В ромската махала на гр. Куклен едно момче свири на

В ромската махала на гр. Куклен едно момче свири на пиано, владее няколко езика и мечтае да стане водач. Сашо Димитров е на 17 години и се възпламенява по пианото в Германия.

„ Защото по предмета музика имахме кабинет, цялостен със синтезатори и учихме някои лесни мелодии, с една ръка, с две. На мен ми беше ново, че със самите си пръсти можеш да правиш мелодия “, споделя момчето.



Сашо е от ромски генезис, родом от Куклен, само че израства зад граница. Не може да се раздели със своето пиано, а обичаният му композитор е Бетовен

„ Класиката е доста хубава музика, въпреки че не всички я харесват. Обаче на мен ми работи успокояващо. Но с изключение на класическа музика изсвирвам и от по-новите поп части “, споделя Сашо.

Признава, че е самообразован и не знае нотите. Научава своите песни от помощни клипчета в YouTube. Той свири и с цел да оказва помощ на родния си Куклен. Участва във всеки учебен и общински празник.



„ Читалището е особено за мен, тъй като тук постоянно съм свирил за благотворителни концерти, с които сме събирали пари за хора или за града нещо ново, в случай че вършим в парка да вземем за пример “, изясни момчето.

Един десетокласник, на който му се върви на учебно заведение, който би трябвало да натъртва над математиката. Така дефинира себе си Сашо като възпитаник.

Според него хората от неговия етнос не са осъзнали до дъно потребността от образование и това е една от аргументите да не могат да се приспособяват в обществото до край и да бъдат сполучливи.


„ Не всички от ромите, гледат, както аз виждам на образованието, че то е приоритет. Някои от стандартите са правилни. И по тази причина някой, в случай че желае да си продължи образованието, това рядко може да се види при ромите “, споделя ученикът.

Днес Сашо живее в махалата на Куклен, само че израства в Германия. Когато е в първи клас, родителите му отпътуват за Диусбург и взимат него и сестра му. Тогава знае майчиния си ромски и усвоения български език. След 7 години се завръщат още веднъж тук.

„ Донесох нови познания, нови ползи, езиците, които ги научих там. Научих немски, средата там ми оказа помощ да го усвоя, турски и британски също. Аз желая да стана водач и това е специалност, която те кара един тип да излезеш отвън страната. Един ден си в България, един ден не си “, споделя още Сащо.

Той въодушевява татко си да учи за парамедик, свири за благотворителни дела и се устремява негоре към небето. Едно живо доказателство, че постоянно може да се лети над стандартите и че за фантазиите граници няма.