За един „мултак”, който почти 26г. не забрави произхода си frognews.bg
В разточителното празненство от, основни фигури са групировката Мултигруп, отпред с водача ѝ Илия Павлов, който връчва купата „ почетен мултак ” на скулптора Вежди Рашидов. Както излиза наяве купата е пожизнена. Тя звучи и като определение, което характеризира индивида.
Вежди Рашидов беше два пъти министър на културата в кабинета на ГЕРБ, както и ръководител на Комисията по просвета и медии в Народно събрание. През годините, когато беше на власт, отправяше рецензии към публицисти от публичната телевизия, като в същото време гордо обясняваше от нейния ефир, че „ културата е каприз на лукса ”, т.е., че може и без нея или че е единствено за избран кръг от хора. Умело се пропуща, че културата е част от цивилизационното и еволюционното развиване, че по нея се съизмерва духът и напредъкът на нацията. За тях и дума не може да става.
От председателското място на 48-мото Народно събрание Рашидов сподели, че се гордее с всичко, което е направил дотук и че на него не му трябват постове, тъй като е потвърдил себе си. Вежди произнесе и прочувствени речи. Вежди Рашидов сподели също отрицание и недопустимо отношение и към вестник „ Култура ”. По негово време през 2018г. вестник „ Култура ” спря да излиза и това е показателно за разпада на полезности на цялото ни общество.
Последва основаване на вестник „ К ”, в опит да се резервира част от културното пространство и еднаквост. В него взеха присъединяване редакторският екип от вестник „ Култура ”. В-к „ К ” се опита да просъществува, само че съумя да оцелее единствено една година. В края на декември 2019г. излезе последният му брой. Интересно е да разберем дали и с тези обстоятелства се гордее Вежди Рашидов, защото по негово време, като министър на културата, спря да съществува най-авторитетното издание за просвета, излизало от 1957г., т.е. повече от половин век - цели 61 години?!
Но да се върнем на действителността от 1996г., в която спестяванията и парите на жителите безусловно се „ стопяват ”, не им стигат да посрещат естествените си всекидневни потребности, поради голямата инфлация. Много хора даже нямат пари за артикули от първа нужда, а тези, които въпреки всичко имат някакви средства, чакат с часове наред, с цел да си купят лимитирано количество.
Притеснителна е подмяната, която се прави. Вежди Рашидов беше избран като умен, човек с парламентарен опит, на който може да се разчита. Корнелия Нинова уточни, че не са постигнали обединяване на всички народни представители, само че имат болшинство за издигане на кандидатурата на Рашидов от името на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък ”.
Какъв път извървяхме от началото на Демокрацията до момента, с цел да се върнем съвсем първоначално й?! Същите хора, които тогава гравитират към фигури от подземния свят, с цел да си подсигурят по-добро битие застават отпред на страната. За какъв морал, почтеност и качества по-точно става въпрос?! Ами българският народ?! Тези, които бяха принудени да изгладуват 90-те. На елементарните хора и фамилиите им се наложи да създадат големи жертви, с цел да оцелеят. Те несъмнено помнят какво е да си на ръба на оцеляването и надали това чувство може да се не помни, тъй като остава като контузия за цялостен живот. Една част от тези хора напуснаха България, тъй като не желаят в никакъв случай повече тези времена да се връщат. Други, останахме тук, с вярата, че тези времена няма да се повторят и поставяме всекидневни дейности и старания, посредством отстояване на полезности, митинги и постоянно гласоподаване на избори.
Кой може да ни подсигурява, че събитията няма да се повторят, откакто фигури от близкото минало се " опаковат " като надеждни, читави и че единствено те са почтени да поемат най-високия пост в страната?! Тъй като към момента сме парламентарна република, въпреки зачестилите опити в последно време да бъдем президентска или полупрезиденстка република, а властта бъде съсредоточена единствено в един човек.
Сравненията с Франция, като метод на ръководство, са извънредно неуместни и неприложими за българския подтекст по няколко аргументи.
Населението на Франция е малко над 67 млн. души. Площта ѝ е 643 801 km2 . Ние сме доста по-малко като брой население. Резултатите от последното броене демонстрират, че българите са малко над 6 млн. Площта на България е 110 993,6 km2;
Френското гражданско общество е мощно и интензивно. Не е „ стъпкано ”, тъй като може да пази дълго правата си и да ги отстоява. То оказва напън върху политическата класа. Показателен е митингът на „ жълтите жилетки ” преди четири години, когато през 2018г. те излязоха на улицата, с цел да пазят правото си на по-достоен живот, защото са една от бедните обществени прослойки. В резултат на това държавното управление води договаряния с тях.;
Във Франция има доста добра работеща обществена политика, която се грижи за всички прослойки на обществото. За страдание България е на светлинни години от нея;
Най-важното за едно гражданско общество е да има взаимност сред другите обществени прослойки. Никой да не се прави „ на ням ” за проблемите на другия. Почти на нито един французин не му идва на разум да каже: „ Какво ме интересува мен, че те стачкуват за по-справедливо възнаграждение или по-добри условия на труд? ”. Тговорът е доста явен: тъй като на следващия ден те могат да излязат на улицата и да пазят гражданските си права и свободи.
Емблематичен е образецът, когато преди години пенсионери стачкуват за увеличение на пенсиите във Франция. Тогава част от студентите се причисляват към тях. Какъв е претекстът на студентите да се причислят към стачката, защото действително на този стадий тях това не ги визира, тъй като те не са в пенсионна възраст?! Отговорът е в далновидното мислене. Преди стачката на пенсионерите има митинг на студентите. Тогава младежите стачкуват против въвеждането на проектозакон, който планува лимитира на техните трудови права. Тогава пенсионерите излизат и се причисляват към митинга им.
„ Какво ги вълнува пенсионерите ” - ще попита някой? Вълнува ги това, че те също имат внуци и не желаят по подобен непозволен метод страната да се държи с тях. Въпрос на схващане и гражданска воля. Не инцидентно това е страната, в която се реализира Френската гражданска война.
Солидарност посред ни. Това ни липсва. Тя е обществената заварка на обществото. Затова то не е хомогенно, а фрагментирано. И политиците ловко се възползват от това. Толкова е значима солидарността посред ни. Вероятно не е късно да стартираме да я построяваме, защото има опити в тази посока.
Помня вярата на 90-те, само че помня и паниката в очите на родителите си, както и големия стрес, който те и стотици хиляди българи претърпяха, тъй като не знаеха дали ще могат да изхранят себе си и децата си, поради обезценяването на парите, инфлацията и изгубването на спестяванията им. Целта беше едни хора доста бързо да забогатеят до милионери за сметка на цялото общество.
Явно все по-често ще виждаме и други фигури от 90-те да бъдат показани с нова опаковка и етикет на почтени и почтени хора.
В началото се обърнах към тези, които помним 90-те. В края на този текст ще се обърна и към тези, които са родени по-късно. Вие няма по какъв начин персонално да сте претърпяли 90-те, само че вероятно на една част от вас са разказвани мемоари, интересувате се и имате визия за тези времена.
Предполагам, че желаете да живеете в свободна, почтена, разрастваща се България, в която корупцията, сервилността, парите и персоналната полза не са главно настоящо предписание.
Призивът е и към вас: да бъдете почтени и почтени хора. Следващият път отидете да гласувате, тъй като по този начин имаме късмет за смяна. Иначе другите ще продължат да тържестуват с разточителни банкети на наш тил в настоящо и бъдещо време.
ФрогНюз
Вежди Рашидов беше два пъти министър на културата в кабинета на ГЕРБ, както и ръководител на Комисията по просвета и медии в Народно събрание. През годините, когато беше на власт, отправяше рецензии към публицисти от публичната телевизия, като в същото време гордо обясняваше от нейния ефир, че „ културата е каприз на лукса ”, т.е., че може и без нея или че е единствено за избран кръг от хора. Умело се пропуща, че културата е част от цивилизационното и еволюционното развиване, че по нея се съизмерва духът и напредъкът на нацията. За тях и дума не може да става.
От председателското място на 48-мото Народно събрание Рашидов сподели, че се гордее с всичко, което е направил дотук и че на него не му трябват постове, тъй като е потвърдил себе си. Вежди произнесе и прочувствени речи. Вежди Рашидов сподели също отрицание и недопустимо отношение и към вестник „ Култура ”. По негово време през 2018г. вестник „ Култура ” спря да излиза и това е показателно за разпада на полезности на цялото ни общество.
Последва основаване на вестник „ К ”, в опит да се резервира част от културното пространство и еднаквост. В него взеха присъединяване редакторският екип от вестник „ Култура ”. В-к „ К ” се опита да просъществува, само че съумя да оцелее единствено една година. В края на декември 2019г. излезе последният му брой. Интересно е да разберем дали и с тези обстоятелства се гордее Вежди Рашидов, защото по негово време, като министър на културата, спря да съществува най-авторитетното издание за просвета, излизало от 1957г., т.е. повече от половин век - цели 61 години?!
Но да се върнем на действителността от 1996г., в която спестяванията и парите на жителите безусловно се „ стопяват ”, не им стигат да посрещат естествените си всекидневни потребности, поради голямата инфлация. Много хора даже нямат пари за артикули от първа нужда, а тези, които въпреки всичко имат някакви средства, чакат с часове наред, с цел да си купят лимитирано количество.
Притеснителна е подмяната, която се прави. Вежди Рашидов беше избран като умен, човек с парламентарен опит, на който може да се разчита. Корнелия Нинова уточни, че не са постигнали обединяване на всички народни представители, само че имат болшинство за издигане на кандидатурата на Рашидов от името на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък ”.
Какъв път извървяхме от началото на Демокрацията до момента, с цел да се върнем съвсем първоначално й?! Същите хора, които тогава гравитират към фигури от подземния свят, с цел да си подсигурят по-добро битие застават отпред на страната. За какъв морал, почтеност и качества по-точно става въпрос?! Ами българският народ?! Тези, които бяха принудени да изгладуват 90-те. На елементарните хора и фамилиите им се наложи да създадат големи жертви, с цел да оцелеят. Те несъмнено помнят какво е да си на ръба на оцеляването и надали това чувство може да се не помни, тъй като остава като контузия за цялостен живот. Една част от тези хора напуснаха България, тъй като не желаят в никакъв случай повече тези времена да се връщат. Други, останахме тук, с вярата, че тези времена няма да се повторят и поставяме всекидневни дейности и старания, посредством отстояване на полезности, митинги и постоянно гласоподаване на избори.
Кой може да ни подсигурява, че събитията няма да се повторят, откакто фигури от близкото минало се " опаковат " като надеждни, читави и че единствено те са почтени да поемат най-високия пост в страната?! Тъй като към момента сме парламентарна република, въпреки зачестилите опити в последно време да бъдем президентска или полупрезиденстка република, а властта бъде съсредоточена единствено в един човек.
Сравненията с Франция, като метод на ръководство, са извънредно неуместни и неприложими за българския подтекст по няколко аргументи.
Населението на Франция е малко над 67 млн. души. Площта ѝ е 643 801 km2 . Ние сме доста по-малко като брой население. Резултатите от последното броене демонстрират, че българите са малко над 6 млн. Площта на България е 110 993,6 km2;
Френското гражданско общество е мощно и интензивно. Не е „ стъпкано ”, тъй като може да пази дълго правата си и да ги отстоява. То оказва напън върху политическата класа. Показателен е митингът на „ жълтите жилетки ” преди четири години, когато през 2018г. те излязоха на улицата, с цел да пазят правото си на по-достоен живот, защото са една от бедните обществени прослойки. В резултат на това държавното управление води договаряния с тях.;
Във Франция има доста добра работеща обществена политика, която се грижи за всички прослойки на обществото. За страдание България е на светлинни години от нея;
Най-важното за едно гражданско общество е да има взаимност сред другите обществени прослойки. Никой да не се прави „ на ням ” за проблемите на другия. Почти на нито един французин не му идва на разум да каже: „ Какво ме интересува мен, че те стачкуват за по-справедливо възнаграждение или по-добри условия на труд? ”. Тговорът е доста явен: тъй като на следващия ден те могат да излязат на улицата и да пазят гражданските си права и свободи.
Емблематичен е образецът, когато преди години пенсионери стачкуват за увеличение на пенсиите във Франция. Тогава част от студентите се причисляват към тях. Какъв е претекстът на студентите да се причислят към стачката, защото действително на този стадий тях това не ги визира, тъй като те не са в пенсионна възраст?! Отговорът е в далновидното мислене. Преди стачката на пенсионерите има митинг на студентите. Тогава младежите стачкуват против въвеждането на проектозакон, който планува лимитира на техните трудови права. Тогава пенсионерите излизат и се причисляват към митинга им.
„ Какво ги вълнува пенсионерите ” - ще попита някой? Вълнува ги това, че те също имат внуци и не желаят по подобен непозволен метод страната да се държи с тях. Въпрос на схващане и гражданска воля. Не инцидентно това е страната, в която се реализира Френската гражданска война.
Солидарност посред ни. Това ни липсва. Тя е обществената заварка на обществото. Затова то не е хомогенно, а фрагментирано. И политиците ловко се възползват от това. Толкова е значима солидарността посред ни. Вероятно не е късно да стартираме да я построяваме, защото има опити в тази посока.
Помня вярата на 90-те, само че помня и паниката в очите на родителите си, както и големия стрес, който те и стотици хиляди българи претърпяха, тъй като не знаеха дали ще могат да изхранят себе си и децата си, поради обезценяването на парите, инфлацията и изгубването на спестяванията им. Целта беше едни хора доста бързо да забогатеят до милионери за сметка на цялото общество.
Явно все по-често ще виждаме и други фигури от 90-те да бъдат показани с нова опаковка и етикет на почтени и почтени хора.
В началото се обърнах към тези, които помним 90-те. В края на този текст ще се обърна и към тези, които са родени по-късно. Вие няма по какъв начин персонално да сте претърпяли 90-те, само че вероятно на една част от вас са разказвани мемоари, интересувате се и имате визия за тези времена.
Предполагам, че желаете да живеете в свободна, почтена, разрастваща се България, в която корупцията, сервилността, парите и персоналната полза не са главно настоящо предписание.
Призивът е и към вас: да бъдете почтени и почтени хора. Следващият път отидете да гласувате, тъй като по този начин имаме късмет за смяна. Иначе другите ще продължат да тържестуват с разточителни банкети на наш тил в настоящо и бъдещо време.
ФрогНюз
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ