„5 минути София – кварталите“: Красно село
В началото на XX век в младата българска столица към този момент е прокарана трамвайната линия София – Княжево. Последните постройки на града стигат до такава степен, където през днешния ден се намира „ Пирогов “. Трамвай №5 обаче продължава своя път около девствената природа. Върху 12 декара земя се мярка една скромна къщичка – стопанството на индивида, положил основите на квартала, на който през днешния ден е кръстен третият по величина регион в София. Името му дава самият Иван Вазов, написа каналът във vbox7.
След жестокото потушаване на Априлското въстание Димитър Геров , потомствен занаятчия на черешови топчета, бяга от столицата на Четвърти революционен окръг – Панагюрище. Взел каквото може със себе си, той се открива край София. В полите на Витоша, населявани в миналото от антични племена, Геров открива точното място, на което да сътвори примерен дом. До пустото землище на село Бояна няма организиран превоз, само че има неподдържани селски пътища. Няма заселници, само че има усамотение. И по този начин три години. Толкова време Геров живее самичък с природата на днешното „ Красно село “ .
През 1900 година към първия гражданин на тогавашната Боянска махала се причисляват фамилията му и няколко съседи – офицерът Васил Коцев, Димитър Хаджииванов, персонален другар на поета Иван Вазов, общественикът и публицист Стоян Варталски и един софийски арбитър с фамилно име Монаджиков. Но за растежа на поселището способства най-много почналият градеж на главната транспортна артерия. В началото трамваят е конски, а 1 януари 1901-ва потегля и електрическият. По една от първите трамвайни линии на Балканите, тогава най-дългата в столицата. Удобният транспорт, зеленината и приятният климат, както и евтините за времето си дворни места, намножават семействата. С тях идва и потребността формиралата се махала да получи уместно име. Според малинарите, които живеели и работели на територията, това било Малиново, съгласно ягодарите – Ягодово, градинарите оферират Градината, а друга част от жителите – Нова Бояна.
Годината към този момент е 1903-а, желанието за звучно и отговарящо на хубостите на земята име предизвика заселниците му да се допитат до авторитетно лице в столицата – уважаваният от всички Иван Вазов . Той е един от първите, които пътуват с трамвай №5 и написа няколко описа – „ В електрическия трамвай “ и „ В Княжевския трамвай “. Изпратената делегация отпред с близкия до писателя Хаджииванов се връща не с едно, а с две имена за махалата – „ Калояново “ на севастократор Калоян, който в миналото е владял тези земи, и „ Красно село “ от старобългарската дума за красиво и прелестно. Жителите единомислещо избират второто име.
Само четири десетилетия по-късно селото, основано от Димитър Геров, се разраства и доближава 10 хиляди поданици. От поселище, то се трансформира в най-хубавото и съвременно предградие в столицата. Освен червени от малини и цветя красните му поляни обаче са „ обагрени и от хайдушка кръв “. Бежанци от село Горно Броди, намиращо се на 35 км от гръцкия град Серес, от Беломорска Тракия и от Добруджа се откриват в сателитния за това време квартал на София, откакто Ньойският контракт орязва България. Хайдутите Марко Войвода и Кьосеоглу Вълко се подвизават в местността Хайдушка поляна, където през днешния ден е фамозното „ Хайдушко изворче “, а 500 фамилии, които търсят избавление в свободна България, се заселват в региона на „ Красно село “. Затова и доста улици там са кръстени на географски обекти от Македония – Дебър, Битоля, Пирински проход, Солун . Отделни елементи на днешния регион пък са известни като „ Добруджански квартал “ и „ Царибродски квартал “.
Официално селището се афишира за квартал на София през 1951 година . Бежански квартал, който няма гробища, само че има железопътни линии. Характерните за него здания с по-старо, монолитно строителство са застроени най-вече в западната част на квартала, наоколо до бул. „ Цар Борис III “ и едноименния затрупан Кооперативен пазар. Интересните обекти, свързани с историята на региона, биха могли да бъдат и отлични туристически обекти – Националната разследваща работа, Заводът и депото за трамваи „ Трамкар “, Звукозаписните студия на „ Балкантон “, „ Хиподрума “, инженерната работилница. Като най-забелижителна остава съхранилата духа на отминалите времена причудлива къща, която се намира на ъгъла на улиците „ Гебедже “ и „ Съвет на Европа “, в миналото „ Черна вода “. „ Къщата с кулата “ е характерен образец за носталгията по родните места на бежанците, която може да се открие в архитектурата на „ Красно село “. Кръглата кула на бежанската къща, издигната с бетон-арме и добре изпечени тухли от дядо Стоян Карамихайлов през 1929 година , е реминисценция на Бялата кула в Солун.
Къщата и квартал „ Красно село “ приказват, че историята помни – жителите, които от гола поляна основават не просто образцови стопанства, а същински дом за тези, които умеят да си приказват, да усвояват земята и да зачитат културата и разликите на другите.
След жестокото потушаване на Априлското въстание Димитър Геров , потомствен занаятчия на черешови топчета, бяга от столицата на Четвърти революционен окръг – Панагюрище. Взел каквото може със себе си, той се открива край София. В полите на Витоша, населявани в миналото от антични племена, Геров открива точното място, на което да сътвори примерен дом. До пустото землище на село Бояна няма организиран превоз, само че има неподдържани селски пътища. Няма заселници, само че има усамотение. И по този начин три години. Толкова време Геров живее самичък с природата на днешното „ Красно село “ .
През 1900 година към първия гражданин на тогавашната Боянска махала се причисляват фамилията му и няколко съседи – офицерът Васил Коцев, Димитър Хаджииванов, персонален другар на поета Иван Вазов, общественикът и публицист Стоян Варталски и един софийски арбитър с фамилно име Монаджиков. Но за растежа на поселището способства най-много почналият градеж на главната транспортна артерия. В началото трамваят е конски, а 1 януари 1901-ва потегля и електрическият. По една от първите трамвайни линии на Балканите, тогава най-дългата в столицата. Удобният транспорт, зеленината и приятният климат, както и евтините за времето си дворни места, намножават семействата. С тях идва и потребността формиралата се махала да получи уместно име. Според малинарите, които живеели и работели на територията, това било Малиново, съгласно ягодарите – Ягодово, градинарите оферират Градината, а друга част от жителите – Нова Бояна.
Годината към този момент е 1903-а, желанието за звучно и отговарящо на хубостите на земята име предизвика заселниците му да се допитат до авторитетно лице в столицата – уважаваният от всички Иван Вазов . Той е един от първите, които пътуват с трамвай №5 и написа няколко описа – „ В електрическия трамвай “ и „ В Княжевския трамвай “. Изпратената делегация отпред с близкия до писателя Хаджииванов се връща не с едно, а с две имена за махалата – „ Калояново “ на севастократор Калоян, който в миналото е владял тези земи, и „ Красно село “ от старобългарската дума за красиво и прелестно. Жителите единомислещо избират второто име.
Само четири десетилетия по-късно селото, основано от Димитър Геров, се разраства и доближава 10 хиляди поданици. От поселище, то се трансформира в най-хубавото и съвременно предградие в столицата. Освен червени от малини и цветя красните му поляни обаче са „ обагрени и от хайдушка кръв “. Бежанци от село Горно Броди, намиращо се на 35 км от гръцкия град Серес, от Беломорска Тракия и от Добруджа се откриват в сателитния за това време квартал на София, откакто Ньойският контракт орязва България. Хайдутите Марко Войвода и Кьосеоглу Вълко се подвизават в местността Хайдушка поляна, където през днешния ден е фамозното „ Хайдушко изворче “, а 500 фамилии, които търсят избавление в свободна България, се заселват в региона на „ Красно село “. Затова и доста улици там са кръстени на географски обекти от Македония – Дебър, Битоля, Пирински проход, Солун . Отделни елементи на днешния регион пък са известни като „ Добруджански квартал “ и „ Царибродски квартал “.
Официално селището се афишира за квартал на София през 1951 година . Бежански квартал, който няма гробища, само че има железопътни линии. Характерните за него здания с по-старо, монолитно строителство са застроени най-вече в западната част на квартала, наоколо до бул. „ Цар Борис III “ и едноименния затрупан Кооперативен пазар. Интересните обекти, свързани с историята на региона, биха могли да бъдат и отлични туристически обекти – Националната разследваща работа, Заводът и депото за трамваи „ Трамкар “, Звукозаписните студия на „ Балкантон “, „ Хиподрума “, инженерната работилница. Като най-забелижителна остава съхранилата духа на отминалите времена причудлива къща, която се намира на ъгъла на улиците „ Гебедже “ и „ Съвет на Европа “, в миналото „ Черна вода “. „ Къщата с кулата “ е характерен образец за носталгията по родните места на бежанците, която може да се открие в архитектурата на „ Красно село “. Кръглата кула на бежанската къща, издигната с бетон-арме и добре изпечени тухли от дядо Стоян Карамихайлов през 1929 година , е реминисценция на Бялата кула в Солун.
Къщата и квартал „ Красно село “ приказват, че историята помни – жителите, които от гола поляна основават не просто образцови стопанства, а същински дом за тези, които умеят да си приказват, да усвояват земята и да зачитат културата и разликите на другите.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ