Какво ще стане, ако всички вируси изчезнат
В последните месеци животът ни бе високомерен и изменен напълно от COVID-19. Но това надалеч не е единственият рисков вирус, с който сме влизали в контакт.
Вирусите са естествена част от природата, а през вековете някои от тях са взели стотици милиони жертви. Затова евентуално си мислим, че животът ни без тези микроскопични организми ще бъде доста по-спокоен и безвреден. Но какво в действителност би се случило, в случай че всички вируси на планетата изчезнат?
BBC ни дават отговор на този много забавен въпрос. И той е, че в случай че това се случи, ще бъде още по-смъртоносно за нас, хората, от всеки вирус, който познаваме.
Тони Голдбърг, епидемиолог от University of Wisconsin-Madison, изяснява, че при сходен сюжет светът ще бъде ужасно място, само че единствено за ден-ден и половина и по-късно всички ще умрем . Причината за тази апокалиптична прогноза е, че вирусите надалеч не нанасят единствено вреди и не убиват хора.
Повечето вируси не са патогенни за нас , а имат незаменима роля за поддържането на разнообразни екосистеми. Други се грижат за здравето на обособени организми - като стартираме от гъбичките и стигнем до човешките същества. И всички ние живеем в съвършена естетика.
Основният проблем може би е, че концентрираме вниманието си единствено върху рисковите вируси , които ни нанасят щета и се свързват с хиляди и милиони жертви, които взимат. А потребните, без които животът на тази планета не може да съществува, безпричинно остават без нужното внимание.
От няколко години дребна школа от откриватели се пробва да даде обективен взор над вирусите, представяйки всички потребни, които са на всички места към нас. И те са безапелационни, че освен не можем да живеем без вирусите, само че и да желаеме, няма по какъв начин да унищожим всички съществуващи на планетата .
Няма безапелационна изясненост за това какъв е общият брой на вирусите. Някои считат, че са хиляди разнообразни типове, а други - милиони. Къртис Сътъл, епидемиолог от University of British Columbia пък твърди, че броят на патогенните вируси на фона на всички клони към нулата и е по-малък от 1% .
Фагите (бактериофаги) са вирусите, които заразяват бактериите. Те са от значително значение за контролиране на бактериалните популации както в Световния океан, по този начин и на сушата.
Ако вирусите внезапно изчезнат, някои бактериални популации ще избухнат, а други ще спрат напълно да порастват. Това ще сътвори сериозен проблем в подводния свят, където съвсем всичко се състои от микроби. Те пък имат доста значима задача - да създават съвсем половината О2 на планетата.
Освен това, вирусите са от значително значение за контрола на типовете инсекти . Така в случай че някой тип стартира да се развъжда прекомерно бързо, вирусите ще се погрижат за управлението на популацията му, а оттова и за салдото в екосистемата.
Някои организми пък зависят тясно от вирусите , с цел да могат да оцелеят и да имат предимство в животинския свят. Подобен образец са кравите и други преживни животни, които благодарение на вирусите преобразуват целулозата от тревата в захари. По този метод натрупат телесна маса и създават повече мляко.
Хората и доста други животни също имат живот, невъобразим без вирусите, които поддържат здрави микробиоми в телата им . Вирусните детайли са към 8% от човешкия геном. Редица растения също разчитат на вирусите, с цел да могат да се приспособят по-добре към изискванията на живот и да бъдат по-устойчиви на промени и вредители.
При хората пък инфектирането с някои доброкачествени вируси може да защищити от съществени вреди, които нанасят патогените . Например, GB вирус С се свързва със забавено напредване на СПИН при ХИВ-позитивни хора, както и с понижаване на риска от гибел при инфектирани с ебола.
Херпесът пък е потвърдено, че прави мишките по-малко податливи на някои бактериални инфекции, измежду които бубонна чума и листерия. Затова се счита, че има сходен резултат и при хората. Така без вируси ние, хората, както и доста животни, ще сме по-податливи на редица други болести, които също могат да са смъртоносни.
Вирусите са се потвърдили и като сполучливо лечебно средство през годините. При фаготерапията да вземем за пример, се лекуват бактериални инфекции посредством вируси. Тя е изключително потребна при все по-разпространената антибиотична устойчивост, а и резултатът може да бъде доста по-точно ориентиран.
Повърхностите, които убиват вирусите и бактериите
Нов метод за битка в COVID-19
Онколитичните вируси пък са тези, които се употребяват за заразяване и заличаване на раковите кафези, а резултатът е доста по-добър и щадящ спрямо обичайното лекуване на онокологични болести.
Вирусите са естествена част от природата, а през вековете някои от тях са взели стотици милиони жертви. Затова евентуално си мислим, че животът ни без тези микроскопични организми ще бъде доста по-спокоен и безвреден. Но какво в действителност би се случило, в случай че всички вируси на планетата изчезнат?
BBC ни дават отговор на този много забавен въпрос. И той е, че в случай че това се случи, ще бъде още по-смъртоносно за нас, хората, от всеки вирус, който познаваме.
Тони Голдбърг, епидемиолог от University of Wisconsin-Madison, изяснява, че при сходен сюжет светът ще бъде ужасно място, само че единствено за ден-ден и половина и по-късно всички ще умрем . Причината за тази апокалиптична прогноза е, че вирусите надалеч не нанасят единствено вреди и не убиват хора.
Повечето вируси не са патогенни за нас , а имат незаменима роля за поддържането на разнообразни екосистеми. Други се грижат за здравето на обособени организми - като стартираме от гъбичките и стигнем до човешките същества. И всички ние живеем в съвършена естетика.
Основният проблем може би е, че концентрираме вниманието си единствено върху рисковите вируси , които ни нанасят щета и се свързват с хиляди и милиони жертви, които взимат. А потребните, без които животът на тази планета не може да съществува, безпричинно остават без нужното внимание.
От няколко години дребна школа от откриватели се пробва да даде обективен взор над вирусите, представяйки всички потребни, които са на всички места към нас. И те са безапелационни, че освен не можем да живеем без вирусите, само че и да желаеме, няма по какъв начин да унищожим всички съществуващи на планетата .
Няма безапелационна изясненост за това какъв е общият брой на вирусите. Някои считат, че са хиляди разнообразни типове, а други - милиони. Къртис Сътъл, епидемиолог от University of British Columbia пък твърди, че броят на патогенните вируси на фона на всички клони към нулата и е по-малък от 1% .
Фагите (бактериофаги) са вирусите, които заразяват бактериите. Те са от значително значение за контролиране на бактериалните популации както в Световния океан, по този начин и на сушата.
Ако вирусите внезапно изчезнат, някои бактериални популации ще избухнат, а други ще спрат напълно да порастват. Това ще сътвори сериозен проблем в подводния свят, където съвсем всичко се състои от микроби. Те пък имат доста значима задача - да създават съвсем половината О2 на планетата.
Освен това, вирусите са от значително значение за контрола на типовете инсекти . Така в случай че някой тип стартира да се развъжда прекомерно бързо, вирусите ще се погрижат за управлението на популацията му, а оттова и за салдото в екосистемата.
Някои организми пък зависят тясно от вирусите , с цел да могат да оцелеят и да имат предимство в животинския свят. Подобен образец са кравите и други преживни животни, които благодарение на вирусите преобразуват целулозата от тревата в захари. По този метод натрупат телесна маса и създават повече мляко.
Хората и доста други животни също имат живот, невъобразим без вирусите, които поддържат здрави микробиоми в телата им . Вирусните детайли са към 8% от човешкия геном. Редица растения също разчитат на вирусите, с цел да могат да се приспособят по-добре към изискванията на живот и да бъдат по-устойчиви на промени и вредители.
При хората пък инфектирането с някои доброкачествени вируси може да защищити от съществени вреди, които нанасят патогените . Например, GB вирус С се свързва със забавено напредване на СПИН при ХИВ-позитивни хора, както и с понижаване на риска от гибел при инфектирани с ебола.
Херпесът пък е потвърдено, че прави мишките по-малко податливи на някои бактериални инфекции, измежду които бубонна чума и листерия. Затова се счита, че има сходен резултат и при хората. Така без вируси ние, хората, както и доста животни, ще сме по-податливи на редица други болести, които също могат да са смъртоносни.
Вирусите са се потвърдили и като сполучливо лечебно средство през годините. При фаготерапията да вземем за пример, се лекуват бактериални инфекции посредством вируси. Тя е изключително потребна при все по-разпространената антибиотична устойчивост, а и резултатът може да бъде доста по-точно ориентиран.
Повърхностите, които убиват вирусите и бактериите
Нов метод за битка в COVID-19
Онколитичните вируси пък са тези, които се употребяват за заразяване и заличаване на раковите кафези, а резултатът е доста по-добър и щадящ спрямо обичайното лекуване на онокологични болести.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ