Арогантността и лъжата като екзистенциална опасност - ДЖОРДАН ПИТЪРСЪН
В Притчи Соломонови (9:10) се споделя: „ Началото на мъдростта е страхът Господен ”. Тези думи ни оказват помощ да разберем по-ясно връзката сред лъжата и нашите най-дълбоки движещи инстинкти.
Ако осъзнавате, че лъжата изопачава и изкривява действието на фундаменталните инстинкти, които ви насочват през перипетиите на живота, този факт ще ви изплаши задоволително, с цел да ви накара да внимавате и в думите, и в делата си.
Честният човек може да разчита на вътрешното си възприятие за смисъл и нюх към истината, с цел да се ориентира непрестанно какъв избор би трябвало да направи.
Тук важи едно предписание, което компютърните програмисти познават доста добре: „ неверни данни – неверен извод ”.
Когато лъжете и мамите (на процедура себе си), вие изкривявате механизмите, свързани с интуицията, която ви подсказва вярната посока.
Интуицията е инструмент за насочване, настоящ на подсъзнателно, а не на когнитивно равнище, изключително когато когнитивният уред работи стереотипно.
Ако подавате изопачени, неверни данни (неистини) на подсъзнателните механизми, които ви управляват, съгласно степента на изкривяване интуицията ще ви води тук-там, където не трябва да стъпвате.
Малко неща са по-ужасяващи от това в сериозен миг от живота си, когато се постанова да вложите всичките си качества, с цел да вземете вярното решение, да откриете, че склонността да лъжете се е трансформирала в патологична и към този момент не можете да разчитате на преценката си.
Ако е по този начин, искам ви шанс, тъй като единствено шансът може да ви избави.
Има един грях, който Исус някак тайнствено дефинира като непростителен: „ Ако някой каже дума срещу Духа Светаго, няма да му се елементарни ни на този, ни на оня свят ” (Матей 12:32). Свети Павел, един от създателите на християнството, хвърля малко светлина върху тези думи, като свързва третата част от Светата троица със съвестта: „ Истина приказвам в Христа, не неистина – свидетелства ми моята съвест посредством Духа Светаго ” (Римляни 9:1).
Съвестта не е нищо друго с изключение на шерване на морално знание със самите вас.
Лъжата изисква да отхвърлите непринудено повелите на съвестта и основава заплаха от патологизиране на тази жизненоважна функционалност. Невъзможно е да се отървете невредими от този циничен табиет.
Това важи и в неврологичен смисъл.
Веществата, които водят до пристрастяване, се характеризират с това, че карат мозъка да отделя по-големи количества от невротрансмитера допамин. Допаминът основава възприятието на наслада, което свързваме с вярата и новите благоприятни условия.
Освен това човешкият мозък е организиран по този начин, че когато вършиме нещо прелестно (и затова то работи като допаминов „ ритник ”), тези елементи от личността, които вземат присъединяване във въпросното деяние, след време стават по-силни и по-доминиращи и могат да подтиснат проявата на други аспекти на личността.
Следователно продължителната приложимост на пристрастяващи субстанции основава в душeвността на пристрастения нещо, което може да се дефинира като живо страшилище.
И вниманието и желанията на това страшилище са напълно отдадени на резултата на опиата. То желае единствено едно и развива цяла философия по въпроса за какво това съответно нещо е от първостепенно значение.
Представете си, че постепенно и нерешително се възстановявате от наркотична взаимозависимост. В един миг обаче нещо се обърква. Обзема ви възмущение. „ Майната му! ” – казвате си, откакто още веднъж сте протегнали ръка към дрогата и усещате мощен приток на допамин.
В резултат на това нежните мозъчни вериги, които образуват мисълта „ майната му ”, стават по-здрави от тези елементи на душeвността, които биха могли да стимулират пристрастения да спре опиатите.
„ Майната му ” показва доста неща: „ Заслужава си да рискувам всичко това ”; а също и: „ Кого го е грижа за живота ми. И без това нищо не коства ”; или нещо друго: „ Какво от това, че би трябвало да неистина хората, които държат на мен – родителите ми, брачната половинка ми, децата? Това е без значение. Интересува ме единствено дрогата ”. Няма елементарен метод за справяне със зависимостта.
Когато постоянно употребявате неистини, вие създавате условия, наподобяващи значително тези, които благоприятстват пристрастяването, изключително в случай че ви се разминава за лъжите (макар и за кратко).
Успехът носи възприятие на задоволство, което става още по-силно, когато рискът да ви заловен е висок, само че успявате да се измъкнете.
Това укрепва невронния механизъм в мозъка, оформящ биологичната конструкция, на която се опира цялата система на лъжата. Ако триумфът не ви изневери, в кратковременен проект най-малко, този механизъм работи с възходяща автоматичност и влиза в деяние арогантната убеденост, че ще ви се размине.
Този развой е явен при греховете посредством деяние, само че той протича също толкоз непреклонно, само че рисково и тайно при греховете посредством безучастие, когато сте способни да видите истината, само че отказвате да я видите.
Това е арогантната самонадеяност, че знаете задоволително, макар всички доказателства в интерес на противното – макар заобикалящото ви страдалчество, виновността за което с лекост и по един архетипен фасон трансферирате върху несъвършената конструкция на действителността и очевидната непълнота на Бог.
