Майстор ковачът Божидар Димитров започва всяка работа в понеделник и с молитва
В навечерието на 12 декември - деня, в който Светата православна черква отбелязва деня на Свети Спиридон , се срещам с майстора на ковано желязо Божидар Димитров . Защо с него? Светецът съгласно националните вярвания бил кундурджия (обущар) и е уважаван като се настойник на занаятчиите , а майстора познавам около 10-годишната му внучка Божидара, която на откриването на XIV издание на Националния тракийски фолклорен събор „ Богородична стъпка “ на Старозагорските минерални бани извърши песента „ Притури се планината “ и прелестно изненада участници и посетители с гения си.
Божидар Димитров се занимава с ковано желязо към този момент 15 години, откакто след дълги години работа в системата на железниците останал без работа. Самоук е, никой не го е запалил по занаята. Решил да направи някои дребни неща за себе си. Видяла ги рано отишлата си старозагорска художничка Камелия Мирчева, при която щерка му Неделина посещавала школата по изобразяване, и го посъветвала да стартира да се занимава с ковано желязо. Така почнал, по-късно самичък преоткрил съветската чеканка и непрекъснато обогатявал знанията и уменията си.
" От 2006 година съм член на Националната занаятчийска камара. Занаята Господ го дава и Господ го взема ", споделя Божидар. Сериозните му занимания били отключени около икона, рисувана от щерка му. Децата от школата на Камелия Мирчева подарили нарисувани от тях икони на община Стара Загора. Иконата на Неделина тогавашният кмет доктор Евгений Желев я избрал и подарил на параклиса в местността Богородична стъпка на Старозагорските бани. Тогава и майсторът почнал съществено и по-активно да работи с желязото. По-късно пък се запалила и щерка му, която също е занаятчия, само че кове мед и създава главно украшения.
" Носим гените си с хилядолетия, те стоят заспали, не се знае по кое време ще се отключи избран ген ", ми изяснява своята доктрина Божидар Димитров и споделя, че от време на време, когато работи нещо, има възприятието, че към този момент го е правил. " Когато реша да върша нещо, стартирам да го премислям, то се усъвършенства в мисълта ми, до момента в който го видя приключено ", изяснява ми той. А майстори разнообразни неща - порти, пана, указателни табели, кръстове, сувенири, всичко, в случай че някой му поръча. В момента се е съсредоточил върху свещник, който е специфичен за него.
Майсторът е запомнил от баба си, че като се стартира една работа, би трябвало да е в понеделник и с молитва . И строго съблюдава това предписание. Като тръгнал по изложби пък му направило усещане, че майсторите все черпели някого. Обяснили му, че е традиция, с цел да ти върви, и почнал и това да съблюдава.
" Някои - да, само че други пък подсказват на по-млади сътрудници ", дава отговор на въпроса ми дали майсторите крият занаята си. Споделя, че по-възрастен занаятчия преди години му споделил, че е добре да употребява влажен пясък като поставка за изчакване на желязото. Първоначално не повярвал, само че по-късно решил да опита - оказало се, че дава огромен размер. Поверието, че поминък се краде са го чували всички, само че на " Етъра " една жена му споделила, че занаята Господ ти го дава и Господ ти го взема, не се знае какъв брой години ще ти го даде да работиш. Заради това мечтае да направи школа и да учи деца, с цел да съобщи даденото му от Бога. Казва, че е мъчно, само че не се отхвърля и има вяра, че някой ден ще успее.
Сигурно е прав, тъй като ковашкия мурафет е усвоила щерка му Неделина, а на внучката Божидара дава чук в ръцете, още до момента в който е в детската градина. Не най-големия, само че инструментът не е безопасен, не си блъснала пръстите и може да стане занаятчия и от нея, в случай че тя реши. В детска градина „ Детски парадайс “, която е посещавала внучката държат на традициите и фолклора. Затова и Божидар постоянно оказва помощ. За Свети Спиридон организирали празник на занаятите и той занасъл дребна наковалня да покаже на децата какво прави.
А за празника занаятчия Божо, който по бащина линия е старозагорец, а по майчина - потомък на бежанци от Беломорска Тракия и в фамилията традициите са на огромна респект, пожелава на сътрудниците си здраве, доста хрумвания, които да материализира и да пазят духа и традициите и да ги предават на децата и внуците си .
Божидар Димитров се занимава с ковано желязо към този момент 15 години, откакто след дълги години работа в системата на железниците останал без работа. Самоук е, никой не го е запалил по занаята. Решил да направи някои дребни неща за себе си. Видяла ги рано отишлата си старозагорска художничка Камелия Мирчева, при която щерка му Неделина посещавала школата по изобразяване, и го посъветвала да стартира да се занимава с ковано желязо. Така почнал, по-късно самичък преоткрил съветската чеканка и непрекъснато обогатявал знанията и уменията си.
" От 2006 година съм член на Националната занаятчийска камара. Занаята Господ го дава и Господ го взема ", споделя Божидар. Сериозните му занимания били отключени около икона, рисувана от щерка му. Децата от школата на Камелия Мирчева подарили нарисувани от тях икони на община Стара Загора. Иконата на Неделина тогавашният кмет доктор Евгений Желев я избрал и подарил на параклиса в местността Богородична стъпка на Старозагорските бани. Тогава и майсторът почнал съществено и по-активно да работи с желязото. По-късно пък се запалила и щерка му, която също е занаятчия, само че кове мед и създава главно украшения.
" Носим гените си с хилядолетия, те стоят заспали, не се знае по кое време ще се отключи избран ген ", ми изяснява своята доктрина Божидар Димитров и споделя, че от време на време, когато работи нещо, има възприятието, че към този момент го е правил. " Когато реша да върша нещо, стартирам да го премислям, то се усъвършенства в мисълта ми, до момента в който го видя приключено ", изяснява ми той. А майстори разнообразни неща - порти, пана, указателни табели, кръстове, сувенири, всичко, в случай че някой му поръча. В момента се е съсредоточил върху свещник, който е специфичен за него.
Майсторът е запомнил от баба си, че като се стартира една работа, би трябвало да е в понеделник и с молитва . И строго съблюдава това предписание. Като тръгнал по изложби пък му направило усещане, че майсторите все черпели някого. Обяснили му, че е традиция, с цел да ти върви, и почнал и това да съблюдава.
" Някои - да, само че други пък подсказват на по-млади сътрудници ", дава отговор на въпроса ми дали майсторите крият занаята си. Споделя, че по-възрастен занаятчия преди години му споделил, че е добре да употребява влажен пясък като поставка за изчакване на желязото. Първоначално не повярвал, само че по-късно решил да опита - оказало се, че дава огромен размер. Поверието, че поминък се краде са го чували всички, само че на " Етъра " една жена му споделила, че занаята Господ ти го дава и Господ ти го взема, не се знае какъв брой години ще ти го даде да работиш. Заради това мечтае да направи школа и да учи деца, с цел да съобщи даденото му от Бога. Казва, че е мъчно, само че не се отхвърля и има вяра, че някой ден ще успее.
Сигурно е прав, тъй като ковашкия мурафет е усвоила щерка му Неделина, а на внучката Божидара дава чук в ръцете, още до момента в който е в детската градина. Не най-големия, само че инструментът не е безопасен, не си блъснала пръстите и може да стане занаятчия и от нея, в случай че тя реши. В детска градина „ Детски парадайс “, която е посещавала внучката държат на традициите и фолклора. Затова и Божидар постоянно оказва помощ. За Свети Спиридон организирали празник на занаятите и той занасъл дребна наковалня да покаже на децата какво прави.
А за празника занаятчия Божо, който по бащина линия е старозагорец, а по майчина - потомък на бежанци от Беломорска Тракия и в фамилията традициите са на огромна респект, пожелава на сътрудниците си здраве, доста хрумвания, които да материализира и да пазят духа и традициите и да ги предават на децата и внуците си .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ