Различните етноси в Пловдив - ЗАЕДНО в Празниците на светлината
В навечерието на най-светлите празници, представители на разнообразни вероизповедания и етнически общности се срещнаха с най-древните обичаи на българския народ, свързани с Бъдни вечер.
Събитието е в поддръжка на идеята на Фондация " Заедно ", жителите на Пловдив от всички възрасти, религии и етноси да насочат непрестанно обръщение за взаимно почитание и спокойно общуване - по този начин, както е било постоянно през вековете в най-стария жив град в Европа. Идеята е да се възродят старите обичаи в града, когато съседите в махалата са се събирали дружно на всички празници, без значение дали е християнски, мюсюлмански или еврейски - както в емблематичния български филм " След края на света " на режисьора Иван Ничев, сниман по сюжет на огромния Анжел Вагенщайн.
Кадената вечеря пази рода от всяко зло през годината, а въглените от бъдника имат лечебни свойства - описа за магията на Бъдни вечер Грозделина Георгиева, специалист в Регионален етнографски музей Пловдив. Пресъздаването на старите обичаи и приемствеността им в наше време, е главната полезност за запазване на културно-историческото ни завещание.
Във всяка къща би трябвало да свети. Коледа е празникът на светлината, денят, в който се ражда новото Слънце и който народът ни е чествал още в предхристиянския интервал, изясни шефът на музея доцент Ангел Янков, който разчупи содената пита и раздаде на всеки посетител. На обичайна българска софра, която бе пресъздадена в достоверен тип в една от залите на Етнографския музей, се поставят нечетен брой ястия, като наложително, с изключение на постна пита, има жито, плодове, орехи, мед, чесън, лук, ошаф, тиква, сарми и пълнени чушки с фасул. Накрая всеки счупи орех, с цел да види какъв ще е шансът му през идната година.
Ако сме дружно през бъдните дни ще има светлина за рода и фамилията, по този начин повелява поверието на старите българи. Затова е и поговорката: „ Пред Божич, зад Божич, къде да си – дома да си! “
Освен на обичайна софра за Бъдни вечер, християни, мюсюлмани и юдеи бяха дружно и на Ханука - еврейският празник на светлината и вярата. В пловдивската синагога " Цион " те възпламениха свещ в ритуалния свещник " ханукия ", също в поддръжка на идеята за спокойно общуване и почитание към и от другите религии. Ханука, сходно на Коледа, е най-големият празник за всяко семейство в еврейската общественост. В продължение на 8 дни в ханукията, която нормално се слага на прозорците в дома, се пали по една свещ, а децата получават дарове.
Празниците на светлината и вярата са част от Етно календара на Фондация " Заедно ". Тази година, с поддръжката на Национален фонд " Култура ", всичко, което вършат дружно общностите в Пловдив ще бъде съхранено и за идващите генерации. По специфичен план, утвърден от Министерство на културата - " Един град, три религии, седем етноса - от предишното за бъдещето " ще бъде основан видео и аудио списък на най-големите празници на народите, чиято история и орис е обвързвана с града под тепетата. В началото на Новата година, когато в България честваме Богоявление, арменците, руснаци и македонците, които живеят тук, ще честват своята Коледа.
Събитието е в поддръжка на идеята на Фондация " Заедно ", жителите на Пловдив от всички възрасти, религии и етноси да насочат непрестанно обръщение за взаимно почитание и спокойно общуване - по този начин, както е било постоянно през вековете в най-стария жив град в Европа. Идеята е да се възродят старите обичаи в града, когато съседите в махалата са се събирали дружно на всички празници, без значение дали е християнски, мюсюлмански или еврейски - както в емблематичния български филм " След края на света " на режисьора Иван Ничев, сниман по сюжет на огромния Анжел Вагенщайн.
Кадената вечеря пази рода от всяко зло през годината, а въглените от бъдника имат лечебни свойства - описа за магията на Бъдни вечер Грозделина Георгиева, специалист в Регионален етнографски музей Пловдив. Пресъздаването на старите обичаи и приемствеността им в наше време, е главната полезност за запазване на културно-историческото ни завещание.
Във всяка къща би трябвало да свети. Коледа е празникът на светлината, денят, в който се ражда новото Слънце и който народът ни е чествал още в предхристиянския интервал, изясни шефът на музея доцент Ангел Янков, който разчупи содената пита и раздаде на всеки посетител. На обичайна българска софра, която бе пресъздадена в достоверен тип в една от залите на Етнографския музей, се поставят нечетен брой ястия, като наложително, с изключение на постна пита, има жито, плодове, орехи, мед, чесън, лук, ошаф, тиква, сарми и пълнени чушки с фасул. Накрая всеки счупи орех, с цел да види какъв ще е шансът му през идната година.
Ако сме дружно през бъдните дни ще има светлина за рода и фамилията, по този начин повелява поверието на старите българи. Затова е и поговорката: „ Пред Божич, зад Божич, къде да си – дома да си! “
Освен на обичайна софра за Бъдни вечер, християни, мюсюлмани и юдеи бяха дружно и на Ханука - еврейският празник на светлината и вярата. В пловдивската синагога " Цион " те възпламениха свещ в ритуалния свещник " ханукия ", също в поддръжка на идеята за спокойно общуване и почитание към и от другите религии. Ханука, сходно на Коледа, е най-големият празник за всяко семейство в еврейската общественост. В продължение на 8 дни в ханукията, която нормално се слага на прозорците в дома, се пали по една свещ, а децата получават дарове.
Празниците на светлината и вярата са част от Етно календара на Фондация " Заедно ". Тази година, с поддръжката на Национален фонд " Култура ", всичко, което вършат дружно общностите в Пловдив ще бъде съхранено и за идващите генерации. По специфичен план, утвърден от Министерство на културата - " Един град, три религии, седем етноса - от предишното за бъдещето " ще бъде основан видео и аудио списък на най-големите празници на народите, чиято история и орис е обвързвана с града под тепетата. В началото на Новата година, когато в България честваме Богоявление, арменците, руснаци и македонците, които живеят тук, ще честват своята Коледа.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ