В по-малък мащаб Бронзовата къща е била представяна в Хамбург.

В по-малък мащаб " Бронзовата къща " е била представяна в Хамбург.

Една крачка остава на Столичния общински съвет, с цел да позволи слагането на инсталацията " Бронзовата къща " на мястото на съборения пантеон на площад " Ал. Батенберг ". В сряда две общински комисии утвърдиха монтирането на сградата-скулптура в центъра на София. Очаква се предлагането да събере болшинство и на съвещанието на общинския съвет в четвъртък. Гласуването ще е след пет публични разисквания на плана.

Реално общината и общинският съвет не са избрали сами нито плана, нито мястото му, а са приели концепциите на създателя - Пламен Деянофф, и предлагането на Австрия.

" Бронзовата къща " е дело на живеещия в Австрия български художник Пламен Деянофф. Предложението е тя да стои на мястото на мавзолея от януари 2018 година до декември същата година. " Бронзовата къща " притегля вниманието на Столичната община, откакто Австрия предлага това да е общ план и " културен мост " сред двете страни, които през идната година ще ръководят поредно Съвета на Европейски Съюз.

" Бронзовата къща " не е солидна постройка, а по-скоро наподобява на плетеница от елементи от бронз, които са ръчно отлети и обработени. Тя ще е висока 14 метра, а основата ѝ ще е с размери 7 на 7 метра . Определя се като най-голямата в света скулпутра-сграда. Пространството сред стените ѝ може да се употребява за разнообразни събития.

Според представянето на плана той е въодушевен от дърворезбите в българските възрожденски здания. В същото време стилистиката на скулптурата е модерна. Според описанието на създателя " Бронзовата къща " би трябвало да препраща към Хрельовата кула в Рилския манастир.

Проектът на Пламен Деянофф беше показан в Софийската градска художествена изложба преди няколко месеца. Преди години художникът е имал упоритости да сложи артинсталацията в родния си Велико Търново, само че това по този начин и не се е случило. Деянофф към този момент близо 12 години прави отливки на орнаменти и макети на " Бронзовата къща ", които показва в музеи по света.

Общината ще покрие разноските по защитата и построяването на основите за слагането на къщата. Австрия ще заплати за превозването на инсталацията до София. Пламен Деянофф самичък финансира изработването на " Бронзовата къща " , изясни ръководителят на комисията по просвета Малина Едрева (ГЕРБ), която е и измежду вносителите на предлагането за инсталацията на площад " Батенберг ".

Въпреки поддръжката измежду общинарите за издигането на " Бронзовата къща " в центъра на София, концепцията за инсталацията провокира диспути в последните седмици. Петима художници и архитекти, част от групата " Публично изкуство в България ", изпратиха отворено писмо, в което задават серия въпроси на общината и посолството на Австрия по отношение на плана. Сред тях е запитване по какъв начин тъкмо е определена " Бронзовата къща ", както и мястото, на което да бъде сложена.

Малина Едрева изясни, че общината няма средства да финансира сходни планове и за това не е обявявала конкурс за хрумвания, нито е избрала сама мястото . Получила е предложение от Австрия за план, който към този момент е подготвен и с обезпечено финансиране. Едрева съпостави Деянофф с Христо Явашев - Кристо, който осъществявал плановете си по същия метод. Тя добави, че мястото на инсталацията е посочено от Деянофф, а от общината нямат нищо срещу предлагането, тъй като по този начин за първи път можело да се покаже модерно изкуство в подобен мащаб и то на международно приет български създател.

Според Деянофф мястото на някогашния пантеон от години стои празно, а в това време се свързва единствено с идеологията на социализма. Идеята била по време на европредседателството то да се трансформира в място за полемики, в това число и за бъдещото видоизменение на тази част от центъра на София.

Сред рецензиите към плана е и това, че разгласен прекомерно късно, а публичните разисквания - форсирани. Едрева отговори, че първото разискване и показване на " Бронзовата къща " е още от юни. Идеята е България и Австрия да се показват с произведение на общ художник във връзка европредседателството през 2018 година, която също е и Година на културното завещание.

В писмото си архитектите и художниците питат още дали се планува сходна апаратура да бъде сложена на реципрочно място във Виена. Едрева още веднъж изясни, че София няма средства за сходно нещо, а до момента не е получила предложение за подготвен и финансиран план, с цел да изиска от Виена да го показа по време не председателството.