Необратима циганизация: Ром до ром в люлката на Възраждането
В Подбалкана от Калофер до Клисура отново дрънкат пушки и се точат ножове. Оръжията обаче нямат нищо общо с бунтарите от Април 1876, нито пък с продукцията на ВЗМ от славните за региона години на соца. Размахват ги главатарите на ромските кланове, воюващи за територии, разяснява "Марица ".
Люлката на Възраждането, дала на страната Левски, Ботев, Вазов и цяла плеяда строители на модерна България, напълно скоро ще е с преобладаващо циганско население. На фона на демографските и социално-икономическите процеси в страната това не е вест. Тревожното е, че новите жители на Подбалкана постоянно работят на правилото "бог - високо, цар - надалеч " и основават голяма маргинална общественост, за която законите и публичният ред са нещо изцяло непознато. А страната, която изхарчи милиони за прословутото ромско включване и интеграция, в този момент хвърля маса пари за униформените от разнообразни служби, командировани да дежурят в Розино, с цел да не се изтрепят Сребреви и Скендерови.
Как се случи по този начин, че младите българи всеобщо напущат, а на тяхно място се заселват ромите? През 19. век Подбалканът е най-силно развитият стопански регион в европейската част на Османската империя. Тукашните занаятчии и търговци продават продукцията от Багдад до Виена. Със извоюваното изпращат децата си да учат в най-хубавите университети. Именно локалните семейства са в основата на икономическото знамение на Източна Румелия в седемте години сред Освобождението и Съединението. В годините на социализма пък Подбалканът се трансформира в Меката на българската военна промишленост. ВМЗ и Кинтекс дават големи за времето заплати и работната ръка отново не доближава, та се постанова да се внасят гурбетчии от братския Виетнам. Голяма част от мъжете служат против положително заплащане и в десетките военни поделения в региона.
Възходът на Подбалкана свършва още в първите години на прехода. Много от армейските поделения са разформировани, военнопромишленият комплекс закъсва и младежите поемат към София, Пловдив или чужбина. Поминъкът понижава, селата стартират да се обезлюдяват. С вложенията в рози, лавандула и лозя през последните години обаче се появи нова потребност от хора. Българите обаче от дълго време не са склонни да си вадят хляба с кърска работа, в случай че не са чорбаджии или най-малкото трактористи. Така пазарът на труда докара в Подбалкана ромите.
Днес популацията в Розино, Кърнаре, Певците и Христо Даново към този момент е преобладаващо циганско. Тази наклонност скоро ще застигне даже Баня, най-младия град в Стремската котловина. В курорта съвсем 100 % от децата в главното учебно заведение са от ромския квартал.
В Розино, което към този момент наброява близо 6000 поданици, живеят 1500 българи, 1500 турци и 3000 роми. Същата е наклонността в Кърнаре. Там за четири години броят на жителите е повишен с към 150 души, а броят на гласоподавателите - едвам с 5-6 души. В Певците пък обитаемите български къщи се броят на пръстите на едната ръка.
Освен с висока раждаемост в етноса експертите изясняват феномена на циганизация на Подбалкана и с миграцията на роми. Най-мощните талази от заселници регистрират кметовете на Баня и Розино. Между новите и старите родове постоянно поражда омраза, подбудена от стопански ползи, битката за територии за нелегално застрояване и любовни истории в жанр "Ромео и Жулиета ".
Кървавото меле, при което роми се гърмяха с пушки на месо в Розино през уикенда, бе обяснено от жителите на махалата точно с дълготраен спор сред двата клана Сребреви и Скендерови. Първите са локални и живеят тук откогато се помнят, а вторите се преселили в Розино от прилежащото село Слатина. Още с идването на мигрантите двата рода влезнали в спор, който продължава и до през днешния ден. Кореняците розински роми даже обмислят да изискат изселването на Скендерови. Те обаче не са единствените пришълци в махалата. Заради по-лесния метод да се откри прехранване в Розино, тук в последно време прииждат цели семейства от Певците, Слатина, Христо Даново и Соколица. Една част от ромите, които са по-заможни, търсят терени за нови къщи с по-добри условия за живот. Други се надяват просто на сезонна работа.
Анализаторите обръщат внимание и на различен значим развой - измежду ромите има все по-голямо имотно разслоение. По-предприемчивите към този момент сами отглеждат рози и лавандула. Някои от по-младите вървят на гурбет в Брюксел и Мюнхен. Работят в строителството и изпращат парите вкъщи, което прави семействата още по-богати.
В същото време други ромски фамилии живеят извънредно оскъдно и всеки ден се борят за парчето самун. В Кърнаре, Певците, Слатина и Христо Даново има фамилии, които населяват землянки. На 5-6 квадратни метра съжителстват дузина роми от всякаква възраст.
Социалното разслоение в ромите е огледална проекция на българското общество - ножицата сред небогати и богати се отваря от ден на ден, до момента в който не премине точката на толерантност. Тогава съперниците вадят пушките и ножовете, а българските институции и управници не престават да се питат "къде сбъркахме ".
Истината е, че сбъркахме още с концепцията за интеграция. А милионите, вложени в нея, са хвърлени напразно. След неуспеха на ромското включване през днешния ден предизвикването е още по-голямо - по какъв начин да накараме хората от етноса да се усещат равноправни членове на българското общество с всички произлизащи от това права и отговорности. Ако не стане, отново ще дрънчат оръжия и този път клановете може да не водят война между тях.
Люлката на Възраждането, дала на страната Левски, Ботев, Вазов и цяла плеяда строители на модерна България, напълно скоро ще е с преобладаващо циганско население. На фона на демографските и социално-икономическите процеси в страната това не е вест. Тревожното е, че новите жители на Подбалкана постоянно работят на правилото "бог - високо, цар - надалеч " и основават голяма маргинална общественост, за която законите и публичният ред са нещо изцяло непознато. А страната, която изхарчи милиони за прословутото ромско включване и интеграция, в този момент хвърля маса пари за униформените от разнообразни служби, командировани да дежурят в Розино, с цел да не се изтрепят Сребреви и Скендерови.
Как се случи по този начин, че младите българи всеобщо напущат, а на тяхно място се заселват ромите? През 19. век Подбалканът е най-силно развитият стопански регион в европейската част на Османската империя. Тукашните занаятчии и търговци продават продукцията от Багдад до Виена. Със извоюваното изпращат децата си да учат в най-хубавите университети. Именно локалните семейства са в основата на икономическото знамение на Източна Румелия в седемте години сред Освобождението и Съединението. В годините на социализма пък Подбалканът се трансформира в Меката на българската военна промишленост. ВМЗ и Кинтекс дават големи за времето заплати и работната ръка отново не доближава, та се постанова да се внасят гурбетчии от братския Виетнам. Голяма част от мъжете служат против положително заплащане и в десетките военни поделения в региона.
Възходът на Подбалкана свършва още в първите години на прехода. Много от армейските поделения са разформировани, военнопромишленият комплекс закъсва и младежите поемат към София, Пловдив или чужбина. Поминъкът понижава, селата стартират да се обезлюдяват. С вложенията в рози, лавандула и лозя през последните години обаче се появи нова потребност от хора. Българите обаче от дълго време не са склонни да си вадят хляба с кърска работа, в случай че не са чорбаджии или най-малкото трактористи. Така пазарът на труда докара в Подбалкана ромите.
Днес популацията в Розино, Кърнаре, Певците и Христо Даново към този момент е преобладаващо циганско. Тази наклонност скоро ще застигне даже Баня, най-младия град в Стремската котловина. В курорта съвсем 100 % от децата в главното учебно заведение са от ромския квартал.
В Розино, което към този момент наброява близо 6000 поданици, живеят 1500 българи, 1500 турци и 3000 роми. Същата е наклонността в Кърнаре. Там за четири години броят на жителите е повишен с към 150 души, а броят на гласоподавателите - едвам с 5-6 души. В Певците пък обитаемите български къщи се броят на пръстите на едната ръка.
Освен с висока раждаемост в етноса експертите изясняват феномена на циганизация на Подбалкана и с миграцията на роми. Най-мощните талази от заселници регистрират кметовете на Баня и Розино. Между новите и старите родове постоянно поражда омраза, подбудена от стопански ползи, битката за територии за нелегално застрояване и любовни истории в жанр "Ромео и Жулиета ".
Кървавото меле, при което роми се гърмяха с пушки на месо в Розино през уикенда, бе обяснено от жителите на махалата точно с дълготраен спор сред двата клана Сребреви и Скендерови. Първите са локални и живеят тук откогато се помнят, а вторите се преселили в Розино от прилежащото село Слатина. Още с идването на мигрантите двата рода влезнали в спор, който продължава и до през днешния ден. Кореняците розински роми даже обмислят да изискат изселването на Скендерови. Те обаче не са единствените пришълци в махалата. Заради по-лесния метод да се откри прехранване в Розино, тук в последно време прииждат цели семейства от Певците, Слатина, Христо Даново и Соколица. Една част от ромите, които са по-заможни, търсят терени за нови къщи с по-добри условия за живот. Други се надяват просто на сезонна работа.
Анализаторите обръщат внимание и на различен значим развой - измежду ромите има все по-голямо имотно разслоение. По-предприемчивите към този момент сами отглеждат рози и лавандула. Някои от по-младите вървят на гурбет в Брюксел и Мюнхен. Работят в строителството и изпращат парите вкъщи, което прави семействата още по-богати.
В същото време други ромски фамилии живеят извънредно оскъдно и всеки ден се борят за парчето самун. В Кърнаре, Певците, Слатина и Христо Даново има фамилии, които населяват землянки. На 5-6 квадратни метра съжителстват дузина роми от всякаква възраст.
Социалното разслоение в ромите е огледална проекция на българското общество - ножицата сред небогати и богати се отваря от ден на ден, до момента в който не премине точката на толерантност. Тогава съперниците вадят пушките и ножовете, а българските институции и управници не престават да се питат "къде сбъркахме ".
Истината е, че сбъркахме още с концепцията за интеграция. А милионите, вложени в нея, са хвърлени напразно. След неуспеха на ромското включване през днешния ден предизвикването е още по-голямо - по какъв начин да накараме хората от етноса да се усещат равноправни членове на българското общество с всички произлизащи от това права и отговорности. Ако не стане, отново ще дрънчат оръжия и този път клановете може да не водят война между тях.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ