Откъс от "Църква от сънища" на Боян Крачолов
В рубриката " Четиво " " Дневник " разгласява фрагмент от " Църква от сънища " с създател Боян Крачолов, възложен от Издателство " Ерго ".
" Църква за сънища " е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя съставлява зрял и приключен текст, който разкрива истинския прозаически гений на своя създател. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов ловко балансира сред сюжетността и есеизма, показва дарба да построява поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено обръщение.
Ани Бурова
Емоционални, сантиментални, мечтателни, момчешки, на ръба на алегорията и надълбоко в символизма, тези къси текстове показват един нов създател в българската литература. Жанрът е прозаичност, дотам дестилирана от всичко " прозаично ", че в нея е останала на първо място лиричната възвишеност на поезията. Често този вид писане гравитира в устойчива белетристика, само че Боян Крачолов умишлено се съпротивлява против това.
Кристин Димитрова
Нещо тука за писането би трябвало да кажа. Сигурно от кой момент пиша. И за какво. И какво ме предизвика. За дами пиша ли. Колко постоянно. Какво съм приключил. Какво върша с живота си. Кой съм въобще. И какво си разрешавам тука разкази да пиша, ами не се захвана с нещо свястно, на двайсет и четири станах към този момент, на какво наподобява това, хайде малко по-сериозно.
Много въпроси, доста нещо.
А то май постоянно е било много просто.
Пиша от потребност. От това, че нещо все не ми стига.
Пиша, с цел да избягам от себе си. Или с цел да се открия. Не съм сигурен към този момент кое от двете е, само че май едното все води към другото.
Пиша, тъй като се влюбвам елементарно. Трудното идва след това. Та би трябвало отново да пиша.
За да мога да се примиря с някои неща, с които не мога иначе.
Като ме боли, пиша. Или като съм благополучен.
По същата причина се занимавам с спектакъл.
Може би с цел да се преборя самичък. Или да се схвана.
Толкова.
Другото го написа в книгата.
Боян Крачолов
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Боян Крачолов, Кукувичи яйца
Баба ми постоянно разказваше за едни сънища, които се разхождали като чума по хората. Наричаше ги " ничиите " сънища – тъй като никой човек не ги бил сънувал. И по тази причина никой човек не можел да ги изсънува до дъно.
Според нея сънищата също били Божие създание – когато Господ създавал ангелите, хората и всички живи твари, основал и сънища, които да им прилягат. Но както индивидът се различавал от ангела, по този начин се различавали и техните сънища. За индивида било съдбовно да сънува благ сън, тъй като непознатата нему конструкция щяла да го оплете в себе си и да го погуби.
И с цел да защищити чадата си, Господ разделил хората и ангелите – да не се разбъркват и омесват сънищата им. Ала когато прокуденият ангел пропадал през земята, се опитал да се залови за сънищата човешки, че по тях да се изкачи назад. Но те били прекомерно слаби, с цел да го устоят – основани били за хората, материята им била по-рехава, и той пропаднал. Тези, обаче, за които се заловил, приели част от структурата на ангелския сън. И по този начин основаните мелези заживели собствен личен живот.
Оттогава скитосват по света. Но никой не ги назовава по името на този, комуто принадлежат, тъй като по този начин може да ги извика при себе си.
" В съня – гледаше ме тя – би трябвало да влизаш постепенно и гладко, съвсем в схващане. Като в жена бе. Няма каква да е жена, няма и кой да е сън. Всеки сън и всяка жена са разнообразни от всички други. И би трябвало да им се отдадеш умишлено. Само глупците се хвърлят в сънищата си от раз, както се хвърлят и в дамите си.
А това – споделяше – е най-страшно. Да потънеш в съня, сякаш камък във вода потъва. Ама камъка си е камък, а ти си живо. Не знаеш какво може да те чака в дълбокото.
В морето от сънища в никакъв случай не е безвредно. "
Ничиите сънища са като течност, която приема формата на съда, в който е налята. Те поемат спомените, фантазиите и кошмарите на индивида, у който са попаднали, с цел да не може той да ги разпознае като не-свои. И тъй като няма способността да ги изсънува до дъно, е заставен всяка вечер да сънува продължение на съня от предходната.
Така постепенно и последователно осиротелите сънища стартират да основават собствен свят, захранван от приемника. Такъв, който да се харесва на сънуващия повече от неговия личен.
" Когато стартира да се уморява от това тука - говореше тя, - значи червеят към този момент му яде мозъка. Като почне да слабее тука, значи пълнее там. "
Когато схванеш, че сънуваш безстопанствен сън, към този момент е прекомерно късно. Както птицата схваща прекомерно късно, че яйцето, което е мътила, не е нейно, а кукувиче.
" Щом един път си схванал – споделяше баба ми, – не можеш към този момент да останеш тука.
Тука не е за тебе. "
***
Баба ми и за нея доста говореше. " Това момиче ще ти скапе живота – споделяше, – акъла си си изгубил, събери го, до момента в който е време, че след това ще е късно. "
Може би беше права.
С нея се разделихме преди няколко години. Да кажем, седем, може и осем да са били. Тя отпътува за някъде. Мисля, че се е омъжила.
Вече имам друга жена. И деца. Но те са тук, а тук аз съм самичък. А там съм с нея, Боже. Там сме единствено двамата.
Но деца имам, не мога живота си с лека ръка да лишава, по какъв начин по този начин ще ги оставя сами, по какъв начин ще оставя жена си, нали грях ще бъде, грях...
А тук това не е живот. Без нея няма живот.
Няма къде да се скрия, където и да вървя, сънищата ми все по петите ми. Децата и те. Като скитник се бродя. Където и да ида, все съм непознат.
Заприличах към този момент на съня си.
Тръни
Не можеше да заспи.
Нещо все го бодеше.
Като че ли завивките му бяха цялостни с трохи.
Като че ли нещо се беше намъкнало в леглото му, под юргана му.По едно време не устоя, изправи се, метна юргана на един стол, издърпа чаршафа от леглото и го тръсна...
...и с тръскането изхвърли една гола жена, която падна на пода.
Той отново тръсна чаршафа.
И излетя втора.
И отново.
Трета.
И отново.
Четвърта.
И отново.
Пета.
Това продължи известно време.
Метна чаршафа на леглото и прилежно го приглади.
Легна, зави се и се намести комфортно.
Преди да заспи, хвърли едно око към осеяния с голи дами под и се сети, че от много време не се беше влюбвал.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (757)
" Църква за сънища " е дебютна за Боян Крачолов. Въпреки това обаче тя съставлява зрял и приключен текст, който разкрива истинския прозаически гений на своя създател. В тези трудноопределими в жанрово отношение фрагменти Боян Крачолов ловко балансира сред сюжетността и есеизма, показва дарба да построява поанта, съчетава иронията и автоиронията със задълбочено обръщение.
Ани Бурова
Емоционални, сантиментални, мечтателни, момчешки, на ръба на алегорията и надълбоко в символизма, тези къси текстове показват един нов създател в българската литература. Жанрът е прозаичност, дотам дестилирана от всичко " прозаично ", че в нея е останала на първо място лиричната възвишеност на поезията. Често този вид писане гравитира в устойчива белетристика, само че Боян Крачолов умишлено се съпротивлява против това.
Кристин Димитрова
Нещо тука за писането би трябвало да кажа. Сигурно от кой момент пиша. И за какво. И какво ме предизвика. За дами пиша ли. Колко постоянно. Какво съм приключил. Какво върша с живота си. Кой съм въобще. И какво си разрешавам тука разкази да пиша, ами не се захвана с нещо свястно, на двайсет и четири станах към този момент, на какво наподобява това, хайде малко по-сериозно.
Много въпроси, доста нещо.
А то май постоянно е било много просто.
Пиша от потребност. От това, че нещо все не ми стига.
Пиша, с цел да избягам от себе си. Или с цел да се открия. Не съм сигурен към този момент кое от двете е, само че май едното все води към другото.
Пиша, тъй като се влюбвам елементарно. Трудното идва след това. Та би трябвало отново да пиша.
За да мога да се примиря с някои неща, с които не мога иначе.
Като ме боли, пиша. Или като съм благополучен.
По същата причина се занимавам с спектакъл.
Може би с цел да се преборя самичък. Или да се схвана.
Толкова.
Другото го написа в книгата.
Боян Крачолов
Читателите на " Дневник могат " да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук
Боян Крачолов, Кукувичи яйца
Баба ми постоянно разказваше за едни сънища, които се разхождали като чума по хората. Наричаше ги " ничиите " сънища – тъй като никой човек не ги бил сънувал. И по тази причина никой човек не можел да ги изсънува до дъно.
Според нея сънищата също били Божие създание – когато Господ създавал ангелите, хората и всички живи твари, основал и сънища, които да им прилягат. Но както индивидът се различавал от ангела, по този начин се различавали и техните сънища. За индивида било съдбовно да сънува благ сън, тъй като непознатата нему конструкция щяла да го оплете в себе си и да го погуби.
И с цел да защищити чадата си, Господ разделил хората и ангелите – да не се разбъркват и омесват сънищата им. Ала когато прокуденият ангел пропадал през земята, се опитал да се залови за сънищата човешки, че по тях да се изкачи назад. Но те били прекомерно слаби, с цел да го устоят – основани били за хората, материята им била по-рехава, и той пропаднал. Тези, обаче, за които се заловил, приели част от структурата на ангелския сън. И по този начин основаните мелези заживели собствен личен живот.
Оттогава скитосват по света. Но никой не ги назовава по името на този, комуто принадлежат, тъй като по този начин може да ги извика при себе си.
" В съня – гледаше ме тя – би трябвало да влизаш постепенно и гладко, съвсем в схващане. Като в жена бе. Няма каква да е жена, няма и кой да е сън. Всеки сън и всяка жена са разнообразни от всички други. И би трябвало да им се отдадеш умишлено. Само глупците се хвърлят в сънищата си от раз, както се хвърлят и в дамите си.
А това – споделяше – е най-страшно. Да потънеш в съня, сякаш камък във вода потъва. Ама камъка си е камък, а ти си живо. Не знаеш какво може да те чака в дълбокото.
В морето от сънища в никакъв случай не е безвредно. "
Ничиите сънища са като течност, която приема формата на съда, в който е налята. Те поемат спомените, фантазиите и кошмарите на индивида, у който са попаднали, с цел да не може той да ги разпознае като не-свои. И тъй като няма способността да ги изсънува до дъно, е заставен всяка вечер да сънува продължение на съня от предходната.
Така постепенно и последователно осиротелите сънища стартират да основават собствен свят, захранван от приемника. Такъв, който да се харесва на сънуващия повече от неговия личен.
" Когато стартира да се уморява от това тука - говореше тя, - значи червеят към този момент му яде мозъка. Като почне да слабее тука, значи пълнее там. "
Когато схванеш, че сънуваш безстопанствен сън, към този момент е прекомерно късно. Както птицата схваща прекомерно късно, че яйцето, което е мътила, не е нейно, а кукувиче.
" Щом един път си схванал – споделяше баба ми, – не можеш към този момент да останеш тука.
Тука не е за тебе. "
***
Баба ми и за нея доста говореше. " Това момиче ще ти скапе живота – споделяше, – акъла си си изгубил, събери го, до момента в който е време, че след това ще е късно. "
Може би беше права.
С нея се разделихме преди няколко години. Да кажем, седем, може и осем да са били. Тя отпътува за някъде. Мисля, че се е омъжила.
Вече имам друга жена. И деца. Но те са тук, а тук аз съм самичък. А там съм с нея, Боже. Там сме единствено двамата.
Но деца имам, не мога живота си с лека ръка да лишава, по какъв начин по този начин ще ги оставя сами, по какъв начин ще оставя жена си, нали грях ще бъде, грях...
А тук това не е живот. Без нея няма живот.
Няма къде да се скрия, където и да вървя, сънищата ми все по петите ми. Децата и те. Като скитник се бродя. Където и да ида, все съм непознат.
Заприличах към този момент на съня си.
Тръни
Не можеше да заспи.
Нещо все го бодеше.
Като че ли завивките му бяха цялостни с трохи.
Като че ли нещо се беше намъкнало в леглото му, под юргана му.По едно време не устоя, изправи се, метна юргана на един стол, издърпа чаршафа от леглото и го тръсна...
...и с тръскането изхвърли една гола жена, която падна на пода.
Той отново тръсна чаршафа.
И излетя втора.
И отново.
Трета.
И отново.
Четвърта.
И отново.
Пета.
Това продължи известно време.
Метна чаршафа на леглото и прилежно го приглади.
Легна, зави се и се намести комфортно.
Преди да заспи, хвърли едно око към осеяния с голи дами под и се сети, че от много време не се беше влюбвал.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Четиво (757)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ