Джема Грозданова: Какво загуби България от липсата на лидерство?
В последните 6-7 години следим последователността в задачата на България да утвърди ролята си в районното съдействие, в това време понижават упоритостите за одобряване на страната ни като фактор при координирано взаимоотношение (лобиране) на равнище Европейски Съюз. Външнополитическите цели на кабинета 2017–2021 година допускат към този момент изпълнени задачите на предходните два кабинета. Като доста забележим образец за несъблюдение на тези цели е присъединението на България към Шенгенското пространство. Все по-слабо се подчертава върху упоритостта за въздействие в Черноморския район.
Тук идва въпросът дали външната политика е била и е инструмент за разграничение от съперниците във вътрешнополитически проект? След присъединението към НАТО и Европейски Съюз, в България систематичните партии се придържат към правилата на тези формати. Разграничител в политиката на десните и демократичните обединения по отношение на левите би следвало да бъде политиката им по отношение на Русия. Оказва се обаче, че тази политика не е прекомерно друга на национално равнище. На европейско равнище държавните управления на Борисов са поддържали консенсуса за продължение на глобите против Русия, само че има решения като желанието за градеж на АЕЦ „ Белене “ и построяването на „ Турски поток “, които опонират на декларираната от българското държавно управление политика към Русия на европейско и световно равнище. Намаляването на енергийната взаимозависимост на България от Русия би следвало да е съществена цел за отбрана на националния ни интерес. Но дейностите демонстрират друго.
Според законите външната политика се образува и формулира от Министерския съвет с директната отговорност на министъра на външните работи и администрацията на министерския съвет. Според Конституцията Министерският съвет би трябвало да осведоми Народното събрание по въпроси, отнасящи се до отговорностите, произлизащи за Република България от нейното участие в Европейски Съюз и авансово да осведоми Народното събрание за създадените и признатите актове на Европейски Съюз.
Тази наредба на процедура не се извършва. Народното събрание получава тази информация единствено по категорично документално искане. В българския парламент отсъства утвърждението на позициите на държавното управление преди присъединяване на премиера в съвещанията на Европейския съвет. Последният доклад на държавното управление за постигнатото по време на обещано ротационно председателство и целите на България по време на идващото такова беше през юли 2017 година макар наредбите на Правилника за работата и активността на Народното събрание.
Отстъплението от роля в световната и европейска политика, за което става дума нагоре, се потвърждава от три въпроса и подхванатите по тях дейности през годините.
1. Защо не работихме дейно за участието на България в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации? [Цел 26 на държавното управление 2014–2018 година: Засилване на наличието и престижа на България в значими интернационалните организации. Мерки: – Продължаване на акцията по кандидатурата на България за променлив член на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации (2018–2019 г.) на изборите през есента на 2017 година – Провеждане на акцията за българска кандидатура за общоприет секретар на Организация на обединените нации.]
2. Защо сменихме кандидатурата за общоприет секретар на Организация на обединените нации в последния миг?
3. Защо пропуснахме опцията да получим позицията висш представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в мандата на Юнкер?
Поглеждайки обратно, през 2003 година България е определена за променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. През идващите месеци, дружно с Англия и Испания, тя е един от най-близките съдружници на Съединени американски щати в Съвета по време на рецесията в Ирак. През 2004 година България ръководи Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Постигнато бе и почтено показване на България в новосъздадената Европейска дипломатическа работа през 2010 година През 2015–2016 година България ръководи Комитета на министрите на Съвета на Европа.
И следва Председателството на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година Как ли щеше да стои България в интернационален проект, в случай че беше още веднъж член на Съвета за сигурност, в случай че беше спечелила поста общоприет секретар на Организация на обединените нации и/или висш представител на Европейски Съюз по външни работи? Бяхме много близо и до трите благоприятни условия, само че за жалост ги пропуснахме. Поради нежеланието и невъзможността да се носи отговорност.
Тук идва въпросът дали външната политика е била и е инструмент за разграничение от съперниците във вътрешнополитически проект? След присъединението към НАТО и Европейски Съюз, в България систематичните партии се придържат към правилата на тези формати. Разграничител в политиката на десните и демократичните обединения по отношение на левите би следвало да бъде политиката им по отношение на Русия. Оказва се обаче, че тази политика не е прекомерно друга на национално равнище. На европейско равнище държавните управления на Борисов са поддържали консенсуса за продължение на глобите против Русия, само че има решения като желанието за градеж на АЕЦ „ Белене “ и построяването на „ Турски поток “, които опонират на декларираната от българското държавно управление политика към Русия на европейско и световно равнище. Намаляването на енергийната взаимозависимост на България от Русия би следвало да е съществена цел за отбрана на националния ни интерес. Но дейностите демонстрират друго.
Според законите външната политика се образува и формулира от Министерския съвет с директната отговорност на министъра на външните работи и администрацията на министерския съвет. Според Конституцията Министерският съвет би трябвало да осведоми Народното събрание по въпроси, отнасящи се до отговорностите, произлизащи за Република България от нейното участие в Европейски Съюз и авансово да осведоми Народното събрание за създадените и признатите актове на Европейски Съюз.
Тази наредба на процедура не се извършва. Народното събрание получава тази информация единствено по категорично документално искане. В българския парламент отсъства утвърждението на позициите на държавното управление преди присъединяване на премиера в съвещанията на Европейския съвет. Последният доклад на държавното управление за постигнатото по време на обещано ротационно председателство и целите на България по време на идващото такова беше през юли 2017 година макар наредбите на Правилника за работата и активността на Народното събрание.
Отстъплението от роля в световната и европейска политика, за което става дума нагоре, се потвърждава от три въпроса и подхванатите по тях дейности през годините.
1. Защо не работихме дейно за участието на България в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации? [Цел 26 на държавното управление 2014–2018 година: Засилване на наличието и престижа на България в значими интернационалните организации. Мерки: – Продължаване на акцията по кандидатурата на България за променлив член на Секретен сътрудник на Организация на обединените нации (2018–2019 г.) на изборите през есента на 2017 година – Провеждане на акцията за българска кандидатура за общоприет секретар на Организация на обединените нации.]
2. Защо сменихме кандидатурата за общоприет секретар на Организация на обединените нации в последния миг?
3. Защо пропуснахме опцията да получим позицията висш представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност в мандата на Юнкер?
Поглеждайки обратно, през 2003 година България е определена за променлив член на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. През идващите месеци, дружно с Англия и Испания, тя е един от най-близките съдружници на Съединени американски щати в Съвета по време на рецесията в Ирак. През 2004 година България ръководи Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ). Постигнато бе и почтено показване на България в новосъздадената Европейска дипломатическа работа през 2010 година През 2015–2016 година България ръководи Комитета на министрите на Съвета на Европа.
И следва Председателството на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година Как ли щеше да стои България в интернационален проект, в случай че беше още веднъж член на Съвета за сигурност, в случай че беше спечелила поста общоприет секретар на Организация на обединените нации и/или висш представител на Европейски Съюз по външни работи? Бяхме много близо и до трите благоприятни условия, само че за жалост ги пропуснахме. Поради нежеланието и невъзможността да се носи отговорност.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ