Юлия Кръстева за досието "Сабина": Кафкиански чиновници оправдаваха заплатите си
В новия брой на списание " Vanity Fair " има обширна обява за Юлия Кръстева под заглавие " Аз? Шпионка? Юлия Кръстева се изяснява ". Авторката на над 40 художествени книги и научни писания - по философия, семиотика, психоанализа, литературна доктрина - за първи път проучва изнесените от комисията по досиетата през март документи, въз основа на които комисията я разгласи за помощник на някогашната Държавна сигурност с псевдоним " Сабина ". Материалът е преведен в уеб страницата Артакция.
Бях изумена - споделя Кръстева за деня, в който от списание " Нувел обсерватьор " са й съобщили вестта, търсейки я за коментар.
" Несъмнено съм имала повече от един живот, само че не и този "
" Повтарям: в никакъв случай не съм принадлежала на никакви български секрети служби. Нито френски, нито съветски, нито американски. Познавам прочее силата на изтласкването, с цел да не попадна на собствен ред в този капан. След първите " разкрития " мои близки ми се обадиха, с цел да ме убеждават да си призная. " Не е толкоз ужасно, споделяха ми. Ако е правилно, би трябвало да си поемеш отговорността. Има и романтика в двойния живот. " Един израелски другар с неизменимото си възприятие за комизъм даже ме поздрави: " Шапка ти смъквам! Дори МОСАД, който има шпиони на всички места, не го знаеше ". Съжалявам, че би трябвало да го отчайвам. Несъмнено съм имала повече от един живот, само че не и този ", отхвърля Кръстева без никакви ангажименти още веднъж, както и преди три месеца, изказванието, че е била сътрудник на Държавна сигурност.
Юлия Кръстева е дала воля на възмущението си от следенето на нейната персонална преписка с родителите й в България и публикуването й в медиите. Впрочем както за мнозина специалисти по методите на Държавна сигурност, по този начин и съгласно логиката, следенето на писмата оприличава материалите " Сабина " на досие на следено лице, а не на завербуван сътрудник, това споделя и самата Кръстева.
Що се отнася до пощенската й картичка от Брюксел с приветствения надпис до чиновник в посолството ( " Да живее националната власт " ), списанието го дефинира като подигравателен девиз, а за самата картичка е казано с доза подигравка, че е употребена като " доказателство за двойната игра на Кръстева ".
Юлия Кръстева проучва справката от досието, съгласно която предизвестила, че не желае нищо да написа и пита риторично за какво към нея е проявена " странна благосклонност ". " Защо в никакъв случай не са ми предложили или наложили да подпомагам, както вършат с доста студенти на стаж в чужбина? А измислят за мен " легенда " (както споделят в службите), съшита с бели конци история при цялостна липса на доказателства за хипотетичната ми " вербовка ", заключава Кръстева.
" Дневник " разгласява извадки от разбора на Юлия Кръстева.
" Кафкиански служители, затворени в кабинетите си, принудени да снасят информация, с цел да оправдаят заплатите си "
" При прочита на тези отчети една журналистка от български генезис от влиятелното списание " Лондон ривю ъв букс " допуска, че аз съм разигравала сътрудниците. Истината е доста по-проста: не се застоявах пред гишетата на посолството и консулството; разменях по някоя учтива дума със чиновниците, множеството от които шпиони (класика), чиито имена нормално не знаех. Никога не съм работила нито с тях, нито за тях и към момента не знам за кого става дума. Като си мисля за това през днешния ден, си представям кафкиански служители, затворени в кабинетите си, принудени да снасят информация, с цел да оправдаят заплатите си, да получат покачване, да бъдат оценени от началниците си и по-добре да изхранват фамилията си. Те желаят да ми изработят досие, само че без уличаващи доказателства. Измислят, че подпомагам, само че не прекаляват. Дали са се шегували по мой адрес, до момента в който са си пиели сливовата?/.../ През множеството време са се задоволявали да преписват злободневните вести. Само един път – кой знае какво ги е прихванало – са изцяло превъртели и са ми приписали безумни думи за " палестинската идея ", която не получавала задоволително поддръжка поради " повлияния от ционистите щемпел ". Може би са мислили, че ми вършат услуга, поправяйки грешката, позволена с историята с Алберт Коен (бел. ред - поради позитивна критика на Юлия Кръстева в България за книга на Коен тя е била порицана от конюнктурната рецензия - бел. ред.)? Едно е несъмнено: много бързо съм престанала да ги въодушевявам, откакто досието Сабина е било затворено през 1974 година по липса на осезаеми резултати. "
...
" Приписват ми тактики, прилагани към тайните сътрудници. Нямах такива. Знаех, че ще остана чужденка във Франция. Чуждостта към този момент ставаше моя страна, моя орис. И откривах в нея нова концепция за щастието: да не принадлежиш, да не бъдеш " в работа на ", а да се опитваш да бъдеш, без " да бъдеш от ". В този собствен избор се ръководех от концепциите на Пруст и Аренд. Не е ли най-важното да можеш да мислиш от друга позиция, от гледната точка на другия? Изпитание и късмет. Така че минавах през консулството, с цел да се опитам да издействам вероятно посещаване на родителите ми в Париж, и бързах да напусна тези кабинети, с цел да се върна към четивата си, към семинарите си, към книгите си. "
...
" Досието ми не е на сътрудник, а на разположение под наблюдаване "
" Как да не видим, че тези 29 персонални писма, отваряни от полицията на режим, в който лъжата е станала политически инструмент, съставляват корист може би даже по-разрушителна от неналичието на гражданска независимост? Само по себе си това огорчение демонстрира, че хипотетичното ми " досие " не е на сътрудник, а на разположение под наблюдаване. "
...
" Ще ми възразят, че тази история със шпионажа наподобява правдоподобна: пристигнала съм от България; родителите ми са останали в София; била съм принудена да подпомагам на режима, в случай че не за друго, то с цел да ги предпазя. След като от време на време съм ходила в посолството, с цел да придвижа молбите им за визи, значи, не съм доста чиста. По-лошо, ще кажат манипулаторите на " фишове " - толкоз съм се разграничавала от родната си страна, че съм практикувала психоанализа на френски! Имала съм нещо за криене. Само че този метод на мислене посредством " правдоподобни " предпоставки отхвърля уникалността на индивида. Вече няма човешки същества, има единствено схеми, и в случай че попаднете в някоя от тях, с вас е свършено. Вървете по-късно да обяснявате, че истината е по самата си същина неповторима, haecceitas (индивидуалност), " ето кое съществува ", както споделяха средновековните философи. Слухът е прихватлив – заразяват се и престават да ви слушат. "
" Не изключвам опцията да заведа дело "
" В цялата тази история се почувствах като микрон, застигнат от нагона за гибел, който залива през днешния ден дезориентираната ни планета. Продължавайки " да пътувам себе си " /бел. ред - Кръстева има книга с това заглавие/ дружно със фамилията ми, аналитиците ми, приятелите ми, колкото проницателни, толкоз и взискателни, не изключвам опцията да заведа дело, с цел да разглобявам тази система. И въпреки всичко надълбоко в мен не престават да отекват думите на Колет: " Никога не е било свръх-силите ми да се възродя ".
© Ана Благова
През септември 2014 Юлия Кръстева изнесе лекция в СУ " Св. Климент Охридски "
Бях изумена - споделя Кръстева за деня, в който от списание " Нувел обсерватьор " са й съобщили вестта, търсейки я за коментар.
" Несъмнено съм имала повече от един живот, само че не и този "
" Повтарям: в никакъв случай не съм принадлежала на никакви български секрети служби. Нито френски, нито съветски, нито американски. Познавам прочее силата на изтласкването, с цел да не попадна на собствен ред в този капан. След първите " разкрития " мои близки ми се обадиха, с цел да ме убеждават да си призная. " Не е толкоз ужасно, споделяха ми. Ако е правилно, би трябвало да си поемеш отговорността. Има и романтика в двойния живот. " Един израелски другар с неизменимото си възприятие за комизъм даже ме поздрави: " Шапка ти смъквам! Дори МОСАД, който има шпиони на всички места, не го знаеше ". Съжалявам, че би трябвало да го отчайвам. Несъмнено съм имала повече от един живот, само че не и този ", отхвърля Кръстева без никакви ангажименти още веднъж, както и преди три месеца, изказванието, че е била сътрудник на Държавна сигурност.
Юлия Кръстева е дала воля на възмущението си от следенето на нейната персонална преписка с родителите й в България и публикуването й в медиите. Впрочем както за мнозина специалисти по методите на Държавна сигурност, по този начин и съгласно логиката, следенето на писмата оприличава материалите " Сабина " на досие на следено лице, а не на завербуван сътрудник, това споделя и самата Кръстева.
Що се отнася до пощенската й картичка от Брюксел с приветствения надпис до чиновник в посолството ( " Да живее националната власт " ), списанието го дефинира като подигравателен девиз, а за самата картичка е казано с доза подигравка, че е употребена като " доказателство за двойната игра на Кръстева ".
Юлия Кръстева проучва справката от досието, съгласно която предизвестила, че не желае нищо да написа и пита риторично за какво към нея е проявена " странна благосклонност ". " Защо в никакъв случай не са ми предложили или наложили да подпомагам, както вършат с доста студенти на стаж в чужбина? А измислят за мен " легенда " (както споделят в службите), съшита с бели конци история при цялостна липса на доказателства за хипотетичната ми " вербовка ", заключава Кръстева.
" Дневник " разгласява извадки от разбора на Юлия Кръстева.
" Кафкиански служители, затворени в кабинетите си, принудени да снасят информация, с цел да оправдаят заплатите си "
" При прочита на тези отчети една журналистка от български генезис от влиятелното списание " Лондон ривю ъв букс " допуска, че аз съм разигравала сътрудниците. Истината е доста по-проста: не се застоявах пред гишетата на посолството и консулството; разменях по някоя учтива дума със чиновниците, множеството от които шпиони (класика), чиито имена нормално не знаех. Никога не съм работила нито с тях, нито за тях и към момента не знам за кого става дума. Като си мисля за това през днешния ден, си представям кафкиански служители, затворени в кабинетите си, принудени да снасят информация, с цел да оправдаят заплатите си, да получат покачване, да бъдат оценени от началниците си и по-добре да изхранват фамилията си. Те желаят да ми изработят досие, само че без уличаващи доказателства. Измислят, че подпомагам, само че не прекаляват. Дали са се шегували по мой адрес, до момента в който са си пиели сливовата?/.../ През множеството време са се задоволявали да преписват злободневните вести. Само един път – кой знае какво ги е прихванало – са изцяло превъртели и са ми приписали безумни думи за " палестинската идея ", която не получавала задоволително поддръжка поради " повлияния от ционистите щемпел ". Може би са мислили, че ми вършат услуга, поправяйки грешката, позволена с историята с Алберт Коен (бел. ред - поради позитивна критика на Юлия Кръстева в България за книга на Коен тя е била порицана от конюнктурната рецензия - бел. ред.)? Едно е несъмнено: много бързо съм престанала да ги въодушевявам, откакто досието Сабина е било затворено през 1974 година по липса на осезаеми резултати. "
...
" Приписват ми тактики, прилагани към тайните сътрудници. Нямах такива. Знаех, че ще остана чужденка във Франция. Чуждостта към този момент ставаше моя страна, моя орис. И откривах в нея нова концепция за щастието: да не принадлежиш, да не бъдеш " в работа на ", а да се опитваш да бъдеш, без " да бъдеш от ". В този собствен избор се ръководех от концепциите на Пруст и Аренд. Не е ли най-важното да можеш да мислиш от друга позиция, от гледната точка на другия? Изпитание и късмет. Така че минавах през консулството, с цел да се опитам да издействам вероятно посещаване на родителите ми в Париж, и бързах да напусна тези кабинети, с цел да се върна към четивата си, към семинарите си, към книгите си. "
...
" Досието ми не е на сътрудник, а на разположение под наблюдаване "
" Как да не видим, че тези 29 персонални писма, отваряни от полицията на режим, в който лъжата е станала политически инструмент, съставляват корист може би даже по-разрушителна от неналичието на гражданска независимост? Само по себе си това огорчение демонстрира, че хипотетичното ми " досие " не е на сътрудник, а на разположение под наблюдаване. "
...
" Ще ми възразят, че тази история със шпионажа наподобява правдоподобна: пристигнала съм от България; родителите ми са останали в София; била съм принудена да подпомагам на режима, в случай че не за друго, то с цел да ги предпазя. След като от време на време съм ходила в посолството, с цел да придвижа молбите им за визи, значи, не съм доста чиста. По-лошо, ще кажат манипулаторите на " фишове " - толкоз съм се разграничавала от родната си страна, че съм практикувала психоанализа на френски! Имала съм нещо за криене. Само че този метод на мислене посредством " правдоподобни " предпоставки отхвърля уникалността на индивида. Вече няма човешки същества, има единствено схеми, и в случай че попаднете в някоя от тях, с вас е свършено. Вървете по-късно да обяснявате, че истината е по самата си същина неповторима, haecceitas (индивидуалност), " ето кое съществува ", както споделяха средновековните философи. Слухът е прихватлив – заразяват се и престават да ви слушат. "
" Не изключвам опцията да заведа дело "
" В цялата тази история се почувствах като микрон, застигнат от нагона за гибел, който залива през днешния ден дезориентираната ни планета. Продължавайки " да пътувам себе си " /бел. ред - Кръстева има книга с това заглавие/ дружно със фамилията ми, аналитиците ми, приятелите ми, колкото проницателни, толкоз и взискателни, не изключвам опцията да заведа дело, с цел да разглобявам тази система. И въпреки всичко надълбоко в мен не престават да отекват думите на Колет: " Никога не е било свръх-силите ми да се възродя ".
© Ана Благова
През септември 2014 Юлия Кръстева изнесе лекция в СУ " Св. Климент Охридски "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ