Съдов хирург: Имаме COVID пациенти, загубили крайниците си от тромбоза |
" В нашето поделение от март 2020 година няма нито един признат пациент с тромбоза след имунизация, само че всекидневно правим интервенции на пациенти с COVID-19 и тромбози, което е извънредно тревожна наклонност. Резултатите са неприятни и постоянно тези пациенти губят крак или живота си ", споделя д-р Петя Кашукеева – специализант в поделение „ Съдова хирургия “ на УМБАЛ „ Канев “, гр. Русе, където за втора година се организира самодейност във връзка Световния ден на тромбозата под мотото „ Очи отворени за тромбозата “.
На 13 октомври се отбелязва Световният ден на тромбозата. Целта му е да концентрира публичното внимание върху това постоянно подценявано и непознато за доста хора, а в това време съществено и налагащо незабавни дейности положение. Според последните научни изследвания рискът от тромбози след преболедуване от COVID-19 се усилва, като е в пъти по-висок, в сравнение с след имунизиране. Д-р Кашукеева отговаря пред Министерство на здравеопазването на-често задаваните въпроси за тромбозата.
Какво съставлява тромбозата?
Тромбозата е развой, при който става образуването на съсирек, още прочут като тромб, в лумена на кръвоносния съд. Този съсирек не разрешава на кръвта да циркулира в кръвоносната система.
Това е развой, посредством който тялото ни се оправя с другите пострадвания. Например, когато се порежем на мястото на раната, се получава мрежа от фини фибринови влакна, в които алените кръвни кафези се оплитат и по този начин това играе ролята на тапа, която стопира кървенето. Ако обаче това се получи на неверното място, то води до тежки последствия за организма.
Защо е рискова?
Образуването на тромб в артериите или вените стопира придвижването на кръвта. Когато имаме тромб в артерията, това не разрешава на тъканите и органите след запушването да се „ хранят “ и те умират. Това може да докара до загуба на крак. Венозните тромбози са с по-благоприятна прогноза. Ако тромбът е в дълбоката венозна мрежа, се получава мощен оток и болежка в крайника и е допустимо част от тромба да попадне в белия дроб и да провокира белодробно и сърдечно страдалчество. При задръстване на повърхностните вени пациентите опипват вената като „ връв “, мястото е зачервено, топло и доста мъчително.
Какви са признаците?
Оток, неочаквана болежка, тежест, зачервяване, поява на рани и изстиване са признаци, на които незабавно би трябвало да се обърне внимание. Пациентите постоянно чакат „ да им мине “, което в допълнение задълбочава казуса и прави решаването му мъчно, а от време на време и невероятно. При някои от тези признаци неотложно би трябвало да се потърси съдов хирург или ангиолог.
Кои са рисковите фактори?
Скорошна оперативна интервенция, дълготрайно залежаване, преклонна възраст, тютюнопушене, бременност, банкет на орални контрацептиви, вирусни болести, затлъстяване, както и разнообразни автоимунни болести, са измежду най-честите аргументи за поява на тромбоза.
Кои са рисковите групи?
При артериалната тромбоза това са най-често хора над 50-годишна възраст със захарен диабет, артериална хипертония и висок холестерол, като тук мъжете имат превес над дамите. Друга рискова група са дами пушачки с наднормено тегло, които одобряват орални контрацептиви. Хората с разширени вени също би трябвало да внимават за зачервяване, уплътняване и болежка по хода на някоя от разширените вени.
Какви са методите за предварителна защита?
Прием на най-малко 1,5 л вода дневно, придвижване и надзор на рисковите фактори като диабет, високо кръвно и висок холестерол.
Как въздейства COVID-19 на кръвосъсирването?
Ежедневно в нашата процедура срещаме пациенти с COVID-19 зараза и тромбози в артериите, вените или и в двата съдови басейна по едно и също време. Това се получава заради увеличена продукция на белтъка фибрин, дехидратация, залежаване, както и от обстоятелството, че SARS-CoV-2 се захваща за рецептори по повърхността на клетките, които тапицират съдовете от вътрешната страна и по този начин ги поврежда, като задейства каскада от събития, които водят до тромбоза.
Трябва ли пациенти, предразположени към тромбообразуване да се имунизират?
Категорично да. Това би трябвало да се случи след консултация със експерт и деликатно да се обяснят изгодите и рисковете от имунизацията. На пазара има няколко разнообразни ваксини и при всяка от технологиите рискът от тромбоза е друг. Независимо това имунизацията остава единственият ефикасен метод за предварителна защита на тежко протичане на заболяването.
В нашето поделение от март 2020 година няма нито един признат пациент с тромбоза след имунизация, само че всекидневно правим интервенции на пациенти с COVID-19 и тромбози, което е извънредно тревожна наклонност. Резултатите са неприятни и постоянно тези пациенти губят крак или живота си.
Изключително тъжно е, че макар лесния достъп до ваксини сме на дъното на класацията, до момента в който други страни към този момент отстраняват всички ограничаващи ограничения. Призовавам хората да се осведомят персонално за рисковете и изгодите от имунизациите и да създадат персоналния си избор, а не да се доверяват на „ специалисти “ в обществените мрежи.
Ваксинирайте се!
Д-р Петя Кашукеева се дипломира през 2020 година в МУ-София, член на Българско национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангилогия, и European society of vascular surgery, стипендиант на Българския лекарски съюз за отличен триумф, с над 20 изявления в български и интернационалните научни издания.
На 13 октомври се отбелязва Световният ден на тромбозата. Целта му е да концентрира публичното внимание върху това постоянно подценявано и непознато за доста хора, а в това време съществено и налагащо незабавни дейности положение. Според последните научни изследвания рискът от тромбози след преболедуване от COVID-19 се усилва, като е в пъти по-висок, в сравнение с след имунизиране. Д-р Кашукеева отговаря пред Министерство на здравеопазването на-често задаваните въпроси за тромбозата.
Какво съставлява тромбозата?
Тромбозата е развой, при който става образуването на съсирек, още прочут като тромб, в лумена на кръвоносния съд. Този съсирек не разрешава на кръвта да циркулира в кръвоносната система.
Това е развой, посредством който тялото ни се оправя с другите пострадвания. Например, когато се порежем на мястото на раната, се получава мрежа от фини фибринови влакна, в които алените кръвни кафези се оплитат и по този начин това играе ролята на тапа, която стопира кървенето. Ако обаче това се получи на неверното място, то води до тежки последствия за организма.
Защо е рискова?
Образуването на тромб в артериите или вените стопира придвижването на кръвта. Когато имаме тромб в артерията, това не разрешава на тъканите и органите след запушването да се „ хранят “ и те умират. Това може да докара до загуба на крак. Венозните тромбози са с по-благоприятна прогноза. Ако тромбът е в дълбоката венозна мрежа, се получава мощен оток и болежка в крайника и е допустимо част от тромба да попадне в белия дроб и да провокира белодробно и сърдечно страдалчество. При задръстване на повърхностните вени пациентите опипват вената като „ връв “, мястото е зачервено, топло и доста мъчително.
Какви са признаците?
Оток, неочаквана болежка, тежест, зачервяване, поява на рани и изстиване са признаци, на които незабавно би трябвало да се обърне внимание. Пациентите постоянно чакат „ да им мине “, което в допълнение задълбочава казуса и прави решаването му мъчно, а от време на време и невероятно. При някои от тези признаци неотложно би трябвало да се потърси съдов хирург или ангиолог.
Кои са рисковите фактори?
Скорошна оперативна интервенция, дълготрайно залежаване, преклонна възраст, тютюнопушене, бременност, банкет на орални контрацептиви, вирусни болести, затлъстяване, както и разнообразни автоимунни болести, са измежду най-честите аргументи за поява на тромбоза.
Кои са рисковите групи?
При артериалната тромбоза това са най-често хора над 50-годишна възраст със захарен диабет, артериална хипертония и висок холестерол, като тук мъжете имат превес над дамите. Друга рискова група са дами пушачки с наднормено тегло, които одобряват орални контрацептиви. Хората с разширени вени също би трябвало да внимават за зачервяване, уплътняване и болежка по хода на някоя от разширените вени.
Какви са методите за предварителна защита?
Прием на най-малко 1,5 л вода дневно, придвижване и надзор на рисковите фактори като диабет, високо кръвно и висок холестерол.
Как въздейства COVID-19 на кръвосъсирването?
Ежедневно в нашата процедура срещаме пациенти с COVID-19 зараза и тромбози в артериите, вените или и в двата съдови басейна по едно и също време. Това се получава заради увеличена продукция на белтъка фибрин, дехидратация, залежаване, както и от обстоятелството, че SARS-CoV-2 се захваща за рецептори по повърхността на клетките, които тапицират съдовете от вътрешната страна и по този начин ги поврежда, като задейства каскада от събития, които водят до тромбоза.
Трябва ли пациенти, предразположени към тромбообразуване да се имунизират?
Категорично да. Това би трябвало да се случи след консултация със експерт и деликатно да се обяснят изгодите и рисковете от имунизацията. На пазара има няколко разнообразни ваксини и при всяка от технологиите рискът от тромбоза е друг. Независимо това имунизацията остава единственият ефикасен метод за предварителна защита на тежко протичане на заболяването.
В нашето поделение от март 2020 година няма нито един признат пациент с тромбоза след имунизация, само че всекидневно правим интервенции на пациенти с COVID-19 и тромбози, което е извънредно тревожна наклонност. Резултатите са неприятни и постоянно тези пациенти губят крак или живота си.
Изключително тъжно е, че макар лесния достъп до ваксини сме на дъното на класацията, до момента в който други страни към този момент отстраняват всички ограничаващи ограничения. Призовавам хората да се осведомят персонално за рисковете и изгодите от имунизациите и да създадат персоналния си избор, а не да се доверяват на „ специалисти “ в обществените мрежи.
Ваксинирайте се!
Д-р Петя Кашукеева се дипломира през 2020 година в МУ-София, член на Българско национално сдружение по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангилогия, и European society of vascular surgery, стипендиант на Българския лекарски съюз за отличен триумф, с над 20 изявления в български и интернационалните научни издания.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ