Първото си леговище в столицата младото семейство намира на ул. " Аксаков " в края на 1891 година Там след първородния наследник Константин се ражда и най-лелеяната професорска рожба - новаторското списание " Мисъл ", същинско събитие на литературния небосвод. Цялото докторско домочадие бабува над появяването на всяка брошура. За да закрепят кориците им, сами варят лепилото - от скотски кости, рога и кожа. А натрапливата миризма на туткал се измъква от казана и пълзи на воля из улицата. Тоя характерен аромат е единствено мотив към момента никому незнайният Пенчо Славейков да се промъкне в дома на рецензия и да " залепне " за своя идол. Това споделя в края на живота си Радка Кръстева, вдовицата на философа, пред Христо Бързицов, прочут столичен публицист от началото на предишния век.
Пак съгласно спомените на Радка вторият им софийски адрес е на ул. " Дякон Игнатий ". По това време Офелия (бабата на Румен Шивачев) е на път да се появи на бял свят. Бързо разрастващото се семейство търси краткотраен подслон в обезлюдената къщичка на държавника Петко Каравелов - против Градската градина. Като безжалостен съперник на режима на Стамболов, Петко Каравелов лежи в Черната джамия с обвиняване, че е забъркан в убийството на финансовия министър Христо Белчев. А енергичната Екатерина Каравелова се е отдръпнала в Русе дружно с двете им деца и ги изхранва като учителка.
Скоро младият мъдрец ще подсигури на домочадието си личен покрив. В края на 1892 година той купува най-личната къща на ул. " Аспарух " - с нацъфтелия калдъръмен двор, с младия кичест дрян начело. Възрожденският дом е вдигнат 10 години преди доктор Кръстев да се снабди с него и да го трансформира в редакция на списанието.
Още първата брошура на " Мисъл " стартира непознати имена. Никому незнайният Пенчо Славейков надига глава паралелно до качения на фундамент класик Фридрих Шилер. Изданието притегля освен изгряващи звезди, само че и към този момент приети писатели като Георги П. Стаматов, Стоян Михайловски, Алеко Константинов С първите си броеве се домогва и до перото на остарелия Вазов. Авторът на " Под игото " обаче скоро ще влезе в естетически конфликт с младоците, за които той към момента живурка в " опълченската ера ". Словесният двубой се вихри из всички вероятни бойни полета. Към съзаклятническите сбирки през дъсчения стобор постоянно се промъква и комшията Тодор Влайков. Двете къщи са опрели дворове, а прозорците им се гледат през тарабите. Кръстев и Влайков са освен съседи, те са и другари, и съученици от единствената за времето си софийска мъжка гимназия. Щом Тошо затропа с бастун, Кръстев намества златното си пенсе и се демонстрира на дървения балкон. Тошо да идва бързо, чакат го!
Столичният контрольор Влайков основава в дома си списание " Демократически обзор ", а докторската къща приютява редакцията на " Мисъл ". Зад стените й кипи интензивен труд, скърцат химикалки и се подлепват пратки с следващия брой - още топъл, с аромат на печатарско мастило За по-евтино " Мисъл " се печати в Тутракан, след това се връща в столицата и всички се включват в експедицията. За тези златни години за лекар Кръстевата къща съвременници на рецензия описват по какъв начин след края на работния си ден в Народната библиотека Пенчо Славейков прибързано куцукал към " Аспарух " - лете постоянно с огромна любеница под мишница. Бързал, нали е и основен, и непрекъснат помощник на " Мисъл ". Яворов пък се шмугвал страхливо в двора, а при появяването на външни хора гледал да се измъкне неосезаем от къщата. Петко, най-редовният клиент, бутал разчорлен и умислен портата, а сухата му фигура се плъзвала като сянка през ухайния двор. Без значение от часа, Радка повеждала с приветлива усмивка новопристигналия към публицистичния кабинет на рецензия.
" Из цялата стая грамади книги. Кушетката също е затрупана с купища книги, както и писалищната му маса. " - възкликва младият Кирил Христов при първото си надникване в докторския кабинет на втория етаж. Дошъл е на крайници при учителя си по философия от гимназията, с цел да му покаже стиховете си. Малко по-късно Христов ще вкара в професорската обител и своя другар Алеко Константинов - по молба и концепция на учителя си. В тоя миг единствено Съдбата си знае, че доста скоро замлъкналото сърце на Щастливеца ще застине задълго в библиотечния долап на докторския кабинет. И ще остане там над десетилетие след неочакваната гибел на рецензия през 1919 година
Когато схваща, че създателят на " До Чикаго и обратно " постоянно пие привечер бира с Кирил Христов във фабриката на Прошек, доктор Кръстев разпорежда значима задача на ученика си - да убеди приятеля си да тръгнат дружно за приказния Неапол. Така задушаваният от дребнотемия фейлетонист ще освежи страстите си и ще се върне с нов пътепис. Идеологът на " Мисъл " е подготвен даже да финансира със солидна сума благородния си план.
Алеко е поласкан от предлагането, подготвен е за път, само че един правосъден развой го стопира. Близките му за пръв път са го зачели като юрист, упълномощили са му дело, а той не може да го откаже. Въпрос на дълг и чест! За да го кандърдиса, Кръстев кани в дома си и Тошо за поддръжка. Планът обаче е несполучлив. След известно отсрочване Кирил Христов поема самичък към Италия. Четири месеца по-късно злокобната новина за гибелта на приятеля му го застига в Неапол. Връхлита го с едно писмо на учителя му по философия:
" 13.V. 97. Вторник. Пазарджик.
Дойдох в П(азарджик), с цел да видя кървавия мъртвец на Алека. Разбирате ли какво Ви споделям: трупът на Алека. Пътувал с Такева, на 11-и вечерта, в 9 ч., към 9-10 км. От Паз(арджик), един залп, от 4-5 разкрача, изгърмява и ударва единствено Алека - в сърцето. Злодейският патрон е знаял, че там го най-вече болеше и че там беше най-уязвим. "
Алеко е погубен по случайност при несполучлив атентат, до момента в който е придружавал съпартиеца си - депутата Михаил Такев. След аутопсията доктор Кръстев измолва стъкленицата с прободеното сърце на писателя и я слага на библиотечния долап в дома си като скъпа светиня със непокътнато място измежду скъпоценните книги, изписвани зад граница.
" Баща ми разказваше, че като дете не смеел да влиза в една от стаите, тъй като там стояла стъкленица с едно доста огромно сърце, което го плашело. В началото на 30-те години, той е бил пет-шест годишен. Вероятно в тия години, до гибелта на Радка през 1935 година, стъкленицата е предадена от фамилията в новооткрития музей ", споделя Румен Шивачев.
***
До 1907 година (тогава списание " Мисъл " стопира да излиза), пък и през по-голямата част от столетната си история, къщата на ул. " Аспарух " № 67 гъмжи от народ. Кирил Христов обитавал таванска стаички над кухнята и трапезарията, а зад една стена живеел известният за времето си доктор Никола Червениванов, съученик и другар на домакина.
Съвършено разнообразни по характер и мироглед, доктор Кръстев и младата му брачна половинка мъчно теглят в една посока фамилния ярем. Общият им път е бодлив, криволичи през пристрастености, през съсипваща ревнивост и мъжки провинения. Радка е рожба на патриархалния морал, а мъжът, в чиито прегръдки е хвърлила сърцето си, е пристрастен по западната хармония и философия, свободомислещ е, капризен - човек на новото време, с прогресивен светоглед.
Искрата сред тях пламва на сцената на едно от театралните представления, проведени в казанлъшката гимназия от младия Кръстев. Там той е учебен шеф, а тя - едвам 16-годишна, прекомерно млада, неопитна даже като учителка. Светлоок, постоянно грациозен и високоерудиран, немският ученик доста скоро след брака им засипва младата си брачна половинка с упреци и условия. Брачното им ложе се тресе от подозрения: " Изстинала Радке, аз не желая ти да бъдеш отделена с една бездна от мен " - кори я критикът в едно от писмата си през 1895 година Упреква я, че е останала завързана за еснафските нрави, вместо да израсне до съвременна брачна половинка, същинска европейка... Кръстев желае тя да му позволи да се среща освен с брадати и мустакати интелектуалци, а и със засукани начетени дами. За да не се вайка Радка, че той има и други дами, в едно от писмата си той я приканва и тя да полети, да се радва на живота, да откри щастието вън от фамилната клетка. Радка обаче остава до края на своя живот вярна на разрушеното си сърце.
Семейният им живот е злополука. Усамотяват се в разнообразни стаи. Докато критикът разлиства дебелите томове, написа публикации, дращи с химикалка по непознати текстове в кабинета си, тя се залисва с грижата за децата, лъска до искра къщата, нощем пък се върти до зори сама в леглото, един етаж по-надолу Нищо не съумява да смири духа на постоянно търсещия европейски ученик, да го върже за къщата - даже двете им деца Динко (Константин) и Офелия. Радка го чака под фамилния покрив, а той обикаля Германия, Франция, шета из провинцията като министерски делегат...
Въпреки своята грамотност и одушевеност, Радка Кръстева не съумява да се откъсне от дебелата сянка на литературния критик и държавник. По време на войните тя напуща общия им дом и дружно с 19-годишната Офелия отива на фронта като милосърдна сестра. А при погрома на българите в Щип през 1911 година тества силата на перото си. Репортажът й " На път за Щип " намира място в първия брой на Влайковото списание " Демократически обзор ". Строгият книжовен критик обаче не окрилява с похвали гения й.
" Прадядо ми е бил прекомерно придирчив към своята Радка, само че и в никакъв случай апатичен. И не се е уморявал да й написа отвред за всичко заобикалящо го, за това, което го кара да се замисли. Писмата му валят от Германия, от Виена и Скопие. По тях може да се наблюдава душевната драма сред двамата. Рада Кръстева на собствен ред разказва в дневника си прекарванията си около прегрешението му с неговата студентка Гана Коева. В дневника й са записани единствено пет дати, само че думите й са доста люти, скандални. През 1917 година двамата изпращат баба ми Офелия в Германия, с цел да не бъде очевидец на тежките им разпри. ", споделя Румен Шивачев.
Гана Коева не е единственото сърдечно въодушевление на литературоведа. Литературният наставник е завъртял една любовна история и по време на следването си в Лайпциг, а Радка мъчително го ревнува от предишното му. Но през трагична 1916 година мълнията, стоварила се върху докторската къща, е опожаряваща. Светът на застаряващия критик е пред разпад - Европа е подпалена, Първата международна война е в разгара си, безпътицата и отчаянието са всемирни. А професорът е и персонално обиден, душевно опустошен. Създаденият от него интелектуален и книжовен кръг не съществува. Едва е претърпял загубата на Пенчо Славейков през 1912 година, а би трябвало да се елементарни и с другите си съидейници. През 1914 година - с Яворов, а през 1916 година и с 36-годишния Петко Ю. Тодоров. Единствено лекциите по метафизичен дисциплини и хармония, които чете в Софийския университет, осмислят съкрушените му делници.
Макар и 50-годишен, с внушителния си леко надут европейски маниер, той покорява с лекост студентите си. Крачи тежко из мрачните коридори - междинен на растеж, с изправена самоуверена походка, с буйни завити мустаци, плешиво теме и огромно изпъкнало чело. На жилетката му виси златен часовник, прикован към дебела златна верижка. Очилата със златна рамка му придават още по-авторитетен тип. Из университетът се носи славата му на чудовище, а залата притаява мирис, когато застава зад катедрата. Девойките са във възхита от интелекта му, множеството не биха имали нещо срещу да притихнат в прегръдката на ерудирания книжовен критик. Една от тях обаче съумява да му вземе мозъка. Не с външната си красота, а с книжовен проблем на драмата " Змейова женитба " на Петко Ю. Тодоров. Професорът е заинтересован, желае му се да надникне от близко в дъното на тая загадъчна душа. Името на тази студентка е Гана Коева - най-пагубното му въодушевление!
За да не бъде очевидец на кавгите в къщата около любовната случка на своя татко, Офелия е изпратена в Германия. По това време тя към момента не се е задомила, натрупала е познания в Гренобъл, образовала се е и в Софийския университет. В Лайпциг професорската щерка се отдава напълно на глада си за изкуство. Там тя си води малко дневниче и всяка вечер записва театрални и оперни представления, които е съумяла да посети денем.
В един априлски ден на 1919 година София осъмва с вестта за гибелта на известния литературовед. Градът шушука - отровил се е. Грешка в медикаментите, вместо прахчета срещу бодърствуване, нагълтал друго. И задремал в леглото си, на няколко крачки от напъпилия дрян в двора. Всички са уверени - една от аргументите за самоубийството му несъмнено е извънбрачното му сърдечно въодушевление по неговата студентка.
Според Румен Шивачев прародител му не е протегнал ръка на себе си, макар че по това време гибелта се е приемала за по-добрия избор. Много е евентуално повода за края му да е инсулт. Оплаквал се е от главоболие, имал е световъртежи
Десет години по-късно Радка Кръстева ще опише пред журналиста Христо Бързицов за последните дни и часове на брачна половинка си: " Почина ненадейно! Една неделя отиде в Костенец, във вилата си. Каза, че ще постои десетина дни, само че се върна внезапно. Страдаше от корем и постоянно отиваше измежду природата, смятайки че тя ще му помогне. Като се върна, отиде на лекция, сетне отиде в Борисовата градина на нормалната си разходка "
Овдовялата брачна половинка на доктор Кръстев остава да живее до края на дните си през 1935 година в стаята си на първия етаж, заобиколена от спомените си. Неговият лик от разнообразни години я гледа от всички стени на общия им дом.
Въпреки своята начетеност и необятните си културни ползи, дъщерята на доктор Кръстев повтаря житейския път на своята майка. До края на живота си тя остава стопанка. След женитбата си с юриста и народен представител Георги Шивачев, брат на митрополит Климент Врачански, Офелия поема напълно грижата за дома и фамилията. Вместо общественичка, сполучливият юрист желае да има до себе си грижовна брачна половинка и майка, а Офелия поема безрезервно отредената й от ориста роля.
" Баба ми нямаше нито един работен ден. В края на живота си живееше с 40 лв. наследствена пенсия. ", споделя Румен Шивачев. Едва в залеза на своя живот, 70-годишна, Офелия написа мемоари за татко си. Професорският наследник Костадин или Динко, както го назовават в фамилията, учи в Германия, само че не приключва образованието си. Връща се у нас, става търговец и основава семейство. Константин Кръстев умира по същия метод като татко си, 61-годишен. " Било е събота, седнал да си почине и умрял. Инфаркт! ", споделя Румен Шивачев.
***
Дълги години откакто доктор Кръстев напуща тоя свят, измежду най-редовните гости на аристократично подредената къща е и Михаил Кръстев, по-малкият брат на рецензия.
Колоритният, само че едва прочут през днешния ден художник, е възпитаник на Ярослав Вешин, на Мърквичка и Антон Митов в Държавното рисувателно учебно заведение. Преди това обаче не съумява да приключи Държавната академия за изобразителни изкуства в Берлин, макар че е измежду отличниците й. Тежката болест и гибелта на бащата Кота Кръстев без време го връщат в България. Милчо, както го назовават неговите близки, е роден 11 години след своя брат мъдрец. Въпреки че креативните им направления са разнообразни, пътищата им непрестанно се пресичат, а през бурната 1907 година ориста им е като под индиго. След освиркването на Фердинанд, университетът е затворен, професорите са уволнени, доста учители също губят работните си места. Точно в тоя миг критикът разгласява в последната година на " Мисъл " публикация против Фердинанд, а художникът отхвърля да смъкна широкополата си шапка по време на тържествения молебен в църквата на имения ден на царя. Било му студеноСпасението за доблестните братя идва от Светия синод. Ерудираният мъдрец е изпратен в Скопие като шеф на локалната гимназия, а непокорният художник със възбрана да учителства у нас, получава късмет за работа в Солун.
Идейните сбирки в професорския дом на литературните съидейници сигурно са допадали и на създателя с молив и бои в ръка. Докато литературната четворка нищи креативните си тематики и точи перо, живописецът-портретист краде с молив одухотворените черти на Яворов и П. Ю. Тодоров. Михаил рисува с въглен и предсмъртната маска на доктор Кръстев след неочакваната му гибел напролет на 1919 година Художникът оставя след себе си и портрети на доста създатели на словото, на видни интелектуалци - Вазов, Гео Милев, Мърквичка, Елисавета Багряна, Дора Габе, Добри Немиров...
" У дома го наричахме чичо Милчо. Той е първият преподавател по изобразяване на Борис Ангелушев и Васка Емануилова, на Вера Лукова. Бил е художник на в. " Литературен глас " ( вестникът, който сближава родния културен и книжовен живот с европейския б. а.). Въпреки че взима присъединяване в национални изложения, не е бил изключително пробивен и работлив. Посвещава живота си на преподавателската активност в Пловдив и София. През 1922 година поривът му за живот и изяви е унищожен от една голяма персонална покруса. Семейството губи едно от трите си деца - осемгодишната Гюргя. ", споделя Румен Шивачев.
След дълги митарства из учебните заведения най-много сред Пловдив и столицата, едвам в края на живота си Михаил Кръстев се открива дефинитивно в София. След 1944 година около дрязгите в креативния съюз той зарязва напълно статива, отдръпва се от изкуството. Усамотява се, броди по през целия ден измежду природата, бяга от градския звук - измежду вековната тишина. През пролетта на 1956 година при една от разходките си из Борисовата градина дребното трамвайче за Семинарията го блъска при спирка " Вишнева ". Кракът му е смачкан, по-късно ампутиран над глезена. На идващия ден портретистът умира в съня си от белодробна емболия. Отива си 77-годишен, цели 37 години след своя по-голям брат. Фактите отбелязва в резюме в дневника си племенникът му Радко Шивачев, бащата на Румен.
Дарина, сестрата на двамата братя Кръстеви, си отива последна през 1965 година, на 83 години. Тя посещава постоянно фамилията на племенница си Офелия в остарялата къща на " Аспарух ". Влиза и присяда в крайчеца на миндера, останал от времето на известния й брат. " Подредбата в къщата ни беше аристократична, с мастита мебел - скрин с мраморна плоча, кресла с лампи Мисля, че прародител ми е изписвал мебелировката по пощата от Германия, както и купешките облекла, носени от фамилията. ", споделя правнукът. Румен Шивачев подарява част от движимостите на именития си прародител на Народната библиотека, само че пък резервира за себе си огромния му библиотечен долап, на който в миналото е стояло голямото сърце на Щастливеца, паралелно до другото му скъпо благосъстояние - книгите. Функционален е, споделя Румен, с огромни плотове, въпреки и малко изкривени от времето. Правнукът пази и дисертацията от Лайпциг на известния критик, студията " Изкуство и вяра ", течението на списание " Мисъл ", подредено в миналото по лавиците в коридора на родния му дом. " Някъде сред 7 и 8 клас започнах да чета списанията, само че нищо не разбрах. Тогава ни пълнеха главите с доста измислици... Не си бях и помислил в миналото да ставам лингвист. В подмяна на това брат ми Георги Шивачев искаше да тръгне по тоя път, само че ориста го изпрати надалеч от България. ", споделя Румен, последният жител на Кръстевия дом преди да бъде трансфорат в кръчма. Въпреки статутът на къщата на двоен монумент на културата. Първото й регистриране е през 1966 година, по-късно през 80-те години около Николай Вранчев, публицист и преводач от старогръцки, основател на ученическата библиотека " Ралица ". Вранчев намира заслон в дома на рецензия през 30-те години и остава в него до края на живота си (1953 г.)
Съдбата на Гана Коева, 22-годишната студентка, която дообърква с появяването си доктор Кръстевия дом, също не е лека. След гибелта на доктор Кръстев тя свързва живота си с бъдещия книжовен критик Иван Мешеков, по-късно създател и на няколко книги, помощник на " Нов път ", на " Ново време ", на " Златорог ", " Мисъл и воля ". Малко преди да се оженят тя разкрива пред бъдещия си брачен партньор любовното си въодушевление от студентските си години и му демонстрира буйните и лирични професорски писма, излети на един мирис, с най-изящните на света слова.
След време обаче скъпата преписка сред двама им безследно изчезва, та и до през днешния ден. Как става това?
Животът на младото семейство не потегля по вода. Идеалистът Мешеков се залавя крепко за книгата и перото, постанова името си като критик, само че още в края на 30-те години изчезва от литературния небосвод. Безработицата и немотията следват фамилията по петите. Чист и безвъзмезден, нравствен отшелник, до края на дните си той все по този начин благоговее пред името на обичания си преподавател и продължава да търси изчезналите писма до дамата, обичана и от двамата. Мешеков си отива от тоя свят през 1970 година Единадесет години преди този момент в опитите си да открие скъпите за двете фамилии реликви, той търси подпомагане и от Офелия, дъщерята на доктор Кръстев. По това време Гана Коева-Мешекова към този момент не е сред живите, това отбелязва и самият Мешеков в писмото си до Офелия.
" Вие, единствената наследница на своя татко, и аз, единствен правоприемник на своята жена (приятелка на татко Ви) сме длъжни да издирим и намерим тия " изгубени " в този момент техни писма, разменени сред двамата, общо на брой към 250-300 (в огромна папка). Ние сме длъжни да ги подирим от наследницата на починалия Боян Пенев, в чийто списък се съхраняваха ", написа с дата 5 октомври 1958 година Иван Мешеков и приканва професорската щерка да заведат дело, с цел да се открият посредством свидетелски показания скъпите освен за тях, само че и за обществото ни " документи ".
Румен Шивачев пази и до през днешния ден оригинала на това писмо до Офелия, написано на пишеща машина, подписано собственоръчно с мастило. По-долу Мешеков разкрива по какъв начин съгласно неговото следене любовната преписка се е озовала в ръцете на литературния критик Боян Пенев. След като Радка хваща свидетелствата за невярност на своя брачен партньор и подвига скандал до небето, професорът поставя доказателствата за греховната си обич под ключ в служебното си бюро в семинара на университета. На 5 април 1919 година, когато новината за неочакваната му гибел се разчува, Гана Коева обмисля трескаво по какъв начин виртуозната преписка да не попада в непознати ръце и да се запази във времето. Обръща се към проф. Боян Пенев. Още същата нощ тримата дружно с композитора Ангел Букорещлиев се промъкват скрито в университета, отключват някак си бюрото на доктор Кръстев, а Боян Пенев поставя под ключ купчинката с писма в своя кабинет. Някъде през 1920 - 1921 година досието още веднъж се връща за малко при Гана Коева, по нейно предпочитание. Бъдещият й брачен партньор Иван Мешеков би трябвало да знае всичко за живота й преди законното им обвързване. Той би трябвало да прочете писмата, които са нещо доста повече от една греховна обич. После писмата още веднъж се връщат при Боян Пенев, а по това време той към момента дели един покрив с поетесата Дора Габе. Какво се случва обаче след неочакваната гибел и на рецензия Пенев през 1927 година? Двамата с Дора Габе към този момент са разграничени, а професорът издъхва след рутинна интервенция от апендицит в ръцете на Елисавета Багряна.
Съдбата на изящната епистоларна обич на прародител му и неговата студентка постоянно е вълнувала Румен Шивачев. Според него след неочакваната гибел на Боян Пенев изгубените писма отиват в ръцете на проф. Борис Йоцов. Двамата с Пенев разделят един кабинет в университета. След 9 септември като министър на просвещението в държавното управление на Иван Багрянов, проф. Йоцов е измежду задържаните и наказаните на гибел от Народния съд интелектуалци. Присъдата е изпълнена на 1 февруари 1945 година По какъв път поема оттук насетне търсената любовна преписка, не е известно и до през днешния ден. Едно обаче е несъмнено: тя в никакъв случай повече не се връща в лекар Кръстевата къща.
" Според Мешеков и някои откриватели писмата сред прародител ми и Гана Коева са над 300, само че съгласно мен са към 200. Изчезват след гибелта на проф. Йоцов? Кой ги прибира? Мешеков упорства дружно с баба ми Офелия да заведат дело, да изискат архива на университета, само че по това време тя гони своите 70 години. Няма сили да се занимава с каузи. В началото на 1992 година на тържественото отбелязване на 100-годишнината на Иван Мешеков, имах опцията да беседвам със сина на Иван Мешеков - Любен Мешеков, химик, тогава над 70-годишен. Каза ми единствено: " Търсете ги при наследниците на литературния критик Симеон Султанов. ", споделя Румен Шивачев.
Съществува обаче и друга версия за ориста на виртуозната преписка. Действието й също по този начин се развива зад университетските стени. Представя ни я проф. Антония Велкова - Гайдаржиева в свое изявление за " Литературен вестник ", бр., 15, 2020 година Един от участниците в нея е уважаваният проф. Светозар Игов, а описваните събития би трябвало да са от края на 60-те години, когато Мешеков е в края на виталния си път, а Игов към момента е млад и зелен академик. Публикуваното по-долу е с експлицитното позволение на проф. Гайдаржиева.
" Въпросните писма, събрани в картонена кутия за обувки, опакована с ластик, остарелият критик Мешеков предава на Светлозар Игов, който от своя страна ги задържа за няколко дни. Винаги, когато ми споделя този епизод, Игов не скрива смайването си от интимно-лирическата изповедност и живост на стила на другояче тежкия мъдрец критик. Но не по-малко младият литературовед тогава е учуден от обстоятелството, че Мешеков му дава тези писма, съкровена част от архива на семейството. Но като книжовен откривател Св. Игов в никакъв случай не се е вторачвал в житейски детайлности, в пикантерийни сюжети от животописите на създателите, с които се занимава, даже е кардинално отрицателен по отношение на ровенето в фамилни архиви. И не щеш ли Игов връща Кръстевата преписка до обичаната му Гана на нейния брачен партньор - Иван Мешеков. "
Ако това е по този начин, за какво наследникът на левия критик Мешеков не е наясно с този факт? И за какво самият Мешеков ще желае от дъщерята на доктор Кръстев да водят каузи за търсене на изчезналото епистоларно благосъстояние? Може би един ден и тая история ще се разнищи.
" Забравените самотници " е третата книга от поредицата Непознати софийски истории на ИК " Авлига " с създател журналистката Искра Ценкова. Както и в първите си две книги ( " Спомени зад оградата " и " Между кръста и петолъчката " ), авторката ни повежда из улиците на остаряла София, стопира се пред портите на известни българи - политици, общественици, актьори, като одухотворява домовете им с трогателните им истории. Това вълнуващото странствуване из окончателно отминалата реалност разбулва и част от тайните на бързо изменящия се столичен град. От тях ще научите: Кой прибира в дома си сърцето на убития Алеко Константинов? Какво крие в мрачната си софийска квартира поетът Теодор Траянов? Защо швейцарският проектант Хайнрих Майер се заканва да съди учените ни? Къде гасне в самотност и бедност обвинявания във педантизъм художник Кирил Цонев? Защо дъщерята на аления водач Вълко Червенков беседва с родителите си единствено на съветски? Къде е сътворена музиката на най-хубавите български филми? Как Мара Белчева става жертва на машинация на строителен бизнесмен?
Домът и животът на всеки от героите на тази книга е малко парченце от пъстрата историческа мозайка на столицата, която авторката неуморно подрежда.
Искра Ценкова е публицист с дългогодишна процедура във вестниците " Труд ", " Сега ", " Новинар ", сп. " Тема " и други Тя е притежател на доста журналистически награди, измежду тях и премията на Съюза на издателите " Черноризец Храбър " за репортаж (2011), народен победител в Конкурса на Европейски Съюз в региона на опазването на здравето (2010).
Из " Забравените самотници "
Къщата с огромното сърце. Ул. " Хан Аспарух " № 67
В края на всяко лято Офелия, дъщерята на един от най-ерудираните и до през днешния ден българи, правела от лъскавите дренки, узрелите в двора им, чудни компоти - ароматни, тръпчиво-сладки, кървавочервениТози времеви откъслек е част от най-свидните детски мемоари на Румен Шивачев - стихотворец и книжовен историк, правнук на доктор Кръстев, литературният критик, основал кръга " Мисъл " и едноименното списание на българската интелигенция.
Дренките на кичестия дрян в двора на лекар Кръстевата къща били сочни и едри като маслини дренки, а под сянката му развълнувано чоплели литературни въпроси четиримата огромни - доктор Кръстев, Пею Яворов, Пенчо Славейков и П. Ю. Тодоров - братът на Яворовата Мина. Точно под тоя дрян през есента на 1914 година Яворов произнася последните си думи малко преди да отнеме живота си самичък. Тази част от забележителната история на стогодишната къща е известна. Малцина обаче знаят една от многочислените й секрети: Близо три десетилетия зад стените на лекар Кръстевата къща се пази голямото сърце на Щастливеца.
" В детството ми и до момента в който живеех на ул. " Хан Аспарух ", този дрян беше доста плодороден. От стаята ми на втория етаж чувах по какъв начин узрелите плодове шумолят сред листата и удрят звучно остарелия плочник. Дренкопадът започваше при започване на юли и продължаваше доникъде на септември. ", спомня си през днешния ден правнукът на литературния критик.
Няколко десетилетия от живота на Румен превалят в същата, вторачена във Витоша югоизточна стая, в която доктор Кръстев и надарените му съидейници разбутват и изместват със размах обичайните литературни хоризонти.
Пленителната панорама от прозореца на философа към целия Курубаглар (Сухи лозя), та чак до остарелия Славейков орех, през днешния ден е затулена от бетонови здания. Друга е и столетницата, пред чиито врати доста от прохождащите писатели мачкат трескаво в потните си ръце ръкописи. На фасадата й през днешния ден виси надпис: кръчма.
***
В края на XIX век калните софийски улички притихват още преди да мръкне и заспиват с крякането на жабите от многочислените гьолове. Градът свършва ненадейно при улица " Патриарх Евтимий " с един бездънен ров на юг, след който стартират незабавно бостаните на софиянци, а из голите полета пасат стада овце. Гърмежите от пушките на наклякалите из безкрайната пустота ловци на зайци и пъдпъдъци стряскат близките дребни къщурки. А над тях надига самотно стряха най-личната къща в тая част на града - лекар Кръстевият дом.
Д-р Кръстю Кръстев, ученикът на немския професор психолог и мъдрец Вилхелм Вунд, идва в столицата със фамилията си от Казанлък при започване на 90-те години. Само за две лета преди малко приключилият в Лайпциг академик е съумял да измъкне нагоре Казанлъшкото педагогическо учебно заведение. И да завоюва вечно сърцето на 16-годишната учителка по химия - миловидната Рада Хаджиниколова.
Първото си леговище в столицата младото семейство намира на ул. " Аксаков " в края на 1891 година Там след първородния наследник Константин се ражда и най-лелеяната професорска рожба - новаторското списание " Мисъл ", същинско събитие на литературния небосвод. Цялото докторско домочадие бабува над появяването на всяка брошура. За да закрепят кориците им, сами варят лепилото - от скотски кости, рога и кожа. А натрапливата миризма на туткал се измъква от казана и пълзи на воля из улицата. Тоя характерен аромат е единствено мотив към момента никому незнайният Пенчо Славейков да се промъкне в дома на рецензия и да " залепне " за своя идол. Това споделя в края на живота си Радка Кръстева, вдовицата на философа, пред Христо Бързицов, прочут столичен публицист от началото на предишния век.
Пак съгласно спомените на Радка вторият им софийски адрес е на ул. " Дякон Игнатий ". По това време Офелия (бабата на Румен Шивачев) е на път да се появи на бял свят. Бързо разрастващото се семейство търси краткотраен подслон в обезлюдената къщичка на държавника Петко Каравелов - против Градската градина. Като безжалостен съперник на режима на Стамболов, Петко Каравелов лежи в Черната джамия с обвиняване, че е забъркан в убийството на финансовия министър Христо Белчев. А енергичната Екатерина Каравелова се е отдръпнала в Русе дружно с двете им деца и ги изхранва като учителка.
Скоро младият мъдрец ще подсигури на домочадието си личен покрив. В края на 1892 година той купува най-личната къща на ул. " Аспарух " - с нацъфтелия калдъръмен двор, с младия кичест дрян начело. Възрожденският дом е вдигнат 10 години преди доктор Кръстев да се снабди с него и да го трансформира в редакция на списанието.
Още първата брошура на " Мисъл " стартира непознати имена. Никому незнайният Пенчо Славейков надига глава паралелно до качения на фундамент класик Фридрих Шилер. Изданието притегля освен изгряващи звезди, само че и към този момент приети писатели като Георги П. Стаматов, Стоян Михайловски, Алеко Константинов С първите си броеве се домогва и до перото на остарелия Вазов. Авторът на " Под игото " обаче скоро ще влезе в естетически конфликт с младоците, за които той към момента живурка в " опълченската ера ". Словесният двубой се вихри из всички вероятни бойни полета. Към съзаклятническите сбирки през дъсчения стобор постоянно се промъква и комшията Тодор Влайков. Двете къщи са опрели дворове, а прозорците им се гледат през тарабите. Кръстев и Влайков са освен съседи, те са и другари, и съученици от единствената за времето си софийска мъжка гимназия. Щом Тошо затропа с бастун, Кръстев намества златното си пенсе и се демонстрира на дървения балкон. Тошо да идва бързо, чакат го!
Столичният контрольор Влайков основава в дома си списание " Демократически обзор ", а докторската къща приютява редакцията на " Мисъл ". Зад стените й кипи интензивен труд, скърцат химикалки и се подлепват пратки с следващия брой - още топъл, с аромат на печатарско мастило За по-евтино " Мисъл " се печати в Тутракан, след това се връща в столицата и всички се включват в експедицията. За тези златни години за лекар Кръстевата къща съвременници на рецензия описват по какъв начин след края на работния си ден в Народната библиотека Пенчо Славейков прибързано куцукал към " Аспарух " - лете постоянно с огромна любеница под мишница. Бързал, нали е и основен, и непрекъснат помощник на " Мисъл ". Яворов пък се шмугвал страхливо в двора, а при появяването на външни хора гледал да се измъкне неосезаем от къщата. Петко, най-редовният клиент, бутал разчорлен и умислен портата, а сухата му фигура се плъзвала като сянка през ухайния двор. Без значение от часа, Радка повеждала с приветлива усмивка новопристигналия към публицистичния кабинет на рецензия.
" Из цялата стая грамади книги. Кушетката също е затрупана с купища книги, както и писалищната му маса. " - възкликва младият Кирил Христов при първото си надникване в докторския кабинет на втория етаж. Дошъл е на крайници при учителя си по философия от гимназията, с цел да му покаже стиховете си. Малко по-късно Христов ще вкара в професорската обител и своя другар Алеко Константинов - по молба и концепция на учителя си. В тоя миг единствено Съдбата си знае, че доста скоро замлъкналото сърце на Щастливеца ще застине задълго в библиотечния долап на докторския кабинет. И ще остане там над десетилетие след неочакваната гибел на рецензия през 1919 година
Когато схваща, че създателят на " До Чикаго и обратно " постоянно пие привечер бира с Кирил Христов във фабриката на Прошек, доктор Кръстев разпорежда значима задача на ученика си - да убеди приятеля си да тръгнат дружно за приказния Неапол. Така задушаваният от дребнотемия фейлетонист ще освежи страстите си и ще се върне с нов пътепис. Идеологът на " Мисъл " е подготвен даже да финансира със солидна сума благородния си план.
Алеко е поласкан от предлагането, подготвен е за път, само че един правосъден развой го стопира. Близките му за пръв път са го зачели като юрист, упълномощили са му дело, а той не може да го откаже. Въпрос на дълг и чест! За да го кандърдиса, Кръстев кани в дома си и Тошо за поддръжка. Планът обаче е несполучлив. След известно отсрочване Кирил Христов поема самичък към Италия. Четири месеца по-късно злокобната новина за гибелта на приятеля му го застига в Неапол. Връхлита го с едно писмо на учителя му по философия:
" 13.V. 97. Вторник. Пазарджик.
Дойдох в П(азарджик), с цел да видя кървавия мъртвец на Алека. Разбирате ли какво Ви споделям: трупът на Алека. Пътувал с Такева, на 11-и вечерта, в 9 ч., към 9-10 км. От Паз(арджик), един залп, от 4-5 разкрача, изгърмява и ударва единствено Алека - в сърцето. Злодейският патрон е знаял, че там го най-вече болеше и че там беше най-уязвим. "
Алеко е погубен по случайност при несполучлив атентат, до момента в който е придружавал съпартиеца си - депутата Михаил Такев. След аутопсията доктор Кръстев измолва стъкленицата с прободеното сърце на писателя и я слага на библиотечния долап в дома си като скъпа светиня със непокътнато място измежду скъпоценните книги, изписвани зад граница.
" Баща ми разказваше, че като дете не смеел да влиза в една от стаите, тъй като там стояла стъкленица с едно доста огромно сърце, което го плашело. В началото на 30-те години, той е бил пет-шест годишен. Вероятно в тия години, до гибелта на Радка през 1935 година, стъкленицата е предадена от фамилията в новооткрития музей ", споделя Румен Шивачев.
***
До 1907 година (тогава списание " Мисъл " стопира да излиза), пък и през по-голямата част от столетната си история, къщата на ул. " Аспарух " № 67 гъмжи от народ. Кирил Христов обитавал таванска стаички над кухнята и трапезарията, а зад една стена живеел известният за времето си доктор Никола Червениванов, съученик и другар на домакина.
Съвършено разнообразни по характер и мироглед, доктор Кръстев и младата му брачна половинка мъчно теглят в една посока фамилния ярем. Общият им път е бодлив, криволичи през пристрастености, през съсипваща ревнивост и мъжки провинения. Радка е рожба на патриархалния морал, а мъжът, в чиито прегръдки е хвърлила сърцето си, е пристрастен по западната хармония и философия, свободомислещ е, капризен - човек на новото време, с прогресивен светоглед.
Искрата сред тях пламва на сцената на едно от театралните представления, проведени в казанлъшката гимназия от младия Кръстев. Там той е учебен шеф, а тя - едвам 16-годишна, прекомерно млада, неопитна даже като учителка. Светлоок, постоянно грациозен и високоерудиран, немският ученик доста скоро след брака им засипва младата си брачна половинка с упреци и условия. Брачното им ложе се тресе от подозрения: " Изстинала Радке, аз не желая ти да бъдеш отделена с една бездна от мен " - кори я критикът в едно от писмата си през 1895 година Упреква я, че е останала завързана за еснафските нрави, вместо да израсне до съвременна брачна половинка, същинска европейка... Кръстев желае тя да му позволи да се среща освен с брадати и мустакати интелектуалци, а и със засукани начетени дами. За да не се вайка Радка, че той има и други дами, в едно от писмата си той я приканва и тя да полети, да се радва на живота, да откри щастието вън от фамилната клетка. Радка обаче остава до края на своя живот вярна на разрушеното си сърце.
Семейният им живот е злополука. Усамотяват се в разнообразни стаи. Докато критикът разлиства дебелите томове, написа публикации, дращи с химикалка по непознати текстове в кабинета си, тя се залисва с грижата за децата, лъска до искра къщата, нощем пък се върти до зори сама в леглото, един етаж по-надолу Нищо не съумява да смири духа на постоянно търсещия европейски ученик, да го върже за къщата - даже двете им деца Динко (Константин) и Офелия. Радка го чака под фамилния покрив, а той обикаля Германия, Франция, шета из провинцията като министерски делегат...
Въпреки своята грамотност и одушевеност, Радка Кръстева не съумява да се откъсне от дебелата сянка на литературния критик и държавник. По време на войните тя напуща общия им дом и дружно с 19-годишната Офелия отива на фронта като милосърдна сестра. А при погрома на българите в Щип през 1911 година тества силата на перото си. Репортажът й " На път за Щип " намира място в първия брой на Влайковото списание " Демократически обзор ". Строгият книжовен критик обаче не окрилява с похвали гения й.
" Прадядо ми е бил прекомерно придирчив към своята Радка, само че и в никакъв случай апатичен. И не се е уморявал да й написа отвред за всичко заобикалящо го, за това, което го кара да се замисли. Писмата му валят от Германия, от Виена и Скопие. По тях може да се наблюдава душевната драма сред двамата. Рада Кръстева на собствен ред разказва в дневника си прекарванията си около прегрешението му с неговата студентка Гана Коева. В дневника й са записани единствено пет дати, само че думите й са доста люти, скандални. През 1917 година двамата изпращат баба ми Офелия в Германия, с цел да не бъде очевидец на тежките им разпри. ", споделя Румен Шивачев.
Гана Коева не е единственото сърдечно въодушевление на литературоведа. Литературният наставник е завъртял една любовна история и по време на следването си в Лайпциг, а Радка мъчително го ревнува от предишното му. Но през трагична 1916 година мълнията, стоварила се върху докторската къща, е опожаряваща. Светът на застаряващия критик е пред разпад - Европа е подпалена, Първата международна война е в разгара си, безпътицата и отчаянието са всемирни. А професорът е и персонално обиден, душевно опустошен. Създаденият от него интелектуален и книжовен кръг не съществува. Едва е претърпял загубата на Пенчо Славейков през 1912 година, а би трябвало да се елементарни и с другите си съидейници. През 1914 година - с Яворов, а през 1916 година и с 36-годишния Петко Ю. Тодоров. Единствено лекциите по метафизичен дисциплини и хармония, които чете в Софийския университет, осмислят съкрушените му делници.
Макар и 50-годишен, с внушителния си леко надут европейски маниер, той покорява с лекост студентите си. Крачи тежко из мрачните коридори - междинен на растеж, с изправена самоуверена походка, с буйни завити мустаци, плешиво теме и огромно изпъкнало чело. На жилетката му виси златен часовник, прикован към дебела златна верижка. Очилата със златна рамка му придават още по-авторитетен тип. Из университетът се носи славата му на чудовище, а залата притаява мирис, когато застава зад катедрата. Девойките са във възхита от интелекта му, множеството не биха имали нещо срещу да притихнат в прегръдката на ерудирания книжовен критик. Една от тях обаче съумява да му вземе мозъка. Не с външната си красота, а с книжовен проблем на драмата " Змейова женитба " на Петко Ю. Тодоров. Професорът е заинтересован, желае му се да надникне от близко в дъното на тая загадъчна душа. Името на тази студентка е Гана Коева - най-пагубното му въодушевление!
За да не бъде очевидец на кавгите в къщата около любовната случка на своя татко, Офелия е изпратена в Германия. По това време тя към момента не се е задомила, натрупала е познания в Гренобъл, образовала се е и в Софийския университет. В Лайпциг професорската щерка се отдава напълно на глада си за изкуство. Там тя си води малко дневниче и всяка вечер записва театрални и оперни представления, които е съумяла да посети денем.
В един априлски ден на 1919 година София осъмва с вестта за гибелта на известния литературовед. Градът шушука - отровил се е. Грешка в медикаментите, вместо прахчета срещу бодърствуване, нагълтал друго. И задремал в леглото си, на няколко крачки от напъпилия дрян в двора. Всички са уверени - една от аргументите за самоубийството му несъмнено е извънбрачното му сърдечно въодушевление по неговата студентка.
Според Румен Шивачев прародител му не е протегнал ръка на себе си, макар че по това време гибелта се е приемала за по-добрия избор. Много е евентуално повода за края му да е инсулт. Оплаквал се е от главоболие, имал е световъртежи
Десет години по-късно Радка Кръстева ще опише пред журналиста Христо Бързицов за последните дни и часове на брачна половинка си: " Почина ненадейно! Една неделя отиде в Костенец, във вилата си. Каза, че ще постои десетина дни, само че се върна внезапно. Страдаше от корем и постоянно отиваше измежду природата, смятайки че тя ще му помогне. Като се върна, отиде на лекция, сетне отиде в Борисовата градина на нормалната си разходка "
Овдовялата брачна половинка на доктор Кръстев остава да живее до края на дните си през 1935 година в стаята си на първия етаж, заобиколена от спомените си. Неговият лик от разнообразни години я гледа от всички стени на общия им дом.
Въпреки своята начетеност и необятните си културни ползи, дъщерята на доктор Кръстев повтаря житейския път на своята майка. До края на живота си тя остава стопанка. След женитбата си с юриста и народен представител Георги Шивачев, брат на митрополит Климент Врачански, Офелия поема напълно грижата за дома и фамилията. Вместо общественичка, сполучливият юрист желае да има до себе си грижовна брачна половинка и майка, а Офелия поема безрезервно отредената й от ориста роля.
" Баба ми нямаше нито един работен ден. В края на живота си живееше с 40 лв. наследствена пенсия. ", споделя Румен Шивачев. Едва в залеза на своя живот, 70-годишна, Офелия написа мемоари за татко си. Професорският наследник Костадин или Динко, както го назовават в фамилията, учи в Германия, само че не приключва образованието си. Връща се у нас, става търговец и основава семейство. Константин Кръстев умира по същия метод като татко си, 61-годишен. " Било е събота, седнал да си почине и умрял. Инфаркт! ", споделя Румен Шивачев.
***
Дълги години откакто доктор Кръстев напуща тоя свят, измежду най-редовните гости на аристократично подредената къща е и Михаил Кръстев, по-малкият брат на рецензия.
Колоритният, само че едва прочут през днешния ден художник, е възпитаник на Ярослав Вешин, на Мърквичка и Антон Митов в Държавното рисувателно учебно заведение. Преди това обаче не съумява да приключи Държавната академия за изобразителни изкуства в Берлин, макар че е измежду отличниците й. Тежката болест и гибелта на бащата Кота Кръстев без време го връщат в България. Милчо, както го назовават неговите близки, е роден 11 години след своя брат мъдрец. Въпреки че креативните им направления са разнообразни, пътищата им непрестанно се пресичат, а през бурната 1907 година ориста им е като под индиго. След освиркването на Фердинанд, университетът е затворен, професорите са уволнени, доста учители също губят работните си места. Точно в тоя миг критикът разгласява в последната година на " Мисъл " публикация против Фердинанд, а художникът отхвърля да смъкна широкополата си шапка по време на тържествения молебен в църквата на имения ден на царя. Било му студеноСпасението за доблестните братя идва от Светия синод. Ерудираният мъдрец е изпратен в Скопие като шеф на локалната гимназия, а непокорният художник със възбрана да учителства у нас, получава късмет за работа в Солун.
Идейните сбирки в професорския дом на литературните съидейници сигурно са допадали и на създателя с молив и бои в ръка. Докато литературната четворка нищи креативните си тематики и точи перо, живописецът-портретист краде с молив одухотворените черти на Яворов и П. Ю. Тодоров. Михаил рисува с въглен и предсмъртната маска на доктор Кръстев след неочакваната му гибел напролет на 1919 година Художникът оставя след себе си и портрети на доста създатели на словото, на видни интелектуалци - Вазов, Гео Милев, Мърквичка, Елисавета Багряна, Дора Габе, Добри Немиров...
" У дома го наричахме чичо Милчо. Той е първият преподавател по изобразяване на Борис Ангелушев и Васка Емануилова, на Вера Лукова. Бил е художник на в. " Литературен глас " ( вестникът, който сближава родния културен и книжовен живот с европейския б. а.). Въпреки че взима присъединяване в национални изложения, не е бил изключително пробивен и работлив. Посвещава живота си на преподавателската активност в Пловдив и София. През 1922 година поривът му за живот и изяви е унищожен от една голяма персонална покруса. Семейството губи едно от трите си деца - осемгодишната Гюргя. ", споделя Румен Шивачев.
След дълги митарства из учебните заведения най-много сред Пловдив и столицата, едвам в края на живота си Михаил Кръстев се открива дефинитивно в София. След 1944 година около дрязгите в креативния съюз той зарязва напълно статива, отдръпва се от изкуството. Усамотява се, броди по през целия ден измежду природата, бяга от градския звук - измежду вековната тишина. През пролетта на 1956 година при една от разходките си из Борисовата градина дребното трамвайче за Семинарията го блъска при спирка " Вишнева ". Кракът му е смачкан, по-късно ампутиран над глезена. На идващия ден портретистът умира в съня си от белодробна емболия. Отива си 77-годишен, цели 37 години след своя по-голям брат. Фактите отбелязва в резюме в дневника си племенникът му Радко Шивачев, бащата на Румен.
Дарина, сестрата на двамата братя Кръстеви, си отива последна през 1965 година, на 83 години. Тя посещава постоянно фамилията на племенница си Офелия в остарялата къща на " Аспарух ". Влиза и присяда в крайчеца на миндера, останал от времето на известния й брат. " Подредбата в къщата ни беше аристократична, с мастита мебел - скрин с мраморна плоча, кресла с лампи Мисля, че прародител ми е изписвал мебелировката по пощата от Германия, както и купешките облекла, носени от фамилията. ", споделя правнукът. Румен Шивачев подарява част от движимостите на именития си прародител на Народната библиотека, само че пък резервира за себе си огромния му библиотечен долап, на който в миналото е стояло голямото сърце на Щастливеца, паралелно до другото му скъпо благосъстояние - книгите. Функционален е, споделя Румен, с огромни плотове, въпреки и малко изкривени от времето. Правнукът пази и дисертацията от Лайпциг на известния критик, студията " Изкуство и вяра ", течението на списание " Мисъл ", подредено в миналото по лавиците в коридора на родния му дом. " Някъде сред 7 и 8 клас започнах да чета списанията, само че нищо не разбрах. Тогава ни пълнеха главите с доста измислици... Не си бях и помислил в миналото да ставам лингвист. В подмяна на това брат ми Георги Шивачев искаше да тръгне по тоя път, само че ориста го изпрати надалеч от България. ", споделя Румен, последният жител на Кръстевия дом преди да бъде трансфорат в кръчма. Въпреки статутът на къщата на двоен монумент на културата. Първото й регистриране е през 1966 година, по-късно през 80-те години около Николай Вранчев, публицист и преводач от старогръцки, основател на ученическата библиотека " Ралица ". Вранчев намира заслон в дома на рецензия през 30-те години и остава в него до края на живота си (1953 г.)
Съдбата на Гана Коева, 22-годишната студентка, която дообърква с появяването си доктор Кръстевия дом, също не е лека. След гибелта на доктор Кръстев тя свързва живота си с бъдещия книжовен критик Иван Мешеков, по-късно създател и на няколко книги, помощник на " Нов път ", на " Ново време ", на " Златорог ", " Мисъл и воля ". Малко преди да се оженят тя разкрива пред бъдещия си брачен партньор любовното си въодушевление от студентските си години и му демонстрира буйните и лирични професорски писма, излети на един мирис, с най-изящните на света слова.
След време обаче скъпата преписка сред двама им безследно изчезва, та и до през днешния ден. Как става това?
Животът на младото семейство не потегля по вода. Идеалистът Мешеков се залавя крепко за книгата и перото, постанова името си като критик, само че още в края на 30-те години изчезва от литературния небосвод. Безработицата и немотията следват фамилията по петите. Чист и безвъзмезден, нравствен отшелник, до края на дните си той все по този начин благоговее пред името на обичания си преподавател и продължава да търси изчезналите писма до дамата, обичана и от двамата. Мешеков си отива от тоя свят през 1970 година Единадесет години преди този момент в опитите си да открие скъпите за двете фамилии реликви, той търси подпомагане и от Офелия, дъщерята на доктор Кръстев. По това време Гана Коева-Мешекова към този момент не е сред живите, това отбелязва и самият Мешеков в писмото си до Офелия.
" Вие, единствената наследница на своя татко, и аз, единствен правоприемник на своята жена (приятелка на татко Ви) сме длъжни да издирим и намерим тия " изгубени " в този момент техни писма, разменени сред двамата, общо на брой към 250-300 (в огромна папка). Ние сме длъжни да ги подирим от наследницата на починалия Боян Пенев, в чийто списък се съхраняваха ", написа с дата 5 октомври 1958 година Иван Мешеков и приканва професорската щерка да заведат дело, с цел да се открият посредством свидетелски показания скъпите освен за тях, само че и за обществото ни " документи ".
Румен Шивачев пази и до през днешния ден оригинала на това писмо до Офелия, написано на пишеща машина, подписано собственоръчно с мастило. По-долу Мешеков разкрива по какъв начин съгласно неговото следене любовната преписка се е озовала в ръцете на литературния критик Боян Пенев. След като Радка хваща свидетелствата за невярност на своя брачен партньор и подвига скандал до небето, професорът поставя доказателствата за греховната си обич под ключ в служебното си бюро в семинара на университета. На 5 април 1919 година, когато новината за неочакваната му гибел се разчува, Гана Коева обмисля трескаво по какъв начин виртуозната преписка да не попада в непознати ръце и да се запази във времето. Обръща се към проф. Боян Пенев. Още същата нощ тримата дружно с композитора Ангел Букорещлиев се промъкват скрито в университета, отключват някак си бюрото на доктор Кръстев, а Боян Пенев поставя под ключ купчинката с писма в своя кабинет. Някъде през 1920 - 1921 година досието още веднъж се връща за малко при Гана Коева, по нейно предпочитание. Бъдещият й брачен партньор Иван Мешеков би трябвало да знае всичко за живота й преди законното им обвързване. Той би трябвало да прочете писмата, които са нещо доста повече от една греховна обич. После писмата още веднъж се връщат при Боян Пенев, а по това време той към момента дели един покрив с поетесата Дора Габе. Какво се случва обаче след неочакваната гибел и на рецензия Пенев през 1927 година? Двамата с Дора Габе към този момент са разграничени, а професорът издъхва след рутинна интервенция от апендицит в ръцете на Елисавета Багряна.
Съдбата на изящната епистоларна обич на прародител му и неговата студентка постоянно е вълнувала Румен Шивачев. Според него след неочакваната гибел на Боян Пенев изгубените писма отиват в ръцете на проф. Борис Йоцов. Двамата с Пенев разделят един кабинет в университета. След 9 септември като министър на просвещението в държавното управление на Иван Багрянов, проф. Йоцов е измежду задържаните и наказаните на гибел от Народния съд интелектуалци. Присъдата е изпълнена на 1 февруари 1945 година По какъв път поема оттук насетне търсената любовна преписка, не е известно и до през днешния ден. Едно обаче е несъмнено: тя в никакъв случай повече не се връща в лекар Кръстевата къща.
" Според Мешеков и някои откриватели писмата сред прародител ми и Гана Коева са над 300, само че съгласно мен са към 200. Изчезват след гибелта на проф. Йоцов? Кой ги прибира? Мешеков упорства дружно с баба ми Офелия да заведат дело, да изискат архива на университета, само че по това време тя гони своите 70 години. Няма сили да се занимава с каузи. В началото на 1992 година на тържественото отбелязване на 100-годишнината на Иван Мешеков, имах опцията да беседвам със сина на Иван Мешеков - Любен Мешеков, химик, тогава над 70-годишен. Каза ми единствено: " Търсете ги при наследниците на литературния критик Симеон Султанов. ", споделя Румен Шивачев.
Съществува обаче и друга версия за ориста на виртуозната преписка. Действието й също по този начин се развива зад университетските стени. Представя ни я проф. Антония Велкова - Гайдаржиева в свое изявление за " Литературен вестник ", бр., 15, 2020 година Един от участниците в нея е уважаваният проф. Светозар Игов, а описваните събития би трябвало да са от края на 60-те години, когато Мешеков е в края на виталния си път, а Игов към момента е млад и зелен академик. Публикуваното по-долу е с експлицитното позволение на проф. Гайдаржиева.
" Въпросните писма, събрани в картонена кутия за обувки, опакована с ластик, остарелият критик Мешеков предава на Светлозар Игов, който от своя страна ги задържа за няколко дни. Винаги, когато ми споделя този епизод, Игов не скрива смайването си от интимно-лирическата изповедност и живост на стила на другояче тежкия мъдрец критик. Но не по-малко младият литературовед тогава е учуден от обстоятелството, че Мешеков му дава тези писма, съкровена част от архива на семейството. Но като книжовен откривател Св. Игов в никакъв случай не се е вторачвал в житейски детайлности, в пикантерийни сюжети от животописите на създателите, с които се занимава, даже е кардинално отрицателен по отношение на ровенето в фамилни архиви. И не щеш ли Игов връща Кръстевата преписка до обичаната му Гана на нейния брачен партньор - Иван Мешеков. "
Ако това е по този начин, за какво наследникът на левия критик Мешеков не е наясно с този факт? И за какво самият Мешеков ще желае от дъщерята на доктор Кръстев да водят каузи за търсене на изчезналото епистоларно благосъстояние? Може би един ден и тая история ще се разнищи.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ