Нормативно мълчание брани детските центрове
В наше изследване, оповестено в бр. 6 на "БАНКЕРЪ " от 21 февруари под заглавието "Центрове за деца помпат сивата стопанска система ", ви показахме по какъв начин "едни пространства " за почасово подслоняване на деца се показват за частни детски градини - против "целодневно " възнаграждение, само че без да имат лиценз и без да записват активността си към здравната ревизия. Днес продължаваме "ходенето " по тематиката, тъй като най-малко досега не успяхме да открием нормативен акт, регламентиращ съществуването на въпросните центрове.
Дейността на детските градини (държавни и частни) е регламентирана в Закона за предучилищното обучение. С държавните и общинските градини сега няма да се занимаваме, тъй като там всичко е ясно. Като изключим процедурите по приемане на "питомци ", които от край време са си конфликтна точка.
Частните детски градини са длъжни да разполагат с лиценз за активността си, който се издава от Министерството на образованието и науката (МОН) на база направена стратегия за предучилищно обучение и още куп други разрешителни, отнасящи се до положението на пространствата, квалификацията на личния състав, битовите условия, храната и така нататък
Особеното тук е, че се лицензират пространствата, в които децата учат, играят и почиват. Самите пространства също би трябвало да дават отговор на стотици условия, с цел да бъдат позволени за прилагане. Така че, когато една частна детска градина се реалокира на нов адрес, нейните притежатели би трябвало да извадят нов лиценз.
Цялата тази процедура, която по принцип лишава към година, въобще не се отнася за обиталищата,
познати като центрове за почасово гледане на деца.
Те могат да бъдат настанени в независими здания, в преустроени някогашни магазини, в жилища, намиращи се на първия, на петия или на приземния етаж. Ограничения няма. Задължителни условия от рода на "двор с повърхност 30% от размера на имота, върху който е издигната детската градина " - също. Ако би трябвало да обобщим, с цел да не губим време и място - условията към центровете за почасово гледане на деца са десетина пъти по-малко от условията към детските градини: техните притежатели би трябвало да имат регистрация в общината, в здравната ревизия и да са вписани като юридически лица в Търговския указател.
И тук идва първото "леко " отклоняване от правия път.
За да заобиколят процедурното "клане ", всеобща процедура е притежателите да дефинират активността си като "социални услуги без настаняване ". Нещо, което си е чиста проба машинация, тъй като - и това също е всеобща процедура - тези центрове оферират целодневни грижи за дечурлигата на работещите родители. И то в цялостния им искра - утринна закуска, предиобедна закуска, обяд, следобеден сън, следобедна закуска...
Тоест - имат си леглова база и доставят топла храна от някъде, въпреки да са заявили почасово гледане на деца. И по тази причина прибират от родители месечни такси, които са доста по-скъпи от държавните градини, само че с
към 100-200 лева по-евтини от лицензираните частни градини,
където месечните "вноски " са приблизително по 600-650 лв..
Попитахме Столичната районна здравна ревизия (СРЗИ) и Държавната организация за протекция на детето (ДАЗД) получавали ли са сигнали против центрове за почасово гледане на деца, какъв брой на брой и на какви тематики. Отговорите ни хвърлиха в музиката: от януари 2015 година до февруари 2020 година Агенцията е работила по 15 сигнала, свързани с детски празненство центрове, частни занимални и места за почасова грижа за деца. Част от тях са били по отношение на проявено принуждение и неглижиране. А от сигналите, постъпили в Столичната РЗИ през интервала 2018-2019 година, единствено 6 (шест) били основателни.
"Срещу виновните лица са стартирани административно-наказателни дейности ", споделят от здравната ревизия. А сигналите за принуждение са тествани от обществени служащи, които са оказали поддръжка на пострадалите деца ", обявиха от Агенцията за протекция на детето.
Според настоящата нормативна уредба
нито на МОН, нито на ДАЗД им влиза в работата
да се занимават с нередности в сходни места.
Просто на благосклонност, "при съществуване на информация в медиите за произшествия с деца, ДАЗД е основала процедура за самосезиране ". В взаимозависимост от характера на сигнала от Агенцията сезират и други органи - полиция, прокуратура, Здравната ревизия, Българска организация по сигурност на храните и каквото още се наложи.
От институцията допълниха, че все още не са обсъждани промени в Закона за протекция на детето, които да разширят пълномощията й по отношение на комерсиалните обекти, предлагащи грижи за деца. Но има потребност от регулация на сходен жанр услуги и от създаване на правила за активността им, считат от Агенцията за протекция на детето.
"Към сегашния миг не е публикуван подзаконов нормативен акт, който да регламентира здравно-хигиенните условия към център за работа с деца и школи ", отговори Столична РЗИ на въпросите на "БАНКЕРЪ ".
Макар центровете за почасово гледане на деца да
не са категорично упоменати като обекти с публично предопределение
по смисъла на Закона за здравето, излиза, че единствено здравните инспекции могат да ги управляват и да им постановат административни санкции.
Най-честото нарушение на шефовете на детски центрове е, че не са записали активността на своите обекти в обществения указател на обектите с публично предопределение. Попитахме дали просто не не помнят да извършат тази административна процедура? Отговорът, който получихме звучи като във вица "Човекът е по-скоро рус, в сравнение с висок! ". От Столична РЗИ обявиха, че при нерегистрирани обекти съвсем постоянно са откривали и санитарни нарушавания, и "неща ", които не дават отговор на здравните стандарти в наредбите, с които инспекцията работи.
В Наредбата за обществения указател на обектите с публично предопределение, следени от здравните инспекции, има посочени единствено школи и центрове за работа с деца - тоест занимални, театрални, музикални и така нататък школи, където детето прекарва по два, три или четири часа. Тоест - не спи следобяд и не се храни по четири пъти дневно, а закуската му се носи от у дома.
Така че е извънредно време най-малко в тази разпоредба да бъде дефинирано какво тъкмо значи Център за почасово гледане на деца. Как работи, какъв е оптималния му потенциал - с цел да не се бутат по 30 деца в стая три на пет метра, може ли да има кревати и така нататък
Вкарването в регулация, колкото и закъсняло да е то, ще изиграе и друга позитивна роля: ще бъде запушена една доста огромна бюджетна дупка, през която месечно изтичат десетки, в случай че не и стотици хиляди лв.. В изгода на сивата стопанска система, несъмнено.
Как в действителност се откриват извършители?
Здравната ревизия и Държавната организация за протекция на детето разчитат основно на сигналите от пострадали родители или на добросъвестни жители.
Дали обаче тези канали правят работа? По-скоро не, тъй като от януари 2015 година до февруари 2020 година Агенцията за протекция на детето е работила единствено по 15 сигнала - най-вече за проявено принуждение - свързани с детски празненство центрове, частни занимални и места за почасова грижа за деца. А през 2018-2019 година в Столичната РЗИ са постъпили едвам 12 сигнала, от които "цели " 6 били основателни...
Тогава? Ами... да пристигна прокуратурата, тогава. Непоканена, само че очевидно добре пристигнала!
Дейността на детските градини (държавни и частни) е регламентирана в Закона за предучилищното обучение. С държавните и общинските градини сега няма да се занимаваме, тъй като там всичко е ясно. Като изключим процедурите по приемане на "питомци ", които от край време са си конфликтна точка.
Частните детски градини са длъжни да разполагат с лиценз за активността си, който се издава от Министерството на образованието и науката (МОН) на база направена стратегия за предучилищно обучение и още куп други разрешителни, отнасящи се до положението на пространствата, квалификацията на личния състав, битовите условия, храната и така нататък
Особеното тук е, че се лицензират пространствата, в които децата учат, играят и почиват. Самите пространства също би трябвало да дават отговор на стотици условия, с цел да бъдат позволени за прилагане. Така че, когато една частна детска градина се реалокира на нов адрес, нейните притежатели би трябвало да извадят нов лиценз.
Цялата тази процедура, която по принцип лишава към година, въобще не се отнася за обиталищата,
познати като центрове за почасово гледане на деца.
Те могат да бъдат настанени в независими здания, в преустроени някогашни магазини, в жилища, намиращи се на първия, на петия или на приземния етаж. Ограничения няма. Задължителни условия от рода на "двор с повърхност 30% от размера на имота, върху който е издигната детската градина " - също. Ако би трябвало да обобщим, с цел да не губим време и място - условията към центровете за почасово гледане на деца са десетина пъти по-малко от условията към детските градини: техните притежатели би трябвало да имат регистрация в общината, в здравната ревизия и да са вписани като юридически лица в Търговския указател.
И тук идва първото "леко " отклоняване от правия път.
За да заобиколят процедурното "клане ", всеобща процедура е притежателите да дефинират активността си като "социални услуги без настаняване ". Нещо, което си е чиста проба машинация, тъй като - и това също е всеобща процедура - тези центрове оферират целодневни грижи за дечурлигата на работещите родители. И то в цялостния им искра - утринна закуска, предиобедна закуска, обяд, следобеден сън, следобедна закуска...
Тоест - имат си леглова база и доставят топла храна от някъде, въпреки да са заявили почасово гледане на деца. И по тази причина прибират от родители месечни такси, които са доста по-скъпи от държавните градини, само че с
към 100-200 лева по-евтини от лицензираните частни градини,
където месечните "вноски " са приблизително по 600-650 лв..
Попитахме Столичната районна здравна ревизия (СРЗИ) и Държавната организация за протекция на детето (ДАЗД) получавали ли са сигнали против центрове за почасово гледане на деца, какъв брой на брой и на какви тематики. Отговорите ни хвърлиха в музиката: от януари 2015 година до февруари 2020 година Агенцията е работила по 15 сигнала, свързани с детски празненство центрове, частни занимални и места за почасова грижа за деца. Част от тях са били по отношение на проявено принуждение и неглижиране. А от сигналите, постъпили в Столичната РЗИ през интервала 2018-2019 година, единствено 6 (шест) били основателни.
"Срещу виновните лица са стартирани административно-наказателни дейности ", споделят от здравната ревизия. А сигналите за принуждение са тествани от обществени служащи, които са оказали поддръжка на пострадалите деца ", обявиха от Агенцията за протекция на детето.
Според настоящата нормативна уредба
нито на МОН, нито на ДАЗД им влиза в работата
да се занимават с нередности в сходни места.
Просто на благосклонност, "при съществуване на информация в медиите за произшествия с деца, ДАЗД е основала процедура за самосезиране ". В взаимозависимост от характера на сигнала от Агенцията сезират и други органи - полиция, прокуратура, Здравната ревизия, Българска организация по сигурност на храните и каквото още се наложи.
От институцията допълниха, че все още не са обсъждани промени в Закона за протекция на детето, които да разширят пълномощията й по отношение на комерсиалните обекти, предлагащи грижи за деца. Но има потребност от регулация на сходен жанр услуги и от създаване на правила за активността им, считат от Агенцията за протекция на детето.
"Към сегашния миг не е публикуван подзаконов нормативен акт, който да регламентира здравно-хигиенните условия към център за работа с деца и школи ", отговори Столична РЗИ на въпросите на "БАНКЕРЪ ".
Макар центровете за почасово гледане на деца да
не са категорично упоменати като обекти с публично предопределение
по смисъла на Закона за здравето, излиза, че единствено здравните инспекции могат да ги управляват и да им постановат административни санкции.
Най-честото нарушение на шефовете на детски центрове е, че не са записали активността на своите обекти в обществения указател на обектите с публично предопределение. Попитахме дали просто не не помнят да извършат тази административна процедура? Отговорът, който получихме звучи като във вица "Човекът е по-скоро рус, в сравнение с висок! ". От Столична РЗИ обявиха, че при нерегистрирани обекти съвсем постоянно са откривали и санитарни нарушавания, и "неща ", които не дават отговор на здравните стандарти в наредбите, с които инспекцията работи.
В Наредбата за обществения указател на обектите с публично предопределение, следени от здравните инспекции, има посочени единствено школи и центрове за работа с деца - тоест занимални, театрални, музикални и така нататък школи, където детето прекарва по два, три или четири часа. Тоест - не спи следобяд и не се храни по четири пъти дневно, а закуската му се носи от у дома.
Така че е извънредно време най-малко в тази разпоредба да бъде дефинирано какво тъкмо значи Център за почасово гледане на деца. Как работи, какъв е оптималния му потенциал - с цел да не се бутат по 30 деца в стая три на пет метра, може ли да има кревати и така нататък
Вкарването в регулация, колкото и закъсняло да е то, ще изиграе и друга позитивна роля: ще бъде запушена една доста огромна бюджетна дупка, през която месечно изтичат десетки, в случай че не и стотици хиляди лв.. В изгода на сивата стопанска система, несъмнено.
Как в действителност се откриват извършители?
Здравната ревизия и Държавната организация за протекция на детето разчитат основно на сигналите от пострадали родители или на добросъвестни жители.
Дали обаче тези канали правят работа? По-скоро не, тъй като от януари 2015 година до февруари 2020 година Агенцията за протекция на детето е работила единствено по 15 сигнала - най-вече за проявено принуждение - свързани с детски празненство центрове, частни занимални и места за почасова грижа за деца. А през 2018-2019 година в Столичната РЗИ са постъпили едвам 12 сигнала, от които "цели " 6 били основателни...
Тогава? Ами... да пристигна прокуратурата, тогава. Непоканена, само че очевидно добре пристигнала!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ