В света на насекомите: Ето как ловуват паяците
В нашето схващане думите „ паяк ” и „ паяжина ” са неразделни. И в действителност, за множеството паяци ловът е напряко невъобразим без ловна мрежа. Но надалеч не всички употребяват за лов копринена нишка. Със общоприетия набор – осем крайници, чифт челюсти, паяжини и отровни жлези – паяците милиони години са усъвършенствали ловните си начини.
Ярките цветчета на горските и полските растения за индивида са прелестно представление. Но съгласно крабовидните паяци те са уместно жилище и в това време ловно стопанство. Седейки върху цветчето, те не могат авансово да отгатнат от коя страна ще се появи плячката. Затова са разкрили метод да се оправят – еднообразно добре се движат напред и обратно, наляво и надясно. Ето, върху цветчето каца безгрижна муха. Скок! Тя е уловена и парализирана с отровно захапване.
По неписан ловджийски закон плячката не трябва да забележи ловеца, преди тя да бъде открита от него. Поради това паяците нормално се крият в цветовете на растенията. Но даже и намерено седящите крабовидни паяци мъчно могат да бъдат видяни: окраската им е прелестна дегизировка. Някои от тях, да вземем за пример необятно публикуваните в Европа и Северна Америка мезумени,
даже трансформират цвета си
според от фона, на който се намират. Други пък по своята форма и сиво-бяла багра са съвсем неразличими от капките птичи екскременти. Външното подобие се добавя от съответния „ мирис ”. Мухите нормално нямат „ воля ” да устоят на такова прелъщение.
Крабовидните паяци са късогледи: муха да вземем за пример те могат да прегледат единствено от разстояние три сантиметра, и то евентуално в общи черти.
Крабовиден паяк. Снимка: Lerner Vadim / Shutterstock
А паяците скачачи, ловуващи по дърветата, въобще нямат потребност от очила: техните осем очи обезпечават необятен взор към света. Цялата тази система работи като оптична локационна станция. Ето, задните очи са засекли на разстояние 20-25 см някакво придвижване. Скачачът незабавно се обръща и неидентифицираният летящ обект попада в полезрението на основните – предните – очи. Специални мускули ги обръщат по посока на движещия се обект. От осем сантиметра паякът го оглежда с всички детайлности, в размер и даже в цвят. Общо взето, проучва го дали става за ястие.
Разстоянието понижава двойно и ловецът се подготвя за скок. Сами разбирате, при такива очи пропуските са съвсем изключени.
Скачащ паяк. Снимка: SARIN KUNTHONG / Shutterstock
Скокът на този паяк е заслужен за удивление -
някои изминават във въздуха разстояние, което десетократно надвишава дължината на тялото им! Разбира се, при приземяването са вероятни изненади. Поради това скачачът, сходно на цирков акробат, влачи след себе си застраховаща нишка и дружно с жертвата увисва на нея.
А ето и паяците вълци. Тях, както и скачачите, ги хранят краката. Повечето нямат непрекъснат дом – водят странстващ метод на живот, хранейки се със инцидентна плячка. За тях не са страшни превратностите на ориста:
някои могат да преживеят без храна 200-270 дни!
Паяк вълк. Снимка: Cornel Constantin / Shutterstock
За доста паяци скитници паяжината е единствено опаковъчен материал. Те омотават парализираната жертва, придвижват я на прикрито място и, окачвайки я на някое листо, я изяждат. Ако трапезата им е прекратена по някаква причина и паякът е заставен да изчезне, по-късно напълно не му е мъчно да открие висящата плячка и да довърши своя обяд или вечеря.
Външността на паяците вълци прави страховито усещане, изключително в случай че се преглеждат под лупа: многокраки и многооки, покрити с многочислени здрави шипове, въоръжени с големи кукообразни челюсти – оръжие за нахлуване и ликвидиране.
По-голямата част от тези паяци водят наземен метод на живот и заради това са оцветени основно в кафяви, сиви или червеникави тонове. Тази дегизировка им разрешава да се скриват от многочислените си врагове. Освен окраската паяците вълци имат още един ефикасен прийом за отбрана от набези - те са способни да се преструват на мъртви.
За сполучливия лов на паяците вълци напълно не е наложително да имат твърда почва под себе си. Например, необятно разкрачвайки се,
по водната повърхнина бяга ловецът Dolomedes fimbriatus .
Съблазнен от попова лъжичка или новоизлюпена рибка, той може и да се гмурне, държейки се за някое растение.
Dolomedes fimbriatus. Снимка: shaftinaction / Shutterstock
