Шамар за Оскар Уайлд и неговия Дориан
В „ Портретът на Дориан Грей “ има хубост, съвършенство, безкрайност, обич. Има суетност, нарцисизъм, свирепост, лекомислие. Но има и лудост, бяс, захлас, унес, транс, безплътно пътешестване към плътта на индивида, към неговата неповторимост и божествено красива беззащитност. Пътуване към осъзнаването като поредност от несъзнавани актове – в търсене на непознато наслаждение и бленувано благополучие...
Трудно е да пресъздадеш сходна галактика, в случай че не си Оскар Уайлд. Но не е невероятно, когато си създател, а не просто режисьор. Веселка Кунчева прави на сцената магия. Наученото и насъбраният опит не се изсипват безсистемно върху „ плана “, а дават резултат, който може да бъде съпоставен с многостепенно меню, приготвено от мастършеф.
Работата й с извънредно гъвкавата, многофункционална и добре смазана габровска натрупа не прави изключение. Тези играещи, пеещи, танцуващи и вибриращи артисти изнасят зрелище, което би било горделивост в афиша на всеки огромен спектакъл. Заради невъзможната композиция от пищност и дълбочина, внушителност и лиричност, сатиричност и непоквареност. Но това е най-много спектакъл – не опит или апаратура, или гуляй за очите.
Любопитно 3 мин. Дон Кихот в успех без фанфари (СНИМКИ+ВИДЕО) 
Галерии 11 мин. „ Полетът на къртицата “ – изстрел, просветление и късмет (СНИМКИ+ВИДЕО) 
Лайфстайл 6 мин. Кой е новият Исус? 
Любопитно 3 мин. Дон Кихот в успех без фанфари (СНИМКИ+ВИДЕО) 
Галерии 11 мин. „ Полетът на къртицата “ – изстрел, просветление и късмет (СНИМКИ+ВИДЕО) 
Лайфстайл 6 мин. Кой е новият Исус?
В този театър няма лесна, лека или второстепенна роля. Няма самоцелно красиви визии. Няма безсрамие в прочита, макар некратките включвания с авторски текстове на Полина Христова и Веселка Кунчева. Създаденото от тях в действителност единствено потвърждава непреходността и гениалността на „ главния “ създател и опцията той да бъде „ дописван “ – а това си е чист пестник за Оскар Уайлд и неговия Дориан. Въпреки литературните намеси, историята остава ясна, позната и близка. Съдбите на героите и „ невъзможният “ край – също.
Въпреки положително общо равнище, трима от актьорите остават упорито в полезрението. Цвети Пеняшки като сър Хенри Уотън е изненада и изобретение, освен поради изключителната аналогия с О. Уайлд и забележителното вокално майстроство. Той като че ли претърпява с цената на живота си всяка казана дума или направена крачка.
Димо Сава Димов – художникът Базил Холуърд, е като излязъл от картина на времето. Неговото наличие е нещо самобитен гръбнак на пиесата. Той е опция на различно играещите му сътрудници. Благовест Мицев – Дориан Грей, е на пръв взор чудноват избор, само че силата му е в неговата артистична хамелеонщина – от самото начало е стопроцентов Дориан Грей, макар илюзорното чувство, че на моменти е въплъщение на хубост и идеали, а в различен миг наподобява на балкански шмекер.
Музиката на Милен Апостолов поддържа цялостния синергичен темп, по който Веселка Кунчева води своята режисьорска идея и разчитане на романа. То е пъстро и възбуждащо, близко и далечно, по едно и също време отблъскващо и неустоимо. Един от повтарящите се рефрени на пиано е като удар на камертон, отмерващ периодичност с която пулсира сърцето на гледащия...
За плана и екипа
„ Портретът на Дориан Грей “ е основан след десетдневно креативно ателие с тематика „ Да изгубиш себе си “, извършено от екипа на Веселка Кунчева, и последвал тримесечен репетиционен развой. Текстът е писан от Веселка Кунчева и Полина Христова, а хореографията е на Явор Кунчев. Георги Атанасов е дизайнер на звука. Художник е Мариета Голомехова, хореограф – Явор Кунчев.
Участват актьорите Адриана Димова, Александър Андреев, Атанас Димитров-Фози, Благовест Мицев, Ванина Попова, Виолина Доцева, Дилян Николов, Димо Сава Димов, Добринка Тосева, Магдалена Славчева, Мелин Ердинч, Надежда Петкова, Поля Йорданова, Таня Йоргова и Цвети Пеняшки.
Използвани са творби на студенти по статуя в университета „ Св. св. Кирил и Методий “ (Велико Търново).
