Доц. Велислава Терзиева: Идва краят на пандемията
В следващия епизод на поканихме вирусолог-имунолог с дейна здравна и научна активност, с цел да ни опише идва ли краят на тази пандемия и ще имаме ли едно умерено лято. Много значима тематика, по която дискутираме е тази за нашия имунитет и по какъв начин той като част от всички системи на човешкия организъм, работи в интерес на положителното ни здраве.
Гост в епизода е:
Доц. Велислава Терзиева, шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец ” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножаването - " Акад. Кирил Братанов " - Българска академия на науките.
" Около две години е продължителността на последните модерни пандемии. Още повече, че тази пандемия към този момент мина платото и стартира да слиза надолу - т.е. тя отива в своя натурален свършек. Така че, тази пандемия е във времевите рамки като дълготрайност, имайки поради последните към 100 години. Като изключим чумата при, която към 50 на 100 от популацията в Европа е било изгубено.
Тази пандемия има няколко отличителни черти: бързо разпространяване и то в целия свят и това, че имаше доста необикновен ход от имунологична и клинична позиция ", сподели за БНР доцент Велислава Терзиева :
" Това е, че някои хора се разболяха тежко, съдбовно даже, а други даже не схванаха, че са преболедували.
Мутацииите на вируса са нещо естествено - това е заложено в тяхната биология и то е за вирусът да оцелее. Също да се оправя и да оцелява даже при съществуване на лекуване или ваксини.
Освен това, в днешно време с бурното развитите на науката в медицината, в границите на няколко седмици ние учените можем да създадем характерност на вируса и да откриваме новите разновидности, по тази причина и толкоз доста бяха открити. И като имаме поради какъв брой бързо се популяризира и информацията през днешния ден, това докара до доста по-добра осведоменост на общестовото какво се случва в научните лаборатории ", разясни доцент Терзиева.
Доц. Терзиева съобщи, че съгласно последните данни на специалистите, епидемиолозите, пандемията си отива .
" Дори да има някакъв растеж на случаите, нещата отиват към това Covid-19 да се трансформира в ендемичен вирус . Вече имаме доста преболедували, имаме доста преболедували, без да са регистрирани, имаме доста имунизирани, това без подозрение се отразява на хода на инфекцията и на съществуването на вируса.
Така че, евентуално е към този момент да слизаме от това плато, от този пик и вирусът да бъде доста по-малко рисков и по-малко рисков за хората. Много е вероятво вирусът да остане като част от нашия обичай, сходно на грипа. Това сигурно не може да се каже въпреки всичко изрично ", сподели още доцент Терзиева.
Но мощно се надявам, че ще имаме едно умерено лято и вирусът си отива ... ", съобщи тя.
По думите й в лабораторията имат доста проби на позитивни пациенти , които боледуват за първи път, на такива, които са имунизирани и то без значение с коя ваксина, и на такива, които прекарват за трети път.
" Така че, е доста мъчно да кажем на този стадий, кои са по-защитените хора . Трябва да се обработят данни от целия свят и тогава се създадат изводите.
Но е значимо да се изясни по тази тематика, че е добре да се взема поради и самостоятелната дарба на организма на обособения човек да реагира както по отношение на болестта, по този начин и по отношение на имунизацията. Защото не всички хора могат да образуват съответен отговор след имунизиране.
Имунната система е едно необикновено добре проведено общество. То има своите органи, сходно на всички системи в човешкото тяло, само че клетките са на всички места. И там има едни извънреден надзор на всяка една от тези кафези. Тоест това една независима регулация на имунната система. В нея нищо не се случва инцидентно. И с цел да се случи една имунологична реакция, би трябвало да има някакъв тип тласък, който да я предизвика.
Затова, когато приказваме кой имунитет е по-добър при Covid-19 , не би трябвало да преглеждаме настрана клетъчния имунитет от антителата, да разделяме Т-клетките от Б-клетките, а също естествения имунитет, който е зародил доста преди тях в хода на еволюцията.
Едва когато един завоевател заразен преодолее тази първа линия на отбрана, тогава се включва " високоспецилизираната войска " , която е и доста добре подготвена - Т и Б- клетките и антителата. Това е нашата имунологична памет, която си спомня среща с всевъзможни други предходни инфекциозни детайли. На тази база почиват и имунизациите.
Но постоянно вирусът се трансформира в хода на инфекцията , съумява да се скрие от вируснеотрализиращите антитела, той се преформатира като конструкция. Тепърва ще се откри дали това е било по този начин и за ковид.
Защо едни хора изкарват леко вируса, а други не - сигурно роля за това имат генетичните фактори при индивида ", посочи още пред БНР проф. Терзиева.
" Отговорността за това, по какъв начин ще протече една зараза е на имунната система, само че не като независима система, а в тясно взаимоотношение с всички останали органи и системи в човешкото тяло - ендокринна, нервна и по тази причина би трябвало да се грижим добре за всички тях.
Защото тези системи работят дружно , те дружно се оправят, в това число и да съумяваме да компенсираме напрежението, на който сме подложени. Защото той подтиска имунната система, като при хроничния стрес се отделят хормони, които подтискат имунната система ", обобощи още вирусологът-имунолог от УМБАЛ " Лозенец " доцент Велислава Терзиева.
Слушайте епизода тук:
Или
От диалога ще научите:
✅ В платото на петата вълна ли сме
✅ С какво се оказа характерна и пандемията от Covid-19
✅ Имало ли е други пандемии, при които вирусът да е мутирал толкоз доста пъти
✅ Кога да чакаме да завърши напълно пандемията
✅ Достатъчно ли преболедувалите да разчитат на имунитета си
✅ Как и до каква степен ни пази естествения имунитет, клетъчния имунитет, анителата и на кое от всичко това да се доверим, че сме предпазени от ковид
✅ Достатъчна ли е една доза ваксина като бустер след преболедуване
✅ Кои уроци научихме като общество от пандемията
✅ Защо е толкоз значимо да се увеличи публичната хигиена в България
Доц. Велислава Терзиева е шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец ” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножването - " Акад. Кирил Братанов ” - Българска академия на науките.
Доц. Терзиева е с две специалности - " Вирусология " и " Клинична имунология ". Преподавател в Медицински факултети и СУ " Свети Климент Охридски ", развива научна активност, образова докторанти и дипломанти, рецензент на изявления, дисертации и планове, взела участие е в научни публикации в реферирани интернационалните списания.
Печели стипендия от Европейската клинична асоциация по СПИН и специализира в Университета в Милано, специализира също във Филаделфийския университет, печели самостоятелен грант по програмата Мария Кюри в INSERM, Париж.
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
В В В В В Apple Podcasts през iTunes Във
Гост в епизода е:
Доц. Велислава Терзиева, шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец ” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножаването - " Акад. Кирил Братанов " - Българска академия на науките.
" Около две години е продължителността на последните модерни пандемии. Още повече, че тази пандемия към този момент мина платото и стартира да слиза надолу - т.е. тя отива в своя натурален свършек. Така че, тази пандемия е във времевите рамки като дълготрайност, имайки поради последните към 100 години. Като изключим чумата при, която към 50 на 100 от популацията в Европа е било изгубено.
Тази пандемия има няколко отличителни черти: бързо разпространяване и то в целия свят и това, че имаше доста необикновен ход от имунологична и клинична позиция ", сподели за БНР доцент Велислава Терзиева :
" Това е, че някои хора се разболяха тежко, съдбовно даже, а други даже не схванаха, че са преболедували.
Мутацииите на вируса са нещо естествено - това е заложено в тяхната биология и то е за вирусът да оцелее. Също да се оправя и да оцелява даже при съществуване на лекуване или ваксини.
Освен това, в днешно време с бурното развитите на науката в медицината, в границите на няколко седмици ние учените можем да създадем характерност на вируса и да откриваме новите разновидности, по тази причина и толкоз доста бяха открити. И като имаме поради какъв брой бързо се популяризира и информацията през днешния ден, това докара до доста по-добра осведоменост на общестовото какво се случва в научните лаборатории ", разясни доцент Терзиева.
Доц. Терзиева съобщи, че съгласно последните данни на специалистите, епидемиолозите, пандемията си отива .
" Дори да има някакъв растеж на случаите, нещата отиват към това Covid-19 да се трансформира в ендемичен вирус . Вече имаме доста преболедували, имаме доста преболедували, без да са регистрирани, имаме доста имунизирани, това без подозрение се отразява на хода на инфекцията и на съществуването на вируса.
Така че, евентуално е към този момент да слизаме от това плато, от този пик и вирусът да бъде доста по-малко рисков и по-малко рисков за хората. Много е вероятво вирусът да остане като част от нашия обичай, сходно на грипа. Това сигурно не може да се каже въпреки всичко изрично ", сподели още доцент Терзиева.
Но мощно се надявам, че ще имаме едно умерено лято и вирусът си отива ... ", съобщи тя.
По думите й в лабораторията имат доста проби на позитивни пациенти , които боледуват за първи път, на такива, които са имунизирани и то без значение с коя ваксина, и на такива, които прекарват за трети път.
" Така че, е доста мъчно да кажем на този стадий, кои са по-защитените хора . Трябва да се обработят данни от целия свят и тогава се създадат изводите.
Но е значимо да се изясни по тази тематика, че е добре да се взема поради и самостоятелната дарба на организма на обособения човек да реагира както по отношение на болестта, по този начин и по отношение на имунизацията. Защото не всички хора могат да образуват съответен отговор след имунизиране.
Имунната система е едно необикновено добре проведено общество. То има своите органи, сходно на всички системи в човешкото тяло, само че клетките са на всички места. И там има едни извънреден надзор на всяка една от тези кафези. Тоест това една независима регулация на имунната система. В нея нищо не се случва инцидентно. И с цел да се случи една имунологична реакция, би трябвало да има някакъв тип тласък, който да я предизвика.
Затова, когато приказваме кой имунитет е по-добър при Covid-19 , не би трябвало да преглеждаме настрана клетъчния имунитет от антителата, да разделяме Т-клетките от Б-клетките, а също естествения имунитет, който е зародил доста преди тях в хода на еволюцията.
Едва когато един завоевател заразен преодолее тази първа линия на отбрана, тогава се включва " високоспецилизираната войска " , която е и доста добре подготвена - Т и Б- клетките и антителата. Това е нашата имунологична памет, която си спомня среща с всевъзможни други предходни инфекциозни детайли. На тази база почиват и имунизациите.
Но постоянно вирусът се трансформира в хода на инфекцията , съумява да се скрие от вируснеотрализиращите антитела, той се преформатира като конструкция. Тепърва ще се откри дали това е било по този начин и за ковид.
Защо едни хора изкарват леко вируса, а други не - сигурно роля за това имат генетичните фактори при индивида ", посочи още пред БНР проф. Терзиева.
" Отговорността за това, по какъв начин ще протече една зараза е на имунната система, само че не като независима система, а в тясно взаимоотношение с всички останали органи и системи в човешкото тяло - ендокринна, нервна и по тази причина би трябвало да се грижим добре за всички тях.
Защото тези системи работят дружно , те дружно се оправят, в това число и да съумяваме да компенсираме напрежението, на който сме подложени. Защото той подтиска имунната система, като при хроничния стрес се отделят хормони, които подтискат имунната система ", обобощи още вирусологът-имунолог от УМБАЛ " Лозенец " доцент Велислава Терзиева.
Слушайте епизода тук:
Или
От диалога ще научите:
✅ В платото на петата вълна ли сме
✅ С какво се оказа характерна и пандемията от Covid-19
✅ Имало ли е други пандемии, при които вирусът да е мутирал толкоз доста пъти
✅ Кога да чакаме да завърши напълно пандемията
✅ Достатъчно ли преболедувалите да разчитат на имунитета си
✅ Как и до каква степен ни пази естествения имунитет, клетъчния имунитет, анителата и на кое от всичко това да се доверим, че сме предпазени от ковид
✅ Достатъчна ли е една доза ваксина като бустер след преболедуване
✅ Кои уроци научихме като общество от пандемията
✅ Защо е толкоз значимо да се увеличи публичната хигиена в България
Доц. Велислава Терзиева е шеф на Лаборатория по вирусология в УМБАЛ “Лозенец ” и теоретичен служащ в Института по биология и имунология на размножването - " Акад. Кирил Братанов ” - Българска академия на науките.
Доц. Терзиева е с две специалности - " Вирусология " и " Клинична имунология ". Преподавател в Медицински факултети и СУ " Свети Климент Охридски ", развива научна активност, образова докторанти и дипломанти, рецензент на изявления, дисертации и планове, взела участие е в научни публикации в реферирани интернационалните списания.
Печели стипендия от Европейската клинична асоциация по СПИН и специализира в Университета в Милано, специализира също във Филаделфийския университет, печели самостоятелен грант по програмата Мария Кюри в INSERM, Париж.
Всички епизоди на подкаста ще намерите:
В В В В В Apple Podcasts през iTunes Във
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ