Ще се отвори ли ЕС за новото поколение ГМО в храните
Новите геномни техники могат да създадат земеделските култури по-устойчиви на климатични рецесии и заболявания и по-полезни за хората и природата. Опитът на Европейска комисия за промяна на остарялото мощно рестриктивно ГМО законодателство обаче към този момент среща сериозна опозиция. Екоактивисти, дребни фермери, органични производители се притесняват от усилване на монопола на огромните и от вреди за биоразнообразието. А в България избуя и популизъм.
Преди десетина години един огромен пробив в света на биотехнологиите донесе очаквания в случай че не за безконечна младост, то най-малко за завършек на някои заболявания. Става дума за " геномната ножица " CRISPR-Cas9 - способ, с който могат да се " изрязват " гени, които отключват тежки наследствени болести. И до момента в който опитите с високопрецизното редактиране на човешка ДНК напредват постепенно и деликатно, новите геномни техники (NGT) към този момент дейно могат да се употребяват в земеделието, тъй че да създадат сортове и породи по-устойчиви на суша, наводнения, заболявания, да натрупват повече потребни субстанции, да са по-щадящи за почвите и така нататък При това към този момент не е нужно да се придвижват гени сред разнообразни типове.
На фона на климатичната рецесия тези достижения могат да са от голяма изгода за селското стопанство. Например за развъждането на царевица, която не е по този начин уязвима към гъбички, са нужни по-малко пестициди, което пести средства, а продуктът е доста по-добър и за хората, и за природата.
Така още преди повече от година в подтекста на Зелената договорка Европейска комисия стартира да приготвя промени в мощно рестриктивното европейско ГМО законодателство, които да обезпечат по-лесен достъп до пазара за такива култури и артикули. През декември 2023 година законодателното предложение бе сложено на масата и се сблъска със опозиция на екоактивисти, някои фермерски организации и жители от целия Европейски Съюз, които изложиха куп причини против NGT - някои съответстващи, други по-скоро плод на голословни страхове, недоумение или чист популизъм. И те резонираха и в позициите на страните членки, които останаха разграничени по тематиката.
Реклама
В България Има Такъв Народ опита да трансформира тематиката в политически скандал и това докара до смяна на формалната позиция на страната ни - от " за " на " въздържала се ". Но и доста други държавни управления показаха опасения за сигурността, етикетирането и общественото приемане на NGT и дефинитивно решение не бе взето. Темата обаче се връща на дневен ред идната седмица. Европа не харесва ГМО Терминът ГМО стана известен в края на 70-те години на предишния век, когато напредъкът в биотехнологиите разреши стандартните техники за отглеждане - хибридизирането на растения, да се развият с внасяне на генетични промени, в това число преместване на гени сред разнообразни типове. Тази техника направи реколтите по-изобилни и по-устойчиви, само че и разсъни дълбоки страхове - за резултата върху здравето, биоразнообразието, питателните качества. Макар неприятните упования досега по-скоро да не са се сбъднали, ГМО останаха някак дамгосани.
В началото на новото хилядолетие Европейски Съюз заобиколи евентуалните проблеми генерално: като вкара едно от най-рестриктивните в света законодателства за ГМО. За вноса на такива артикули има доста строги процедури - за оценка на сигурността и на риска, куп позволения, характерно етикетиране и проследимост. Отглеждането на ГМО култури в Европейски Съюз пък е неразрешено, като единственото изключение е царевицата MON 810, която се гледа в Испания и Португалия. Но всяка страна може да вкарва и независими забрани и за импорт на артикули (дори когато са минали всички процедури за безопасност), и за развъждане - въпросната царевица да вземем за пример е категорично неразрешена в 18 от 27 страни в Европейски Съюз, в това число в България. Какво са новите геномни техники Тази свръхрестриктивна политика обаче е морално остаряла и не регистрира новите геномни техники. Те разрешават генетичната конструкция на организмите да бъде изменена посредством прибавяне, заличаване или разбъркване на гени за възстановяване на избрани свойства. И до момента в който по-старите ГМО техники генерират инцидентни промени в последователността в генома , с NGT измененията се насочват към съответно геномно местонахождение и по този начин геномът бива редактиран по-прецизно и по-бързо .
Това се случва по три метода - с мутагенеза, цисгенеза и интрагенеза. В първия случай се провокират характерни разновидности на избрани места в генома, без да се вкарва нов генетичен материал. При цисгенезата или интрагенезата се вмъква генетичен материал, само че единствено от родствени организми, които могат да се кръстосват и в природата - да вземем за пример въвеждане на гени от диви картофи в култивирани или от глиган в домашни свине.
В момента в Европейски Съюз няма артикули, получени от NGT, само че има няколко на пазара отвън Европейски Съюз : соя с по-здравословен профил на мастни киселини, домат, обогатен с гама-аминомаслена киселина, и бактерия за торене на земеделска почва. Много артикули има в предпазарна фаза и в развой на разработка. Какво предложи Брюксел удостоверява капацитета на NGT. Te могат да създадат растенията устойчиви на вредители и заболявания, като по този начин ще се нуждаят от по-малко пестициди - да вземем за пример устойчивата на гъбички царевица или картофи; могат да ги създадат и по-издръжливи на изменението на климата - да вземем за пример устойчива на дъжд пшеница или резистентен на суша ориз; могат да подобрят наличието на хранителни субстанции в зеленчуците за по-здравословни диети, да вземем за пример соево масло с по-здравословно наличие на мастни киселини; или да понижат наличието на отрови и алергени - като картофи с понижено наличие на акриламид. По същия метод селскостопански животни могат да бъдат направени по-устойчиви на избрани заболявания.
Реклама
Проектът на правилник за нови геномни техники основава две категории растения: едните са тези, при която крайният артикул е с промени, които са неразличими от естествено зараждащите или вследствие на класическа селекция (критерият е броят на нуклеотидните промени да не надвишава 20) ; до момента в който втората група са такива с по-съществени промени. Европейска комисия предложи растения и артикули от първата група, които са " сходни на стандартните ", да минават през по-улеснени процедури: да не се етикетират като ГМО, да не са обект на строга оценка на риска от регулаторите за сигурност на храните, а страните от Европейски Съюз да не могат да не разрешават независимо развъждането на NGT култури на своя територия. Във втория случай пък ще се употребява рестриктивният метод за оценка на риска.
Тези оферти обаче разбуниха духовете. Кой против кого на ГМО полето Пазарът на генетично модифицирани храни в Европейски Съюз е дребен, само че блокът и в този момент употребява доста количество генетично модифицирани фуражи с високо наличие на протеини, импорт от страни с преобладаващо ГМО произвеждане като Бразилия. Заинтересовани страни тук са мултинационални компании като Bayer, Syngenta и Corteva, които управляват лъвския къс от бранша на растениевъдството. В про-NGT тима са и голям брой по-малки компании, учени и фермерски групи като най-голямата в Европа - Copa-Cogeca. Те настояват, че, неглижирайки модерните геномни техники, Европейски Съюз рискува да изостане в развиването на по-хранителни, по-ефективни и по-добре приспособени към изменящия се климат култури и породи .
Срещу тях са екоактивисти, групи за отбрана на околната среда, органични и дребни фермери и повече от 400 000 жители на Европейски Съюз, които са подписали петиция против " новите ГМО ". Според тях разпоредбите ще затегнат още повече хватката на шепата мултинационални компании, позволявайки им да претендират за патенти върху култури, които биха могли да бъдат получени и посредством стандартни способи на развъждане.
Друг техен мотив е, че новите ГМО култури могат да са опасност за не-ГМО културите и органичното произвеждане. Тези опасности се акцентираха и за " старите " ГМО култури - защото са стопански сполучливи, те могат да изтласкат и даже да обрекат на изгубване други локални, автохтонни сортове и породи и да застрашат биоразнообразието. Това обаче въпреки всичко са управляеми опасности.
Преди десетина години един огромен пробив в света на биотехнологиите донесе очаквания в случай че не за безконечна младост, то най-малко за завършек на някои заболявания. Става дума за " геномната ножица " CRISPR-Cas9 - способ, с който могат да се " изрязват " гени, които отключват тежки наследствени болести. И до момента в който опитите с високопрецизното редактиране на човешка ДНК напредват постепенно и деликатно, новите геномни техники (NGT) към този момент дейно могат да се употребяват в земеделието, тъй че да създадат сортове и породи по-устойчиви на суша, наводнения, заболявания, да натрупват повече потребни субстанции, да са по-щадящи за почвите и така нататък При това към този момент не е нужно да се придвижват гени сред разнообразни типове.
На фона на климатичната рецесия тези достижения могат да са от голяма изгода за селското стопанство. Например за развъждането на царевица, която не е по този начин уязвима към гъбички, са нужни по-малко пестициди, което пести средства, а продуктът е доста по-добър и за хората, и за природата.
Така още преди повече от година в подтекста на Зелената договорка Европейска комисия стартира да приготвя промени в мощно рестриктивното европейско ГМО законодателство, които да обезпечат по-лесен достъп до пазара за такива култури и артикули. През декември 2023 година законодателното предложение бе сложено на масата и се сблъска със опозиция на екоактивисти, някои фермерски организации и жители от целия Европейски Съюз, които изложиха куп причини против NGT - някои съответстващи, други по-скоро плод на голословни страхове, недоумение или чист популизъм. И те резонираха и в позициите на страните членки, които останаха разграничени по тематиката.
Реклама
В България Има Такъв Народ опита да трансформира тематиката в политически скандал и това докара до смяна на формалната позиция на страната ни - от " за " на " въздържала се ". Но и доста други държавни управления показаха опасения за сигурността, етикетирането и общественото приемане на NGT и дефинитивно решение не бе взето. Темата обаче се връща на дневен ред идната седмица. Европа не харесва ГМО Терминът ГМО стана известен в края на 70-те години на предишния век, когато напредъкът в биотехнологиите разреши стандартните техники за отглеждане - хибридизирането на растения, да се развият с внасяне на генетични промени, в това число преместване на гени сред разнообразни типове. Тази техника направи реколтите по-изобилни и по-устойчиви, само че и разсъни дълбоки страхове - за резултата върху здравето, биоразнообразието, питателните качества. Макар неприятните упования досега по-скоро да не са се сбъднали, ГМО останаха някак дамгосани.
В началото на новото хилядолетие Европейски Съюз заобиколи евентуалните проблеми генерално: като вкара едно от най-рестриктивните в света законодателства за ГМО. За вноса на такива артикули има доста строги процедури - за оценка на сигурността и на риска, куп позволения, характерно етикетиране и проследимост. Отглеждането на ГМО култури в Европейски Съюз пък е неразрешено, като единственото изключение е царевицата MON 810, която се гледа в Испания и Португалия. Но всяка страна може да вкарва и независими забрани и за импорт на артикули (дори когато са минали всички процедури за безопасност), и за развъждане - въпросната царевица да вземем за пример е категорично неразрешена в 18 от 27 страни в Европейски Съюз, в това число в България. Какво са новите геномни техники Тази свръхрестриктивна политика обаче е морално остаряла и не регистрира новите геномни техники. Те разрешават генетичната конструкция на организмите да бъде изменена посредством прибавяне, заличаване или разбъркване на гени за възстановяване на избрани свойства. И до момента в който по-старите ГМО техники генерират инцидентни промени в последователността в генома , с NGT измененията се насочват към съответно геномно местонахождение и по този начин геномът бива редактиран по-прецизно и по-бързо .
Това се случва по три метода - с мутагенеза, цисгенеза и интрагенеза. В първия случай се провокират характерни разновидности на избрани места в генома, без да се вкарва нов генетичен материал. При цисгенезата или интрагенезата се вмъква генетичен материал, само че единствено от родствени организми, които могат да се кръстосват и в природата - да вземем за пример въвеждане на гени от диви картофи в култивирани или от глиган в домашни свине.
В момента в Европейски Съюз няма артикули, получени от NGT, само че има няколко на пазара отвън Европейски Съюз : соя с по-здравословен профил на мастни киселини, домат, обогатен с гама-аминомаслена киселина, и бактерия за торене на земеделска почва. Много артикули има в предпазарна фаза и в развой на разработка. Какво предложи Брюксел удостоверява капацитета на NGT. Te могат да създадат растенията устойчиви на вредители и заболявания, като по този начин ще се нуждаят от по-малко пестициди - да вземем за пример устойчивата на гъбички царевица или картофи; могат да ги създадат и по-издръжливи на изменението на климата - да вземем за пример устойчива на дъжд пшеница или резистентен на суша ориз; могат да подобрят наличието на хранителни субстанции в зеленчуците за по-здравословни диети, да вземем за пример соево масло с по-здравословно наличие на мастни киселини; или да понижат наличието на отрови и алергени - като картофи с понижено наличие на акриламид. По същия метод селскостопански животни могат да бъдат направени по-устойчиви на избрани заболявания.
Реклама
Проектът на правилник за нови геномни техники основава две категории растения: едните са тези, при която крайният артикул е с промени, които са неразличими от естествено зараждащите или вследствие на класическа селекция (критерият е броят на нуклеотидните промени да не надвишава 20) ; до момента в който втората група са такива с по-съществени промени. Европейска комисия предложи растения и артикули от първата група, които са " сходни на стандартните ", да минават през по-улеснени процедури: да не се етикетират като ГМО, да не са обект на строга оценка на риска от регулаторите за сигурност на храните, а страните от Европейски Съюз да не могат да не разрешават независимо развъждането на NGT култури на своя територия. Във втория случай пък ще се употребява рестриктивният метод за оценка на риска.
Тези оферти обаче разбуниха духовете. Кой против кого на ГМО полето Пазарът на генетично модифицирани храни в Европейски Съюз е дребен, само че блокът и в този момент употребява доста количество генетично модифицирани фуражи с високо наличие на протеини, импорт от страни с преобладаващо ГМО произвеждане като Бразилия. Заинтересовани страни тук са мултинационални компании като Bayer, Syngenta и Corteva, които управляват лъвския къс от бранша на растениевъдството. В про-NGT тима са и голям брой по-малки компании, учени и фермерски групи като най-голямата в Европа - Copa-Cogeca. Те настояват, че, неглижирайки модерните геномни техники, Европейски Съюз рискува да изостане в развиването на по-хранителни, по-ефективни и по-добре приспособени към изменящия се климат култури и породи .
Срещу тях са екоактивисти, групи за отбрана на околната среда, органични и дребни фермери и повече от 400 000 жители на Европейски Съюз, които са подписали петиция против " новите ГМО ". Според тях разпоредбите ще затегнат още повече хватката на шепата мултинационални компании, позволявайки им да претендират за патенти върху култури, които биха могли да бъдат получени и посредством стандартни способи на развъждане.
Друг техен мотив е, че новите ГМО култури могат да са опасност за не-ГМО културите и органичното произвеждане. Тези опасности се акцентираха и за " старите " ГМО култури - защото са стопански сполучливи, те могат да изтласкат и даже да обрекат на изгубване други локални, автохтонни сортове и породи и да застрашат биоразнообразието. Това обаче въпреки всичко са управляеми опасности.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ