Пет тренда за икономиките на общините в Софийска област
В региона се оформят няколко центъра за вложения и работни места. Образованието е най-голямата спънка пред икономическото развиване. Демографските индикатори са по-благоприятни от тези в други елементи на страната.
В София-област се оформят няколко ясни ядра на стопанска интензивност, вложения и работни места. Това се случва най-много с помощта на развиването на индустрията, логистиката и мините в необятната външна страна на столицата. Местните пазари на труда от дълго време са се отърсили от отрицателния резултат на ковид, а тук са и няколко от общините с най-високи заплати в страната. Образователната конструкция обаче основава забележими спънки пред по-нататъшното икономическо развиване, изключително на по-малките общини. Демографските индикатори са доста по-благоприятни спрямо останалата част от страната.
Многообразните водачи на София-област
Тъй като София-област е лишена от регионален център, или по-точно естественият ѝ регионален център е административно обособен от нея - тук липсва и ясно изявено икономическо ядро, което да концентрира забележителна част от икономическата интензивност. Вместо това се оформят няколко мощни районни водача, всеки със своята обособена специализация. На първо място би трябвало да споменем общините на Средногорието, измежду тях Пирдоп, Мирково и Челопеч, с фокуса си върху минната промишленост и преправянето на метали.
Тъй като икономическите им индикатори са конфиденциални поради разпоредбите на националната статистика, не можем да ги съпоставим директно с останалите общини, само че в случай че съдим по представянето на водещите компании в тях, най-вероятно са измежду водачите освен в района, само че и в страната. Извън Средногорието най-голямата локална стопанска система в София-област през 2021 година е тази на Елин Пелин с 446 млн. лева добавена стойност и с водещи браншове търговия, превоз и логистика. След нея се подреждат индустриалните центрове Ботевград (381 млн. лева добавена стойност) и Костинброд (258 млн. лева.), а четвъртата най-голяма общинска стопанска система е тази на Божурище с 217 млн. лева добавена стойност. Сред общините с по-голям размер на добавената стойност се подрежда и Самоков със 115 млн. лева
Реклама
В по-големите общински стопански системи водещ бранш е преработващата индустрия, като той образува 80% от добавената стойност на Ботевград, 75% в Костинброд и 43% в Божурище. Това систематизиране е значително разумно поради близостта и лесния достъп до най-големия център на услугите в страната - София, съчетани със обилни вложения в развиването на индустриални зони в дребните общини към столицата. На подобен извод навежда и профилът на водещите компании в региона, като с най-високи доходи са производителят на мед " Аурубис ", търговецът на горива " Сакса ", веригата " Лидл " и минната " Дънди прешъс металс ".
В релативно изражение измежду общините, за които има данни, с най-висока степен на икономическо развиване е Божурище (22.5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението), следвана близо от Елин Пелин (19.1 хиляди лева./човек), Костинброд (14 хиляди лева./човек) и Ботевград (12.5 хиляди лева./човек). Останалите, по-слабо развити общини са с по под 4.5 хиляди лева добавена стойност на човек от популацията, само че поради доста дейната трудова миграция в границите на региона и към София това не значи безусловно ниско богатство на жителите им.
Икономическата динамичност в множеството елементи на региона е отрицателна, като през 2021 година Копривщица отбелязва 43% спад на добавената стойност, Костенец - 42% спад, Етрополе - 40% спад, като най-вероятно това отразява въздействието на ковид-19 върху туризма. Най-видим растеж - 50% в границите на годината, има Своге, а четирите " огромни " стопански системи, за които разполагаме с данни, също бележат покачване на добавената стойност, само че по-скромно - по 5% в Божурище и Ботевград, 6% в Костинброд и 2% в Елин Пелин.
Съсредоточените вложения
Разпределението на директните задгранични вложения измежду общините в границите на София-област значително следва това на стопанската интензивност. Лидер (отново с нужното конкретизиране, че данните за Средногорието са конфиденциални) е Елин Пелин с 430 млн. евро размер на ПЧИ към края на 2021 година, следван от Ботевград (278 млн. евро) и Божурище (263 млн. евро). Размерът на непознатите капитали в Костинброд е релативно по-нисък - 86 млн. евро. В Елин Пелин фокусът на задграничните вложения и търговията, а в останалите общини - преработващата индустрия.
Реклама
Значителният размер на ПЧИ, сравнен по отношение на релативно дребното население, слага и Божурище (27 хиляди евро/човек), и Елин Пелин (18 хиляди евро/човек) в топ 5 измежду всички общини в страната по този индикатор, като те отстъпват само на Девня и Гълъбово.
През 2021 година множеството общини в състава на София-област означават забележителен растеж в капиталовите разноски на нефинансовите предприятия. Сред някои от по-големите обаче има закъснение на разноските за придобиване на дълготрайни материални активи - в Ботевград те понижават с 62% по отношение на 2020 година, в Божурище - с 6.7%. Елин Пелин от своя страна отбелязва покачване с 20%, Костинброд - с цели 82%. В номинално изражение най-високи са разноските за машини, земя и здания в Елин Пелин - 185 млн. лева през 2021 година, както и в Самоков (65 млн. лева.), Ботевград (62 млн. лева.), Костинброд (58 млн. лева.) и Божурище (56 млн. лева.).
Степента на приложимост на средства от европейските фондове измежду общините на София-област е релативно ниска, като в съвсем всички общата им сума не надвишава 2 хиляди лева на човек от популацията. Изключение е Костинброд, където тя доближава 5.6 хиляди лева на човек от популацията - една от най-високите в страната - най-много вследствие на построяването на апаратура за преправяне на боклуци.
Силните пазари на труда
Благодарение на преброяването, извършено през 2021 година, разполагаме с данни за общата претовареност на общинско равнище. Коефициентите на претовареност за популацията на 15 и повече години значително отразяват нивата на икономическо развиване на общините, като варират от 55% в Костинброд и 54% в Божурище дo 38% в Долна баня и 39% в Правец. Най-големият брой работещи е в Самоков - 13 хиляди души, както и в Ботевград (12 хиляди) и Елин Пелин (10 хиляди).
В София-област се оформят няколко ясни ядра на стопанска интензивност, вложения и работни места. Това се случва най-много с помощта на развиването на индустрията, логистиката и мините в необятната външна страна на столицата. Местните пазари на труда от дълго време са се отърсили от отрицателния резултат на ковид, а тук са и няколко от общините с най-високи заплати в страната. Образователната конструкция обаче основава забележими спънки пред по-нататъшното икономическо развиване, изключително на по-малките общини. Демографските индикатори са доста по-благоприятни спрямо останалата част от страната.
Многообразните водачи на София-област
Тъй като София-област е лишена от регионален център, или по-точно естественият ѝ регионален център е административно обособен от нея - тук липсва и ясно изявено икономическо ядро, което да концентрира забележителна част от икономическата интензивност. Вместо това се оформят няколко мощни районни водача, всеки със своята обособена специализация. На първо място би трябвало да споменем общините на Средногорието, измежду тях Пирдоп, Мирково и Челопеч, с фокуса си върху минната промишленост и преправянето на метали.
Тъй като икономическите им индикатори са конфиденциални поради разпоредбите на националната статистика, не можем да ги съпоставим директно с останалите общини, само че в случай че съдим по представянето на водещите компании в тях, най-вероятно са измежду водачите освен в района, само че и в страната. Извън Средногорието най-голямата локална стопанска система в София-област през 2021 година е тази на Елин Пелин с 446 млн. лева добавена стойност и с водещи браншове търговия, превоз и логистика. След нея се подреждат индустриалните центрове Ботевград (381 млн. лева добавена стойност) и Костинброд (258 млн. лева.), а четвъртата най-голяма общинска стопанска система е тази на Божурище с 217 млн. лева добавена стойност. Сред общините с по-голям размер на добавената стойност се подрежда и Самоков със 115 млн. лева
Реклама
В по-големите общински стопански системи водещ бранш е преработващата индустрия, като той образува 80% от добавената стойност на Ботевград, 75% в Костинброд и 43% в Божурище. Това систематизиране е значително разумно поради близостта и лесния достъп до най-големия център на услугите в страната - София, съчетани със обилни вложения в развиването на индустриални зони в дребните общини към столицата. На подобен извод навежда и профилът на водещите компании в региона, като с най-високи доходи са производителят на мед " Аурубис ", търговецът на горива " Сакса ", веригата " Лидл " и минната " Дънди прешъс металс ".
В релативно изражение измежду общините, за които има данни, с най-висока степен на икономическо развиване е Божурище (22.5 хиляди лева добавена стойност на човек от населението), следвана близо от Елин Пелин (19.1 хиляди лева./човек), Костинброд (14 хиляди лева./човек) и Ботевград (12.5 хиляди лева./човек). Останалите, по-слабо развити общини са с по под 4.5 хиляди лева добавена стойност на човек от популацията, само че поради доста дейната трудова миграция в границите на региона и към София това не значи безусловно ниско богатство на жителите им.
Икономическата динамичност в множеството елементи на региона е отрицателна, като през 2021 година Копривщица отбелязва 43% спад на добавената стойност, Костенец - 42% спад, Етрополе - 40% спад, като най-вероятно това отразява въздействието на ковид-19 върху туризма. Най-видим растеж - 50% в границите на годината, има Своге, а четирите " огромни " стопански системи, за които разполагаме с данни, също бележат покачване на добавената стойност, само че по-скромно - по 5% в Божурище и Ботевград, 6% в Костинброд и 2% в Елин Пелин.
Съсредоточените вложения
Разпределението на директните задгранични вложения измежду общините в границите на София-област значително следва това на стопанската интензивност. Лидер (отново с нужното конкретизиране, че данните за Средногорието са конфиденциални) е Елин Пелин с 430 млн. евро размер на ПЧИ към края на 2021 година, следван от Ботевград (278 млн. евро) и Божурище (263 млн. евро). Размерът на непознатите капитали в Костинброд е релативно по-нисък - 86 млн. евро. В Елин Пелин фокусът на задграничните вложения и търговията, а в останалите общини - преработващата индустрия.
Реклама
Значителният размер на ПЧИ, сравнен по отношение на релативно дребното население, слага и Божурище (27 хиляди евро/човек), и Елин Пелин (18 хиляди евро/човек) в топ 5 измежду всички общини в страната по този индикатор, като те отстъпват само на Девня и Гълъбово.
През 2021 година множеството общини в състава на София-област означават забележителен растеж в капиталовите разноски на нефинансовите предприятия. Сред някои от по-големите обаче има закъснение на разноските за придобиване на дълготрайни материални активи - в Ботевград те понижават с 62% по отношение на 2020 година, в Божурище - с 6.7%. Елин Пелин от своя страна отбелязва покачване с 20%, Костинброд - с цели 82%. В номинално изражение най-високи са разноските за машини, земя и здания в Елин Пелин - 185 млн. лева през 2021 година, както и в Самоков (65 млн. лева.), Ботевград (62 млн. лева.), Костинброд (58 млн. лева.) и Божурище (56 млн. лева.).
Степента на приложимост на средства от европейските фондове измежду общините на София-област е релативно ниска, като в съвсем всички общата им сума не надвишава 2 хиляди лева на човек от популацията. Изключение е Костинброд, където тя доближава 5.6 хиляди лева на човек от популацията - една от най-високите в страната - най-много вследствие на построяването на апаратура за преправяне на боклуци.
Силните пазари на труда
Благодарение на преброяването, извършено през 2021 година, разполагаме с данни за общата претовареност на общинско равнище. Коефициентите на претовареност за популацията на 15 и повече години значително отразяват нивата на икономическо развиване на общините, като варират от 55% в Костинброд и 54% в Божурище дo 38% в Долна баня и 39% в Правец. Най-големият брой работещи е в Самоков - 13 хиляди души, както и в Ботевград (12 хиляди) и Елин Пелин (10 хиляди).
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ